Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  93                                              20.06.2014 г.                         град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесети юни                                         две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: МАРГАРИТА Д.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева

ВНОХД № 1112 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 10 от 27.03.2014 г., постановена по НОХД № 17/2014 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, подсъдимата З.Д.К., ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА в това, че на 25.07.2013 година в гр.Гълъбово, обл.Стара Загора е отнела чужди движими вещи: железни отпадъци – арматурно желязо и железни тръби с общо тегло 175 кг. на обща стойност 63,00 лева, собственост на С.Д.Д. от нейното владение, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен случай, за което и на основание чл.194, ал.3, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК, във вр.чл.58а, във вр. чл.54 от НК, е осъдена на 4 /четири/ месеца “Лишаване от свобода”.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода” е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Със същата присъда Николов е осъден да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 50,00 лева /петдесет лева/ за възнаграждение на експерта и 13,04 лева /тринадесет лева и четири стотинки/ за изработка на фотоалбум.

В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимата чрез защитника й адв. Ж.К.. В жалбата се правят оплаквания, че присъдата на първоинстанционния съд противоречи на закона в частта относно наказанието. Жалбоподателят излага съображения, че следва да се определи по – леко наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание подсъдимата К. не се явява, вместо нея се явява служебният й защитник адв. К., който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и счита за справедливо да се наложи наказанието “пробация”.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че наложеното на подсъдимата наказание следва да се измени от лишаване от свобода в пробация, като освен задължителните пробационни мерки да се постанови и безвъзмезден труд в полза на обществото.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от жалбоподателя основания и прие за установено следното:

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово е протекло по реда на глава 27 НПК и е било образувано по внесен от РП – Гълъбово обвинителен акт срещу З.Д.К. за извършено престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 25.07.2013 г. в гр. Гълъбово е отнела чужди движими вещи – железни отпадъци – арматурно желязо и железни тръби с общо тегло 175 кг. на обща стойност 63,00 лева от владението на С.Д.Д. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен случай.

Подсъдимата З.Д.К. е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тях, и тези факти са следните:

Подсъдимата З.Д.К. е безработна, не е осъждана.

Д.С.Д. притежавал къща, находяща се в гр.Г., ул.*** № ****. На 02.07.2013г. Д.Д. починал и къщата останала необитаема. Наследник на Д. е дъщеря му св.С.Д.Д.. В северната част на къщата имало една голяма стая, прозорците, на която били счупени. В тази стая приживе Д. държал арматурни железа и тръби.

На 25.07.2013г., подсъдимата З.Д.К. *** отишла на сметището на града, за да събира отпадъци. На връщане подсъдимата минала покрай къщата на св.С.Д.Д.. Тъй като нямало ограда подсъдимата К. приближава къщата и видяла през счупения прозорец, че вътре има железа. В последствие подсъдимата започнала да ги вади през прозореца и да ги събира в близост до къщата. В същото време покрай къщата минал св.Ф.С. С. и свидетелката Е.И.Г., които носели железа, събрани преди това от сметището. С. и Г. видели как подсъдимата К. изнасяла железа от къщата на свидетелката Д..

След като събрала известно количество железа подсъдимата започнала да търси начин да ги пренесе до пункт за изкупуване на отпадъци. След известно време същата срещнала свидетелите И.М.Б., Д.Х.Н. и С.К.Д., които се връщали от сметището. Тримата били с кон и каруца, които били собственост на св.И.Б.. Подсъдимата им казала, че била събрала железа и поискала да ползва коня и каруцата, за да го пренесе, а св.Н. да я придружи. В последствие двамата отишли до къщата на св.Д. и подсъдимата К. започнала сама да товари желязото на каруцата. На св.Н. казала да не се безпокои и че не върши кражба.

След като натоварила събраните железа, подсъдимата заедно със св.Н., ги занесли до пункта за изкупуване на цветни и черни метали на фирма “***” в гр.Г. Видно от приложената по делото покупко-изплащателна сметка, издадена от фирмата на 25.07.2013г., подсъдимата З.К. е предала “желязо-отпадък” с тегло 175кг.

Видно от заключението на назначената по досъдебното производство и приета в с.з., съдебно – оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите от подсъдимата З.К. вещи, възлиза на 63.00 /шестдесет и три/ лева. Размерът на невъзстановените щети възлиза на 63 / шестдесет и три/ лева.

Видно от приложената справка за съдимост подсъдимата не е осъждана до момента.

Въззивният съд след самостоятелна проверка и преценка на доказателствата по делото намира, че депозираното от подсъдимата признание по чл. 371, т.2 от НПК кореспондират със събраните доказателства, което означава, че процедурата на съкратеното съдебно следствие е проведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

В тази хипотеза фактическата обстановка е такава, каквато е очертана в обстоятелствената част на обвинителния акт и каквато е възприета изцяло от първоинстанционният съд /Т.Решение № 1/06.04.2009 год. на ВКС по НД № 1/2008 г. на ОСНК/.

Правилно гореописаните факти са били подведени под съответните приложими правни норми, в резултат на което районният съд е стигнал до единствения законосъобразен извод, че извършеното от подсъдимата деяние осъществява от обективна и субективна страна престъпление по чл. 194, ал.3 от НК.

Всъщност оплакването пред настоящата инстанция е за явна несправедливост на наложеното наказание, което въззивният съд намира за основателно по следните съображения:

Районният съд в съответствие с чл.373, ал.2 от НПК е определил наказание на подсъдимата съгласно разпоредбите на чл.58а, ал. 1 от НК. Индивидуализирал е размера на наказанието около средния размер, предвиден за престъплението, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, като след намаляването с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК е постановил 4 месеца лишаване от свобода, а на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години. При индивидуализацията на наказанието съдът е стигнал до крайния извод за вида и размера му при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства съдът е посочил чистото съдебно минало на подсъдимата, направените признания пред органите на досъдебното производство и тежкото и материално и семейно положени – безработна, без доходи, самотна майка с непълнолетно дете. Като отегчаващи отговорността обстоятелства районният съд е посочил, че деянието се отличава с изключителна дързост – на инкриминираната дата в светлата част на денонощието, според първата инстанция подсъдимата е проникнала в чуждо жилище и е извършила кражба, използвайки помощта на малолетно дете за да превози отнетите вещи. Настоящата инстанция не споделя аргументите на първата инстанция по отношение на отегчаващите обстоятелства. В обвинителния акт е посочено, че подсъдимата е извършила кражбата след като е влязла в неоградения и изоставен двор на Д. и е видяла през счупения прозорец на къщата, че вътре има железа и без да влиза вътре е започнала да ги вади през прозореца. Ето защо наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да се наложи по-лекото такова, а именно “Пробация” чрез задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за минимален срок от шест месеца, като определената мярка задължителна регистрация следва да се изпълнява според минималната периодичност, предвидена в закона, а именно два пъти седмично.

Предвид аргументите на защитата в жалбата за налагане на наказанието глоба, настоящият състав намира, че това наказание се неподходящо предвид тежкото материално положение на подсъдимата, а налагането на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, която Окръжна прокуратура – Стара Загора е поискала в съдебно заседание, също се явява неподходяща предвид семейното положение на подсъдимата, която трябва да се грижи за непълнолетно дете.

В частта относно разноските първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Предвид гореизложеното Окръжен съд, гр. Стара Загора намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно наложеното наказание и да се потвърди в останалата част като правилна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т.3 от НПК Окръжен съд гр. Стара Загора

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 10/27.03.2014 г., постановена по НОХД № 17/2014 г. по описа на Районен съд – Гълъбово както следва:

ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която на подсъдимата З.Д.К., ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, вместо което налага на подсъдимата за извършеното от нея престъпление по чл.194, ал.3, във вр. ал.1 от НК наказание “пробация” чрез следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес - два пъти седмично за срок от шест месеца и

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                        1.

 

 

                                                                           2.