Р Е Ш Е Н И Е    

 

 

Номер  98.............27....... юни.….......Година 2014……….Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд……………………..…Наказателно отделение

На  двадесет и седми юни....................Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА             

 

Секретар  Д.Х.

Прокурор Митко Игнатов

като разгледа докладваното от съдията…………....…...ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХД дело…………номер 1086……………..……по описа за 2014 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда от 27.02.2014г., постановена по НОХД №2458/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Д.Н.Д. е признат за виновен в извършено престъпление по 343 ал.3 б.”а” предл.2 вр. ал.1 б.”б” предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, като е осъден на осем месеца лишаване от свобода при условията на чл.58а ал.1 НК и изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.    

В законния срок  против присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия адв.К.В. ***, с която се прави оплакване, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице законова пречка по смисъла на чл.78а ал.7 НК и е отказал освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Прави се искане въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и приложи спрямо Д. разпоредбата на чл.78а ал.1 НК.  

 

Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата и моли присъдата на Старозагорски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

Същото становище изразява и повереникът на частния обвинител Г.Г.Г. – адв. М.З..

 

Защитникът на жалбоподателя подсъдим Д.Д. – адв. К.В. поддържа жалбата и изложените в същата доводи и искания.

 

Адв. Б.И. от АК Хасково, повереник на въззиваемата тъжителка Д.Г.К., заявява, че счита присъдата на Районен съд Чирпан за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

 

Подсъдимият Д.Н.Д. не се явява в съдебно заседание.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

         Против подсъдимия Д.Н.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.3 б.”а” предл.2 вр. ал.1 б.”б” предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК. Производството пред Старозагорски районен съд се е провело по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е съгласил за същите съдът да не събира доказателства. Без да счита, че е допуснато процесуално нарушение, но за юридическа прецизност и издържаност въззивната инстанция намира за необходимо да обърне внимание на първоинстанционния съд, че изявлението на подсъдимия по пълното признаване на фактите и искането за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 НПК следва да предхожда постановяването на определение за провеждане на производството по този процесуален ред.

Основното оплакване, което се прави във въззивната жалба, е досежно прилагане разпоредбата на чл.78а ал.1 НК по отношение на деянието, предмет на обвинението, и съответно освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна, както и наведените доводи в същата за взаимноизключващи се. От една страна, твърди се, че деянието по чл.354а ал.5 НК, за което спрямо Д. с влязъл в сила съдебен акт е приложен института на освобождаване от наказателна отговорност, уреден в разпоредбата на чл.78а ал.1 НК, е в реална съвкупност с деянието, предмет на настоящето обвинение, а от друга страна се прави извод за липсата на законовата пречка, регламентирана в чл.78а ал.7 НК за прилагане на същия институт и в настоящия казус.

По делото е установено по категоричен начин, а това не се оспорва и от страните, че подсъдимият Д.Д. е извършил първо деянието, предмет на настоящето обвинение – на 28.05.2013г., а четири месеца по-късно – на 29.09.2013г. – и това по чл.354а ал.5 НК. Първият съдебен акт е постановен в производството по разглеждане на внесено Постановление от РП Стара Загора за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 НК за второто деяние и същият е влязъл в сила на 21.11.2013г. При това положение е очевидно, че двете деяния не са разделени от влязъл в сила съдебен акт, както се твърди от защитата, а напротив – извършени са преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Тази хипотеза е уредена от законодателя в нормата на чл.23 ал.1 НК, респективно и на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и представлява множество престъпления, каквото е и заглавието на раздела. Ето защо изводите на районния съд в този смисъл, а оттам и за наличието на визираната в разпоредбата на чл.78а ал.7 НК пречка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са правилни и законосъобразни. Правноирелевантно е обстоятелството, както правилно е посочено в мотивите на съдебния акт, че първо е постановен и влязъл в сила съдебният акт по второто извършено във времето деяние, когато е нямало законна пречка да се приложи хипотезата на чл.78а ал.1 НК. Това се е получило паради факта, че за второто деяние е проведено бързо производство, докато за настоящето – ДП, при което събирането на доказателства е отнело повече време. Жалбоподателят обаче, извършвайки двете наказуеми от закона деяния, сам се е поставил в позицията да очаква реализиране на наказателна отговорност и не би могъл да поставя изисквания спрямо хронологията на произнасяне на съдебните институции в образуваните наказателни производства за всяко деяние.

Въпреки че не се прави оплакване досежно размера на наложеното наказание, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при индивидуализацията на наказанието съдът е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, прилагайки и нормата на чл.58а ал.1 НК. Наказанието лишаване от свобода е определено към минимума, като след това е намалено с една трета. Обосновано е решението на съда да наложи и наказание лишаване от правоуправление за срок от една година. Допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата са сериозни, на фона на установени допуснати преди това такива. Установените в справката от КАТ нарушения на ЗДвП, за които Д. е бил санкциониран по административен ред, също са сериозни, като при едно от тях е била създадена непосредствена опасност за движението.

Поради изложеното следва обжалваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :


                ПОТВЪРЖДАВА
Присъда от 27.02.2014г., постановена по НОХД №2458/2013г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                            2.