Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 109                                         04.07.2014 г.                    град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                           ІІ  Наказателен състав

На 07.05.                                                                                  Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Д.   

Прокурор  ВАНЯ  МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1077 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда  № 25 от 17.02.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 84/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият М.Е.М. е признат за виновен в това, че на 27.11.2012 г. в с. Д. в дом, находящ се на ул. „****” № 8, е извършил полово сношение с лице от същия пол – ****, лишено от възможност за самоотбрана /ограничени движения на долните крайници/, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.157, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М.Е.М., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. Н.Н.. Според жалбоподателя, присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Моли въззивния съд да го оправдае. Алтернативно – моли за наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде приложен институтът на условното осъждане по чл.66 от НК. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Н.Н..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства н.о.х.д. № 84/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

                                                    - 2 -

Жалбата на М.Е.М. е частично основателна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят М. твърди, че няма категорични доказателства за това, че той е извършил инкриминираното деяние, тъй като показанията на свидетеля Б. и на останалите свидетел по делото за колебливи и имат вътрешни противоречия; липсват обективни данни, от които да се направи извод, че изобщо е осъществено такова деяние; налице са само косвени доказателства, от които не може да се направи един единствен извод за виновността му по повдигнатото обвинение.

С оглед събраните по д.п. № з.м. 2053/2012 г. по описа на РУП – Казанлък и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 84/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят М. *** в дом, находящ се на ул. „****” № 8, е извършил полово сношение с лице от същия пол – ****, лишено от възможност за самоотбрана /ограничени движения на долните крайници/, като употребил за това сила и по този начин е извършил престъпление по чл.157, ал.1 от НК.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано и правилно е приел твърдяното от защитата на подсъдимия М. като защитна позиция на подсъдимия, тъй като то се опровергава от съвкупната преценка на доказателствената маса и от категорично установените действия на М..

В мотивите към обжалваната присъда районният съд е изложил фактическа обстановка, която се основава на подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изцяло се споделя от въззивния съд.

А именно, че подсъдимият М.Е.М. /по прякор „****”/ и свидетелят **** живели и понастоящем живеят в с. Д., общ. Казанлък Двамата били приятели и почти всеки ден М. посещавал дома на Б., където и двамата злоупотребявали с алкохол.

Свидетелят Б. живеел сам на втория етаж във къщата си, а на първия етаж живеела под наем свидетелката С.Е.А.. Преди време на първия етаж живеел под наем свидетелят Р.П.К..

Свидетелят Б. бил с ограничени движения на долните крайници, дължащи се на заболяванията полиневропатия и ангиопатия.

На 27.11.2012 г. подсъдимият М. отново посетил дома на свидетеля Б.. Двамата пили вино и подсъдимият се напил.

Под влияние на изпития алкохол подсъдимият М. извадил половия си член и започнал да го удря по масата, а свидетелят Б. /на когото това не му харесало/, поканил госта си да си тръгва.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1077/2014 г.

 

Подсъдимият М. започнал да блъска домакина си и така няколкократно го събарял по гръб на леглото, което било близо до масата. През това време дънките на подсъдимия били събути до коленете и се виждал половият му член, който не бил в напълно еректирало състояние.

След това подсъдимият М. хванал анцуга на свидетеля Б. и започнал да го дърпа. Б. му казал да го остави и да се маха, но въпреки това М. събул анцуга на свидетеля и той останал по клина, с който бил обут под анцуга.

Тогава подсъдимият М. събул и клина на Б. /той нямал други гащи/ и го обърнал да легне на лявата си страна, като главата на свидетеля била на възглавницата.

Подсъдимият М. хванал двата крака на свидетеля Б., вдигнал ги  нагоре и сложил десния  му крак на  рамото си. След това М. вкарал половия си член в ануса на Б., който почувствал болка. Подсъдимият М. започнал да търка члена си с ръка, след това пак го вкарал в ануса на свидетеля Б., след което половият му член /на М./ омекнал.

След това подсъдимият М. си допил виното, а свидетелят Б. се облякъл и започнал със силни викове да го пъди от дома си.

Свидетелката А. /квартирантка на първия етаж на къщата на Б./ чула звуци от блъскане и удари, каквито имало и предишния ден /до около 4 ч. сутринта/. Свидетелката А. чула и това, че свидетелят Б. извикал силно: „О, Боже, помогни ми!”. Тогава тя отишла при кмета на с.Д. – свидетелят В.С.С., и му казала,че М. тормози много хазяина й.

Свидетелят С. веднага отишъл в дома на свидетеля Б., където го заварил да лежи на леглото, а подсъдимият М. да стои прав, да ръкомаха и да се му се кара. Тъй като и двамата били видимо пияни, С. изгонил М. от дома на Б..

Свидетелят С., като кмет на с.Д., чул от хората в селото, че подсъдимият М. насилвал сексуално свидетеля Б.. По този повод на 29.11.2012 г. свидетелят С. се срещнал със свидетеля А.Б.М. /младши полицейски инспектор/ и му разказал за случая.

Свидетелите С. и М. провели разговор със свидетеля Б. по този въпрос, като първоначално Б. отричал, но впоследствие подробно разказал как М. е извършил блудствени действия с него.

Подсъдимият М. и свидетелят Б. били отведени от полицейските служители в гр. Стара Загора, където двамата били освидетелствани в Катедра „Съдебна медицина”.

На 30.11.2012 г., при беседа на свидетеля Д. К. Д. /оперативен работник в РУП – Казанлък/ с подсъдимия М., последният споменал, че с Б. провели някаква любовна игра, без да уточнява в какво се състояла тя.

                                                     - 4 -       

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 498-2012 от 29.11.2012 г. /л.21 – л.23 от д.п. № з.м. 2053/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, при прегледа на свидетеля Б. са установени: кръвонасядане на дясна поясна област; неуголемени, невъзпалени и некървящи външни хемороиди; зеещ анус без увреждания с изпускане на изпражнения. Според експерта, кръвонасядането на пояса е в резултат от действие на твърд тъп предмет и е възможно да се получи при блъскане, събаряне, ритане или др. подобен механизъм. Причинена е болка. В областта на ануса няма видими травматични изменения, което не изключва възможността с пациента да са били извършени блудствени действия – въвеждане на полов член по времето, посочено в предварителните сведения. Анусът зее и спонтанно оформя отвор, през който изтичат фекални маси. Това може да се дължи на две причини. Първата е разкъсване на влакна на сфинктера. Сфинктерът е кръгъл мускул, който затваря ануса рефлекторно. Скъсаните влакна не се възстановяват, а на тяхно място разраства съединителна тъкан, която няма функция на мускул и не може да затваря  ануса. При разкъсването на сфинктера /което най-често се случва при въвеждане на предмет отвън навътре, например полов член/ се получават кръвонасядания и хематоми, придружени и от повърхностни травми – разкъсвания на прехода между кожа и лигавица. В случая такива изменения няма, което може да означава, че сфинктерът е увреден от по-рано, без да може да се уточни кога. Втората причина за зеене на аналното отвърстие е нарушение на инервацията и загуба на рефлекса за затваряне. Това се наблюдава при пострадали с тежки мозъчни и гръбначно-мозъчни увреждания, но при конкретния пациент няма данни за такива заболявания. Оплакванията на пациента в областта на долните крайници могат да се обяснят с полиневропатия и ангиопатия. Тези заболявания ограничават движенията на долните му крайници.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 505/2012г. от 30.11.2012 г. /л.25 – л.26 от д.п. № з.м. 2053/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, при прегледа на подсъдимия М. са установени: кръвонасядания на клепачите на двете очи, кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата очна ябълка, охлузвания на двете колена, липса на чужди тела в подкожието на пениса. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети. Травмите в областта на лицето – кръвонасяданията на клепачите и кръвоизлива под слизестата обвивка на лявата очна ябълка са с давност от около едно денонощие. Охлузванията на двете  колена са с давност около три-четири денонощия. Описаните травматични увреждания са причинили на подсъдимия М. болка.

В хода на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимия М., са назначени още две експертизи.

Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза № 37/24.05.2013 г. /л.35 – л.36 от н.о.х.д. № 84/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/, подсъдимият М. страда от разстройство вследствие употреба на алкохол – вредна употреба, която оказва влияние на половото влечение.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1077/2014 г.

 

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни от 25.11.2013 г. /л.69 – л.70 от н.о.х.д. № 84/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/, няма обективни данни, сочещи за заболяване на половата система на подсъдимия М.. Установени са нормално развити мъжки полови органи, без патологични изменения. Половият член на подсъдимия М. е обрязан. В клинични условия диагнозата „еректилна дисфункция” се поставя само по анамнестични данни от изследваното лице /евентуално и партньора/, както е направено в конкретния случай. Няма медицински критерии, които да обективират наличието на такова страдание.

Видно от справка за съдимост № 2617/05.12.2012 г., издадена от Казанлъшкия районен съд /л.28 от д.п. № з.м. 2053/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимият М. е неосъждан.

След като е подробно е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства в мотивите си, районният съд е направил правилния и обоснован извод, че подсъдимият М. *** в дом, находящ се на ул. „****” № 8, е извършил полово сношение с лице от същия пол – ****, лишено от възможност за самоотбрана /ограничени движения на долните крайници/, като употребил за това сила.

Налице са всички съставомерни признаци на деянието по чл.157, ал.1 от НК.

Въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя М., че районният съд е следвало да го оправдае, тъй като обвинението против него е останало недоказано. Обжалваната присъда е постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и подсъдимият М. е признат за виновен, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.

Изложеното от пострадалия Б. и свидетелката А. /показанията им, дадени в хода на досъдебното производство, са приобщени към доказателствената маса по делото на основание чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ се подкрепя от показанията на свидетелите С., М. и Д. – те имат пряко впечатление от състоянието и поведението на Б. и от разказаното от него и А. непосредствено след инкриминираното деяние.

Приетата от районния съд фактическа обстановка по делото се допълва и от обективните данни, събрани посредством назначените в хода на наказателното производство експертизи.

Подробно и обективно районният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия М., показанията на сестра му Ф. Е. И. и втория му братовчед Ю. М. И. и данните от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни от 25.11.2013 г., като е направил правилния извод, че няма основания да се говори за „еректилна дисфункция”. Тази теза на подсъдимия М. правилно е приета от първата инстанция като защитна позиция, неподкрепена от доказателствата по делото.

                                              - 6 -

Въззивният съд изцяло споделя изводите на районния съд по този въпрос.

Показаният на разпитания в хода на въззивното съдебно следствие свидетел Ангел Благоев Н. не биха могли да променят установената и приета от съда фактическа обстановка, изложена по-горе, тъй като Н. интерпретира твърдяни от него изказвания на Б. за случая. Въззивният съд не би могъл да приеме показанията на свидетеля Н.като значими за разкриването на обективната истина по делото, тъй като същите представляват т.нар. „свидетелски показания за свидетелските показания”. Още повече, че Н. твърди, че е разговарял с Б. за първи път преди двадесет дни, а инцидентът е станал на 27.11.2012 г.

Тъй като свидетелят Н. заявява, че от около седем-осем години е  работодател на подсъдимия М. и е с отлични впечатления от него, показанията на Н. биха могли да се приемат от въззивния съд като характеристични данни за подсъдимия.

Логически издържано и житейски правдиво районният съд е подходил при обсъждането на разказаното от свидетеля Б. и при коментирането на обстоятелството, че се е наложило в хода на съдебното следствие да се прочетат показанията му, дадени на досъдебното производство. Предвид спецификата на престъплението, обстоятелството, че пострадалият е трябвало да разкаже за случилото се с него в дома му на 27.11.2012 г. в съдебната зала /въпреки че делото е гледано при закрити врати/ и под влияние на срама от инцидента, свидетелят Б. е казал: „Всичко го пише”. След като съдът е прочел показанията му /от 29.11.2012 г. и от 05.12.2012 г./, свидетелят Б. изцяло е потвърдил верността им, което подкрепя извода за тяхната истинност.

Възражението на защитата на подсъдимия М., че липсата на психологична експертиза по отношение на свидетеля Б. лишава съда от възможността да прецени до каква степен пострадалият се поддава на внушение, не може да бъде възприето от въззивния съд като основателно.

В случая не е налице хипотезата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК, в която експертизата е задължителна, когато съществува съмнения относно способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Действително, има данни, че свидетелят Б. системно употребява алкохол, но никой от разпитаните по делото свидетели не твърди, че същият няма възможност правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда. Няма данни и за това, че някой се е опитвал да манипулира свидетеля Б. във връзка с настоящия казус.

Още повече, че при изготвяне на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 498-2012 от 29.11.2012 г. /л.21 – л.23 от д.п. № з.м. 2053/2012 г. по

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1077/2014 г.

 

описа на РУП – Казанлък/, при прегледа на И. Б. съдебният лекар д-р Б. е установил, че подекспертният е „в съзнание, адекватен”. Дадените от Б. предварителни сведения на експерта за инцидента на 27.11.2012 г. изцяло съвпадат с разказаното от пострадалия пред свидетелите С., М. и Д. и с показанията му на досъдебното призводство.

Факт е, че свидетелят Б. е трудно подвижен, ходи с бастун и „обича да си пийва”, но това не означава, че показанията му са недостоверни.

Освен това, установените от горната експертиза кръвонасядане на дясна поясна област на пострадалия /което е възможно да се получи при блъскане, събаряне, ритане или др. подобен механизъм/ и зеещ анус без увреждания /с обективни данни за увреден в по-ранен момент сфинктер, най-често случващо се при въвеждане на предмет отвън навътре, например полов член/ допълват и подкрепят изцяло показанията на свидетеля Б.. Именно описаното от експерта д-р Б. състояние на сфинктера на пострадалия, което допуска проникване на предмет отвън навътре, обяснява липсата на травматични увреждания на посоченото място. Заключението е категорично, че в областта на ануса на Б. няма видими травматични изменения, което не изключва възможността с пациента да са били извършени блудствени действия – въвеждане на полов член по времето, посочено в предварителните сведения.

Следва да се вземе предвид и това, че свидетелката А., чула шума и виковете в обитавания от свидетеля Б. етаж на 27.11.2012 г., също изцяло е потвърдил верността на дадените от нея показания непосредствено след инкриминираното деяние, прочетените й от съда в хода на съдебното следствие.

Възивният съд не възприема като основателно възражението на защитата на подсъдимия М., че районният съд избирателно е коментирал събраните по делото доказателства. Като беше изложено по-горе, всички доказателства са били подложени на прецизен и подробен анализ от първата инстанция, изложен в мотивите на обжалваната присъда.

Поради това несъстоятелно е и твърдението на защитата на подсъдимия М., че постановената осъдителна присъда се основава само на косвени доказателства и обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл.303 от НПК за това.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят М. прави и поддържа алтернативно искане за приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.157, ал.1 от НК на подсъдимия М. – отчел е чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, както и това, че сред жителите на с. Д. е започнала подписка за изселването му от селото. Всичко това е дало основание на първата инстанция да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия следва да стане при превес

                                                                      - 8 -

на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това районният съд е преценил, че най-справедливо е размерът на наказанието на подсъдимия М. да бъде две години лишаване от свобода /за престъпление по чл.157, ал.1 от НК наказанието е от две до осем години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на подсъдимия М. е справедливо като размер.

Но въззивният съд счита, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК /поправяне на подсъдимия/, не е наложително М. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно, въпреки сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и големия му обществен отзвук в с. Д..

Подсъдимият М. е неосъждан, има добри характеристични данни, упражнява обществено полезен труд и има възможност да се поправи. Още повече, че посоченият по-горе силен обществен отзвук и категоричното неодобрение на извършеното от М., показано от съселяните му /започналата подписка за изселването му от с. Д./ биха способствали за превъзпитанието и дисциплинирането на подсъдимия.

Поради това въззивният съд счита, че на основание чл.66, ал.1 от НК следва да отложи изпълнението на горното наказание за срок от три години, считано от влизане на решението в сила.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира други основания за отменяне или изменяне на присъдата.

Предвид подробно изложените по-горе съображения, въззивният съд счита, че жалбата на М.Е.М. е частично основателна. На основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.3, пр.2 от НПК съдът следва да измени обжалваната присъда в частта й, с която на жалбоподателя М. са определени първоначален „общ” режим и затворническо общежитие от открит тип за изтърпяването на наложеното му наказание две години лишаване от свобода на основание чл.157, ал.1 от НК, като вместо това постанови изпълнението на така наложеното наказание на жалбопадателя М. да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на решението в  сила.

В  останалата част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.3, пр.2 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ИЗМЕНЯ присъда  № 25 от 17.02.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 84/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, В ЧАСТТА Й, с която съдът е определил на подсъдимия М.Е.М. първоначален „ОБЩ”

Старозагорски окръжен съд                       - 9 -                         в.н.о.х.д. № 1077/2014 г.

 

режим и затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП за изтърпяване на наложеното му наказание две години лишаване от свобода на основание чл.157, ал.1 от НК, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия М.Е.М. наказание две години лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на решението в  сила.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                         2.