Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер.…141.…12…....август.….......Година 2014…..........Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На двадесет и осми май………..............Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                    КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар Д.Х.

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1114……................по описа за 2014 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №61/27.03.2014г., постановена по НОХД №120/2014г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият С.И.Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

 

В законния срок е подадена въззивна жалба от адв.Динев, защитник на подсъдимия С.Д., с която постановената присъда се обжалва изцяло като неправилна и незаконосъобразна, с наведени доводи за приложимост на нормата на чл.9 ал.2 от НК. Адв.Динев моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия Д., а в случай, че установи допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че постановената от районния съд присъда е справедлива, съобразена с визираните в чл.36 НК цели на генералната и индивидуалната превенция и моли съдът да я потвърди като правилна и законосъобразна.

 

Адв.Динев, защитник на подсъдимия Д., позовавайки се на съдебна практика, заявява, че за посочените престъпления, конкретно за чл.195 НК, е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, подчертава ниската стойност на отнетото, както и че при преценка възможността за  прилагане на цитираната законова разпоредба, следва да се обсъжда не само степента на обществена опасност на деянието, но и тази на дееца като личност. Моли за оправдателна присъда на подсъдимия С.Д., алтернативно, ако бъдат установени неподлежащи на саниране съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, присъдата да бъде отменена, а делото -  върнато за ново  разглеждане.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият С.И.Д. моли за оправдателна минимална присъда или глоба, за да може да се грижи за баща си.

 

В последната си дума подсъдимият С.И.Д. моли да бъде оправдан или присъдата му да бъде намалена.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

С обжалваната присъда подсъдимият С.Д. е признат за виновен в това, че на 17.07.2013г. в гр. Стара Загора чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство – акумулаторен винтоверт марка “Бош” и чрез използване на МПС е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 15 литра дизелово гориво на обща стойност 39,45 лева от владението Иван Вълев Христов, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В подадената от подсъдимия чрез защитника му адв.Стамен Динев въззивна жалба не се оспорва авторството на деянието, но се навеждат доводи за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 НК. Същите се поддържат в съдебно заседание, като се излага тезата, че обществената опасност на конкретното деяние е явно незначителна. Ето защо се прави искане на основание цитираната разпоредба съдът да  признае подсъдимия С.Д. за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно се прави искането, ако въззивният съд установи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, неподлежащи на саниране, обжалваната присъда да бъде отменена и  делото да се върне за ново разглеждане. Нито във въззивната жалба, нито в пледоариите по същество обаче такива процесуални нарушения се релевират.

 

Въззивният съд, като обсъди събрания по делото доказателствен материал, се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са налице законовите основания, визирани в разпоредбата на чл.9 ал.2 НК.  Извършеното от подсъдимия С.Д. деяние не попада в нито една от двете хипотези, уредени от цитираната норма. Същото не разкрива такава малозначителност, която да елиминира обществената му опасност като обективна характеристика на престъплението. Съответно, въззивният състав намира, че обществената му опасност не е и явно незначителна. Обстоятелството, че деянието е приключило във фазата на опита по независещи от подсъдимия причини, както и изключително ниската стойност на имуществото, предмет на престъплението, сами по себе си не могат да обосноват различни правни изводи от горните. Тези обстоятелства са послужили като такива при индивидуализацията на наложеното наказание и съдът ги е отчел, прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК. Обстоятелствата, че деянието е извършено в ранните часове на денонощието, както и че е извършено от лице, което вече е осъждано ефективно на лишаване от свобода, изключват прилагането на чл.9 ал.2 НК.

Във въззивното производство беше допусната до разпит като свидетел и изслушана Деница Павлова, с която подсъдимият Д. живее на съпружески начала. От показанията й се установява, че подсъдимият полага непосредствени грижи за баща си, който страда от тежко заболяване, като му осигурява необходимите консумативи и го придружава до болничното заведение. Това обстоятелство, преценено наред с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства – изразеното критично отношение към извършеното, компенсираните вреди за изтеклото гориво и тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, мотивираха въззивния съд да счете, че следва да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от осем на пет месеца. Несъмнено е обаче, че наказанието следва да бъде ефективно изтърпяно и то при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, тъй като подсъдимият вече е осъждан ефективно на лишаване от свобода по НОХД №12/2006г. по описа на Казанлъшки районен съд. В случая разпоредбата на чл.60 ал.1 ЗИНЗС изключва определянето на по-лек първоначален режим на изтърпяване на наказанието.

Съдът намира, че вещественото доказателство 1 брой винтоверт марка “Бош” неправилно е прието като вещ с малозначителна стойност, поради което е постановено същото да бъде унищожено. В тази част присъдата следва да бъде отменена, като на основание чл.53 ал.1 буква “а” НК, следва тази вещ единствено да бъде отнета в полза на държавата.

Обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й досежно наложеното наказание, като същото следва да се намали от осем месеца лишаване от свобода на пет месеца лишаване от свобода

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №61/27.03.2014г., постановена по НОХД №120/2014г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта й досежно наложеното наказание на подсъдимия С.И.Д.
ЕГН **********, като НАМАЛЯВА  наказанието от осем месеца на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която е постановено вещественото доказателство 1 брой винтоверт марка “Бош”, модел PSR, с поставено свредло в патронника, да бъде унищожено, като вещ с малозначителна стойност.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.