Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 81                                      04.06.2014 година            град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и  четиринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.  Г.

ПРОКУРОР: ВЕРОНИКА  ГЬОНЕВА

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1087 по описа за 2014  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 223/12.12.2013 г., постановена по НОХД № 1338/2013 г.  по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият А.А.П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.09.2012 г., в с.Х., общ.Стара Загора, в съучастие с И.Д.Ч., като извършител, по хулигански подбуди, причинил на И.Ж.В. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. в полза на Държавата.

Със същата присъда подсъдимият И.Д.Ч., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.09.2012 г., в с.Х., общ.Стара Загора, в съучастие с А.А.П., като извършител, по хулигански подбуди, причинил на И.Ж.В. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което  на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. в полза на Държавата.

Подсъдимият А.А.П. е осъден да заплати на Държавата сумата от 395 лв., представляваща разноски.

Подсъдимият И.Д.Ч. е осъден да заплати на Държавата сумата от 395 лв., представляваща разноски.

                                       

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  И.Д.Ч..

В жалбата е повдигнато оплакване за неправилност на присъдата, поради доказателствена необоснованост на  фактически  приетото.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е присъдата да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимият И.Д.Ч.  да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  А.А.П..

В жалбата е повдигнато оплакване за неправилност на присъдата, поради доказателствена необоснованост на  фактически  приетото, както и за постановяването й при  съществени нарушения на процесуалните правила, а още и в нарушение на материалния закон.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият А.А.П. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора застъпва становището, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора,  въз основа на повдигнатите във въззивните жалби оплаквания и след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, прие следното:

 

Първоначално, въз основа на доказателствените материали по ДП № 1512/2012 г. по описа на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора и постановление на Районна прокуратура – Стара Загора по чл.375 от НПК, съдържащо  предложение всяко от обвиняемите лица – А.А.П. и И.Д.Ч. – да бъде освободено от наказателна отговорност  за извършено на 07.09.2012 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което да му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а от НК, пред Районен съд – Стара Загора е било образувано АНД № 2732/2012 г.

В с.з. от 22.03.2013 г., на основание чл.378, ал.3 от НПК съдебното производството по НАД № 2732/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е прекратено и делото Върнато на Районна прокуратура – Стара Загора.

По протест на Районна прокуратура – Стара Загора срещу горепосоченото определение пред Окръжен съд – Стара Загора е било образувано  ВАНД № 1131/2013 г., приключило с Определение № 398/17.05.2013 г., с което е оставен без разглеждане протеста на Районна прокуратура – Стара Загора и прекратено образуваното пред въззивния съд  производство.

Следващото внасяне на ДП № 1512/2012 г. по описа на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора  в съда е с обвинителен акт,  въз основа на който е образувано  НОХД № 1338/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,  по което е постановена обжалваната присъда. С внесения за разглеждане обвинителен акт всеки от подсъдимите – А.А.П. и И.Д.Ч. – е предаден на съд за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 07.09.2012 г., в с.Х., общ.Стара Загора, в съучастие по между си, като съизвършители,  по хулигански подбуди, са причинили на И.Ж.В. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След отвод на първоначално определения докладчик, новоопределеният съдия-докладчик с Разпореждане от 09.08.2013 г. е  постановил – видно от мотивите   - разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

Разбирането на защитата на  подсъдимия А.А.П., че  обжалваният съдебен акт е порочен, тъй като е постановен въз основа на внесен срещу подзащитния му обвинителен акт за същото престъпление, за което  преди това срещу му е било съставено постановление по чл.375 от НПК, е несъстоятелно. Съдът няма правомощия да указва на прокурора  вида на акта, който внася за разглеждане в съда след завършване на разследването, но има   правомощия,  когато е образувано наказателно дело от общ характер по внесен обвинителен акт, видно от съдържанието на който е, че са налице всички предпоставки по чл.78а от НК, да разпореди разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК, призовавайки единствено подсъдимия и прокурора  - както е сторено в случая.

Неоснователно е оплакването на защитата  на подсъдимия А.А.П. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на яснота относно това  е ли е налице приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.

На л.28  от първоинстанционното дело се съдържа  искова молба от пострадалия И.Ж.В. срещу подсъдимите А.А.П. и И.Д.Ч., съдържаща искане предявеният в нея граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 3000 лв. – обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като пострадалият бъде конституиран, освен като граждански ищец, и  като частен обвинител. Съгласно чл.376, ал.3 и ал.4 от НПК при разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК не се допуска граждански иск, като по тези дела не участва и частен обвинител.  С разпореждането на новоопределения съдия–докладчик, с което е постановено разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК,  на практика е изключено  разглеждането  на граждански иск в производството, съответно участието на допълнителни страни, каквито са частният обвинител и граждански ищец. Обстоятелството, че  липсва изрично произнасяне   относно възможността за разглеждане на т.нар. искова молба на пострадалия, няма за последица ограничаване на процесуалните права на последния, тъй като при липсата поначало на възможност за придобиването на процесуални права, няма как да се претендира ограничение на същите. Следва да се отбележи и това, тъй като обсъжданото оплакване е повдигнато от защитата, че  е недопустимо да се аргументира искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт чрез   позоваване на нарушение на чужди процесуални права.

В съдебните прения защитата на подсъдимия А.А.П. застъпва становище и, че не би следвало в състава на въззивния съд, пред който е сложено за разглеждане  настоящото дело, да участват съдии  - част от съдебния състав по горепосоченото ВАНД № 1131/2013 г., приключило с Определение № 398/17.05.2013 г., с което е оставен без разглеждане протестът на Районна прокуратура – Стара Загора срещу постановеното от районния съд определение по чл.378, ал.3 от НПК. Горепосоченото разбиране на защитата няма законова опора, имайки предвид разпоредбата на чл.29 от НПК и не държи сметка за това, че  съдебният акт по ВАНД № 1131/2013 г. третира движението на делото, а не въпроси относно фактите и правото.

По оплакването за  доказателствена необоснованост на фактическите обстоятелства, приети от районния съд:

Характерно за производството по Глава ХХVІІІ от НПК е, че по начало не е задължително да се разгърне пълно съдебно следствие и да се събират повторно доказателствата от хода на досъдебното производство, стига да са били събрани  при спазване на предвидения процесуален ред. В конкретния случай,  първоинстанционният съд  по искане на защитата на двамата подсъдими е  изслушал повторно всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство, като едновременно с това показанията на всеки от свидетелите от досъдебното производство са приобщени към доказателствата по делото от хода на съдебното следствие на основание  чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Наред  с това, по искане на защитата, са  разпитани нови свидетели, изслушано е заключението на назначената в  досъдебното производство СМЕ по писмени данни - № 451/2012  г., л.42 ДП и е назначена - във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане -  нова, тройна СМЕ. В този смисъл първоинстанционният съд  е събрал необходимите  за установяване на фактите по делото доказателства.

Макар и да възприема фактическите положения, установени от районния съд – поради което не намира за необходимо да ги преповтаря - въззивният съд  счита, че би могло да се изисква още от  доказателствения анализ, на който са основани. Последният е следвало да съдържа и съображения - с оглед основанието на което са приобщени гласни доказателства от досъдебното производство – кои от доказателствените източници съдът кредитира. Съпоставяйки показанията на свидетелите от досъдебното производство,  четени в с.з. на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, със съобщеното от същите  свидетели в хода на съдебното следствие, въззивният съд не установи наличието на съществени противоречия. Този извод съответства на мотивите към определенията, с които са четени гласните доказателства от досъдебното производство, в които като текстово основание е вписано, че съответният свидетел не си спомня обстоятелства, за които е дал показания на досъдебното производство,  а само като правно основание е включена и т.1 на чл.281 от НПК.  Изложеното важи  включително и за показанията на пострадалия – свидетелят И.Ж.В.,  единствено  по отношение на  който определението за приложение на чл.281 от НПК  (спрямо показанията му от досъдебното производство и тези, дадени по АНД № 2732/2912 г.)  съдържа  реални фактически съображения.  Това, че в разказа си пред съда,  за разлика от показанията си  в досъдебното производство,  свидетелят  И.Ж.В. не разказва за проведения от него непосредствено преди деянието телефонен разговор не може да бъде възприето като  съществено противоречие  в показанията му, а се явява само обстоятелство, за което не му е бил поставен конкретен въпрос. Като цяло, както показанията на свидетеля И.Ж.В. от досъдебното производство, така и  останалите гласни доказателства  от този етап на производството,  събрани чрез показанията на свидетелите К.И.В.,  Д.П.С., Г.И. Г., И.Д.Р., Д.П.Ц., Е.П.У., като  дадени най-близко по време до деянието и съответно - най-малко повлияни от разказа на останалите участници в случилото се,  се явяват  най-детайлни и обективни.

По делото няма спор относно фактическите положения, свързани с обстоятелствата:

-относно случилото се в центъра на с. О., община Стара Загора между  свидетелката А.С.К. и   свидетелите Г.И. Г. и И.Ж.В., пристигнали в селото на разходка  с моторите си, заедно  със свидетеля Д.П.С.;

-относно това, че подсъдимият И.Д.Ч. е станал свидетел на  горепосочената случка и че веднага се е обадил на подсъдимия А.А.П.;

-относно това, че тръгвайки си обратно от с. Оряховица към с. Хрищени, тримата приятели - свидетелите Г.И. Г., И.Ж.В. и  Д.П.С.  се разделили, като първият от тях се прибрал в село Хрищени, а последните двама отишли на бензиностанцията до главния път на селото, за да пият кафе;

-относно това, че двамата подсъдими - И.Д.Ч. и А.А.П., заедно със свидетелката А.С.К., придвижвайки се с автомобила на последния,  се отправили към село Хрищени, за да търсят свидетелите Г.И. Г., И.Ж.В. и  Д.П.С., както и че в селото видели само свидетеля Г.И. Г., който избягал;

-относно наличието на конфликт на бензиностанцията до главния път на село Хрищени между подсъдимите и  двете момчета, останали да пият там  кафе.

Спорните обстоятелства са за това нанесен ли е побой на свидетеля И.Ж.В. на бензиностанцията до село Х.  от подсъдимите А.А.П.  и И.Д.Ч., както и ако е бил нанесен такъв побой защо.

Въззивният съд приема, също както е приел и първоинстанционният съд, че е бил нанесен побой на пострадалия И.Ж.В., като в побоя са участвали и двамата подсъдими. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, категорично опровергава позицията на подсъдимия А.А.П., че  виждайки го, пострадалият И.Ж.В.  се  нахвърлил върху него, опитвайки се да го удари и тезата на подсъдимия И.Д.Ч., че лично той не е нанасял каквито и да е  било удари на пострадалия.

Позицията на подсъдимия А.А.П.  - освен, че е житейски алогична, защото преди случилото се пострадалият никога не го е виждал и не той е търсел подсъдимите, а подсъдимите, преминавайки покрай бензиностанцията с лекия автомобил, виждайки моторите, са спрели, търсейки саморазправа  - не се подкрепя включително и от обясненията на подсъдимия И.Д.Ч.. Последният в разказа си удобно пропуска началото на физическата саморазправа, в която спестява собственото си участие и твърди, че е видял  само как “А. слиза, запътва се към момчето и … те се сборичкват..” (л.85 НОХД). Обстоятелството, съобщено от свидетеля И.Ж.В. (л.29 ДП), че подсъдимият А.А.П. стъпил с единия си крак върху пейката, на която той  бил седнал  и без да казва нищо му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, се потвърждава от показанията на свидетеля Д.П.С. – непосредствен очевидец на случилото се и съответства на обективно установеното чрез СМЕ по писмени данни (л.42 ДП)  и епикриза (л.49 ДП) травматично увреждане – контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение. Както пострадалият И.Ж.В., така и свидетелят Д.П.С., не са познавали отпреди  случилото се подсъдимите, тъй че да имат мотив в някакви минали взаимоотношения, за да ги  набеждават в  нанасянето на побой на първия от тях. От показанията на двамата свидетели се установява, че активната и водеща роля в побоя  е била на подсъдимия А.А.П., докато другият подсъдим – И.Д.Ч., е участвал  в саморазправата с няколко ритника – след като пострадалият се свил на земята и обхванал с ръце главата си, за да се предпазва от ударите. Че пострадалият е бил набит от подсъдимите се установява още и от показанията на свидетеля Д.П.Ц., който поканен от приятелите си - И.Ж.В. и Д.П.С., отишъл на бензиностанцията, за да пие кафе с тях. На бензиностанцията  свидетелят Д.П.Ц. заварил свидетеля И.Ж.В. “много уплашен и объркан” (л.32 ДП), с подуто око. Разказът на пострадалия пред този свидетел за случилото се не се различава от съобщеното пред съда.  Фактът,  че пострадалият И.Ж.В. е бил набит  се установява и от показанията на свидетелката Е.П.У. –  служител в бензиностанцията. От разказа й се установява, че, за да се отърве от нападателите си, пострадалият се опитал да се скрие в тоалетната на бензиностанцията. Видимо си личало, че е бит, тъй като имал кръв по лицето. Свидетелката Е.П.У. препречила с ръце вратата, за да прегради пътя към вътрешността на бензиностанцията на друго непознато момче, което очевидно преследвало първото. Съобщеният от пострадалия И.Ж.В. и  свидетеля Д.П.С. механизъм на причиняване на обективно установеното травматично увреждане  - с юмруци и ритници, се потвърждава и чрез експертното становище на вещите лица, изготвили пред районния съд тройна СМЕ по писмени данни № 362-А/2013 – л.101 НОХД. По отношение на това, че при наличните оплаквания на пострадалия при постъпването му на лечение, отразени в история на заболяване № 6012/12 по описа на УМБАЛ – Стара Загора (л.48 ДП) – главоболие, гадене, световъртеж, болезненост в кръста, обективно е установена находка само в една област – скула на лицето, вещите лица, изготвили посоченото заключение, поясняват, че е напълно възможно пострадалият да е претърпял удари по описания от него начин, които да не са оставили видими травматични изменения. Най-после, че пострадалият И.Ж.В. е бил набит от подсъдимите се установява и от показанията на Г.И. Г., който след като избягал от подсъдимите, виждайки ги да пристигат с кола в с.Х., потърсил приятелите си. Намерил свидетелите И.Ж.В., Д.П.С. и Д.П.Ц. на бензиностанцията, като И. бил с подуто око, “дрехите му бяха раздърпани и оцапани” (л.33 ДП). Установява се още и от показанията на свидетелката К.И.В. – майка на пострадалото момче.

Що касае твърдяното от защитата на подсъдимия А.А.П. обстоятелство, че същият е левичар, то не изключва причиняването на обективно установеното  травматично увреждане в лявата скулна област на пострадалия, където чрез гласните доказателства се установи, че е настъпило травматичното изменение, а не в дясната скулна област, както е отразено в медицинската документация.

Тъй като подсъдимият И.Д.Ч. е участвал в побоя над пострадалия с ритници, обстоятелството, бил ли е същият или не към време на осъществяването му с травма на дясната ръка, е без значение.

 

Подсъдимите обясняват действията си с това, че известно време преди случилото се подсъдимият А.А.П. бил заплашван по телефона от непознати нему момчета с мотори  и разбирайки за случилото се в центъра на с. О., решил, че най-вероятно  това са същите момчета, които са  закачали свидетелката А.С.К.. Бащата на този подсъдим – А. Спасов П.  и  приятелят му – Т.В.У., разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд, обясняват, че знаят за упражнявания над подсъдимия А.А.П. телефонен тормоз.

Самият факт, че  в хода на съдебното производство подсъдимите търсят  да намерят обяснение за  нанесения  от тях побой на свидетеля И.Ж.В., причиняването на какъвто иначе отричат, е достатъчно показателен за противоречивостта на  защитната им позиция.

Въззивният съд, също както първоинстанционния, приема, че  причиняването на нанесената на пострадалия телесна повреда е осъществено по хулигански подбуди. Подсъдимият А.А.П. може и да е бил заплашван по телефона, напълно възможно е и от съдържанието на отправените към него заплахи да е подразбрал, че тези, които го заплашват управляват мотори,  но  несъмнено не това  е  била причината, да  нанесе побой на пострадалия, ведно с втория подсъдим. Основание за този извод е фактът, че другото момче, което е пиело кафе на бензиностанцията с пострадалия – свидетелят Д.П.С., също е бил с мотора си, точно както пострадалият, а спрямо свидетелят Д.П.С. не е нанесен побой.  За посочения  факт - че свидетелят  Д.П.С. не е станал жертва на агресията на подсъдимите, въпреки, че и той е бил с мотора си  -  може да бъде търсено обяснение в това, че  макар  и  да  е  бил по-рано през деня с приятелите си в село О. -   пострадалият И.Ж.В. и свидетелят Г.И. Г.,  той  не е участвал, за разлика от тях, в   неуместната  и груба  закачка със свидетелката А.С.К.. Или иначе казано обяснение за побоя  над пострадалия може  да бъде търсено в желание на  подсъдимите да отмъстят за  познатата си. Това е и друга от защитните линии, която  също е доказателствено опровергана. Видно от показанията на свидетелката  А.С.К.  - л.37 ДП –  тя не е търсила  закрила или защита  от подсъдимите, които,  макар и доста по-големи от нея,  познавала, тъй като били в една компания със сестра й.  Същевременно, побоят е нанесен не на свидетеля  Г.И. Г., който плеснал по дупето момичето, а на свидетеля И.Ж.В..  Побоят над последния е извършен по хулигански подбуди за това, защото е осъществен в резултат на инцидентно  взето решение от подсъдимите, подчинено на потребността им от емоционална наситеност, без оглед на средствата, чрез които се постига;  на  желанието  им  на всяка цена  да се  изявят и  утвърдят като млади и силни  мъже  в  социалната общност на село О.,  включително и чрез нарушаване на социалните норми на поведение. В този аспект побоят над свидетеля И.Ж.В. е нямал личен мотив. Осъществен е, защото посредством публичната, грубо нарушаваща обществения ред демонстрация на мъжко, физическо превъзходство  посредством  побой над друг индивид, подсъдимите са целели да задоволят други свои потребности с цената на  изразеното  чрез него  явно неуважение към обществото, социалните норми на поведение  и човешката личност.

 

Предвид всичко гореизложено и с оглед вида на причиненото на пострадалия  И.Ж.В. телесно увреждане, имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,  правилно и обосновано, районният съд е приел, че  всеки от двамата подсъдими  - А.А.П. и И.Д.Ч., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК,  в извършването на  което е признал  съответния подсъдим за виновен  и  за  което –  поради наличие на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК (за престъплението се предвижда до три години лишаване от свобода, подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди) -  го е освободил от наказателна отговорност.

На всеки от подсъдимите  - А.А.П. и И.Д.Ч. – е наложено административно наказание от по 2000 лв. глоба.  Всяко от административните наказания е със справедлив размер. Подсъдимите са действали в съучастие, като съизвършители, което определя по-висока, сравнена с тази на деяния от същия вид, степен на обществена опасност на деянието им.  Макар и подсъдимият А.А.П. да е имал активната и водеща  роля в побоя над пострадалия,  то у подсъдимия И.Д.Ч. стои идеята за  саморазправа с момчетата от другото село, тъй  като  той е този, който  в неуместната и груба шега  на другоселците с местното момиче е намерил повод да се себеизяви, ведно  с приятеля  си.

 

Поради всичко гореизложено и тъй като не се установиха  основания за  отмяна или изменение на обжалваната  присъда, същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 223/12.12.2013 г., постановена по НОХД № 1338/2013 г.  по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                            1.

 

 

                                                            2.