Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

113                                        14.07.2014 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 11 юни                                                                                     Година 2014

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА                                                                           

         

СЕКРЕТАР: К.Ц.

ЗАМ.ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР: ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1098 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда № 27 от 13.02.2014 г. по НОХД № 1762/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимата Г.С.И., с ЕГН ********** e призната за невиновна в това, че на 12.03.2013 г. в с. Е., общ. С., повредила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Опел Астра” с рег. № СТ 4524 ВА, на стойност 1837 лева, собственост на К.В.М., ЕГН **********, като повредата се изразява в счупване на задно и предно обзорни стъкла, деформиране на предна дясна врата под страничното огледало, скъсване на гюрука под задното стъкло и деформиране на колонката между гюрука и задния капак на автомобила, като общата стойност на повредата е в размер на 829,20 лева и я оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

 

В срока по чл.319 от НПК срещу присъдата е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Към протеста е изготвено допълнение, в което представителя на Районна прокуратура – Стара Загора развива съображения за едностранчив анализ на събраните по делото гласни доказателства и неправилно кредитиране с доверие на една от двете групи гласни доказателства, а именно - тази обосноваваща тезата на подсъдимата за невиновността й. Искането в протеста и в допълнението към него е обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата Г.С.И. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста и изготвеното допълнение, както и направеното до въззивния съд искане.

Защитникът на подсъдимата адв. Б.Б. оспорва протеста, като развива съображения за законосъобразност и правилност на атакуваната оправдателна присъда, поради което счита, че следва да бъде потвърдена от въззивния съд.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания в протеста, прие за установено следното:

 

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт срещу подсъдимата Г.С.И. с обвинение в това, че на 12.03.2013 г. в с. Е., общ. С., повредила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “Опел Астра” с рег. № СТ 4524 ВА, на стойност 1837 лева, собственост на К.В.М., като повредата се изразява в счупване на задно и предно обзорни стъкла, деформиране на предна дясна врата под страничното огледало, скъсване на гюрука под задното стъкло и деформиране на колонката между гюрука и задния капак на автомобила, като общата стойност на повредата е в размер на 829,20 лева -  престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Безспорно установено по делото е, че на 12.03.2013 г., около 00,30 часа процесния лек автомобил марка “Опел Астра”, собственост на свидетелката К.М., бил увреден в резултат на човешка дейност, като по автомобила са причинени уврежданията, описани в обвинителния акт, на обща стойност 829,20 лева, съобразно заключението на неоспорената Автооценъчна експертиза. Няма спор, че това увреждане се е случило след като по-рано – на 11.03.2013 г., около 21,30 часа, свидетелят Х.М. /съпруг на свидетелката К.М./, след употреба на алкохол посетил дома на свидетеля Ц.К. и подсъдимата и предизвикал конфликт по повод неиздължена незначителна сума пари от страна на К.. След като напуснал дома им, свидетеля Х.М. с тухла счупил предното панорамно стъкло на лек автомобил марка “БМВ”, собственост на подсъдимата И. и продължил да извършва и други противозаконни действия. Свидетелят К. уведомил за инцидента полицията, като на място били изпратени служители от Второ РУ “Полиция” – Стара Загора, които разпоредили на участниците в конфликта и техни близки, измежду които подсъдимата И. и свидетелката М., да посетят полицейското управление за изясняване на случая. Пред сградата на Второ РУ “Полиция” – Стара Загора подсъдимата и свидетелката М. се скарали, като повод за конфликта им бил освен инцидента между свидетелите М. и К., така и стара вражда помежду им.

Липсват противоречия в свидетелските показания и в обясненията на подсъдимата относно гореописаните обстоятелства, както и относно това след разпита им във Второ РУП – Стара Загора с какви автомобили и по какъв начин групирани са се прибрали в с. Е.. Противоречията в гласните доказателства и оформянето на две противоположни групи касаят случилото се след завръщането в селото на свидетелката М. и свидетеля С. от една страна, и на подсъдимата И. и свидетелите  К., М. и И. от друга. Първата група свидетели твърдят, че след завръщането им в село Е. до къщата на свидетелката М. отново е възникнал конфликт с подсъдимата и съпровождащите я лица, по време на който И. с носен от нея дървен прът нанесла удари по процесния автомобил, собственост на свидетелката М. и счупила предно и задно панорамни стъкла. Свидетелите М. и С. твърдят, че са очевидци на действията на подсъдимата. Съобразно показанията на втората група свидетели – К., М. и И. и обясненията  на подсъдимата И., след завръщането им в с. Е. са подминали къщата на М., като всички са се прибрали по домовете си.

Въззивният съд уважи доказателствените искания на Районна прокуратура – Стара Загора, направени в допълнението към протеста и в хода на въззивното производство проведе съдебно следствие, като извърши повторни разпити на свидетелката К.В.М., както и на свидетелите С.С.С. и Д.В.В., проведе очни ставки между свидетелката М. и всеки от свидетелите С. и В. относно спорните по делото обстоятелства - видяла ли е М. подсъдимата И. да нанася удари, с които да уврежда процесния автомобил; какво е обяснила М. на пристигналите на място полицейски служители С. и В. относно увредения автомобил – дали е заварила автомобила си в това състояние или лично е възприела действията на подсъдимата, с които са били причинени повредите по автомобила.  

Свидетелите С. и В. са служители на Второ РУП – Стара Загора и са посетили с. Е. по сигнал, подаден от свидетелката К.М., за нанесени повреди по лек автомобил.

Тези двама свидетели, разпитани в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, са дали последователни и непротиворечиви показания, че след пристигането си в с. Е., в началото на селото ги чакала свидетелката М., която им показала лек автомобил марка “Опел Астра”, който бил със счупено предно и задно стъкло. Свидетелите са категорични, че М. е заявила пред тях, че “се съмнява” за едни лица и ги отвела до дома на подсъдимата И. и свидетеля К., които отрекли пред полицейските служители да са съпричастни към нанесените увреждания по автомобила. Тези си показания свидетелите поддържат пред въззивния съд и при проведените очни ставки със свидетелката М., по време на които последната твърдеше, че е видяла подсъдимата Г.И. да чупи автомобила й, и че това е казала на двамата полицаи, че И. е извършител на увреждането. Всеки един от свидетелите С. и В. убедително заяви, че такова нещо жената, която ги е посрещнала не им е казвала, като потвърдиха показанията си, че им е съобщила, че е намерила автомобила със счупени предно и задно стъкла и че има съмнения за лицата, които са го извършили – мъжа и жената, при които ги е отвела.

Районният съд, след съпоставка на двете групи свидетелски показания с показанията на незаинтересованите свидетели С. и В. правилно е приел, че следва да кредитира с доверие обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите К., М. и И., тъй като кореспондират помежду си относно спорните обстоятелства. Въззивният съд, след като доби лични впечатления за разпитаните свидетели намира, че показанията на свидетелката К.М., че е видяла подсъдимата Г.И. да уврежда собствения й автомобил, са недостоверни и правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като същата в качеството си на пострадала има интерес от свидетелстването срещу конкретен извършител. Такива са и показанията на свидетеля С. /нейн родственик – съпруг на сестра й/, дадени в подкрепа на твърденията на пострадалата К.М.. Обосновано районният съд е отхвърлил като недостоверни показанията на свидетелите М. и С., че са видели подсъдимата Г.И. да извършва престъплението по обвинението, след като ги е анализирал и с показанията на свидетеля Христо Христов, който установява, че при проведен разговор с тях след констатиране уврежданията по лекия автомобил “Опел Астра” са му казали, че автори са “ромите, които са идвали пред къщата да се карат” без да са назовали конкретни имена.

Въззивният съд, с оглед на изложеното намира, че правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че обвинението срещу подсъдимата И. е недоказано. В хода на първоинстанционното съдебно следствие и проведеното въззивно такова не се събраха безспорни доказателства, че подсъдимата И. е причинила описаните в обвинителния акт увреждания по лекия автомобил на свидетелката М.. Обстоятелството, че същата е имала мотив за това, както правилно е приел районният съд, не е достатъчно за да обоснове еднозначен извод, че е извършител на престъплението.

 В хода на проведеното досъдебно производство не са извършени своевременно необходимите процесуалноследствени действия, чрез които да се установи по несъмнен начин авторството на деянието, като въпреки положените от съдилищата усилия, този пропуск на разследването не може да бъде изправен. И тъй като съгласно чл.303 от НПК присъдата, както осъдителната, така и оправдателната, не може да почива на предположения, законосъобразно е постановена оправдателна присъда срещу подсъдимата Г.И..

 

Въззивният съд, тъй като намери оплакванията в подадения протест за неоснователни, а при извършената служебна проверка не установи основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 13.02.2014 г., постановена по НОХД № 1762/2013 г.  по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

 

                          2.