Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 148                                              25.07.2014 г.                   Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                 Първи наказателен състав

На втори юли                                                                                    Година 2014

в публичното заседание в следния състав:

                                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1. СОНЯ КАМЕНОВА

                                                                                  2.ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНОХ дело № 1061 по описа за 2014 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

 

С Присъда № 10/24.01.2014 г., постановена по НОХД № 1314/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Л.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 16.08.2010 г., в град Казанлък е причинил средна телесна повреда на К.Т.Г., изразяваща се в избиването на втори горен десен зъб и счупването на нивото на венеца на първи горен десен зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години.

 

Със същата присъда подсъдимият Л.Г.Г. е осъден да заплати на К.Т.Г. за причинените неимуществени вреди сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 16.08.2010 г., както и да заплати направените по делото разноски в размер на 500 лв., в останалата част – до 4000 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати на Районен съд – Казанлък направените по делото разноски в размер на 560 лв., както и държавна такса в размер на 60 лв. върху уважената част от гражданския иск.

 

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Л.Г.Г., който чрез защитника си – адв.К., в законоустановения срок е депозирал жалба, в която излага съображения, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната част. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъдата и да признае подсъдимия за невиновен, като приеме, че подсъдимият Г. е действал в условията на неизбежна отбрана. Алтернативно е направено искане да се измени първоинстанционната присъда, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода и размера на  присъденото обезщетение за понесените от пострадалия неимуществени вреди.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

 

В съдебно заседание подсъдимият  и защитникът му – адв.К., изцяло поддържат изложеното в жалбата и направените в нея искания.

 

След като взе предвид становищата на страните и извърши  цялостна служебна проверка на НОХ дело № 1314/2013 год. по описа на Казанлъшки  районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

На 16.08.2010 г. св. Галина Н., продавач в склад за дърва на „***" ЕООД в гр. Казанлък, се обадила на св. К.Т.Г. и го помолила да събере хора, които да разтоварят товарен автомобил, натоварен с дърва за огрев. Св. К. Г. се обадил на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., които се съгласили да разтоварят дървата. Последните трима отишли в склада, а св. Г. отишъл да купи цигари. Свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С. започнали да разтоварват дървата, но камионът не бил паркиран по подходящ начин и те помолили подс. Г. да го премести, но той им се развикал и отказал. Тогава те накарали св. Г. Н. да го помоли, но той не послушал и нея. Тримата се качили на камиона и започнали да го разтоварват. След малко дошъл св. К. Т., който също забелязал, че камионът не е добре позициониран. Той извикал с молба към подс. Г. да го премести. Неочаквано за свидетеля подс. Л.Г. му извикал „Ти ли ще ми кажеш, мангал!" и го ударил е ръка в областта на тила. От удара св. К. Г. паднал на земята. Тогава подс. Л. Г. започнал да рита св. К. Г.. С един от ритниците подс. Г. ударил св. К. Г. в областта на устата и по този начин засегнал два негови зъба-избил втори горен зъб вдясно и счупил коронката на първи горен зъб на нивото на венеца. Свидетелят Е. Г. също се включил и започнал да нанася удари по св. К. Г.. Тогава свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С. се намесили, за да защитят свидетеля К. Г. и нанесли наранявания по св. Е. Г., а подс. Л. Г. преустановил побоя. След действията на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., подсъдимият Г. и свидетелят Е. Г. влезли в стаята на пазача П.В. и се заключили. Подсъдимият уведомил РУП Казанлък за агресивното поведение на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., както и повикал медицинска помощ във връзка с нараняването на брат си.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Т.Г., Т.К. Г., М.К. Б., М. С. С., И.И.И., експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, съдебно-медицинско удостоверение № 252/10 г., справка на ФСМП изх.№ 27 от 03.12.2013 г., копия от амбулаторен журнал и книга за повиквания на ФСМП Казанлък, които отчасти кореспондират с обясненията на подс. Г., дадени пред друг състав на съда и прочетени в с.з. на осн. чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, както с показанията на свидетелите Е. Г. и П.В..

В с.з. от 18.6.2012 г. пред друг състав на съда подс. Г. не отрича, че е ударил св. К. Г. и предвид другите доказателства, установяващи факти в тази насока, съдът приема, че той е автор на деянието, с което главния факт на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК, е бил осъществен.

Подсъдимият твърди, че е казал на единия от разтоварачите да се махне от камиона, но според него той погрешно е разбрал жеста му и посегнал да го удари. Подсъдимият твърди и, че причината за инцидента било хвърлено дърво, което е счупило страничен спойлер (това обстоятелства го установява в с.з. от 13.12.2014 г.) на камиона, чужда собственост и това му струвало 3 000 лв.

Съдът основателно не дава вяра на тези две обстоятелства от обясненията.

Първото, че св. К. Г. се е опитал да го удари. И второто, че имало счупване на спойлер.

В тази връзка не се споделя възражението на адв. Р. К., че подс. Г. е действал в условията на неизбежна отбрана.

От показанията на св. И., който е независим свидетел се установява, че подс. Г. първи е нанесъл удари на св. К. Г., като не може да каже дали последният е нанасял удари на подсъдимия.

Това обстоятелство се потвърждава както от показанията на пострадалия, така и от показанията на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С..

Тези показания дори не са в противоречие с показанията на св. Е. Г., защото той само установява, че единият от групата разтоварачи започнал да се разправя с брат му, като се стигнало до физическа саморазправа, т.е. имало е словесно пререкание, но не че го е бил.

В хода на съдебното производство не се установяват доказателства за причинени наранявания на подсъдимия, от когото и да е било.

От показанията на св. Н., също независим свидетел по делото, се установява, че тя е молила подсъдимия да премести камиона за това, че същият не е бил правилно позициониран за разтоварване, което е в кореспонденция с показанията на пострадалия и останалите трима разтоварачи.

По делото няма нито едно доказателство, от което да е видно, че подс. Г. е закупил или правил ремонт на спойлер.

Показанията на свидетеля П.В. остават изолирани от всички останали доказателства. На първо място свидетелят установява, че подсъдимият също е имал наранявания, като избиване на зъби, но медицински документи за това няма, а и самият подсъдим в обясненията си не установява такива по вид наранявания. Освен това, свидетелят установява, че не е видял началото на боя, защото е пускал лампи.

Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че подс. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Престъплението е от вида на резултатните.

С нанасяне на удари по тялото на пострадалия, подс. Г. е осъществил изпълнителното деяние „причини" от състава на престъплението.

От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза е установено, че при инцидента на 16.08.2010 г. пострадалият е получил избиване на втори горен зъб в дясно; счупване на коронката на първи горен зъб на нивото на венеца, оток, кръвонасядане и разкъсноконтузни рани на долната устна на устата; кръвонасядане и оток на горната устна на устата; болезненост в тилната област на главата и шията по задната й повърхност.

От експертното заключение е установено, че на пострадалия са били причинени различни по вид телесни наранявания, но в НК е възприет принципа на поглъщането - по-тежките по вид наранявания поглъщат по-леките (ПП 3-79, т. 18).

Избиването на втори горен десен зъб и счупването на нивото на венеца на първи горен десен зъб осъществяват медикобиологичния квалифициращ признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето (ПП 3-79, т.11).

Следователно осъществена е средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2  във връзка с ал.1 от НК.

От обективираните действия на подсъдимия, правилно е направен извода, че той е действал с пряк инцидентен умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Подсъдимият е имал пълно съзнание, че с нанасяне на удари по тялото на пострадалия му причинява телесни наранявания.

В настоящия казус целта е една - нанасянето на телесно нараняване, поради причина, че св. К. Г. е направил забележка на подсъдимия за неправилното позициониране на товарния автомобил.

НК обаче не диференцира наказателната отговорност при различните видове умишлената вина, т.е. този извод нито смекчава отговорността на подсъдимия, нито я утежнява, нито променя правната квалификация, нито поражда други негативни правни последици за него.

Съдът не е приел, че е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, защото по делото не се установи нападение на свидетеля К. Г., спрямо подсъдимия Г.. Напротив, свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С. са се намесили да защитят свидетеля К. Г.. Обстоятелството, че тези им действия са принудили подсъдимия Г. и неговия брат да се скрият в стаята на свидетеля П.В. е без правно значение за отговорността на подсъдимия.

Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът основателно е намерил, че подс. Г. следва да бъде признат за виновен и наказан.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Л.Г. съдът правилно е приел като смекчаващи вината му обстоятелства необремененото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме изразеното некритично отношение.

На подс.Л.Г. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства като целите на чл. 36 от НК действително ще бъдат постигнати при наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Изложените съображения и необремененото съдебно минало на подсъдимия, са дали основание на първоинстанционния съд да отложи изтърпяването на наложеното наказание, съгл. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Деянието на подсъдимия осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявения гр. иск се явява основателен. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се присъждат по справедливост.

Съдът като е взел предвид показанията на свидетелите Ф.Т., З. С., характера на уврежданията, формата на вината, възрастта на пострадалия, причинените болки и страдания, начина на възстановяване на увреждането, другите увреждания, имащи характер на лека телесна повреда и техния възстановителен период, е счел, че по справедливост следва да присъди обезщетение, в размер на 1500 лв. върху тази сума, подсъдимият дължи и законната лихва, считане от датата на увреждането 16.08.2010 г.

Подсъдимият Г. следва да заплати на гр. ищец и направените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

В останалата част до 4000 лв. съдът правилно е приел, че гр. иск се явява недоказан и следва да се отхвърли.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски, в размер на 562 лв., представляващи възнаграждение на вещите лица за изготвените от тях експертизи и за явяването им в с.з., следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на РС Казанлък.

Подсъдимият следва да заплати на РС Казанлък и държавна такса в размер на 60 лв. върху уважената част на гр. иск.

 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10/24.01.2013 г., постановена по НОХД № 1314/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                  2/