О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 517                                                  08.08.2014                           Град Стара Загора

 

Старозагорският окръжен съд                              Първи наказателен състав
На осми август                                                                                      Година 2014

в закрито заседание в следния състав:

                                                       

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

                                                                                        2.ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар  

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ
ВЧН дело № 1081 по описа за 2014 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 243, ал. 6 от НПК.

 

Постъпила е жалба от адв.Захариева, в качеството й на процесуален представител на Г.З.Ж. против Определение № 104/24.02.2014 г. по ЧНД № 302/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърдено постановление от 05.02.2014 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 8/2014 г. по описа на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора.

 

 В жалбата се излагат съображения, че наказателното производство е прекратено на неправилно основание, поради което молят същото да бъде прецизирано, като се отмени определението на Районен съд – Стара Загора и постановлението на РП – Стара Загора.

 

За да се произнесе първоинстанционният съд е прел за установено следното:

 

За да сложи край на наказателното преследване, прокурорът е приел от една страна, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е извършил престъпление по смисъла на чл.354а, ал.3 от НК. От друга страна е счел, че деянието не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Ето защо е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.9 ал.2, предл.2 от НК.

 

Наблюдаващият прокурор и първоинстанционният съд са направили анализ на събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства, като е изложил мотиви защо приема, че в хода на наказателното производство са събрани безспорни доказателства за извършено от страна на жалбоподателя престъпление по смисъла на чл.354а, ал.3 от НК. Предвид минималното количество на държаното наркотично вещество, изключително ниската му стойност, както и с оглед конкретиката на извършване на деянието, прокурорът е приел, че деянието, осъществено от Ж., макар формално да осъществя признаците на предвиденото в закона престъпление, поради неговата малозначителност, обществената му опасност е явно незначителна.

 

По делото е безспорно установено, че на 04.01.2014 г. жалбоподателят Ж. и свидетелите М., Г. и С. пътували с управлявания от последния автомобил, като Ж. и М. седели на задната седалка. Св. М. помолил водача на автомобила да го закара в близост до хотел „***” в гр. Стара Загора, за да си купи марихуана. Свидетелите възприели как М. слиза от колата, приближава находяща се в близост жилищна кооперация и паркиран непосредствено до нея автомобил и разменя нещо с водача му. Връщайки се в автомобила, управляван от С., М. се похвалил, че е купил качествена марихуана и показал на приятелите си намиращите се в дланта му две хартиени топчета. Веднага след това, св. С. привел в движение автомобила. По време на пътуването, жалбоподателят Ж. проявил любопитство и пожелал да види закупения от М. наркотик. След като последният му подал двете хартиени топчета, Ж. ги задържал в ръката си и ги разглеждал. В този момент автомобилът, управляван от св. С., се разминал с полицейски такъв. Свидетелят се уплашил и направил лъкатушещо движение. Това провокирало служителите на МВР, пътуващи в патрулния автомобил да подадат звуков и светлинен сигнал и да спрат за проверка автомобила на С..  В този момент, Ж. се обърнал към св. М. с настояване да си вземе обратно това, което му е дал. Последният обаче не се е отзовал. Това мотивирало Ж. да скрие двете топчета, съдържащи наркотично вещество между тялото и ластичния колан на бельото/боксери/, с което бил облечен.

 

По делото е безспорно установено, че прахообразното вещество, намерено у жалбоподателя Ж. при извършения личен обиск, представлява марихуана и че същото е наркотично вещество и е забранено за придобиване и държане, без надлежно разрешително.

 

Съдът счита за неоснователни доводите относно това, че жалбоподателят Ж. не е осъществил престъпния състав на чл.354а ал.3 от НК, тъй като последният нямал намерение да установява трайна фактическа власт върху наркотичното вещество.

 

На първо място, следва да се отбележи, че държането като форма на изпълнително деяние на престъплението на чл.354а ал.3 от НК се осъществява чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Установяването на такава осъществява другата форма на изпълнителното  деяние – придобиване. За да е осъществен състава на престъпното държане на наркотични вещества, законодателят не поставя изискване упражняването да е трайно. Същият не държи сметка и за намерението на дееца по отношение времетраенето и на това за кого деецът държи вещта. Последният може да я държи за себе си или за трето лице. Нещо повече, в практиката се възприема, че тази форма на изпълнително деяние може да бъде осъществена чрез поставянето на предмета на друго място, като липсата на трайна установена връзка между дееца и вещта, не е основание да се прецени, че липсва осъществяване на това изпълнително деяние. В конкретния случай, жалбоподателят Ж. е държал макар и за съвсем кратко наркотичното вещество за св. М.. Същият е съзнавал, че се касае за марихуана, че легалната и употреба е забранена, както и че няма надлежно разрешително за държането и. 

Съдът правилно е споделил становището на прокуратурата, както и това изразено в жалбата, че действията по укриване на наркотичното вещество в бельото вероятно се дължат на уплаха, наивност, псевдолоялност, както и на липса на социален опит. Това обаче не игнорира факта, че деецът е положил усилие да укрие вещта от органите на МВР и да запази владението си върху нея, въпреки че е съзнавал, че поведението му е престъпно. Аргументите за проявено „младежко лекомислие” биха имали значение, ако жалбоподателят бе непълнолетен. Тъй като обаче същият не е такъв, развитите доводи в тази насока са ирелевантни при преценката за съставомерност и наказуемост на деянието.

 

Предвид изложеното, съдът е намерил, че правилно прокурорът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а ал.3 от НК. Правилно съдът е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. В тази насока следва да се добави, че в конкретния случай се касае за млад човек, израснал в преходно за страната време, в което обществото все по - често се сблъсква с проблема със злоупотребата с  наркотични вещества. Точно младите хора са тези, които често подвластни на емоцията опитват наркотик или се отнасят с разбиране към употребяващите наркотици често от страх, да не бъдат изолирани от средата си. Съдът е отчел това, че жалбоподателят е студент, няма криминални прояви и е неосъждан. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че се касае за изключително малко количество на установеното наркотично вещество – 0,395 грама, с относително ниско съдържание на активно вещество, на незначителна стойност – 2,37 лева.

 

Изложеното дава основание на съда да приеме, че се касае за малозначителност на деянието в неговата втора форма. Безспорно е, че от формална страна са налице признаците на престъплението, но всички посочени по-горе фактори формират извод, за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 предл.2 от НК, водещ до явна незначителност на обществената му опасност.

 

В заключение, съдът правилно е споделил становището на прокурора, че деянието, извършено от Г.Ж., макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.354а ал.3 от НК  е извън кръга на престъпното, тъй като е малозначително.

 

Водим от горното, съдът счита, че обжалваното постановление на Районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Обстоятелството, че прокурорът е пропуснал да конкретизира предложението на чл.24 ал.1 т.1 от НПК на основанието на което прекратява производството, а именно предложение второ, не съставлява предпоставка за изменение на основанието  за прекратяван. Допуснатата неприцизност не се отразява  на законосъобразността на постановлението, тъй като не е налице несъответствие между фактическите и правни изводи за прекратяване на производството.

 

При така изложеното настоящата инстанция счита, че определението на РС – Стара Загора е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК съдът

 

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 104/24.02.2014 г., постановено  по ЧН дело № 302/2014 год. по описа на Старозагорски  районен съд, с което е потвърдено постановление от 05.02.2014 на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на ДП № 8/ 2014 г. по описа на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора, водено срещу Г.Ж., за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                     2.