Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер…142…12…. август..…....….Година 2014…..........Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На четиринадесети май.............…….....Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                    КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар Д.Х.

Прокурор Нейка Тенева

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1078……................по описа за 2014 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №12 от 24.01.2014г., постановена по НОХД №2521/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Д.С.К. е признат за виновен в извършване на престъпление  по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3  НК, вр. чл.373 ал.2 НПК, вр. с чл.58а вр. с чл.54 НК. Със същата присъда в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3  НК, вр. чл.373 ал.2 НПК, вр. с чл.58а вр. с чл.54 е признат за виновен и подсъдимият Д.Н.Н.. Подсъдимият Д.К. е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Съответно подсъдимият Д.Н. е осъден също на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

 

Против съдебния акт на Старозагорски районен съд е подадена въззивна жалба от адв. П.П., служебен защитник на двамата подсъдими Д.С.К. и Д.Н.Н., в която се прави оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания. По отношение на подзащитния си Д.К. защитникът заявява, че, предвид наличните многобройни смекчаващи обстоятелства за него, е следвало да му се определи наказание съгласно чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК – пробация. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и наложи на подзащитния му Д.С.К. наказание пробация със задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

В същия смисъл се излагат доводи и за подзащитния му Д.Н., но, тъй като същият вече е бил осъждан на наказание пробация, адв.П. моли съда да отмени постановената присъда от Районен съд Стара Загора и да наложи на Д.Н. наказание пробация с по-продължителен срок на наказанието.

 

В съдебно заседание представителят на ОП Стара Загора изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на СРС като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

 

Адв.П., защитник на двамата подсъдими, моли съдът да уважи жалбата против постановената присъда като незаконосъобразна и неправилна.

Счита, че при определяне наказанието на подсъдимия Д.К. първоинстанционният съд неоснователно не е приложил чл.55 ал.1 т.2 буква “б” от НК, налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца с отлагане на изпълнението по реда на чл.66 от НК, вместо пробация. Аргументира се с чистото съдебно минало, младата възраст, направените пълни самопризнания и разкаянието на К., както и със заявеното от него, че ще работи за възстановяване сумата. Според защитата определеното наказание лишаване от свобода, макар по чл.66 НК, е несъразмерно тежко за подзащитния му Д.  К., и моли да бъде заменено с пробация с първите две задължителни пробационни мерки – “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност по преценка на съда.

Адв.П. заявява, че съображенията му относно К., са валидни в същата степен и за втория му подзащитен - Д.Н., с разликата, че последният има едно осъждане на пробация. Счита, че наложеното му наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, е много тежко, че не са налице законови пречки за прилагане чл.55 ал.1 т.2 б.”б“ от НК, като и на него се наложи същото наказание - пробация с първите две задължителни пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за определен от съда период. Според защитника такова наказание би изпълнило целите на чл.36 НК.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият Д.С.К. заявява, че постъпката им е била лоша, че невинаги са мислили трезво и че ще поправят стореното. Смята, че като абитуриенти, няма смисъл да влизат в живота си с условна присъда, както и че той лично, без помощ от родителите си, ще осигури сумата за възстановяване.

 

В предоставената му дума за лична защита подсъдимият Д.Н.Н. заявява, че изключително много съжалява за нетрезвото си мислене, че се стараят да не се повтаря, ангажират се със спорт, както и че в момента на извършването бил под въздействие на алкохола.  

 

В последната си дума подсъдимият Д.С.К. иска пробация.

 

В последната си дума на подсъдимия жалбоподател Д.Н.Н. иска пробация.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

С обжалваната присъда Старозагорски районен съд е признал двамата подсъдими за виновни в това, че на 19.09.2012г. в гр. Стара Загора в съучастие помежду им като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи – описаните по брой и видове марки цигари на обща стойност 521.12 лв. от владението на “Табак Маркет” АД с МОЛ Паулина Йовчева Георгиева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като, макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. предл.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК. На всеки от двамата подсъдими съдът е наложил наказание от по четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение по отношение на всеки от тях е отложено за изпитателен срок от по три години. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на ощетеното юридическо лице сумата 521.12 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

 

В подадената въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимите единственото оплакване, което се прави, е за явна несправедливост на наложените им наказания. В тази връзка се навежда довода за прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 буква “б” НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива във въззивната жалба и за двамата подсъдими се сочат чистото съдебно минало, направените пълни самопризнания, обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата подсъдимите учат, както и изразеното разкаяние за извършеното. При така изложените, според защитата, многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, се излага и довода, че наложеното наказание четири месеца лишаване от свобода, макар и с прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, се явява несъразмерно тежко по отношение на всеки подсъдим, като се има предвид, че и двамата са млади хора, на прага на живота. Тези доводи се поддържат и в пледоариите в хода на съдебните прения. Ето защо се прави искане присъдата да бъде изменена в наказателната й част, като на всеки от двамата подсъдими бъде наложено наказание пробация вместо лишаване от свобода.

 

Въззивният съд намери направеното оплакване за явна несправедливост на наложените наказания за неоснователно. Вярно е, че редукцията на наказанието за извършеното престъпление съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 НК дава възможност и за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация при хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 буква “б” НК. За да се постанови исканата замяна обаче, следва да са налице и поставените от тази законова разпоредба условия. В случая не се пледира за наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а и въззивният съд не намери такова. Изброените от жалбоподателите чрез служебния им защитник смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да се счетат за многобройни такива по смисъла на чл.55 ал.1 НК. Още повече, като се има предвид, че направените самопризнания са послужили като основание за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 НПК и не могат повторно да се ценят в полза на подсъдимите при индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд е обсъдил и извел всички смекчаващи наказателната им отговорност обстоятелства и правилно е преценил, че същите не могат да се ценят като многобройни такива, още по-малко, като такива, при които и най-ниското наказание лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко за извършеното. Към изложеното от районния съд би следвало да се добави, че е налице отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство, а именно, това, че деянието е извършено след употреба на алкохол. Този факт, предвид и възрастта на подсъдимите към инкриминираната дата – преди навършване на пълнолетие, на фона на времето на извършване на деянието – в ранните часове на денонощието, също изключва прилагането на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Вярно е, че подсъдимите са млади хора, вече току-що завършили средното си образование, но въззивният съд счита, че наложеното наказание от по четири месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за тригодишен изпитателен срок, е наказанието, което би им въздействало занапред да обмислят постъпките си и да се въздържат от други противоправни деяния. Това се налага още повече, тъй като, макар и навършили пълнолетие, и двамата подсъдими са все още в една младежка възраст, при която лесно се вземат необмислени решения. Изложеното се отнася с по-голяма сила за подсъдимия Д.Н., от чиято справка за съдимост се установява, че два месеца след извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение, е извършил и опит за грабеж.

 

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №12 от 24.01.2014г., постановена по НОХД №2521/2013г. по описа на Старозагорски районен съд

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                        2.