Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер168                      23.10.2014 г.                   град Стара Загора

 

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав На 25 ю н и                                                                   Година 2014

В  открито заседание, в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР Г.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                              2.ИВА СТЕФАНОВА

 

Секретар Р.Р.

Прокурор ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

внохд №1123 по описа за 2014 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

        Въззивното производство е образувано по жалба, подадена    от адв.Т.А. - защитник на подсъдимия Н.В.М., в която се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда на Старозагорски районен съд. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  присъдата и постановяване нова, с която подсъдимият М. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск отхвърлен изцяло като неоснователен.

        Присъдата е обжалвана  и от  подсъдимия Г.Т.Х., чрез защитника - адв.Г.С.Г., като се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на  същата,  изразяващи се в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  присъдата и постановяване нова, с която подсъдимият Х. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и предявеният граждански иск.

Представителят на обвинението изразява становище, че изцяло споделя мотивите на Районен съд - Стара Загора, в които изключително подробно и аргументирано са обсъдени всички събрани доказателства, с оглед на което постановената присъда  е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

        Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител И.К. – адв.С.М., изразява становище, че постановената присъда на Старозагорски районен съд е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Излага доводи, че същата е подробно мотивирана, в това число и в гражданската част, с която обезщетението е присъдено по справедливост, в един разумен размер, удовлетворяващ  претенцията им.

        В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н.М. – адв.Т.А., заявява, че атакуваната присъда във всичките й части е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да оправдае подзащитния му,  или да отмени присъдата и да върне делото на Районна прокуратура - Стара Загора за отстраняване на допуснатите отстраними процесуални нарушения.

Защитникът на подсъдимия Г.Т.Х. – адв.Г.Г., моли въззивния съд да отмени присъдата в частта, с която Х. е осъден, като неправилна и несправедлива, алтернативно моли да се върне на Районен съд - Стара Загора  за разглеждане от друг състав.

Съдът, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №2416/2013 г. на Старозагорски районен съд,  намери за установено следно:

        С Присъда №63/02.04.2014 г., постановена по нохд №2416/2013 г. Старозагорски районен съд е признал подсъдимия Н.В.М. за виновен в това, че на 26.12.2012 г. в гр.Стара Загора в съучастие като съизвършител с Г.Т.Х. причинил на И.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12  вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1  вр. чл.20 ал.2  вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от две години.

        На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Н.В.М. за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

        С постановената присъда Старозагорски районен съд е признал подсъдимия Г.Т.Х. за виновен в това, че на 26.12.2012 г. в гр.Стара Загора в съучастие като съизвършител с Н.В.М. причинил на И.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12  вр. чл.129 ал.2  вр. ал.1  вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК  го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от две години.

        На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Г.Т.Х.  за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

        Старозагорски районен съд осъдил подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. да заплатят солидарно на И.Н.К. ***, ЕГН**********, сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на причинената му от тях на 26.12.2012 г. в гр.Стара Загора средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (26.12.2012 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощен повереник. 

        С постановения съдебен акт Старозагорски районен съд отхвърлил предявения от И.Н.К. солидарно против подсъдимите Н.В.М. и  Г.Т.Х. граждански иск за неимуществени вреди, вследствие  причинената му от тях на 26.12.2012 г. в гр.Стара Загора средна телесна повреда в останалата му част над размера от 3000 (три хиляди) лева до претендирания размер от 5000 (пет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.

        С постановения съдебен акт на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.

        Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства, при това в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.

        Действително по отношение на част от тези обстоятелства са налице противоречия между събраните доказателствени материали, но тези противоречия не сочат на доказателствена непълнота и на липса на всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, а изискват внимателна оценка от решаващия съд, което е сторено в настоящия случай.

        Конкретно релевирано оплакване в тази връзка, подлежащо на разглеждане от настоящата инстанция, е че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъждал избирателно доказателствата, като е игнорирал някои от тях. Сочи се от защитниците на подсъдимите, че с разделянето от съда на свидетелските показания на три групи и кредитиране показанията на свидетелите от втората и третата група, реално не е извършен цялостен анализ на доказателствения обем и са допуснати вътрешни противоречия при оценката му.

        За да отговори на оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че при извършения анализ на гласните доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетелите ДНД и СНМ, дадени пред органа на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281 ал. 4  вр. ал.1 т. 1 от НПК, с цел отстраняване на констатираните противоречия. Съдът е изложил съображения поради които приема за достоверни последните, с оглед на това, че са депозирани във време, значително по-близко до времето на извършване на инкриминираното деяние и като такива са по-конкретни и точни.

        Приетите за установени съставомерни факти на обвинението се установяват от показанията на свидетелите И.К., ВС, ПБ, ДД, ЦЦ, АА, СР и КН, разпределени условно от районния съд като втора и трета групи свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Тези показания от своя страна оборват показанията на свидетелите СМ, И. И., Д.К и ГД, които са близки с един или двама от подсъдимите,  в частта им, оневиняваща последните.

        При анализа на гласните доказателствени средства от съществено значение са показанията на пострадалия свидетел К..  Твърдението му, че  бил ударен в главата от подсъдимия М. с чаша или бутилка, след което паднал на земята,  се подкрепя и  от показанията на свидетелите ВС, ПБ и ДД. В тази връзка свидетелите ПБ и ДД са категорични, че ударът е бил именно с чаша. В показанията си св. СР е категорична, че единият от подсъдимите е ударил К. с нещо по главата. В подкрепа на показанията на пострадалия са  и показанията на св. КН, който твърди, че К. е бил ударен в главата с чаша от някой от „компанията на футболистчетата".

        Твърдението на св.К., че след като бил ударен в главата и паднал на земята, двамата подсъдими  му нанасяли удари с крака, в резултат на което за момент  изгубил съзнание, се подкрепя от показанията на свидетелите ВС, ПБ и ДД. В тази насока са и показанията на св. КН, ЦЦ и АА, които макар и да не са видели дали някой от подсъдимите е ритал св. К., докато той е бил на земята, сочат че последният е бил в безсъзнание, паднал на земята, а впоследствие вдигнат и изведен от заведението, облян в кръв, както и че участници в инцидента са били лица от компанията на футболистите, като св. Ц. е категоричен, че сред тях са били и подсъдимите.

        Отчетените противоречия между показанията на свидетелите от втората и третата условно разграничени от съда групи свидетели, действително са несъществени с оглед на това, че се отнасят до факти и обстоятелства от несъставомерен характер. От такова естество са обстоятелствата кой от свидетелите от втората и третата група е “свестил” св. К., кой му е помогнал да стане от земята и кой го е извел от заведението. Показанията на свидетелите, установяващи посочените обстоятелства са важни дотолкова доколкото установяват какво е било състоянието на пострадалия в резултата на насения му побой. В тази връзка от съществено значение е твърдението на св.К., че П и В са го сеферясаха там, където е паднал и което твърдение кореспондира, с показанията на свидетелите ВС и ПБ. Последните установяват факта, че К. е изпаднал в безсъзнателно състояние.

        Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния  съд относно недостоверността на показанията на свидетелите от първата група, с оглед на това, че между тях са отчетени съществени противоречия, касаещи съставомерни факти.

        Първоинстанционният съд е обсъдил съществуващото противоречие между показанията на свидетелките СР и ГД в частта им работила ли е първата от тях в процесното заведение и в частност през инкриминираната нощ. Правилно са кредитирани с доверие по отношение на конкретното обстоятелство показанията на св. Р, тъй като същите кореспондират с показанията на управителя на заведението - св.АА. Съдържащите се данни в показанията на този свидетел обясняват факта, че св. Д няма спомен за св. Р. От друга страна показанията на св. Р за работната обстановка, естеството на работа и лицата с които е работила кореспондират с показанията на  останалите свидетели от персонала на заведението.

        Обстоятелството, че св. К. в резултат на нанесения му от подсъдимите побой чрез удари с крака, докато е бил на земята, е получил сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, се установява от показанията основно на свидетелите ВС и ПБ, както и от заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи по писмени данни - №79/2013 г. и №212-А-2013 от досъдебното производство и дадените в съдебно заседание обяснения на експертите д-р РМД, д-р ТТС и д-р Е Б. Посочената от експертите, при изслушването им от  съда, възможност св.К. да е изгубил съзнание два пъти - след удара с чаша в главата и след нанесените му удари с ритници, е теоретично възможна, но с оглед  кредитираните в тази насока свидетелски показания, следва да се приеме за достоверно, че това е станало след нанесените му от подсъдимите удари с крака.

        В заключение следва да се отбележи, че решаващият съд        е извършил задълбочено обсъждане на цялата доказателствена съвкупност и е обосновал изводите си за кредитиране на определени доказателствени източници, от които са изведени доказателствените факти, намиращи се в логическа връзка. С оглед изложеното не може да бъде възприето като основателно оплакването във въззивната жалба за нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата.

        Извършеният доказателствен анализ  дава основание да се приеме  за безспорно установено от фактическа страна следното:     Подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. са професионални футболисти и се познавали.

        На 25 срещу 26 декември 2012 г. подсъдимите се намирали в гр.Стара Загора в дискотека „Версай", където отишли поотделно и били в различни компании. Подсъдимият Х. отишъл в дискотеката със свидетелите ВПК и М В М., като тримата се настанили на маса в близост до парапета на второто ниво в заведението, а подсъдимият Н.В.М. отишъл сам и се присъединил към компанията на пристигналия преди него свидетел СНМв, която се била настанила на бара на първото ниво на заведението. По същото време на бара на първото ниво на заведението били настанени и други компании, сред които компанията на свидетелите И.Н.К. и ДНД, компанията на свидетелите П Г. Б и В Д С и компанията на свидетелите И Т И. и Даниел Н. Колев. Около 03,30 часа на 26.12.2012 г. на връщане от тоалетната свидетелите К. и ДД минали покрай мястото, където била компанията на св.Мечев и присъединилия се вече към нея подсъдим М., като по това време при тях се намирал и подсъдимия Х..      Между св. М и св.ДД възникнал конфликт и св.К. се опитал да отдръпне приятеля си - св.ДД, но в този момент се намесил подсъдимият М. и ударил по главата св.К. с чаша, която държал в едната си ръка. От удара св. К. загубил равновесие и паднал на земята, където подсъдимият М. започнал да го рита, като към него се присъединил и подсъдимият Х., който също започнал да му нанася удари с крака. Побоят бил преустановен от охранителите на заведението, а св.К., който междувременно изгубил съзнание, бил свестен и изведен навън, придържан от двете му страни от свидетелите Б и ДД, които го откарали в ЦСМП-Стара Загора за оказване на медицинска помощ.

        В резултат на нанесения му побой св. К. получил контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузване и оток на горната устна на устата, като сътресението на мозъка било съпроводено с пълна загуба на съзнание и довело до разстройство на здравето му, временно опасно за живота.

        При правилно установените факти първоинстанционният съд е приложил точния материален закон, като е приел че на  26.12.2012 г. в гр.Стара Загора в съучастие помежду си, като съизвършители, подсъдимите Н.В.М. и Г.Т.Х. са причинили на св. И.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, с което са осъществили от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.131 ал.1 т.12  вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1  вр. чл.20 ал.2  вр. ал.1 от НК.

        Деянието е било извършено от всеки един от подсъдимите по хулигански подбуди, с оглед на това, че със също се нарушава установения обществен ред и се изразява незачитане на човешката личност.

        Обстоятелствата, при които е извършено конкретното престъпление, сочат на форма на вина – умисъл, като всеки един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните  последици и е допускал настъпването им.

        Наказателната отговорност на подсъдимите е реализирана в хипотезата на чл.54 НК и правилно съдът е отчел младата възраст на подсъдимите и чистото им съдебно минало като смекчаващи отговорността  обстоятелства. Липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства е дала основание на съда да определи на всеки един от тях наказание в минималния предвиден от закона размер, а именно „лишаване от свобода" за срок от две години.   Правилно съдът е намерил, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимите не се налага който и да е от тях ефективно да търпи наложеното му наказание, поради което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложените наказания на подсъдимите за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

        Така определеното наказание на всеки един от подсъдимите е справедливо и съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и със същото ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция.

        Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за неимуществени вреди намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от приетата за установена фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане - виновно поведение от страна на подсъдимите, причинени на гр.ищец неимуществени вреди (болки и страдания вследствие на причиненото му телесно увреждане) и причинна връзка между тях.

         При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалия съдът е съобразил вида и характера на причиненото на гр. ищец телесно увреждане, ведно с последвалото усложнение, продължителността на възстановителния период,  механизма на причиняване на телесното увреждане и времето, изминало от датата на причиняването му до датата на постановяване на акта на съда.   Воден и от принципа на справедливостта, съдът е намерил, че гражданският е основателен и доказан до размера на сумата от 3000 лева, поради което е  уважил същия в този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (26.12.2012 г.) до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил същия в останалата му част над 3 000 лева до претендирания размер от 5 000 лева, като недоказан.      С оглед на това и в тази част присъдата е правилна и не са налице основания за изменението й.

        Поради изложените по-горе  съображения не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, с оглед на което и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №63/02.04.2014 г., постановена по нохд №2416/2013 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                       

               2.