Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № 100                                             30.06.2014г.                      гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

       СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІІ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

       На двадесет и осми май                                                                          година 2014

        в публичното заседание в следния състав:                             

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                         КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                    

 

СЕКРЕТАР Даниела Хопчева

прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1111 по описа за 2014 година.

 

 

  Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

            Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.В.Г. - адв.Д.Д. против постановената по НОХД № 493/ 2013г. по описа на ЧРС присъда № 2/ 10.03.2014г., с която подзащитния му е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.149, ал.2, пр.1, във връзка с ал.1 от НК затова, че на 26.06.2013г. в с.Ч., обл.Стара Загора, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст- С.И.С., с ЕГН **********, като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.149, ал.2, пр.1, във връзка с ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на три години „Лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от „открит” тип съгласно чл.59, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален „общ” режим съгласно чл. 61 т.3 от ЗИНЗС.

В жалбата са направени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, които са конкретно посочени във въззивната жалба. Счита, че присъдата е постановена въз основа на предположения, а не на конкретни факти и доказателства. Поради което моли  същата да бъде отменена изцяло и бъде постановена нова, с която подсъдимия Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, предвид допуснатите според него съществени процесуални нарушения, счита, че присъдата следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане на ЧРС. В случай, че въззивният съд приеме обвинението за доказано, моли на основание чл.66, ал.1 от НК подсъдимия да бъде освободен от изтърпяване на наказанието като му бъде определен подходящ изпитателен срок, тъй като до момента същият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода”.             

    В съдебно заседание адв.Д. поддържа въззивната жалба като счита, че по делото не са налице достатъчни доказателства за признаване на подзащитния му за виновен. Алтернативно моли, присъдата да бъде изменена в частта и досежно приложението на чл.66 от НК, като бъде отменено ефективното осъждане на подсъдимия и му бъде наложено едно условно наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено в подходящ изпитателен срок. Счита, че по този начин ще бъдат изпълнени целите на генералната и индивидуалната превенция, тъй като подзащитният му не е осъждан.

Подсъдимият И.В.Г. поддържа казаното от защитника си и в последната си дума заявява, че не иска да бъде осъждан.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора в съдебно заседание заявява, че обвинението е напълно доказано, вкл. и чрез показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели. Счита, че  присъдата следва да бъде потвърдена, вкл. и в частта и досежно неприлагането на разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като се касае за малолетно дете и с оглед целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК, подсъдимият следва да понесе ефективна санкция за извършеното.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 493 /2013г. по описа на Чирпанския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

   Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   С присъдата си от 10.03.2014г. постановена по НОХД № 493 / 2013г. ЧРС е признал подсъдимия И.В.Г. за виновен в това, че на 26.06.2013г. в с.Ч., обл.Стара Загора, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – С.И.С., с ЕГН **********, като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.149, ал.2, пр.1, във връзка с ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на три години „Лишаване от свобода”. Съдът е постановил така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от „открит” тип съгласно чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален „общ” режим съгласно чл.61 т.3 от ЗИНЗС. С допълнително определение от 10.03.2014г. по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК   е осъдил подсъдимия Г., да заплати направените по делото разноски в размер на 204.00лв. за възнаграждение на експерти.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че на посочената дата малолетната С.И.С./ на 10 години по време не извършване на деянието/ от с.О., бидейки на гости при леля си – св.И.Р., е посетила дома на подсъдимия Г. заедно с малолетната му дъщеря И., като отиването и до там е било по повод вземане и връщане на помпа за помпене на гуми за велосипед. При влизането и в къщата останала насаме с подсъдимия Г., който извършил спрямо нея посочените от пострадалата  в разпита и действия, осъществяващи фактическия състав на престъплението „блудство”. Пострадалата се опитала да се измъкне, но била блъсната и паднала върху леглото. Разпитана в съдебно заседание в присъствието на психолог, пострадалата е разказала подробно за извършените спрямо нея чрез използване на сила и заплаха действия от подсъдимия, както и за това, че същият не е успял да проникне в нея, а след се е възбудил чрез опипване, стискане на външните полови органи, и вкарване на половия член в устата на детето, е еякулирал. След осъществяване на блудствените действия била заплашена от подсъдимия с кучето, което отглеждал на двора си, порода „Р.”, да не разказва на никого случилото се като обещал, че това повече няма да се повтори. Тъй като същия ден отново била изпратена от братовчед си, св.Р., да вземе помпата, и понеже се доверила на обещанието на подсъдимия, и тъй като се срамувала да разкаже за станалото, пострадалата била принудена да изпълни молбата като отново отишла до дома на подсъдимия. Там отново със същата цел подсъдимият я накарал да се съблече и да легне до нея на леглото като и той се съблякъл, като и двамата се облекли, когато чули св. Р. да я вика по име. Последният дошъл да я търси, тъй като тя се забавила около половин час, при което след  като прескочил оградата поради заключената дворна врата, видял пострадалата в леглото на подсъдимия от вътрешната страна до стената, а той да лежи полугол до кръста- от външната му страна. Поради самата ситуация св. Р. се усъмнил, че и е направено нещо, и тъй като на въпроса му тя не отговорила, се наложило св. Р. да и удари шамар, след което тя признала, че подс. Г. си още първия път си е сложил „члена в устата” и след като я заплашил с кучето, както и да не казва на никого, както и че това са били намеренията му и втория път. Съществуващите малки противоречия и по- скоро уточнения в показанията на пострадалата са били отстранени чрез прочитане и приобщаване по реда на чл. 281, ал.1 т.1 от НПК на показанията и от ДП, дадени пред съдия/л. 26 от ДП/. Присъстващият в залата психолог е дал заключение, че детето разбира и дава адекватгни отговори на въпросите, които му се задават, както и че изпитва страх от подсъдимия поради преживяното. Св.Р., който е потвърдил и пред съда казаното от него по време на разпита му на ДП/които също са приобщени  по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК/, описва състоянието на пострадалата веднага след инцидента като заявява, че същата е била притеснена, бледа и трепереща. Относно състоянието на подсъдимия заявява, че той също е бил „притеснен” и е казал, че му се спи. Правилно и обосновано съдът е преценил като изцяло достоверни  показанията на този свидетел, които се потвърждават и  от показанията на всички свидетели от близкия роднински кръг на пострадалата. Св.С.Д., баба на детето, изнася обективен факт относно последващото състояние на детето, на което е станала свидетел, а именно, че същото е било уплашено, плачело е и очевидно е показало, че се страхува от подсъдимия при срещата им в полицията. Св. П.Д. К., майка на пострадалата, на която детето е разказало с по- големи подробности случилото се, също потвърждава обективни факти от състоянието на пострадалата след инцидента, а именно, че около месец при започване на разговор за станалото същата е плачела, отказвала е да се храни, събуждала се е посред нощ и е преживявала отново случката, което е наложило да я водят при психолог около 3 месеца след това. Св.И.Р., баба на детето по майчина линия, пред която детето непосредствено след станалото е разказало за случилото се с нея, и която е видяла зачервяване и подуване  на външния полов орган на детето, също потвърждава обстоятелството, че спрямо него са били извършени горните действия, както и че е била принудена със сила и заплашвана от подсъдимия преди и след извършването им.

Касателно възможностите на пострадалата свидетелка С.И.С. правилно да възпроизвежда фактите по случая и извършените по отношения на нея действия, както и възможността и да участва пълноценно в наказателното производство като свидетел, като дава достоверни показания за тях, са били назначени и изслушани заключенията на психологичната и комплексната психолого-психиатричната експертизи. От същите се установява, че по време на деянието пострадалата С.И.С., на 10 години, се е намирала в състояние на емоционален стрес, като след преживяването е отключила кратка адаптационна реакция в резултат именно на преживяното.

                Освидетелстваният от вещите лица подсъдим е клинично здрав, без данни за обремененост от психични заболявания или болестни отклонения. Действията му не са били болестно мотивирани и насочени към възбуждане и удовлетворяване на полово желание. Видно от заключението на назначената в хода на ДП СМЕ на живо лице, както и на психолого -психиатричната експертиза на подсъдимия Г., и допълнителната психолого - психиатрична експертиза, е очертан психологичния профил на подсъдимия, а именно, че същият страда от диссоциално личностово разстройство, но към датата на деянието 26.06.2013г. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи.

            Предвид гореизложеното от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели и заключенията на назначените и изслушани в с.з. експертизи, РС обосновано е приел за установено по безспорен начин, че подсъдимият  е извършил с малолетното дете Сабринка Илиева Стоянова, действия, целящи да възбудят и удовлетворят у него самия, полово желание, приемайки обясненията му като една защитна позиция. Самите блудствени действия правилно са посочени от първоинстанционния съд, а именно: опипване по тялото, вкл. по задните части и седалището, целуване по тялото и половите органи, поставяне на половия член в устата на пострадалата. Правилно е прието, че принудата посредством заплаха се е изразила както в напомнянето на пострадалата, че ако каже на някого може да и се случи нещо лошо, посочвайки кучето порода ротвайлер, а освен това и в оказаната  физическата принуда – събаряне върху леглото и попречването и да излезе от къщата. В тази насока съдът намира, че чрез тези си действия, /обяснени с личността на подсъдимия/, последният е осъществявал психически и физически тормоз над пострадалото дете. Предвид възрастта му към момента на деянието– 10 години, и установеното по делото от казаното от експертите в с.з., че същото не е разбирало какво се случва с него, но е преживяло станалото с типичното за ромския етнос чувство на вина, внушавано на момичета на неговата възраст, че то е причината за това му поведение, обосновано е прието, че именно това е било причината да не може да отреагира на момента, и да отиде втори път при него. Предвид което въззивният съд прецени като недостоверни както обясненията на подсъдимия, така и показанията на разпитаните допълнително по искане на защитата при проведеното съдебно следствие  свидетели – Д.Г.Де. и М.К.Д., че пострадалата този ден два пъти е идвала при подсъдимия с братовчед си да вземат помпата и не се е задържала за повече от десетина минути вътре в къщата, както и че се е касаело до „нагласена работа” с цел вземане на пари. Касае се до показания, дадени едва пред въззивния съд, които са твърде общи и непълни, и неподкрепени от нито едно друго доказателство, обслужващи единствено защитната теза на подсъдимия. Поради което не им даде вяра.             

Предвид гореизложеното настоящият въззивен съд намира обвинението по чл.149, ал.2, пр. І, вр. с ал.1 от НК от обективна и субективна страна за доказано по несъмнен начин, а наведените в жалбата и в устните пледоарии на защитата довод -  за неоснователни.

С оглед правилно установената по делото фактическа обстановка, правната квалификация на деянието е правилно определена, и не са допуснати при постановяване на присъдата или на ДП съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Липсата на извършени оперативно- издирвателни мероприятия на ДП по установяване авторството на деянието и на искания за вземане на МН по отношение на обвиняемия не представляват такова основание. Действително с помощта на такива са могли да бъдат създадени допълнителни доказателства, но предвид гореизложеното и спецификата на този вид престъпления, и наличните такива по делото са напълно достатъчни за постановяването на осъдителна присъда. Липсата на наранявания при прегледа на пострадалата значително време след инцидента също не представлява пречка да се приемат за достоверни показанията на пострадалата за употребата на физическа сила и заплашване предвид крехката възраст и обстоятелствата, при които е извършено деянието./вж. СМЕ на живо лице  № 185/ 2013г. от 26.08.2013г./. От друга страна данните за личността на подсъдимия, който е осъждан, и с недобри характеристични данни, не е в негова полза. Обстоятелството, че веднага след деянието пострадалата е разказала и пред полицейски орган за случилото се в РПУ- гр.Ч., и е било установено нейното психологично състояние пред свидетели, както и заключенията на назначените по делото експертизи в тази връзка, компенсира липсата на иззети по делото веществени доказателства.

Що се касае до другото алтернативно оплакване в жалбата относно индивидуализацията на наложеното наказание, в която връзка е изложен довод за явна несправедливост, съдът намира и този довод за неоснователен. Съдът при определяне на наказанието е отчел наличието на  предишни осъждания, както и тежкото материално положение на подсъдимия/ за наличието на задължения за издръжка към дете липсват данни, видно от декларацията му за СИМПС/. С оглед на предишните му осъждания не може да се приеме, че същият е с добри характеристични данни. Горното обстоятелство е било правилно отчетено от съда при индивидуализирането на наказанието, и представлява отегчаващо вината и отговорността обстоятелство. Освен това правилно съдът е съобразил високата обществена опасност на деянието и немалката лична обществена опасност на дееца, мотивите за извършването на престъплението, степента и формата на вината, както и обстоятелството, че деянието е извършено в присъствието на още по- малко дете, на 4 години- И.Г.Р., дъщеря на подсъдимия. Взето е било предвид и обстоятелството, че деянието е щяло да бъде извършено повторно, ако не е била намесата на св.Р., както и отражението му върху здравословното състояние и правилното психо-физическо развитие на пострадалата.

Поради което въззивният съд също намира, че така наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода/под средата на предвиденото в закона наказание от 2 до 8 години/ е правилно и законосъобразно определено, съобразено с целите на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно: да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да въздейства възпитателно и поправително върху останалите членове на обществото. С отказа да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК е отчетена  в достатъчна степен високата обществена опасност на деянието предвид възрастта на пострадалата  и широкия кръг обществени отношения, които са засегнати с него. Поради което законосъобразно е преценено, че само с реалното изтърпяване на наказанието ще могат да бъдат изпълнение целите на чл. 36 от НК.             

Поради което намира, че жалбата е неоснователна, и че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/ 10.03.2014 г., постановена по НОХД № 493/2013г. по описа на Чирпанския районен съд.

 

На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                                                        

 

                                                                                           2.