Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        121                                          18.07.2014 г.                        гр. СТАРА ЗАГОРА

 

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

              СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

               На двадесет и осми май                                                                Година 2014

               в открито  заседание,  в следния състав:                                  

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                 КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                   

     секретар Даниела Хопчева

     прокурор  ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

     като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

     ВНОХД № 1082 по описа за 2014 година.

 

Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.С.М. - адв.А.К. против постановената по НОХД № 1056/ 2012г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора  присъда № 177/ 21.10.2013г., с която подзащитния му е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, затова, че през периода 30.03.2011г.-15.04.2011г. в гр.С.З., в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице - шофьор на товарен автомобил към „Т.” ЕООД – С.З., присвоил чужди пари в размер на  3 305,07лв., собственост на „Т.” ЕООД – С.З., с управител К.Г.А., връчени в това му качество и поверени му да ги пази, поради което и на основание чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата е бил уважен частично и предявения от гражданския ищец иск за претърпени от деянието имуществени вреди в размер на 3 305, 07 лв. ведно със законните последици от това.

В жалбата са направени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, както и за непълнота на доказателствата, при които е постановена обжалваната присъда. Направено е искане същите да бъдат установени чрез назначаване на нова съдебно счетоводна експертиза, която да бъде изпълнена от дипломиран експерт – счетоводител, със задачи, които са конкретно посочени в Допълнение към въззивната жалба. Молят обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и с оглед липсата на изложени от съда мотиви по направените от тях доводи и необсъждане на всички доказателства в контекста на заявеното от подсъдимия становище, намират, че присъдата следва да бъде отменена и делото- върнато на друг състав на РС за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от защитниците му, които в пледоариите си по същество развиват подробни доводи в подкрепа на тезата на подсъдимия за липса на водена коректна счетоводна отчетност на дружеството работодател. Предвид което считат за обоснован довода, че не е налице установена по безспорен начин липса поради неотчитане на поверени на подсъдимия СМЦ, както и че в случая самата липса е резултат от некоректно водената счетоводна отчетност. Поради което дори считат, че наличните доказателства са достатъчни за отмяна на присъдата и постановяване на  нова такава, с която подзащитният им да бъде оправдан изцяло по предявеното му обвинение, а предявеният граждански иск- отхвърлен.      

Представителят на ОП - Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата-потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец „Т.” ЕООД- гр. С.З.- адв.Н.М., моли постановената присъда да бъде потвърдена като правилна и обоснована без да бъдат събирани допълнителни доказателства. Счита, че съдебната практика за установяване на присвоителната дейност в случая е неприложима, тъй като фирмата е имала достатъчно добра счетоводна отчетност, и че следва да се изхожда от подадените от счетоводството данни за липсата на отчитането на подсъдимия като дистрибутор и подотчетно лице. Представителят на гражданския ищец К.А. също моли за потвърждаване на присъдата.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 1056/ 2012г. по описа на Ст.З.РС, както и с оплакванията в жалбата, като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав намери за установено следното:

В последната си дума   подсъдимият И.С.М. заявява, че е отчел парите на бащата на собственика на фирмата, г-н Г.А., и към момента не дължи никакви суми на фирма „Т.” ЕООД.

 

Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Основателни са оплакванията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост и непълнота на доказателствата, при които е била постановена присъдата.

Обвинението е повдигнато при липса на проведено обективно, всестранно и пълно разследване от органите на ДП, а съдът не е изпълнил процесуалните си задължения и не е упражнил своите правомощия за допълване на събраните по делото доказателствен материал чрез провеждане на достатъчно обстойно съдебно следствие. По този начин са били съществено нарушени разпоредбите на чл.12 и чл.16 от НПК във връзка с формирането на вътрешното му убеждение, а наред с това е ограничено съществено и правото на защита на подсъдимия и неговия защитник.

Според действащото в РБългария законодателство и съдебната практика недопустимо е постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно- следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната в обвинителния акт наказателна отговорност на подсъдимия. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства. Съдът признава подсъдимия за виновен  само и единствено, когато обвинението е доказано убедително /чл.303 от НПК/. Последното е гаранция за реализиране на неговите права в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност. В тази насока е и съдебната практика: Р № 196/ 1991г. по н. д. № 202 на ВС; Р № 624/ 1993г. по н. д. № 579/ 1992г., на І Н.О. на ВС, и Р № 228/ 1995г. по н.д. № 231/ 95г. на ВСР/. 

По настоящото дело изводът за съставомерност на деянието е направен при нарушение на редица процесуални норми- без да се спазят изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, с което са накърнени принципите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Не са изяснени всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от НПК съдът и органите на ДП са длъжни да съберат и проверят всички доказателства: както доказателствата, които разобличават подсъдимия, или отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му.

По настоящото дело е установено, че  подсъдимия И.С.М. е бил назначен с трудов договор като продавач-консултант към дружеството на пострадалия граждански ищец фирма „Т.” ЕООД – гр.Стара Загора като основната му дейност била свързана с извършването на доставки на стоки на клиенти в цялата страна, след което е следвало да отчита предаването на стоките и получаването на дължимите суми за тях като подава отчети в дружеството. Безспорно установено е, че поради характера на извършваната от него дейност същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, понеже му е било възложено да изпълнява постоянна работа свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице. Същият е бил запознат със задълженията си, че след приключването на всеки курс, върху бял лист хартия следва да отчита извършените курсове, начина на предаване на стоката, както и извършените разходи, като съставя за това така наречените „отчети”. Не е спорно по делото, че това отчитане не е ставало по установения от закона ред, като отчетите не са били подписвани и подпечатвани от приемащия ги /св.Г.А. като представител на фирмата и баща на собственика- св.К.А./. Последните не са били завеждани в специална „касова” или „отчетна” книга, а в някаква папка, не са били прономеровани и прошнуровани. Приемащото ги лице  не е било упълномощено да извършва такава дейност, свързана с приемане на отчетите на подотчетните лица, какъвто е бил и подсъдимият/въпреки издаденото търговско пълномощно, представено по настоящото ВНОХД № 1082 /2014г., което не е с такава насоченост/. Както подсъдимият, така и останалите продавачи-консултанти във фирмата, не са имали поверени им касови апарати при извършване на курсовете и в множеството случаи придружаващите стоките фактури  и стокови разписки не са били придружени с касови бонове. Когато  купувачите са отказвали да заплатят на място получените стоки, им е била предоставяна откритата на името на  бащата на собственика на дружеството разплащателна сметка, от която впоследствие по негово разпореждане са се прехвърляли суми по сметката на свидетеля К.А.. В самото дружество се е работило „на доверие”, като задължението на подотчетните лица е било най-късно в три дневен срок от извършването на курса да представят отчетите си, което до момента на образуване на производството е ставало безпроблемно. Копия от отчетите не са били правени на подотчетните лица, като им е заявявано, че при необходимост винаги могат да си направят справка при св. Г.А..

Безспорно установено е и обстоятелството, че на въпросните инкриминирани дати: 30.03.2011г.; 07 и 08.04.2011г. и на 14 и 15.04.2011г. подсъдимият М. е продал посочените в обвинителния акт стоки по фактури и с приемо-предавателни протоколи, като общо за процесния период приходите, разходите и сумите за отчитане на трите курса,  са били в размер, така както е посочено в обвинителния акт - 3 686, 57лв. /а впоследствие след изменение на обвинението с оглед заключението на назначената ССЕ тази сума е била намалена на 3 305,07 лв./. По време на цялото досъдебно производство и проведеното съдебно следствие, подсъдимият е твърдял, че е направил отчетите си за тези курсове като се е отчел на свидетеля Г.А. и че не дължи пари на дружеството. Съдът обаче е приел, че „фактически не е спорно авторството на деянието и начина на извършването му”, гласувайки безусловно доверие единствено на показанията на свидетелите от близкия родствен кръг на собственика на дружеството св.К.А. - св.Г. А. и св.М.Г. /последната - сестра на собственика на дружеството/, като не е отчел възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото. Въпреки, че са изложени показанията на тези свидетели, както и тези на свидетелката В.Ч.; св.Д.А.; св.К.Ч. и св.Ж.Б. /последният оперативен работник в Икономическа полиция, извършил проверка по подадения сигнал от собственика на фирмата/, съдът не е направил достатъчно критичен анализ на посочените по-горе гласни доказателства, както и във връзка с  изложените от подсъдимия твърдения. По този начин е пренебрегнато  изискването да бъдат зачетени като доказателство редом с останалите такива обясненията на подсъдимия. С това е накърнено правото на защита на подсъдимия с оглед особената роля, която законът отрежда на тези обяснения, които освен че могат да представляват защитна позиция, следва да бъдат обсъдени в съвкупност  с останалия събран по делото доказателствен материал.

Липсват каквито и да е изложени правни съображения, обосноваващи изводите на съда за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.  В тази насока съдът е бил сезиран от защитника на подсъдимия със съответни конкретни искания за назначаване по делото на нова съдебно-икономическа експертиза, която да бъде извършена от дипломиран експерт- счетоводител. Направени са били искания за подлагане на доказателствен анализ на цялата налична счетоводна документация на дружеството, която е била надлежно подадена към данъчните органи при разчитане на дружеството по данъчните му задължения към държавата. Последното е следвало да бъде направено не за да бъде проведено ревизионно производство, какъвто безспорно не е предмет по настоящото дело, а за да бъде изяснено коректна ли е счетоводната отчетност на дружеството и могат ли да бъдат правени изводи относно това, с оглед установяване практиката на отчитането на поверените стокови-материални ценности и парични средства на длъжностните лица – продавач-консултантите, какъвто безспорно е и подсъдимият. Този въпрос е от съществено значение за изясняване на делото, с оглед установяването изобщо наличието на щета, а също така евентуалния произход на тази щета, която освен от умишлено извършено разпореждане без правно основание в личен интерес на подсъдимия или на друго физическо лице/ респ. липса на отчитане- чрез бездействие/, би могла да се дължи и на неправилно водена отчетност. При наличие на заключение на съдебно-счетоводна експертиза за не съвсем коректно водено счетоводство /”своебразно счетоводство” по думите на вещото лице/, задължение на съда е било да установи наличието или липсата на законовите изисквания за водене не счетоводство и правилното и вярно отразяване на всички приходи и разходи на дружеството чрез назначаване на нова единична или тройна съдебно-счетоводна експертиза. При наличие на заключение, че в някои случаи първична счетоводна документация не е съставяна изобщо /липсата на касови бонове, придружаващи фактурите/, както и че въпросните „отчети” са били съставени без подписи на материално-отговорните лица и то върху бели листове, които не са били подреждани в специална „касова”,респ. „отчетна” книга, е следвало наличието на въпросните липси да бъде установено чрез  една нова експертиза, която чрез достъпните и средства за проверка, по счетоводен път, да възстанови действителната картина, за да се провери дали действително подсъдимия не е отчел поверените му СМПЦ /тъй като неговия отчет е стоково- паричен/. Тези искания са били оставени без уважение.

Съгласно съдебната практика поначало липсата означава причинена щета с неустановен произход. За да бъде установено по несъмнен начин извършеното от длъжностното лице разпореждане с повереното имущество како със свое, следва да бъде установено, че това не се дължи на други причини. Затова в мотивите на съдебния акт  трябва да бъде посочено какви обстоятелства от фактическия състав от изпълнителното деяние са приети за установени от съда по повод направените доводи от защитата на подсъдимия. Освен това липсват мотиви защо съдът приема за установено, че подсъдимият не е отчел поверените му СМПЦ  при положение че е продължил да работи и след въпросния период на „неотчитането” , и че това обстоятелство е станало известно на останалите работници във фирмата едва през м.юни 2011г.. Не са изложени мотиви и за това, каква е логиката при положение, че ако подсъдимият е искал да укрие и да не отчете въпросните продажби, да посочи на свидетелката Ваня Червенкова при телефонното и обаждане докато е било болен къде се намират фактурите и приемо-предавателните протоколи за тях /съответно в папка в дружеството/, при положение, че изобщо е можел да не даде сведение за това, предвид порочната практика на липса на пълно отчетност у дружеството, неизвършване на задължителните по Закона за счетоводството   финансово-счетоводни операции и прикриването на част от постъпленията в дружеството, с цел укриване на ДДС.

Неоснователно и при съществени процесуални нарушения районният съд е отказал да уважи исканията на защитата да бъде изискана така наречената папка за съхранение на отчетите на дружеството, за да бъде изяснен евентуално основния въпрос: възможно ли е да се възстанови действителното състояние на имуществото на фирмата, за да се провери въпреки нарушенията на счетоводното отчитане останал ли е подсъдимия неотчетен. Самото заключение на ССЕ/ на л.219 – л.246 от първоинстанционното  НОХД № 1056 /2012г., т.І/  е изготвено въз основа на предоставената от дружеството счетоводна документация – хронологична – аналитична ведомост за периода  01.01. – 31.12.2011г., като няма данни по делото дали така съставената документация съответства на подадената от дружеството към ТД на НАП, т.е. дали същата е достоверна такава. Такова е и заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /л.591 – л.614, т.ІІ от същото дело/. От представеното по настоящото ВНОХД копие от решение № 68 от 17.01.2014г. на Изп.Директор на „ОДОП” – гр.П., с което е отменен на процесуално основание съставения на дружеството ревизионен акт и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт в отменената част по ЗКПО и ЗДДС, е видно, че данъчните органи са приели, че действително поради неотчетени приходи от продажба на стоки на дружеството финансовия резултат на дружеството следва да бъде увеличен, като данъчната основа следва да бъде формирана на основание чл.122, ал.1, т.2 от ДПК, и се касае до укрити приходи от продажби, които не са отчитани. Предвид гореизложеното вероятно основателен е доводът на защитата, че се касае до т. нар. „двойно счетоводство”, и че това следва да се провери чрез изискване на цялата официална документация на дружеството за периода, за да се установи какви са действителните приходи и разходи на дружеството и оттам формирана ли е липса от неотчитане на поверени СМПЦ /вкл. и от подсъдимия и/или от други подотчетни лица/. В случай че това не може да бъде установено, съдът ще следва да изложи съображения относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна в светлината на посочената от защитата постоянна съдебна практика/ прикрепена на кориците на делото/.

Съдът намира за неоснователен доводът на гражданския ищец, че тази съдебна практика се явява неотносима в случая, тъй като според него счетоводната отчетност на фирмата е „достатъчно добра”. В случаят законът е категоричен и не може да има „достатъчна” или „недостатъчна” счетоводна отчетност, има само една счетоводна отчетност, и тя е тази, която съответства на изискванията на закона. Поради което намира за напълно основателен довода на другия защитник на подсъдимия, който е в унисон със съдебната практика, че при умишлено създадена невярна счетоводна отчетност липса не може да бъде установена по категоричен начин.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че изводите на Ст.ЗРС представляват едностранчиво тълкуване на доказателствата, непочиващо на обективен анализ на събрани по делото доказателства. Така изграденото вътрешно убеждение на съда не би могло да бъде проверено, тъй като липсват изводи защо по същите правила на формалната логика съдът не е възприел доводите на защитата и обясненията на подсъдимия. Не става ясно и как е изградено вътрешното убеждение на съда по отношение на противоречието в събрания по делото доказателствен материал. По този начин не става ясно и не може да бъде извършена проверка дали е опорочен извода на съда  относно основния довод на защитата, че изобщо не е доказано наличието на липса, още повече на другия елемент от обективния състав- наличието на присвоителни действия от страна на подсъдимия чрез неотчитане на поверените му СМПЦ. Отделните факти от тази верига обаче следва да  бъдат установени безспорно и категорично, за да може съдът да се ангажира с претендираната в обвинителния акт наказателна отговорност на подсъдимия. Съдът обаче е постъпил по друг начин, с което е бил нарушен основния принцип в чл.16 от НПК /презумпцията за невиновност /.

На второ място, не е извършен подробен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал при спазване разпоредбите на чл.107, ал.3 от НПК. Съдът е приел за установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка като не е изложил убедителни съображения защо при наличните противоречия между доказателствените материали възприема едни от доказателствата, а отхвърля други.

Фактическите и правни изводи са изградени на базата на непълен, противоречив  и еднопосочен анализ на доказателствения материал, при неоснователно пренебрегване на заявеното от подсъдимия, което наред с липсата на събрани категорични и несъмнени доказателства относно обективните и субективни признаци на престъпния състав на измамата по чл.201 от НК, безспорно води до извода за наличие на процесуални нарушения, опорочаващи атакувания съдебен акт. Поради което въззивният съд намира, че горните изводи на РС представляват едностранчиво тълкуване на доказателствата, непочиващо на обективен анализ на събрани по делото доказателства. Така изграденото вътрешно убеждение на съда не би могло да бъде проверено, тъй като липсват изводи защо по същите правила на формалната логика съдът не е възприел „защитната версия” на подсъдимия, развита от него още на ДП, че е предал въпросните отчети и се е разплатил с дружеството.

Последното е безспорно негово задължение, тъй като са били налице очевидни фактически несъответствия, които е трябвало да бъдат отстранени чрез провеждане на самостоятелно и обстойно съдебно следствие.

Предвид всичко гореизложено въззивният съд намира, че преценката на първоинстанционния съд относно това, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е безспорно установена от обективна и субективна страна, не е подкрепена с обективни и конкретни доказателства. Липсва редовно формирано вътрешно убеждение на съда.

Налице е съществено процесуално нарушение - липса на мотиви, при които е била постановена присъдата, поради което въззивният съд не може да извърши проверка за правилността и. От изложените мотиви не става ясно как съдът е изградил доказателствените си изводи относно безспорната установеност на  деянието, извършването му от страна на подсъдимия, както и правните си изводи относно квалификацията на деянието. Налице са само  частични мотиви, което в съдебната практика се приравнява на липса на мотиви. По принцип тежестта да докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора. Същият е представил непълни доказателства в подкрепа на обвинението. Но съдът с оглед служебното начало в процеса съдът е следвало да събере допълнителни доказателства в съответствие с гореизложеното, едва след което да обяви делото за решаване.

На практика към момента липсват изложени от съда мотиви, както по наведените в пледоарията на защитника възражения, така и по доводите в жалбата, поради което настоящият въззивен съд не е в състояние да извърши проверката относно наличието или не на  обективните и субективни признаци на деянието по чл. 201 от НК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения- липса на мотиви, и непълнота на доказателствата, поради което намира, че същата следва да бъде отменена изцяло, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на горните задължителни указания.

Следва да се обърне внимание на съдебния състав, който ще разглежда делото, че при поставяне на задачите на новата съдебно-счетоводна експертиза/така както същите са посочени във въззивната жалба и допълнението към нея/ следва изрично да задължи вещите лица да изключат от предмета на изследване всякаква счетоводна документация, касаеща инкриминирания период, която допълнително е била предоставена от дружеството в хода на делото, но не е била подадена със справките декларации и дневниците към тях пред органите по приходите.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т.1, пр.2, във вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3 т.1 и т.2 от НПК, съдът

 

Р     Е    Ш    И:

 

 

     ОТМЕНЯ присъда № 177/ 21.10.2013г., постановена по НОХД № 1056/ 2012г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора. 

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на горните задължителни указания.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или/ протестиране.

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                      2.