Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 105                              01.07.2014 година            град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

на осемнадесети юни                                                        2014 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        К. ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдията К. ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1101 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 44 от 17.03.2014г., постановена по НОХД № 151/2014г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимият  Т.Е.Т., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2013г. в гр. ******* е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1855.00 /хиляда осемстотин петдесет и пет/ лева, от владението на И.Ц.И. и П.Д.И., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 58а от НК, Е ОСЪДЕН на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  в затвор от закрит тип при първоначален СТРОГ режим.

 

          Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е кумулирано наложеното наказание на подсъдимия Т. с наказанията, наложени по НОХД № 1867/2013г. по описа на Шуменски районен съд и НОХД № 72/2014г. по описа на Казанлъшки районен съд и му е определено едно общо наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор от ЗАКРИТ тип при СТРОГ режим.

 

          На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 ал. 1 от НК, е приспаднато изтърпяното до момента наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по горепосочените НОХ дела и времето, през което подсъдимият Т. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 

          Със същата присъда подсъдимият Т.Е.Т. е осъден да заплати на И.Ц.И. и П.Д.И. сумата от 1855 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, държавна такса в размер на 74.20 лева и направените по делото разноски в размер на 898.30 лева.

 Против горепосочената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия Т.Е.Т..

 В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на постановената присъда. 

          В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови  доказателства.

 Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

         На 12.02.2013г. сутринта св. И.И. и *******му – св. Ц. И. ***, а ******* на И. – св. П.И. излязла в 11,00 часа, тъй като била втора смяна на работа. Св. П.И. заключила входната врата на апартамента веднъж, като вратата била единична, дървена.

          Около обяд същия ден, използвайки отсъствието на живущите в процесния апартамент, подсъдимият Т.Т. проникнал в същия чрез интервенция върху секретния патрон на бравата на входната врата с неустановено техническо средство. От дървена кутия, имитираща книга, намираща се на секцията в хола, подсъдимият Т. взел сумата от 1 465,00 лева, поставени в различни хартиени джобове. От хола взел и лаптоп марка „*********" модел "*******" с № ********** без батерия, поставен в черна на цвят чанта от текстилна материя с изображение логото на "***", а от детската стая взел дигитален фотоапарат "*******" без зарядно устройство. След като взел тези вещи, подсъдимият Т. излязъл от апартамента като само затворил входната врата, слизайки по стълбите на входа се изплюл, а пред входната врата минал покрай св. М. К., живущ в същия вход, който чакал да му докарат дърва. Подсъдимият го поздравил с „добър ден“ и тръгнал по пътечката в посока запад, носейки в лявата си ръка чантата с лаптопа.

          Св. Ц. И. се прибрала от училище около 14.25 ч., входната врата на апартамента била затворена, но дръжката на вратата висяла надолу. Опитала да отключи вратата но установила, че същата е отворена, а като влязла в апартамента видяла, че вратите на стаите са отворени и имало разхвърлени вещи по пода. Свидетелката Ц. И. се обадила на майка си, а тя от своя страна съобщила за случая в РУП-Казанлък и бил извършен оглед на апартамента.

          При извършената след това проверка свидетелите И. установили, че след като е била отворена входната врата на апартамента им, са били откраднати следните вещи и пари: 1бр. лаптоп марка „*****" модел "******" с № **** без батерия, 1бр. черна на цвят чанта от текстилна материя с изображение логото на "*****", дигитален фотоапарат "*****" без зарядно устройство, и сумата от 1 465,00 лева.

         

          Видно от заключението на изготвената трасологическа експертиза /л. 17-19 от ДП/ е, че  по вътрешните, работни повърхности на секретния цилиндър на представения за изследване секретен патрон, са открити следи от отключване с техническо средство, различно от секретен ключ.

 

          Видно от изготвената експертна справка № 36 /лист 28 от ДП/, е, че при проведеното сравнително трасологическо изследване на представената следа от подметка на обувка, намерена и иззета с желатиново фолио на 12.02.2013г., при извършения оглед на домова кражба, същата съвпада по общи признаци /конфигурация на елементите/ с трасологическата следа при извършения оглед на домова кражба. Установеното доказва, че трасологическите следи по изброените по-горе ДП са оставени от подметки на обувки, имащи една и съща конфигурация на грайферите.

    

          Видно от изготвеното заключение на съдебно-оценъчната експертиза /л. 58-59 от ДП/ е, че пазарната стойност на лаптоп „*******" модел "*******" е 300.00 лева. Пазарната стойност на текстилна чанта за лаптоп „******” е 20.00 лева.

 

          Пазарната стойност на дигитален фотоапарат "*******" е 70.00 лева. Общата пазарна стойност на оценяваните вещи е 390.00 лева, а общата стойност на отнетите вещи, вкл. отнетата сума в левове (1 465,00 лева) е 1 855,00 лева.

 

          Видно от изготвеното заключение на ДНК-експертиза /л. 64-66 от ДП/ е, че предоставения за изследване биологичен материал напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия Т.Е.Т..

 

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е взел предвид направените от подсъдимия самопризнания при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите И.И., П.И., М. К., Ц.  И., Г. С., З. С., Д. И. и А.  А., заключенията на изготвените  трасологическа, ДНК-експертиза и съдебно-оценъчна експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и другите материали, приложени към досъдебото производство. Не са събрани доказателства, които да си противоречат. Следва да се отбележи, че по същество подсъдимият не оспорва авторството на деянието пред решаващия съд. Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите по обвинителния акт. Както вече бе посочено, законосъобразно районният съд е изложил мотиви, че тези факти се подкрепят от останалите събрани на досъдебното производство доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел правната квалификация на деянието, посочено в обвинителния акт /за съда не е налице възможност да осъди подсъдимия по по-тежък състав на престъпление, каквито мотиви е изложил и решаващият съд/, като правилно е приложил материалния закон и е определил на подсъдимия наказание при съблюдаване разпоредбата на чл. 58а от НК.         

          По отношение на подсъдимия е определено наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири години, като е отчетен значителен превес на отегчаващите вината  обстоятелства – подложени на подробен анализ от решаващия съд и в изпълнение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното  наказание е било намалено с 1/3, като подсъдимият Т.  е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип /в случая, предвид съдебното минало на подсъдимия, правилно са определени режима и вида на затворническото заведение, в което подсъдимият следва да изтърпи наказанието “Лишаване от свобода”/. Съблюдавайки горното, наложеното на подсъдимия наказание е явно справедливо, доводи в противната насока не се навеждат от подсъдимия и неговия защитник.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

                            Р  Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44 от 17.03.2014г., постановена по НОХД № 151/2014г. по описа на Районен съд – Казанлък.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.