Р Е Ш Е Н И Е

 

  104                                  01.07.2014 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

на четвърти юни                                                                       2014 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: НЕЙКА ТЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВАНД № 1136 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

     Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Решение № 9 от 15.04.2014г., постановено по АНД № 68/2014г. по описа на Районен съд - Чирпан, обвиняемият К.П.П. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2012г. на 188-ми км + 700 метра на ****** при управление на лек автомобил марка “Пежо“ модел “306“ с рег. № С 5291 МВ, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал. 1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил средна телена повреда на повече от едно лице: на С. М. А., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдна кост, причинило трайно затруднение движението на снагата за срок от 2-3 месеца при правилно протичане на оздравителния процес и на Б. А.А., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ІІ-ІХ ребра вляво, причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2 месеца при правилно протичане на оздравителния процес, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. “в“, предл. първо във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. второ, хипотеза първа, б. “а“, предл. първо, хипотеза втора, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, като на основание чл. 78а от НК, Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

               Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемият П., който чрез защитника си адв.  Н.В. *** е подал жалба в законоустановения срок. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, като се прави искане същото да бъде отменено и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК наказателното производство да бъде прекратено /прави се искане за приложение на чл. 15 от НК/. Също така се развиват доводи за противоправно поведение на другия участник в ПТП.

 

             Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора счита жалбата за неоснователна.

 

            Окръжен съд Стара Загора, след като се запозна с направените оплаквания в жалбата на обвиняемия, събраните доказателства по АНД № 68/2014г.  по описа на Районен съд – Чирпан, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

 

         Подадената жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

 

           Срещу обвиняемия К.П.П. е внесено постановление на основание чл. 375 от НПК, с обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. “в“, предл. първо във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. второ, хипотеза първа, б. “а“, предл. първо, хипотеза втора, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, с което се предлага районният съд да признае обвиняемия за виновен в горепосоченото престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, респективно да му се наложи съответно административно наказание „Глоба”.

 

           За да постанови обжалваното решение,  първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

         На 21.06.2012г. обвиняемият К.П.П. закупил лек автомобил марка „Пежо 306” с рег. № С 52-91 МВ. Обвиняемият П. заедно със свой познат – свидетелят И. П. В. решили на следващия ден да отидат в гр. *****, където трябвало да налепят рекламни стикери на товарни автомобили. На 22.06.2012г., около 15.30 часа обвиняемият П. и свидетелят В. потеглили от гр. ****** с лекия автомобил на обвиняемия. Обвиняемият управлявал автомобила, който се движел се по ******* /от запад на изток/. Свидетелят В. пътувал на задната седалка, зад седалката на водача. Рекламните стикери били в купето на автомобила, разположени  върху предната дясна седалка, като продължавали и върху дясната част на задната седалка. На същата дата от гр. ******* към гр. *******, обл. ******* пътували с лек автомобил марка „БМВ”, модел „740Д” с рег. № С 76-53 ХН свидетелите Б. А. А. и С. М. А. Първоначално автомобилът управлявал свидетелят С. А., но на ******* управлението на автомобила е поето от св. Б.А. На автомагистралата в района на около 188 км + 700м около 17.50 часа, обвиняемият К.П. се движел в дясната лента за движение /от запад на изток/ със скорост около 100 км/ч. Свидетелката Б. А., управлявайки автомобила „БМВ” /от запад на изток/ застигнала лекия автомобил, управляван от свидетеля П. и предприела маневра по изпреварването му, като увеличила скоростта си до около 128 км/ч. В момента, в който свидетелката А. изпреварвала автомобила на обвиняемия, „гръмнала” задна дясна гума на автомобила, управляван от обвиняемия, в този момент същият се движел със скорост около 104.8 км/ч. Вследствие на „гърменето” на гумата, се получило напречно „залюляване” на автомобила и същият се отклонил на дясно /на юг/ в посока към аварийната лента. За да възстанови посоката си на движение, обвиняемият П. завъртял волана на автомобила наляво, това му действие довело до „интензивно завиване” на автомобила наляво. Обвиняемият не успял да овладее автомобила, напуснал лентата, в която се движел /активната лента/ и навлязъл в лентата /интензивната лента/ на изпреварващия го автомобил. Ударил с предната си лява част задно дясно колело на лекия автомобил „БМВ”. Вследствие на удара леките автомобили се завъртели. Автомобилът на обвиняемия останал на асфалтовото покритие, а лекият автомобил „БМВ” напуснал пределите на автомагистралата и се преобърнал в намиращата се отстрани нива, като останал по таван. След произшествието обвиняемият П. излязъл от автомобила и отворил задната врата, за да провери как е свидетелят В. Същият не бил наранен. До автомобила на обвиняемия спрели няколко автомобила, от хората, излезли от тях, обвиняемият разбрал, че има и друг пострадал автомобил. Обвиняемият П. и свидетелят В. отишли до автомобила на пострадалите. Свидетелят А. се опитвал да излезе през прозореца на преобърнатия автомобил. Обвиняемият П. и свидетелят В. го изтеглили от автомобила и го положили на земята. До пристигането на автомобилите на Бърза помощ, обвиняемият П. направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите /опитал се да гаси димящия двигател на лекия автомобил „БМВ”, докато свидетелката А. била все още вътре, помагал при изваждане на пострадалите, при пренасянето им до автомобилите на ЦСМП, обадил се на тел. 112 и съобщил за произшествието/.

        С дошлия на място екип на ЦСМП-******, свидетелите Б. А. и С. А. били откарани в **********. Местопроизшествието е посетено от Оперативно-следствена група на *********. Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е изготвен протокол, с който е иззета гума на лек автомобил „Пежо”. На обвиняемият П. е извършена проба за алкохол с Алкомер 931 с № 0251625, който отчел 0,00 промила.  

 

          За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е идентична с тази, изложена в обстоятелствената част на постановлението на прокурора.

 

          При така установените факти, въззивният съд споделя извода на Районен съд Стара Загора, че на инкриминираната дата и място обвиняемият К.П.П. е причинил средна телена повреда на повече от едно лице: на С. М. А., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдна кост, причинило трайно затруднение движението на снагата за срок от 2-3 месеца при правилно протичане на оздравителния процес и на Б. А. А., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ІІ-ІХ ребра вляво, причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2 месеца при правилно протичане на оздравителния процес престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. “в“, предл. първо във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. второ, хипотеза първа, б. “а“, предл. първо, хипотеза втора, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

 

          От заключението на изготвената СМЕ по писмени данни № 287/2012г. е видно, че вследствие на инцидента пострадалата Б. А. А. е получила контузия на главата и тялото, счупване на ІІ-ІХ ребра вляво, разкъсно-контузна рана тип скалп на главата отдясно, мозъчно сътресение. От описаните травматични увреждания характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК има посоченото по-горе счупване на ПП-ІХ леви ребра, тъй като е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 2 месеца. Останалите увреждания са от характер да причинят разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

 

           От заключението на СМЕ по писмени данни № 285/2012г. е видно, че вследствие на инцидента  пострадалият С. А. е получил гръдна травма – счупване на гръдната кост, счупване на VІІ и VІІІ ребра вдясно, набиране на малко количество кръв /20-30 мл/ в дясна гръдна половина. От описаните травматични увреждания характер на средна телесна повреда по смисъла  на чл. 129 от НК има посоченото по-горе счупване на ІІІ – ІХ леви ребра, тъй като е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 2-3 месеца. Останалите увреждания са от характер да причинят разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

 

          От заключението на изготвената ФХЕ /л. 117, т. ІV от ДП/ е видно, че има сходство между боята от обекти № 1 /автомобилно колело /гума с джанта/ от л.а. марка БМВ/ и № 2 /преден капак на л.а. „Пежо”/ по вид, цвят, нюанс и морфология.

 

          От заключението на изготвената тройна АТЕ /л. 3, т. ІІІ от ДП/ е видно, че основната причина за настъпване на ПТП се корени в поведението на обвиняемия като водач на МПС. В конкретния случай, обвиняемият П. като водач на МПС е реагирал на интензивното напречно „залюляване” /трептене/ на автомобила, заради „гръмнала” задна дясна гума на л.а. „Пежо 306”, в резултат на което настъпило отклонение в траекторията на автомобила надясно и обвиняемият е извършил минимално завиване на волана наляво. Вследствие на разрушената конструкция на гумата и страничното натоварване на л.а. „Пежо 306”, се отклонил интензивно наляво, към интензивната лента за движение, където се е намирал изпреварващият л.а „БМВ”. Основната причина за възникване на ПТП е „гръмването” /”моментално изпускане на въздуха”/ и разрушаване на конструкцията на задна дясна гума н л.а. „Пежо 306” в момент, по начин и на място, когато това не е било безопасно. Техническа причина за възникване на ПТП се явява и загубата на управление от водача на л.а „Пежо 306”, поради неправилно боравене с органите за управление, т.е. възможно е при правилно боравене с органите за управление на л.а. „Пежо 306” да се запази траекторията на движение и да се спре автомобила преди настъпването на ПТП

 

             По така описания начин от обективна и субективна страна обвиняемият П. е осъществил престъпния състав на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в”, предл. първо, хипотеза втора, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по който текст съдът го е признал за виновен.

 

             От субективна страна престъпното деяние е извършено от обвиняемия по непредпазливост.

 

             От субективна страна, деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.

            Правилно първоинстанционният съд, обсъждайки доказателствата по делото, не е приел, че се касае за „случайно събитие” по смисъла на чл. 15 от НК. Законът предвижда, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

 

            Както при деянието, извършено при условията на несъзнавана непредпазливост, така и при случайно деяние, деецът не предвижда настъпването на  общественоопасните последици. При небрежността обаче той е бил длъжен и е могъл  според обстоятелствата да ги предвиди, а при „случайно деяние” е в невъзможност да направи това. И при небрежността, и при „случайно деяние” се причиняват вредни последици, но разликата е наличието или липса на виновна причинно-следствена връзка.

 

           Първоинстанционният съд законосъобразно е констатирал, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а от НК, поради което е освободил обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. по чл. 343а, ал. 1 б. “в“, предл. първо във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. второ, хипотеза първа, б. “а“, предл. първо, хипотеза втора, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като при определяне размера на същата правилно са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на нарушителя и сравнително добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.  

 

          В случая  въззивният съд намира за уместно да отбележи, че съгласно чл. 46, ал. 1 от НПК, единствено в правомощията на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Относно това извършени ли са нарушения по ЗДвП от другия участник в ПТП-то – св. Б. А., и налице ли е противоправно поведение от нейна страна, ангажиращо наказателната й отговорност, както вече бе посочено, това е преценка на държавното обвинение. Следва да се отбележи, че в случая с оглед естеството на делото, не се обсъжда и въпроса за гражданската отговорност.   

           

         Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, същото следва да бъде потвърдено.

 

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9 от 15.04.2014г., постановено по АНД № 68/2014г. по описа на Районен съд – Чирпан.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                 2.