Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 114                                       14.07.2014 г.                  град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,   наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на девети юли,  две хиляди и  четиринадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР:

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНЧХД № 1118 по описа за 2014  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 80/27.03.2014 г., постановена по НЧХД № 276/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево, подсъдимият Г.К.Л., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на два пъти през м.август 2013 г. – на 10.08.2013 г., около 17.00 часа и на 21.08.2013 г., около 19.00 часа  - е възбудил основателен страх за живота и здравето на тъжителите Д.И.М. и В.С.М., като отправил закани към тях, че ще ги затрие, че ще ги  изнасили, че ще им изкопае гроба, както и насъсквал куче срещу тях, поради което е оправдан в това да е извършил престъпление по чл.144, ал.1, т.3 от НК.

С присъдата подсъдимият Г.К.Л. е признат за невинен в това, че на 21.08.2013 г., около 19.00 часа, е ударил с камък и тухла тъжителя Д.И.М. в дясната ръка и десния крак,  поради което е оправдан  в това да е извършил престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

С присъдата подсъдимият Г.К.Л. е признат за невинен в това, че на 21.08.2013 г., около 19.00 часа, е извършил нещо унизително за честта и достойството на тъжителите Д.И.М. и В.С.М., а именно да е отправил обидни думи – “педераст”, “курва”, “мръстни помаци и турци”, поради което е оправдан в това да е извършил престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

 

Със същата присъдата подсъдимата Ж.Д.Л., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че на 10.08.2013 г. е възбудила основателен страх за живота и здравето на В.С.М., като е насъсквала куче срещу нея, поради което е оправдана  в това да е извършила престъпление по чл.144, ал.1, т.3 от НК.

С присъдата подсъдимата Ж.Д.Л. е призната за невинна в това, че на 10.08.2013 г. е извършила нещо унизително за честта и достойнството на В.С.М., а именно  да е отправила обидни думи към нея – “мръсна помакиня”, поради което е оправдана в това да е извършила престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

 

Със същата присъда е отхвърлен предявения граждански иск срещу подсъдимия Г.К.Л. за сумата от 3000 лв., като неоснователен и недоказан.

С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск срещу подсъдимата Ж.Д.Л.  за сумата от 1000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

Частните тъжители и граждански ищци Д.И.М. и В.С.М. са осъдени да заплатят солидарно на подсъдимия Г.К.Л. сумата от 250 лв., представляваща направени по делото разноски.

Частните тъжители и граждански ищци Д.И.М. и В.С.М. са осъдени да заплатят солидарно на подсъдимата Ж.Д.Л. сумата от 250 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от частните тъжители и граждански ищци Д.И.М. и В.С.М..

Оплакванията в жалбата са, че атакуваната присъда е  постановена при съществени нарушения на процесуалните правила – развити в допълнителни писмени съображения към въззивната жалба, както и в нарушение на материалния закон.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена  и делото върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно се иска атакуваната присъда да бъде отменена и   постановена нова,  с която подсъдимите Г.К.Л. и Ж.Д.Л. да бъдат признати за виновни по повдигнатите в тъжбата обвинения и уважени предявените от същите граждански искове, ведно със законните последици.

 

Подсъдимите Г.К.Л. и Ж.Д.Л. оспорват въззивната жалба. Чрез защитника си застъпват становището, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,  както и  по оплакванията във въззивната жалба, прие следното:

 

Обжалваната присъда е постановена по тъжба на Д.И.М. и В.С.М. срещу Г.К.Л. и Ж.Д.Л., в която тъжба са изложени обстоятелства за причинени на тъжителя Д.И.М. лека телесна повреда, за отправени към тъжителите обиди и закани за саморазправа с тъжителката В.С.М..

Обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

В присъдата  подсъдимият Г.К.Л. е признат за невинен и оправдан в това на два пъти през м.август 2013 г. (на 10.08.2013 г. и на 21.08.2013 г.) спрямо двамата тъжители да е осъществил престъпление по чл.144, ал.1, т.3 от НК; подсъдимата Ж.Д.Л. е призната за невинна и оправдана в това на 10.08.2013 г. да е осъществила спрямо тъжителката В.С.М. престъпление по чл.144, ал.1, т.3 от НК. Разпоредбата на чл.144 от НК се състои от три аленеи, без точки към тях или иначе казано първоинстанционният съд в присъдата си е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал по несъществуващ престъпен състав. Същевременно, в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е обсъждал съставляват ли действията на подсъдимите закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК и е приел, че “по горните съображения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, съдът призна подсъдимите Г.К.Л. и Ж.Д.Л. за невинни по повдигнатото им обвинение по чл.144, ал.3 от НК”. Престъплението по чл.144, ал.3 от НК – по аргумент от чл.161, ал.1 от НК – е престъпление от общ характер, съответно  е  процесуално недопустимо,  което се извлича и от чл.287, ал.7 от НПК, в   наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, да се разглежда престъпление от общ характер.

Обобщението на гореизложеното е, че в присъдата си, постановена въз основа на тъжба по чл.81 от НПК, първоинстанционният съд се е произнесъл относно деяние, на което е дал правна квалификация, несъществуваща в материалния закон, а в мотивите към присъдата, на същото деяние е дал квалификация на  престъпление от общ характер.

И тъй като присъдата съставлява единство от диспозитив и мотиви, видно от изложеното е, че не може да се разбере действителната воля на съда относно приложимия материален закон.

Друга проява на несъответствие между постановената присъда и мотивите към нея е фактът, че, според последните, доказателствените материали включват “показанията на свидетелите С.Г. и П.С., приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК”.  Тъй като обжалваната присъда е постановена въз основа на тъжба  по чл.81 от НПК, т.е. не е провеждано досъдебно производство и  тъй  като  след образуване на наказателното  дело  от частен характер  по тъжбата на Д.И.М. и В.С.М., не  е  извършвана промяна на съдебния състав, разглеждащ делото, стои въпросът мотивите, в  които се обсъждат гласните доказателства, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, отнасят ли се към постановената присъда.

Следва да се отбележи и това, че в обстоятелствената част на  тъжбата не  се съдържат обстоятелства да е отправяна закана по см. на  чл.144 от НК към  частния тъжител Д.И.М. – било то на 10.08.2013 г. или на 21.08.2013 г., поради което,  признавайки  подсъдимия Г.К.Л. за невинен и оправдавайки го  в това на два пъти през м.август 2013 г.  спрямо  този тъжител да е осъществил престъпление по чл.144, ал.1, т.3 от НК,  районният съд, се  е  произнесъл относно деяние, за което не е имало повдигнато обвинение в тъжбата.

Гореизложените процесуални нарушения са  съществени и неотстраними във въззивното производство и  съставляват основание за отмяна на постановения от районния съд съдебен акт на основаниечл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

При новото разглеждане на делото в първоинстанционния съд следва да бъде взето предвид, че гражданските искове, така, както са предявени в тъжбата, приети  за съвместно разглеждане в наказателния процес в с.з. от 25.11.2013 г. и разгледани,  са недопустими. Нанасянето на  обида, отправянето на закана, съответно – причиняването на телесно увреждане,  представляват отделни действия, всяко от които, при  наличието на останалите юридически факти от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, ангажира отговорността на дееца пред съответното пострадало лице. За това и в случая са налице обективно съединени искове за претърпени неимуществени вреди в резултат на съответното неправомерно поведение, всеки от които е с  отделна цена,  а  не един иск “за нанесени телесни увреждания, за отправени закани и обиди”.

Гореизложените съществени нарушения на процесуалните правила препятстват проверката на съдебния акт по съществото на делото, поради което и  въззивният съд не обсъжда доводите във  въззивната жалба в тази насока.

 

По изложените съображения, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Присъда № 80/27.03.2014 г., постановена по НЧХД № 276/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                           

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                     1.

 

                                                                     2.