Р Е Ш Е Н И Е

Номер 175                                         05.11.2014 г.                      град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 01.10.                                                                     Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                                        ИВА СТЕФАНОВА

Секретар  Р.  Р.  

Прокурор  ВЕРОНИКА  ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1133 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда  № 57 от 26.03.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Г.И.П. е признат за виновен в това, че на 15./16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, след предварителен сговор с Д.Г.К., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – златни обеци 18 карата с тегло 3,5 гр. на стойност 191,25 лв., златна гривна 18 карата с тегло 7,5 гр. на стойност 409,70 лв., златно синджирче с колие 18 карата на стойност 327,68 лв., 15 бр. рол он „Avon” на стойност 58,50 лв., 1 бр. бутилка „Dewars” от 5 л. на стойност 155,95 лв., 1 бр. бутилка вино „Черга” от 0,700 мл. на стойност 8,60 лв., 1 бр. бутилка вино „Уникато” на стойност 9 лв., 1 бр. домашна ракия – 1 л. на стойност 7 лв., 1 бр. луканка 0,270 гр. на стойност 4,05 лв., 1 бр. шпеков салам на стойност 2,52 лв., 1 бр. прах за пране „Екосавекс” разфасовка от 6 кг. на стойност 15, 39 лв., всичко на обща стойност 1 189,64 лв., от владението на Р.Н.И., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а”, във връзка с чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”, съгласно разпоредбата на чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.И.П., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че горната присъда противоречи на закона, като при постановяването й съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства и наложеното му наказание е

                                                                       - 2 -

несправедливо. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да го оправдае. Алтернативно – моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК. Подробни съображения за това развива в допълнителното писмено изложение и в пледоарията си защитникът му адв. Т.В..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна и съобразена с всички събрани доказателства,  поради което следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, събраните доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Г.И.П. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят П. твърди, че не е участвал в отнемането на  инкриминираните вещи заедно с Д.Г.К. и че е невинен.  Счита, че обжалваната присъда е постановена въз основа на неправилно тълкуване на събраните по делото косвени доказателства и почива само на предположения.

С оглед събраните по д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят П. е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а” от НК.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателя П., че не е участвал в отнемането на  инкриминираните вещи заедно с Д.Г.К.. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел това твърдение за защитна позиция на подсъдимия, тъй като то се опровергава от всички събрани по делото доказателства и от неговите действия.

Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства – повторен разпит на свидетелите Н.Н.Д. и Ж.П.И., изисканите от Старозагорския районен съд писмени доказателства /определение от 02.02.2012 г. на Старозагорския районен съд, искане № 3383/2011 и предложение № 2473/0202.2012 г., и двете на Районна прокуратура – Стара Загора, и протокол за претърсване и изземване от 02.02.2012 г./ и заключението на повторната съдебно-трасологична експертиза – Протокол № 507/12.09.2014 г. изцяло подкрепят фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1133/2014 г.

 

Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя П., че не е извършил престъплението, в което е обвинен и че районният съд е следвало да го оправдае.

Въззивният съд изцяло споделя установената в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.

Безспорно е по делото, че свидетелят Д.Г.К. и подсъдимият Г.И.П. се познавали.

На 15.10.2011 г. през деня К. и П. се чули по телефона /според К./, а вечерта двамата се насочили към централната градска част, след като предварително се уговорили да извършат инкриминираното деяние.

На 15./16.10.2011 г. Свидетелят К. и подсъдимият П. видели, че стъклото на прозорчето в долната част на входната метална врата на ул. „****”, бл. 32, вход „0” е счупено. Свидетелят К. прокарал ръката си през отвора в стъклото, натиснал дръжката на бравата и отворил входната врата на блока. Двамата с подсъдимия П. се качили на втория жилищен етаж.

Там се намирал апартамент № 4, в който живеело семейството на свидетелката Р.Н.И.. По това време свидетелката И. и синът й /свидетелят В. П.И./ отсъствали от дома си.

Свидетелят К. разбил с рамо входната врата на апартамент № 4  /тя била дървена/ и двамата с подсъдимия П. проникнали в жилището.

Свидетелят К. и подсъдимият П. огледали и претърсили целия апартамент. Те намерили и взели със себе си следните движими вещи, собственост на свидетелката И.: златни обеци 18 карата с тегло 3,5 гр., златна гривна 18 карата с тегло 7,5 гр., златно синджирче с колие 18 карата, 15 бр. рол он „Avon”, 1 бр. бутилка „Dewars” от 5 л., 1 бр. бутилка вино „Черга” от 0,700 мл., 1 бр. бутилка вино „Уникато”, 1 бр. домашна ракия – 1 л., 1 бр. луканка 0,270 гр, 1 бр. шпеков салам, 1 бр. прах за пране „Екосавекс” разфасовка от 6 кг.

На 16.10.2011 г. сутринта свидетелката И. била уведомена по телефона, че от дома й била извършена кражба. Когато тя и свидетелят И. се прибрали, двамата видели че вратата на жилището им е разбита, а патронът направо е „изтласкан” в коридора.

При извършения оглед   на   местопроизшествие  били намерени и иззети трасологични следи /протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. – л.4 – л.5 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/.

На 02.02.2012 г. свидетелят Н.Н.Д. – оперативен работник във 02 РУП – Стара Загора, съвместно със свои колеги от 01 РУП – Стара Загора, участвал в извършването на претърсване и изземване във вилна  постройка, находяща се в местността „7-ми километър” край гр. Стара Загора, стопанисвана от свидетеля Ж.П.И..

Освен И., във вилата се намирал и подсъдимият П., който от време на време оставал там да живее.

                                                          - 4 -

Бил съставен протокол за претърсване и изземване от 02.02.2012 г. /л.52 – л.53 от настоящото дело/.

Тъй като Свидетелят Д. работел по разкриването на кражбата от дома на свидетелката И. /гр. Стара Загора, ул. „****”, бл. 32, вх. „0”, ет.2, ап.4/, му направили впечатление намиращите се в претърсвания имот чифт маратонки с емблема „Найк”, в задната си част оранжеви на цвят, с изписан размер от вътрешната страна на езика по европейски стандарт - 44,5. Ходилата на тези маратонки отговаряли по общи признаци на иззетите трасологични следи с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. от посочения адрес.

Свидетелят И. ***, където предал описаните по-горе маратонки. В протокола за доброволно предаване от 02.02.2012 г. /л. 19 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/ свидетелят И. написал собственоръчно, че купил маратонките преди три месеца за 5 лв. „от непознато момче на около тридесет и пет години”.

На 13.03.2012 г., при претърсване в килия № 20, VІІІ група, в Затвора – Стара Загора, обитавана от свидетеля К., били намерени и иззети чифт маратонки „Адидас”, размер 44/10, черни на цвят /протокол за претърсване и изземване от 13.03.2012 г. – л.46 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/. В протокола свидетелят К. написал собственоръчно, че маратонките са негови.

В хода на досъдебното производство, разпитан като свидетел по реда на чл.223 от НПК пред съдия от Старозагорския районен съд, свидетелят И. е заявил, че доброволно предадените от него маратонки на 02.02.2012 г. са на подсъдимия П. и че той ги е донесъл на вилата му в една торба /л.40 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/.

Видно от заключението на трасологичната експертиза — протокол 237/17.04.2012 г. и фотоалбума към нея /л.53-65 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/, е налице идентичност по групови и индивидуални признаци между представените за изследване трасологични следи с № 2 и № 3 – част от стъпка и цяла стъпка от обувка, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, ул. „****”, бл. 32, вх. „0”, ап.4, и ходилата и оттиските на лява и дясна обувка от предоставените за изследване чифт маратонки, оранжеви на цвят в задната част, с емблемата на „Найк”, с изписан размер от вътрешната част на езика по европейски стандарт - 44,5, от което може да се направи категоричен извод, че са оставени от ходилата на лява и дясна обувка от чифт маратонки, предоставени с протокол за доброволно предаване от 02.02.2012 г. от свидетеля Ж.П.И.. Налице е идентичност по групови и индивидуални признаци между представената за изследване трасологична следа № 1 – цяла стъпка от обувка, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, ул. „****”, бл. 32, вх. „0”,ап.4, и ходилото и оттиска на дясната обувка от чифт черни маратонки с надписи и логото „adidas с изписан размер по френски стандарт /FR/-44, което налага категоричен извод, че изследваната следа е оставена от ходилото на дясна

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1133/2014 г.

 

обувка от чифт маратонки, иззети с протокол за претърсване и изземване на 13.03.2012 г. от свидетеля Д.Г.К..

Видно от протокол № 8/30.05.2012 г. за извършено сравнително одоролологическо изследване на веществени доказателства, одорологически следи и сравнителен мирисов материал от лица /л.70 – л.72 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/, се установява, че миризма под № 1 от протокол № 0004269, иззет от маратонки „Найк”, е идентична с мирисовия материал на Ж.П.И., иззет с протокол № 0004278, и с мирисовия материал на Г.И.П., иззет с протокол 0014598 от 2012 г.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза от 29.05.2012 г. /л.75 – л.79 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/, вещите, предмет на престъплението, към датата на извършване на деянието – 15./16.10.2011 г., са били на стойност общо 1 189,64 лв.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като ги е съпоставил и е изложил своите съображения кои от тях приема за достоверни и защо. Поради това въззивният съд не възприема оплакването на защитата на подсъдимия П., че неправилно и необосновано районният съд е постановил осъдителна присъда.

Въззивният съд не възприема като основателно и оплакването на защитата на подсъдимия П., че осъдителна присъда почива на предположения и на косвени доказателства, от чиято съвкупност не може да се направи само един единствен извод и то – в подкрепа на обвинението.

При внимателния анализ на събраните в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие доказателства се налага единственият възможен правен извод , а именно – че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Безспорно е по делото, че при извършения оглед на местопроизшествието били намерени и иззети три трасологични следи, описани в протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. /л.4 – л.5 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/.

Тези три следи /една от част от стъпка от обувка и две от цяла стъпка от обувка/ били от два чифта различни обувки и били оставени на местопрестъплението от извършителите, предвид показанията на свидетелите И. и И. и по-нататъшното развитие на наказателното производство.

Според заключението на трасологичната експертиза — протокол 237/17.04.2012 г. и фотоалбума към нея /л.53-65 от д.п. № 978/2011 г. на 02 РУП – Стара Загора/, следа № 1 /цяла стъпка от обувка, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, ул. „****”, бл. 32, вх. „0”,ап.4/ е оставена от ходилото на дясна обувка от чифт маратонки с надписи и логото „adidas с изписан размер по френски стандарт /FR/-44, иззети с протокол за претърсване и изземване на 13.03.2012 г. от свидетеля Д.Г.К..

Драган К. също е подсъдим по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, но за него наказателното производство е

                                                                    - 6 -

приключило по реда на чл.384, ал.1 от НПК.

Т.е. – част от доказателствата по делото и е одобреното от съда споразумение на подсъдимия К. съд с Районна прокуратура – Стара Загора, с което К. е признат за виновен в това, че на 15/16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, след предварителен сговор с Г.И.П., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – златни обеци 18 карата с тегло 3,5 гр. на стойност 191,25 лв., златна гривна 18 карата с тегло 7,5 гр. на стойност 409,70 лв., златно синджирче с колие 18 карата на стойност 327,68 лв., 15 бр. рол он „Avon” на стойност 58,50 лв., 1 бр. бутилка „Dewars” от 5 л. на стойност 155,95 лв., 1 бр. бутилка вино „Черга” от 0,700 мл. на стойност 8,60 лв., 1 бр. бутилка вино „Уникато” на стойност 9 лв., 1 бр. домашна ракия – 1 л. на стойност 7 лв., 1 бр. луканка 0,270 гр. на стойност 4,05 лв., 1 бр. шпеков салам на стойност 2,52 лв., 1 бр. прах за пране „Екосавекс” разфасовка от 6 кг. на стойност 15, 39 лв., всичко на обща стойност 1 189,64 лв., от владението на Р.Н.И., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и б.”б” от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а” и б.”б” от НК.

Същото обвинение и същото досъдебно производство, но по отношение на подсъдимия П., са предмет на продължилото по общия ред н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

В съдебното заседание на 03.10.2013 г. по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд подсъдимият К. се е признал за виновен по горното обвинение, заявил е, че доброволно е подписали споразумението, че разбира последиците от него и е съгласен с тях, отказал се е от разглеждане на делото по общия ред и е поискал от съда да одобри споразумението.

Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. А според чл.413, ал.1 от НПН влезлите в сила присъди са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, а следователно – и за всеки следващ съд. Одобреното споразумение е задължително с дадените в него отговори на въпросите, които са общи за наказателната отговорност, установена с него, и за наказателната отговорност, търсена в едно последващо производство. Тези въпроси са има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, кой е неговият автор и подлежи ли на наказателно преследване.

В този смисъл са Р-495-08- ІІІ, Р-197-09-І, Р-255-09-ІІІ и др.

Предвид изложените по-горе съображения относно задължителността на споразумение от 03.10.2013 г. по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, въззивният съд следва да приеме и приема за недостоверни показанията на К., разпитан като свидетел в продължилото по общия ред н.о.х.д. № 1247/2013 г., че е извършил престъплението сам.

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1133/2014 г.

 

Още повече, че по делото не се спори, че свидетелят К. и подсъдимият П. се познавали и че на 15.10.2011 г., според К., двамата се чули през деня по телефона.

В мотивите към обжалваната присъда районният съд е изложил съображения в горния смисъл, които въззивният съд споделя изцяло.

Оплакването на жалбоподателя П., че от местопрестъплението не са иззети годни дактилоскопни следи, съвпадащи с неговите, е несъстоятелно. По делото няма данни, че от местопрестъплението са иззети някакви дактилоскопни следи /в този смисъл са протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. и показанията на свидетеля И./. Претендираните от защитата като неизвършени процесуално-следствени действия, освен че са изцяло в правомощията на разследващите органи, зависят и от конкретната фактическа обстановка, а именно – дали на съответното място на престъплението има оставени дактилоскопни следи или не.

По делото е безспорно, че следа № 2 и следа № 3 /част от стъпка и цяла стъпка от обувка, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, ул. „****”, бл. 32, вх. „0”, ап.4/ са оставени от ходилата на лява и дясна обувка от чифт маратонки, оранжеви на цвят в задната част, с емблемата на „Найк”, с изписан размер от вътрешната част на езика по европейски стандарт - 44,5, предоставени с протокол за доброволно предаване от 02.02.2012 г. от свидетеля Ж.П.И.. В този смисъл е заключението на трасологичната експертиза — протокол 237/17.04.2012 г. и фотоалбума към нея /л.53 – л.65 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/.

Според защитата на подсъдимия П., обаче, по делото няма категорични доказателства, които да свързват описаните по-горе маратонки с него.

Подсъдимият П. твърди, че носи обувки № 41, а маратонките с емблемата на „Найк” са № 45; че оставените от посочените маратонки следи не съвпадат по индивидуални признаци с неговите следи и че тези обувки не са негови /като се позовава на показанията на свидетеля И./.

Въззивният съд счита, че всички тези възражения са неоснователни и не намират подкрепа в събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие повторна трасологична експертиза – протокол № 507/12.09.2014 г. /л.56 – л.61 от настоящото дело/, налице е идентичност по групови и индивидуални признаци, описани и онагледени подробно в протокол за трасологична експертиза № 237/17.04.2012 г., между предоставените за изследване трасологични следи № 2 и № 3 – част от стъпка и цяла стъпка от обувка, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2011 г. в гр. Стара Загора, ул. „****” № ***, вх.”0”, ап.4, и ходилата и оттиските на лява и дясна обувка от предоставените за изследване чифт маратонки, оранжеви на цвят в задната част, с емблемата на „Найк”, с изписан размер от вътрешната страна на езика по европейски стандарт -44,5, от което може да се направи категоричен извод, че

                                                   - 8 -

изследваните следи са оставени от ходилата на лява и дясна обувка от чифт маратонки /предадени с протокол за доброволно предаване от 02.02.2012 г./. Оттиските, получени от подметките на инкриминираните маратонки, обути от Г.И.П., съвпадат по общи и индивидуални частни признаци със следите, иззети от местопроизшествието и описани по-горе. Размерите на ходилата на Г.И.П. и вътрешните размери на ходилата на описаните по-горе маратонки са посочени в изследователската част. Налице е разминаване в дължината на ходилата на П. и дължината на вътрешната част на ходилата на предоставените за изследване маратонки с около 1,5 см., което не се отразява на походката му.

Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема.

Възражението на защитата на подсъдимия П., че експертът Т. не е отговорил на въпрос 2. е несъстоятелно, тъй като в заключението е посочено, че оттиските, получени от подметките на инкриминираните маратонки, обути от Г.И.П., съвпадат по общи и индивидуални частни признаци със следите, иззети от местопроизшествието и описани по-горе.

В съдебното заседание на 01.10.2014 г. експертът Т. уточни, че тъй като не разполага с пътечка от следи, а с една стъпка, е възможно изследваната следа да е оставена от подсъдимия П., тъй като подметките на инкриминираните маратонки, обути от него, оставят следи, които съвпадат по общи и индивидуални частни признаци със следите, иззети от местопроизшествието и описани по-горе.

По въпроса за това чии са маратонките с емблемата на „Найк”, оранжеви на цвят в задната част, с изписан размер от вътрешната страна на езика по европейски стандарт -44,5, въззивният съд изцяло възприема подробния и задълбочен анализ на доказателствата, направен от районния съд, както и извода, че описаните обувки са на подсъдимия П..

Установените обстоятелства в подкрепа на този извод са:

-маратонките с емблемата на „Найк”, оранжеви на цвят в задната част, с изписан размер от вътрешната страна на езика по европейски стандарт -44,5, са намерени, във вилата на свидетеля И., находяща се в местността „7-ми километър” край гр. Стара Загора;

-по време на претърсването и изземването в имота на И. се намирал и подсъдимият П., който от време на време живеел там;

-свидетелят И. твърди, че описаните маратонки са на подсъдимия П. /„Накрая обаче взеха само маратонките, които Г. донесе в една торба. Торбата стоеше на двора пред постройката. Полицаите поискаха аз да им предам маратонките с протокол, понеже са намерени в моята вила. Тогава не казах, че са на Г., защото не знаех какво е направил и да му спестя проблеми” – л.40 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/;

-миризмата, иззета от маратонки „Найк”, е идентична с мирисовия материал на подсъдимия П. /според протокол 8/30.05.2012 г. за извършено сравнително одоролологическо изследване/.

Старозагорски окръжен съд                       - 9 -                         в.н.о.х.д. № 1133/2014 г.

 

В хода на въззивното съдебно следствие, на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, към доказателствената маса по делото са приобщени показанията на свидетеля И., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство /л.40 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/.

Същото е направил и районният съд в съдебно заседание на 26.03.2014 г.

Въззивниият съд, както и районният съд, приема за достоверни именно тези показания на свидетеля И., тъй като по делото няма никакви данни, които да подкрепят инцидентно направеното от И. оплакване, че е дал горните показания под натиска на полицейските служители, работещи по случая.

Следва да се отбележи, че в съдебното заседание на 01.10.2014 г. по настоящото дело свидетеля И. заяви, че съдът не го е заплашвал по време на разпита на 01.08.2012 г., че е подписал протокола пред съдията и че не може да обясни разминаванията в показанията си.

В подкрепа на решението да се кредитират показанията на свидетеля И., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и отречени в хода на съдебното следствие, е и хронологичният преглед на показанията на този свидетел по време на наказателното производство. А именно:

-в протокол за доброволно предаване от 02.02.2012 г. /л. 19 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/ свидетелят И. написал собственоръчно, че купил маратонките преди три месеца за 5 лв. „от непознато момче на около тридесет и пет години”;

-в протокол за разпит от 01.08.2012 г. пред съдия /л.40 от д.п. № 978/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/ свидетелят И. казал, че маратонките са на подсъдимия П.;

-в съдебното заседание на 06.11.2013 г. свидетелят И. казал, че маратонките са на Г. Г. от с. П., който му е приятел /л.96 от н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд/;

-в съдебното заседание на 04.02.2014 г. свидетелят И. уточнил, че приятелят му се казва Г.В.Т. и е от с. П. /л.119 от н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд/;

-в съдебното заседание на 26.03.2014 г., от справка от 27.02.2014 г. по Наредба № 14/18.11.2009 г., е установено, че Г. В. Т. е починал на 23.07.2012 г. /л.125 и л.131 от н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд/. Прави впечатление, че до този момент свидетелят И. не споменава пред съда за смъртта на приятеля си Г. /наречен от него „Г.”/, нито в последствие коментира този факт.

Т.е. – показанията на свидетеля И. по отношение на това чии са маратонките с емблемата на „Найк”, намерени в неговата вила, са непостоянни и това буди съмнение в тяхната достоверност. Но при съвкупната преценка на всички събрани доказателства, както беше изложено по-горе, се налага изводът, че казаното от свидетеля И., че маратонките са на подсъдимия П. /при разпита му по чл.223 от НПК/ съответства на доказателствената маса по делото.

                                                    - 10 -

Възраженията на защитата, че одорологичната експертиза не е законоустановен способ за събиране на доказателства и че тя не сочи категорично, че маратонките с емблемата на „Найк” са на подсъдимия П., са основателни дотолкова, доколкото в практиката има различни мнения относно статута на одорологичната експертиза и видно от протокол № 8/30.05.2012 г. за извършено сравнително одоролологическо изследване, миризма под № 1, иззета от маратонки „Найк”, е идентична с мирисовия материал на свидетеля И. и с мирисовия материал на подсъдимия П..

Според цитираното от защитата на подсъдими П. Р-590-03-І н.о, реакцията на кучето по отношение на миризма не съставлява законоустановен способ за събиране и проверка на доказателства, но може успешно да насочи разследването с оглед формирането на различни работни версии.

Именно като такъв способ е използвана одорологичната експертиза в хода на досъдебното производство по настоящото дело. А първоинстанционният съд и въззивният съд, при съвкупния анализ на всички събрани доказателства, вземат предвид извода на сравнителното одоролологическо изследване /че миризма под № 1, иззета от маратонки „Найк”, е идентична с мирисовия материал на подсъдимия П./, който допълва фактическите, логически и правни изводи за авторството на деянието, предмет на настоящото наказателно производство.

Твърдението на подсъдимия П., че на 15/16.10.2011 г. не е бил в гр. Стара Загора, а заедно със свидетеля И. са работили в завод „А.” в гр. Разград, обосновано и правилно е прието от районния съд за защитна позиция на подсъдимия, тъй като се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от писмо № 6887-1/06.03.203 г. на ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора, няма данни подсъдимият П. да е осигуряван по трудови или приравнени към тях правоотношения или като самоосигуряващо се лице към 15. и 16.10.2011 г. /л.104 от д.п. № 978/2011 г. на 02 РУП – Стара Загора/.

А според служебна бележка № 2013-0341 от 15.11.2013 г., издадена от завод *****, гр. Разград, че подсъдимият П. и свидетелят И. са работили като на територията на завода като работници във фирма „****”. Те нямат трудов договор със завод ***** и са били регистрирани на територията на завода на 28.10.2011 г., когато са присъствали на първичен инструктаж по безопасност, проведен от служител на ***** /л.104 от н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд/.

Оплакването на жалбоподателя П., че по делото има процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата му, е неконкретизирано и въззивният съд го приема за неоснователно.

Поради всички изложено въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя П., че районният съд е следвало да го оправдае, тъй като обвинението против него е останало недоказано. Обжалваната присъда е постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и подсъдимият П. е признат за виновен, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.

Старозагорски окръжен съд                       - 11 -                         в.н.о.х.д. № 1133/2014 г.

 

Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, че деянието на подсъдимия П. е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършването му не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда. С присъда по н.о.х.д. № 973/2002 г. по описа на Старозагорския районен съд подсъдимият П. е осъден на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.З, 4 и 5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” от НК на три години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим. Подсъдимия П. е изтърпял това наказание на 27.03.2007 г. Т.е. – към датата на извършване на деянието /15./16.10.2011 г./ не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а” от НК на подсъдимия П. – липса на критичност и престъпна упоритост при извършване на престъпления срещу собствеността /предвид съдебното минало на подсъдимия/. Всичко това, както и цялостната преценка за личността на дееца, е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия П. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание четири години лишаване от свобода /за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а” от НК наказанието е от три до петнадесет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя П. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия, което налага ефективното му изтърпяване. Именно поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият П. да изтърпи  наказанието четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Г.И.П. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

                                              - 12 -

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 57 от 26.03.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1247/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.