Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 95                                     23.06.2014 година           град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на четвърти юни,  две хиляди и  четиринадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

КРАСИМИР Г.

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР:

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНЧХД № 1116 по описа за 2014  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 72/25.03.2013 г., постановена по НЧХД № 350/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево, подсъдимият Д.И., ЛНЧ **********, роден на *** ***, ***, е признат за невинен в това, че на 17.06.2013 г., 18.06.2013 г., 19.06.2013 г. и 20.06.2013 г., в с.К., ул.”Младост” № 6, общ.Раднево, в условията на продължавано престъпление, в присъствието на Г.Р.Т., Д.С.Д. и Н.М.И., да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.И. ***, ЕГН **********, в негово присъствие, а именно да е отправил към него обидни думи: “мошеник”, “да ти еба майката”, “кой ти е дал дипломата”, ”откъде дойде тази твоята мошеническа фирма”, “кур за тебе и за фирмата ти”, поради което е оправдан в това да е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявеният от тъжителя М.И.И. граждански иск в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като неоснователен и недоказан.

Частният тъжител и граждански ищец М.И.И. е осъден да заплати на подсъдимия Д.И. направените по делото разноски в размер на 150 лв.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от  частния тъжител и граждански ищец М.И.И..

Основното оплакване в жалбата, а после и в допълнителните писмени изложения към нея, е, че  оправдателната присъдата е неправилна, тъй като изводите на относно фактите не съответствали на доказателствата по делото.

В жалбата се твърди и, че присъдата на Радневски районен съд  е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – без да са развити конкретни оплаквания.

ИСКАНЕТО в жалбата е атакуваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият Д.И. да бъде признат за виновен и осъден  по обвинението за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, както и да бъде уважен изцяло  предявения гражданския иск.

 

Подсъдимият Д.И. оспорва въззивната жалба. Чрез защитника си застъпва становището, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

За да постанови атакуваната оправдателна присъда, първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства  не позволяват направата на категоричен и несъмнен извод, че на инкриминираните  в тъжбата дати – 17, 18, 19 и 20.06.2013 г. и място -  с. К., ул.”***” № *, подсъдимият Д.И. е отправил към частният тъжител М.И.И. посочените от последния обидни изрази и думи.

Действително, тъй както се твърди в допълнителните писмени изложения към въззивната жалба,  недопустимо, в нарушение на чл.13, ал.2 от НПК,  първоинстанционният съд е аргументирал решаващите си изводи въз основа на експертно заключение, изготвено  по гр.д. № 178/2014 г. по описа на РС – Раднево, при това напълно ненужно, защото е ирелевантно за настоящия спор качеството на изпълнение на възложените от подсъдимия на частния тъжител строително-ремонтни работи, поради това, че последното може да съставлява причина за конфликт между страните по делото, но не и основание за отправяне на обиди.  За това и  тъй като без връзка с  горепосочените решаващи изводи, в мотивите на първоинстанционния съд се съдържат заключения  от вида, че дори и да се приеме, че  подсъдимият е казал: “Вие сте мошеници!”, то същият  е имал пълното основание да изрече тази реплика -  стр.4, абзац 1 от мотивите – въззивният съд извърши самостоятелен анализ на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство.

От представения пред районния съд договор, сключен на 03.04.2013 г., се установява, че между “****” ЕООД – с.К., в качеството на възложител, представлявано от управителя си – подсъдимият Д.И. ***, като изпълнител, представлявано от частния тъжител М.И.И., е постигната договореност за извършване на строително-ремонтни работи в недвижим имот в с.К., общ.Раднево, ул.”***” № *. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че на посочения обект, като работници на изпълнителя, работели свидетелите Г.Р.Т. и Н.М.И. (наричан още Н.), както и свидетелят Д.С.Д. – съсед на частния тъжител, изпълняващ предимно функциите на негов шофьор.  В една от къщите в  с. К. – обект на възложените строително-ремонтни работи, било работното място на свидетелката К.А.К. – служител в дружеството на подсъдимия, работеща на длъжност “организатор производствена информация”. Свидетелят М.Б.Н. – друг работник на подсъдимия, също често ходел на строителния обект.

Горепосочените пет лица са и свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното производство.

Това, което се установява от всички гласни доказателства и е безспорен факт по делото, е, че в хода на изпълнение на възложените строително-ремонтни работи  отношенията между частния тъжител М.И.И. и подсъдимия Д.И. се обтегнали, тъй  като последният бил недоволен от качеството на изпълнение на възложената работа. Различен е съобщеният от свидетелите начин, по който подсъдимият е изразявал недоволството си от качеството на изпълнение, като разказът на свидетелите е обусловен от  отношенията на съответния от тях  със страните по делото и в този смисъл гласните доказателства са обособими в две групи.

На показанията на свидетелите Г.Р.Т., Н.М.И. и Д.С.Д. противостоят показанията на свидетелите К.А.К. и М.Б.Н.. Според последните двама, от които К.А.К. е присъствала непрекъснато на обекта където се извършвала възложената строително-ремонтна дейност, забележките на подсъдимия относно качеството на изпълнение никога не са били съпроводени с обиди. Свидетелят М.Б.Н., който пък, макар и да не бил постоянно на обекта в с. К., познава подсъдимия отдавна, е категоричен, че той е човек, който “не може да напсува на родния си език, а камо ли на български да напсува.”.

Показанията на първите трима от горепосочените свидетели – съпоставени помежду си и с останалите гласни доказателства – не позволяват направата на категоричен извод да се е случило твърдяното в тъжбата, а именно в продължение на четири дни – на 17, 18, 19 и 20.06.2013 г., на обекта в с. К., ул.”*” № *, където е било мястото на изпълнение на възложените строително-ремонтни дейности, подсъдимият Д.И. да е отправил към частния тъжител посочените в тъжбата реплики и и думи: “Мошеник!”, “Да ти еба майката!”, “Кой ти е дал дипломата?”, ”Откъде дойде тази твоята мошеническа фирма?”, “Кур за тебе и за фирмата ти!”. Това е така, поради следното:

Най-близко до обвинителната теза  е съобщеното от свидетеля Г.Р.Т.,  като същевременно от показанията му става ясно, че твърденията му за псувни (като част от обидите, отправени от подсъдимия), се основават на негова собствена интерпретация  относно съдържанието на чути безглаголни реплики: “Псува, като казва: “Бабата, майката!.” Ами това сигурно е: “Да ви еба майката!” на гръцки”. Според свидетеля Г.Р.Т., обидите на подсъдимия можели да се чуят от “цялото село”, като на посочените в тъжбата дати  - когато били и изречени – присъствали освен него, още и свидетелите Н.М.И.,  Д.С.Д., а също и двама – трима работници на подсъдимия.

Свидетелят Н.М.И.  - за който се установи, че има частният тъжител,  освен  като  работодател, и за свой баща, тъй като го  бил отгледал -  потвърждава отправянето на обидни думи от подсъдимия със съдържание, близко до изнесеното в тъжбата, но от показанията на същия не става ясно кога е станало това и пред кого. В  две  последователни изречения свидетелят  веднъж е категоричен, че разказаното от него се е случило на 17, 18, 19 и 20.06.2013 г., а после същият свидетел заявява, че това, за което разказва “не е ставало в четири последователни дни”. Същевременно, свидетелят Н.М.И. твърди - за разлика от  свидетеля  Г.Р.Т. - че  при отправяне на обидите  на  обекта са  били  само той, частният тъжител и свидетелят Г.Р.Т..

Свидетелят Д.С.Д. – който,  според изнесеното в тъжбата и показанията на свидетеля Г.Р.Т.,   е присъствал при отправяне на обидите, на четирите инкириминарни дати -  е категоричен, че е присъставал единствено на разправия между частния тъжител и подсъдимия на паркинга пред магазин “Баумакс” в град Стара Загора. Свидетелят описва случилото се на това място като спор между двамата, не и като случка, по време на която са отправяни обиди.

В обобщение, следва да бъде изведено заключение, че от гласните доказателства, на които се основава обвинителната теза, съпоставени помежду си и с останалите, не може да бъде направен еднозначен извод кога и къде, още и в присъствието на кого (тъй че да е налице яснота, че се разказва за едно и също събитие, при това, отговарящо на изложеното в тъжбата),  са  били  отправени от подсъдимия изненесените в тъжбата обидни думи и изрази. Показанията на тримата свидетели, на които се осланя обвинението, си противоречат. Отделен е въпросът, който би стоял на обсъждане, при установени с категоричност време, място и съдържание на случилото се, доколко,  ако е имало отправени  обиди – за каквито твърдят двама от свидетелите – същите са били персонално насочени към частния тъжител, а не към всички, ангажирани с изпълнението на строително-ремонтните работи.

По изложените съображения, Окръжен съд – Стара Загора прие, че решаващият извод на първоинстанционния съд – за недоказаност на обвинителната теза, е правилен.

В съответствие с изложеното, след като намери доводите в жалбата на частния тъжител за неоснователни и след като  при извършената цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК,   не установи основания за отмяната или изменението й,  на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора прие, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72/25.03.2013 г., постановена по НЧХД № 350/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                          2.