Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 122                                           21.07.2014 г.                   град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 09.04.                                                                      Година 2014

В публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА  СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР  Г.

Секретар  Р.  Р.  

Прокурор …………….

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНЧХ дело номер 1075 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 49 от 25.10.2013 г., постановена по н.ч.х.д. № 434/2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV н.с.,  подсъдимият В.Г.М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2012 г. в с. К., общ. Асеновград, публично – пред журналисти от различни медии, устно е приписал престъпления на частния тъжител В.Х.Х. по чл.330, ал.1 от НК и по чл.162, ал.1 от НК, като е заявил, че лично В.Х.Х. и хората с него са запалили недвижим имот на фамилия *** в с. К. и че насажда етническа омраза, че проповядва расизъм и дискриминация, което е разпространено по друг начин – чрез средствата за масово осведомяване – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.

Със същата присъда районният съд е осъдил В.Г.М. да заплати на В.Х.Х. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.03.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до размера на 5 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.Г.М., който я е обжалвал изцяло в законния срок. Жалбоподателят твърди, че горната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава, като отхвърли изцяло предявения срещу него граждански иск. Подробни съображения за това са

                                                 - 2 -

изложени в жалбата и в пледоарията на защитника на подсъдимия М. – адв. С.Л..

Въззиваемият В.Х.Х. изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Подробни съображения за това излага в пледоарията си повереникът му адв. С.К..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.ч.х.д. № 434/2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV н.с., изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на В.Г.М. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона относно престъплението, предмет на тъжбата, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Възраженията на жалбоподателя В.Г.М., че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и не съответства на събраните по делото доказателства, са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.

С оглед събраните доказателства в хода на съдебното следствие по н.ч.х.д. № 434/2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV н.с., първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че В.Г.М. на 08.03.2012 г. в с. К., общ. Асеновград, публично – пред журналисти от различни медии, устно е приписал престъпления на В.Х.Х. по чл.330, ал.1 от НК и по чл.162, ал.1 от НК, като е заявил, че лично В.Х.Х. и хората с него са запалили недвижим имот на фамилия *** в с. К. и че насажда етническа омраза, че проповядва расизъм и дискриминация,  което е разпространено по друг начин – чрез средствата за масово осведомяване.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като детайлно е съпоставил показанията на свидетелите – очевидци С.И.К. /криминален репортер в „****” – Пловдив/, Б.Д. П. /кореспондент на в-к „***” за гр. Пловдив/ и Б.В.Б. /кореспондент на „****”/, които единодушно и изцяло подкрепят изложената в тъжбата на В.Х.Х. фактическа обстановка.

В мотивите на обжалваната присъда е направен подробен и задълбочен анализ и на показанията на свидетелите И.А.П. /живееща на семейни начала с частния тъжител Х./, З. Б. С. /началник на РУП – А./ и К. Г. Р. /дългогодишен клиент на подсъдимия М., който упражнява адвокатска професия/.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                           в.н.ч.х.д. № 1075/2014 г.

 

Районният съд е обсъдил и обясненията на подсъдимия М., които са съпоставени със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Поради това въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата, че обясненията на подсъдимия М. са изключени от доказателствената маса по делото и че не са взети предвид при формирането на изводите на първоинстанционния съд.

Правилно, обосновано и законосъобразно при преценката и анализа на представените от страните доказателства районният съд не е кредитирал приложения към тъжбата на В.Х. 1 бр. CD, тъй като на същия частният тъжител е направил сборен запис на изказванията на подсъдимия М., излъчени по „****” и по „****”.

Районният съд е направил нужното да попълни доказателствената маса по делото с оригиналните записи на горните изказвания на подсъдимия М., като ги е изискал /записите/ от съответните медии. Но видно от писмо № 610/11.12.2012 г. от „****” АД и заявление от 18.12.2012 г. от „****” АД /съответно, л.55 – л.56 и л.57 от н.ч.х.д. № 434/2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV н.с./, поради изтичане на предвидения в чл.14, ал.1 от Закона за радиото и телевизията тримесечен срок за съхранението на записи на предоставените за разпространение програми и предавания, считано от датата на предаването, оригиналните записи са унищожени. Тъй като по обективни причини  последните не са предоставени на районния съд, в хода на съдебното следствие не са изготвени техническа и фоноскопска експертизи.

Поради това въззивният съд приема за несъстоятелни възраженията на адв. Л., че липсват такива експертизи и че не е доказана автентичността на представените от частния тъжител Х. записи с изказванията на подсъдимия М. на 08.03.2012 г. пред журналисти от различни медии.

Следва да се отбележи, че адв. В.М., като подсъдим по делото, не оспорва автентичността на записите и това, че е казал инкриминираните фрази. Но неговото становище е, че същите са извадени от контекста, както и че той е направил тези изявления не от свое име, а в качеството си на пълномощник на семейство ***, в случая – на свидетеля К. Р.

Страните по делото /и пред първоинстанционния, и пред въззивния съд/, не спорят за фактическата обстановка в нейната цялост, а по-скоро се разминават в правната й интерпретация и в своето отношение към направените от районния съд логически и правни изводи, мотивирали го да постанови  обжалваната присъда.

В хода на обстойното съдебното следствие, проведено съгласно всички изисквания на НПК, районният съд е осигурил разкриването на обективната истина за инкриминирания случай. След като е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, районният съд е приел и изложил фактическа обстановка, която въззивният съд изцяло възприема.

А именно, че подсъдимият В.Г.М., живущ ***, е адвокат, вписан в Хасковска адвокатска колегия. Той системно обслужвал като адвокат свидетеля К. Г. Р. и неговото семейство.

                                                    - 4 -

Частният тъжител В.Х. ***, с приятелката си – свидетелката И.А.П.. Двамата живеят в с. К. и понастоящем.

Племенникът на частния тъжител Х. – А, бил прегазен в същото село на 23.09.2011 г., след което последвал и широк обществен отзвук и събития, отразяващи социално напрежение и недоволство в цялата страна.

На 08.03.2012 г., във връзка със запалена през нощта стопанска сграда на семейство *** в с. К., на мястото на произшествието имало журналисти от различни медии, които правели своите проучвания и репортажи. Според изградената си журналистическа практика, те първо оглеждали опожарените постройки и заговаряли със съседи, за да съберат нужната им информация /според свидетелите К., П. и Б./.

На мястото на събитието пристигнал и подсъдимият М., който веднага бил заобиколен от присъстващите журналистите. Те започнали да му задават въпроси във връзка с пожара в имота на семейство ***.

Сред журналистите били и свидетелите С.И.К. /криминален репортер в „****” – Пловдив/ и Б.В.Б. /кореспондент на „****”/. Свидетелката Б.Д. П. /кореспондент на в-к „***” за гр. Пловдив/ твърди, че също била там.

На журналистически въпроси кой е запалил имота на семейство *** и дали е възможно самите членове на това семейство да са го запалили, подсъдимият М. отговорил, че знае за какво става въпрос и че В.Х. и хората му са запалили сградата на К. Р., че В.Х. насажда расизъм, етническа омраза и дискриминация.

Към момента на даването на тези изявления подсъдимият М. бил разпознаваем за журналистите като адвокат, който се явява за семейство *** по съдебните им дела. Но по време на импровизираната пресконференция на мястото на пожара никой от журналистите не му задал въпроса от чие име говори, нито пък М. изрично посочил, че прави изявление от името на свой клиент /член на семейство *** или друго лице/.

Поради това някои от журналистите приели посочените по-горе думи на подсъдимия М. /казани в първо лице, единствено число/ като изказване от името на свидетеля К. Р., а други ги приели като негово лично изказване.

Сутринта частният тъжител Х. и няколко негови приятели били извикани на разпит по повод пожара в РУП – Асеновград. Според свидетеля З. Б. С. /началник на РУП – ****/, след изясняване на обстоятелството, че Х. и останалите лица имат алиби за нощта срещу 08.03.2012 г., всички били пуснати да си ходят.

Поради това на мястото на пожара, но малко по-късно, пристигнал и частният тъжител Х.. За да не бъдат репортажите им едностранчиви, журналистите поискали за случая мнението и на частния тъжител Х., като

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                           в.н.ч.х.д. № 1075/2014 г.

 

го включили в своите предавания за отразяваното събитие.

Думите на подсъдимия М. /че знае за какво става въпроси и че В.Х. и хората му са запалили сградата на К. Р., че В.Х. насажда расизъм, етническа омраза и дискриминация/ били излъчени както по „****“ /в репортажи и новини/, така и по „****“ – нееднократно и в различни часове от деня. Така те достигнали до знанието на неограничен кръг от хора.

Въпросните репортажи гледала и свидетелката И.А.П. /живееща на семейни начала с частния тъжител Х./.

Впоследствие посочените предавания по „****“ и по „****“, с казаното от В.М. за В.Х., станали достояние и на самия частен тъжител. Последният се притеснил, тъй като от години живеел в с. К. и понастоящем живее там, а думите на подсъдимия М. по негов адрес уронвали неговата репутация в селото, където всички го познават.

Немаловажно за обществения отзвук на случилото се е и това, че В.Х. /тогава и сега/ е разпознаваем за обществото по повод предходни репортажи на медиите от съдебни заседания по дела срещу К.Р., по които частният тъжител има качеството на пострадал заедно с други лица.

Към 08.03.2012 г. свидетелят К.Р. изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив.

По делото са представени жалби до РУП – Асеновград и до Районна прокуратура – Асеновград, депозирани в този период от свидетеля К.Р. и от други лица от ромски произход срещу частния тъжител В.Х. с оплаквания за насаждане на етническа омраза от страна на последния. Установено е, че по тях няма внесен обвинителен акт срещу частния тъжител Х..

Видно от писмо № 391/12 от 04.01.2013 г. от Районна прокуратура – Асеновград /л.72 от н.ч.х.д. № 434/2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV н.с./, за палежа, извършен в с. К., обл. Пловдивска на 08.03.2012 г., е било водено д.п. № 260/2012 г. по описа на РУП – Асеновград. Делото е било образувано на 08.03.2012 г. срещу неизвестен извършител за това, че на същата дата в с. К., обл. Пловдивска, е запалил сграда за стопанска дейност със значителна стойност, находяща се на ул. „****” № 26, собственост на А.И.Р. – престъпление по чл.330, ал.1 от НК. По делото няма привлечени лица в качеството на обвиняеми.

Според горното писмо, с постановление от 06.07.2012 г. на Районна прокуратура – Асеновград наказателното производство по делото е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК и делото е било изпратено на РУП – Асеновград за продължаване издирване извършителя на деянието. Посоченото постановление не е било обжалвано.

Предвид гореизложеното, районният съд е приел, че подсъдимият М. на 08.03.2012 г. в с. К., общ. Асеновград, публично – пред журналисти от различни медии, устно е приписал на частния тъжител Х.

                                                        - 6 -

престъпления по чл.330, ал.1 от НК и по чл.162, ал.1 от НК, като е заявил, че лично В.Х. и хората с него са запалили недвижим имот на фамилия *** в с. К., че В.Х. насажда етническа омраза, проповядва расизъм и дискриминация,  което е разпространено по друг начин – чрез средствата за масово осведомяване.

Обосновано и правилно районният съд е установил, че свидетелите К., П., Б. и П. единно и безпротиворечиво свидетелстват както че подсъдимият М. е направил описаното по-горе изявление по адрес на частния тъжител Х., с което му е приписал престъпления /палеж и проповядване на етническа омраза, расизъм и дискриминация/, така и че подсъдимият М. е сторил това пред множество журналисти на публично място – улица в село К..

По делото е безспорно /а и в този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели/, че горното изказване на подсъдимия М. е било нееднократно излъчено в ефира на различни радиостанции и телевизии в страната, което е разпространило и е направило обществено достояние това изказване.

Свидетелите К., П., Б. и Петрова са единодушни, че подсъдимият М. е говорил в първо лице, единствено число.

Районният съд подробно и внимателно е съпоставил показанията на свидетелите Б. и П., от една страна, и показанията на свидетелите Керемекчиева и Петрова, от друга страна, относно единственото обстоятелства, за което се разминават тези две групи свидетелски показания. А именно – как всеки един от посочените свидетели е възприел качеството, в което подсъдимият М. е направил инкриминираните изявления. Действително, свидетелите Б. и П. /за която няма обективни данни, че е присъствала на 08.03.2012 г. в с. К./ сочат, че са възприели изявлението на подсъдимия М. като позиция на свидетеля К.Р., с оглед качеството на подсъдимия М. на адвокат на този свидетел. А свидетелките К. и П. твърдят, че са възприели изявлението на подсъдимия М. като негова лична позиция.

Въззивният съд изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая се касае за противоречие относно тълкуване на факт, дължащо се на субективното възприятие на всеки един от посочените свидетели за този факт, и че това не се отразява на доказателствената съвкупност. Още повече, че въпреки различните интерпретации, от показанията на свидетелите Б., П., К. и П. става ясно, че всеки един от тях, в различна степен, е възприел заявеното от подсъдимия М. като казано от негово лично име.

Заявеното от подсъдимия М., че е казал инкриминираните фрази, но същите са извадени от контекста, както и че е направил тези изявления не от свое име, а в качеството си на пълномощник на семейство *** /в случая – на свидетеля К.Р./, обосновано и правилно е прието като защитна позиция на подсъдимия.

Следва да се отбележи, че към 08.03.2012 г. за журналистическата общност и за българската общественост подсъдимият М. е неслучайно е

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                           в.н.ч.х.д. № 1075/2014 г.

 

предизвиквал определена асоциация със семейство *** – той се е явявал като техен адвокат по водените от и срещу членовете на семейството дела. Но въпреки това, очевидно е било за всички, че изказването му, направено в с. К. по повод пожара в стопанската сграда, собственост на семейство ***, не е било направено по съдебно дело и ли в съдебна зала. Т.е. – явно несъстоятелна е тезата на защитата, че подсъдимият М. е направил инкриминираното изказване в качеството си на представител на семейство *** /или на някой негов член/.

В хода на съдебното следствие безспорно е установено, че към 08.03.2012 г. свидетелят К.Р. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив и че не е упълномощавал устно или писмено подсъдимия М., в качеството му на адвокат, да прави изявления от негово име.

В обясненията си подсъдимият М. твърди, че същата сутрин /на 08.03.2012 г./, преди да отиде в с. К., е посетил свидетеля К.Р. в затвора и той е споделил с него своите подозрения /кой може да е виновен за пожара/. Но това обстоятелство не се потвърждава от показанията на свидетеля К.Р. /който се изказва доста колебливо и не си спомня нито дали е бил посещаван на посочената дата от подсъдимия М., нито дали и какво е споделил с него по повод на пожара/.

И тъй като по делото не са представени никакви други доказателства в подкрепа на твърдяното от подсъдимия М., въззивният съд споделя извода на районния съд, че твърдението за упълномощаване на В.М. от К.Р. е останало недоказано.

Действително, свидетелят Б. твърди, че А. Р. /син на К.Р./ е заявил, че няма да прави изявление и ще изпрати адвокат, но това по никакъв начин не може да се приеме като своего рода упълномощаване на подсъдимия М. да каже каквото и да било от чуждо име.

Въззивният съд изцяло възприема подробните и правно издържани разсъждения на районния съд относно института на представителството /уреден в чл.36 – чл.43 от Закона за задълженията и договорите/ и относно нормите за упражняване на адвокатската професия /чл.24 – чл.26 от Закона за адвокатурата/. А именно, че в случая липсва надлежно упълномощаване на подсъдимия М. от свидетеля К.Р. /или от друг член на семейство ***/ да прави изявления пред трети лице от името на упълномощителя.

Друг е въпросът, че ако беше доказано наличието на такова упълномощаване, би следвало да се прецизира пред кого и точно какво е упълномощен да направи /заяви/ пълномощникът. Тук трябва да се припомни и за разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, към която препраща чл.44 от ЗЗД. А именно, че нищожни са договорите , които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, при които липсва предписана от закона форма.

Т.е., от всичко изложено по-горе се налага единственият фактически и правно обоснован извод, че подсъдимият М. е направил изявленията, предмет на настоящото наказателно производство, единствено от свое име.

                                                       - 8 -

Както правилно е отбелязал районният съд, качеството на подсъдимия М. на адвокат на свидетеля К.Р. по съдебните дела, в които последният е страна, не променя този извод.

Въззивният съд споделя и аргументите на районния съд, основаващи се на чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.39 от Конституцията на Република България. А именно, че посочените два акта /безспорно, от по-висока степен, в сравнение със Закона за задълженията и договорите и със Закона за адвокатурата/, регламентират както свободата на изразяване на мнение и неговото разпространяване, така и границите на тази свобода. А именно, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Т.е., това право не е абсолютно, тъй като са налице законоустановени ограничения за упражняването му – граници, въведени от Конституцията. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се позволява изключение.

Тъй като няма основания да се приеме, че има йерархия на основните права, а и Конституцията защитава и други ценности, права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с правото свободно да се изразява мнение, оправдано е да се допусне ограничаване на това право. Според цитираното от районния съд Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България, „съобразно възприетия от българската конституция модел е необходимо рамките на тези ограничения да бъдат очертани прецизно, за да се определи и пространството, в което законодателят, администрацията и съдебните власти могат да оперират”.

Предвид всичко изложено, изводът на районния съд, че с изказването си пред представители на различни медии в с. К. на 08.03.2012 г. подсъдимият М. е изразил мнение и е разпространил информация, като е преминал конституционно поставените ограничения при упражняването на това право /да не се извършва престъпление и да не се накърняват правата и доброто име на другиго/, е правилен и законосъобразен.

С казаното, че В.Х. и хората с него са запалили недвижим имот на фамилия *** в с. К. и че В.Х. насажда етническа омраза, че проповядва расизъм и дискриминация, подсъдимият М. е приписал на частния тъжител Х. престъпления по чл.330, ал.1 от НК и по чл.162, ал.1 от НК.

Както беше посочено по-горе и предвид писмо № 391/12 от 04.01.2013 г. от Районна прокуратура – Асеновград, не са налице данни, че частният тъжител Х. е извършил посочените престъпления по чл.330, ал.1 от НК и по чл.162, ал.1 от НК.

С изказването си подсъдимият М. е приписал на частния тъжител Х. посочените престъпления публично – на улица в с. К., пред журналисти от различни медии, и това е било разпространено по друг начин – чрез средствата за масово осведомяване.

Старозагорски окръжен съд                       - 9 -                           в.н.ч.х.д. № 1075/2014 г.

 

Поради това районният съд правилно и законосъобразно е приел, че са осъществени квалифициращите признаци на престъплението клевета по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НК.

Твърденията на жалбоподателят М., че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за разкриване на обективната истина и за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,  са неконкретизирани и несъстоятелни.

Първоинстанционният съд е положил максимални усилия, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Всички обстоятелства, касаещи настоящия казус, са изследвани обективно, всестранно и пълно. Районният съд е изложил своята правна и фактическа обосновка относно установеното по делото и относно правната квалификация на деянието, като е направил това обосновано, ясно и убедително, без да нарушава по никакъв начин процесуалните правила.

Възражението на жалбоподателя М., че районният съд е нарушил разпоредбата на чл.303 от НПК, постановявайки обжалваната присъда, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме. Присъдата не почива на предположения и обвинението срещу подсъдимия М. е доказано по несъмнен начин.

С оглед на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил правилния и законосъобразен извод, че подсъдимият М. е извършил деянието по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК и че обвинението е доказано по несъмнен начин, както беше изложено по-горе.

Поради това въззивният съд не може да приеме становището на жалбоподателя М., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да го оправдае по  обвинението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК и да отхвърли изцяло предявения срещу него граждански иск.

Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия М. справедливо наказание, съобразено с изискванията на чл.54 от НК, като са преценени правилно обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Изложеното в мотивите на обжалваната присъда не отговаря на оплакването на жалбоподателя М., че районният съд е взел предвид само доказателствата, които отегчават отговорността му. При постановяването на обжалваната присъда са взети предвид както чистото съдебно минало и ***овата ангажираност на подсъдимия М., така и обществената опасност на деянието /приписване на две престъпления на частния тъжител Х./.

По отношение на подсъдимия М. е приложен институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като районният съд правилно е преценил, че са налице законовите предпоставки за това.

                                          - 10 - 

При определянето на наказанието при условията на чл.78а, ал.1 от НК, първоинстанционният съд се е съобразил с принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, като е наложил на подсъдимия М. глоба в размер на 1500 лв. Този размер е към минималния, предвиден от закона /глоба от 1000 до 5000 лв./ и е съобразен с имотното състояние на дееца.

Относно размера на уважения от районния съд граждански иск, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за намаляването или за увеличаването му.

Първоинстанционният съд е обсъдил тежестта на преживяното от пострадалия Х. по повод клеветата по негов адрес – публично приписаните му престъпления от подсъдимия М., и разпространението й чрез средствата за масово осведомяване. По тази начин са били накърнени честта, достойнството и доброто име на гражданския ищец Х..

Районният съд е взел предвид спецификата на случая – това, че гражданският ищец Х. и семейство *** живеят в едно село; че има и други съдебни спорове между Х. /като пострадал/ и членове на семейство ***; че Х. държи заведение в селото и се препитава по този начин; че след случая на 08.03.2012 г. е бил чувствително ограничен социалният живот на гражданския ищец Х.. В този смисъл са показанията на свидетелката П. и на свидетелите – журналисти, във връзка с ноторно известните факти относно събитията в с. К..

С оглед на това и предвид общия критерий за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, районният съд е определил един справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – 2000 лв., като е отхвърлил гражданския иск до предявения размер от 5000 лв. като недоказан по размер.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на В.Г.М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49 от 25.10.2013 г., постановена по н.ч.х.д. № 434/2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV н.с..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          2.