МОТИВИ към присъда №56 от 26.11.2014г.,

постановена по ВНОХД №1258/2013г.

по описа на Старозагорски Окръжен съд

 

 

         Производството е образувано по постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Стара Загора против Присъда №114/19.06.2013г., постановена по НОХД №785/2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която подсъдимият Д.Я.Д. е признат за невиновен в това, че на 25.01.2011г. в гр. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Живко Господинов Караиванов
ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на “Страгъл Комерс” ЕООД Стара Загора, че ще му предостави 40 000 килограма слънчоглед по фактура №0000000153 от 25.01.2011г., издадена от името на “Сатком” ООД Стара Загора, с което го мотивирал да му преведе по банков път сумата от 42 240.00 лева – цена на сделката, като не е имал изначално намерение да изпълни това си задължение и с това е причинил на “Страгъл Комерс” ЕООД Стара Загора, ЕИК-200031559, с управител Живко Господинов Караиванов, имотна вреда в размер на 42 240.00 лева, като причинената вреда е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай – престъпление по чл.211 пр.1 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

        

         В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа протеста, като счита, че изразеното от подсъдимия Д. самопризнание пред първоинстанционния съд се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и анализът на същите обуславя единствено възможния извод за съставомерност на деянието по текста, по който му е повдигнато обвинение.

 

         Защитникът на подсъдимия - адв.К.К. счита, че деянието, за което е предаден на съд подсъдимият, е несъставомерно, като се касае до гражданско-правна сделка, поради което моли присъдата на Старозагорски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

         Подсъдимият Д.Я.Д. счита, че не е извършил престъпление, поради което моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

 

В последната си дума подсъдимият Д.Я.Д. заявява, че се счита за невинен по това дело и иска да бъде потвърдена оправдателната присъда.

 

         Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

         Подсъдимият Д.Я.Д. ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.211 предл.1  вр. чл.209 ал.1 НК – за това, че на 25.01.2011г. в гр. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Живко Господинов Караиванов
ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на “Страгъл Комерс” ЕООД Стара Загора, че ще му предостави 40 000 килограма слънчоглед по фактура №0000000153 от 25.01.2011г., издадена от името на “Сатком” ООД Стара Загора, с което го мотивирал да му преведе по банков път сумата от 42 240.00 лева – цена на сделката, като не е имал изначално намерение да изпълни това си задължение и с това е причинил на “Страгъл Комерс” ЕООД Стара Загора, ЕИК-200031559, с управител Живко Господинов Караиванов, имотна вреда в размер на 42 240.00 лева, като причинената вреда е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил съдът да не събира доказателства за тези факти. С протоколно определение от 19.06.2013г. съдът, след като е установил, че направеното от Д. самопризнание се подкрепя от събраните по ДП доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва същото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

         “Сатком” ООД гр. Стара Загора е вписано в Търговския регистър при Старозагорски окръжен съд с Решение по ф.д. №1474/1993г. С Решение №3223/24.09.2007г., постановено по същото фирмено дело, са вписани нови обстоятелства – освобождаване на предходните четирима съдружници, прехвърляне на дружествени дялове, приемане на съдружници – Алейдин Джемалов Дервишев и Койчо Иванов Иванов, както и промяна в представителството – за управител е вписан съдружникът Алейдин Джемалов Дервишев. Тези са последните нови обстоятелства, вписани в Търговския регистър по надлежния ред. От показанията на свидетелите Алейдин Дервишев и Койчо Иванов се установява, че същите са вписани като съдружници в “Сатком” ООД формално, по настояване на подсъдимия Д.Д.. Същите заявяват категорично, че от самото начало на ангажирането им с това дружество цялата му дейност движел и ръководел подсъдимият Д.Д.. За тази цел свидетелят Алейдин Дервишев му изготвил генерално пълномощно. Дружеството се занимавало с търговия със зърнени култури. От 2010г. насетне двамата съдружници се оттеглили от търговската дейност на “Сатком” ООД, като същата чрез изготвеното генерално пълномощно извършвал единствено Д.. Дори свидетелите Дервишев и Иванов настоявали при това положение да прехвърлят дружествените си дялове на подсъдимия, за да нямат и юридически какъвто и да е ангажимент към това дружество. Въпреки принципните уговорки за това, прехвърлянето все се отлагало във времето. Изготвеното от свидетеля Алейдин Дервишев – управител на “Сатком” ООД генерално пълномощно за подсъдимия Д.  не се съдържа в материалите по досъдебното производство, съответно и на Д. не е повдигнато обвинение за това, че е извършил измамата като пълномощник в кръга на неговото пълномощие. Обстоятелството, че такова пълномощно е изготвено от управителя Дервишев и съответно, че Д. е извършвал търговска дейност от 2010г., като пълномощник на “Сатком” ООД, се потвърждава, освен от показанията на свидетелите Дервишев и Иванов, още и от приложения бюлетин към изисканата актуална справка за съдимост на подсъдимия, издаден от Пловдивски районен съд по НОХД №5741/2011г., по което дело подсъдимият е признат за виновен за квалифицирана измама по чл.210 ал.1 т.3 предл.2  и т.5 вр. чл.209 ал.1 НК, извършена като пълномощник на “Сатком” ООД гр. Стара Загора в кръга на неговото пълномощие месец след инкриминираната дата по настоящото дело.

         “Страгъл Комерс” ЕООД гр. Стара Загора е собственост на Славка Банева Караиванова – майка на свидетеля Живко Караиванов, която е изготвила генерално пълномощно на сина си да осъществява търговска дейност от името на дружеството. Това дружество също се занимавало с търговия със зърнени култури.

         Подсъдимият Д.Д. и свидетелят Живко Караиванов се познавали, тъй като представляваните от тях дружества се занимавали с една и съща търговска дейност. Нещо повече – имало сключени няколко успешни сделки между двете дружества. В началото на 2011г. свидетелят Караиванов, действайки като управител на “Страгъл Комерс” ЕООД, търсел да закупи голямо количество слънчоглед за целите на търговската дейност на дружеството. Караиванов провел предварителни разговори с представители на различни търговски дружества, сред които и с подсъдимия Д. в качеството му на пълномощник на “Сатком” ООД. Подсъдимият уверил свидетеля, че може да му предостави 40 000 килограма слънчоглед срещу заплащане на съответната цена от страна на Караиванов. В проведени телефонни разговори на 25.01.2011г. Д. заявил, че продукцията може да се товари. На въпроса на свидетеля дали земеделската продукция е собственост на “Сатком” ООД, подсъдимият уверил свидетеля Караиванов, че същата е собственост на свидетеля Петър Трендафилов, с когото “Сатком” ООД е постигнало окончателно споразумение за закупуването. Подсъдимият заявил, че слънчогледът се намирал в складова база в гр. Чирпан и че уговореното количество ще му бъде предоставено незабавно след превеждане на сумата от 42 240.00 лева по посочена банкова сметка. ***в на истината отговаряли само обстоятелствата, че слънчогледът е собственост на свидетеля Петър Трендафилов, както и че се намира в складова база в гр. Чирпан. Действително, с този свидетел били водени преговори за изкупуване на земеделската продукция от лице, ангажирано от подсъдимия Д. – свидетеля Тодор Робов, като Трендафилов така и не научил кое търговско дружество желае да изкупи продукцията му, респективно, че това е “Сатком” ООД, представлявано от Д.Д.. На 25.01.2011г. Подсъдимият издал фактура с №0000000153/25.01.2011г. от името на “Сатком” ООД на “Страгъл Комерс” ЕООД гр. Стара Загора. Д. изготвил и декларация за произход на слънчогледа за окончателното оформяне на документацията по сделката, като посочил, че продукцията била негова и че я е закупил от свидетеля Трендафилов. Съставен бил и приемо-предавателен протокол от 25.01.2011г. за предаването на стоката, въпреки че такова фактически не било извършено към момента. На същата дата свидетелят Райно Пейков – служител в “Страгъл Комерс” ЕООД, по нареждане на свидетеля Караиванов, който отсъствал от града, отишъл с три камиона, управлявани от свидетелите Динко Господинов, Станимир Николов и Петър Ганев, в складовата база в гр. Чирпан, където се срещнал със свидетеля Петър Трендафилов. Трендафилов разрешил камионите да бъдат натоварени, като същевременно заявил, че към този момент не е постигнал окончателно споразумение за закупуване на земеделската продукция с никого, както и че слънчогледът към момента не му е заплатен. Ето защо предупредил, че камионите няма да напуснат складовата база, докато не му се заплати продукцията. Междувременно, подсъдимият Д., отново в телефонен разговор със свидетеля Караиванов на инкриминираната дата, поискал да му бъде преведена цената от 42 240.00 лева веднага, за да можел да се разплати със свидетеля Трендафилов. Сметката на “Страгъл Комерс” ЕООД била в “Прокредит банк”, поради което при евентуален превод на сума по сметка на “Сатком” ООД същата можела да се изтегли на следващия ден, доколкото сметката на “Сатком” ООД била открита в друга банка. Ето защо подсъдимият Д. наредил на свидетеля Алейдин Дервишев да открие сметка на “Сатком” ООД в “Прокредит банк”, като в спесимена била вписана и съпругата на подсъдимия – св. Десислава Делева, за да може да изтегли внесената парична сума. Малко след откриването на сметката в “Прокредит банк” свидетелят Караиванов превел по същата чрез он-лайн банкиране цената на слънчогледа – 42 240.00 лева. Сумата била веднага изтеглена от свидетелката Делева, която я предала на подсъдимия. Тази сума Д. изразходил за свои лични нужди. На изпратения от свидетеля Караиванов служител – свидетеля Райно Пейков, подсъдимият заявил, че в този ден не било възможно да изтегли цялата сума и съответно да се разплати с Трендафилов. Ето защо заявил, че ще стори това на следващия ден. На свидетеля Робов, ангажиран да посредничи с Трендафилов, Д. заявил, че възникнал някакъв проблем с плащането. Съответно Робов предал това и на собственика на продукцията. Считайки, че е възникнал временен проблем за извършване на плащането от подсъдимия Д. на свидетеля Петър Трендафилов, свидетелят Караиванов наредил камионите да останат натоварени в складовата база до другия ден. И на следващия ден обаче Д. не се разплатил със свидетеля Трендафилов, както и спрял да вдига телефона си при обажданията на Караиванов. Това наложило камионите да бъдат разтоварени и освободени.

 

         Изложената фактическа обстановка се установява, освен от направеното от подсъдимия Д. самопризнание, още и от показанията на свидетелите Живко Караиванов, Райно Пейков, Алейдин Дервишев, Койчо Иванов, Петър Трендафилов, Тодор Робов и Десислава Делева, от заключението на съдебно-графическата експертиза, както и от писмените доказателства, съдържащи се по ДП - фактура №0000000153 от 25.01.2011г., издадена от името на “Сатком” ООД Стара Загора, изготвена и подписана за “Сатком” ООД от подсъдимия Д., приемо-предавателен протокол от 25.01.2011г. и декларация от 25.01.2011г. за произход на земеделска продукция, изготвена и подписана от Д. като представител на “Сатком” ООД, а така също и от съдържащите се по ДП решения по фирмени дела и извлечения от Търговския регистър, от представените пътни листи за курсовете на ангажираните камиони. Сред изложените в обвинителния акт обстоятелства, които подсъдимият Д. е признал, е и това, че, след като получил от св. Делева изтеглената сума от 42 240 лв., подсъдимият я похарчил са свои лични нужди, като погасил със средствата свои неотложни плащания.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

         При така установеното по делото съдът намира, че с деянието си подсъдимият Д.Я.Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК, като на 25.01.2011г. в гр.Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Живко Господинов Караиванов ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на “Страгъл Комерс” ЕООД Стара Загора, че ще му предостави 40 000 кг слънчоглед по фактура №0000000153/25.01.2011г., издадена от името на “Сатком” ООД гр.Стара Загора, с което го мотивирал да му преведе по банков път сумата от 42 240.00 лв. - цена по сделката, като не е имал изначално намерение да изпълни това си задължение и с това е причинил на “Страгъл Комерс” ЕООД гр. Стара Загора с управител Живко Господинов Караиванов имотна вреда в размер на 42 240.00 лв., като причинената вреда е в големи размери.

         В случая престъпното деяние е извършено посредством сключването на гражданскоправна сделка. Подсъдимият Д. и св. Караиванов работели в един и същи бранш – търговия със зърнени култури, като осъществените преди това няколко успешни сделки създали доверие у последния за коректност на подсъдимия като търговски партньор. В началото на 2011г. обаче Д. се нуждаел спешно от парични средства за свои лични разплащания, поради което, узнавайки при разговора си с Караиванов, че търси да закупи голямо количество слънчоглед, решил да си осигури тези средства, сключвайки желаната сделка. Тъй като се занимавал с търговия със зърнени култури, подсъдимият бил ангажирал преди това трето лице – св. Тодор Робов да проучи къде се предлага за продан слънчоглед и чрез него установил, че св. Петър Трендафилов държи в складова база в гр.Чирпан готова за продан собствена продукция. Ето защо Д. заявил на св.Караиванов, че може веднага да му продаде заявеното количество слънчоглед, като го уверил, че е постигнал окончателно споразумение с Трендафилов за цената. Както се посочи по-горе, подсъдимият въобще не е водил преговори с този производител, още по-малко от името на представляваното от него дружество. Като издал процесната фактура, заедно с изискуемата се по закон декларация за произход на земеделската продукция, а така също и подписал приемо-предавателен протокол, Д. възбудил заблуждение у св.Живко Караиванов в качеството му на пълномощник на “Страгъл Комерс” ЕООД Стара Загора, че ще му предостави 40 000 кг слънчоглед по изготвената фактура, с което го мотивирал да му преведе по банков път сумата от 42 240.00 лв.  От самото начало на обсъждане и сключване на тази сделка Д. не е имал каквото и да е намерение да предостави поисканото количество слънчоглед, съзнавайки, че същото е собственост на трето лице, с което дори не е разговарял, както и знаейки, че няма да се разплати с производителя. Липсата на изначално намерение у Д. да предостави процесната земеделска продукция се установява категорично от действията му, последвали плащането. Особено важен е фактът, че подсъдимият настоявал св. Караиванов “спешно” да му преведе парите с единствен мотив – че са му необходими, за да се разплати със св.Трендафилов и съответно да бъде разрешено напускането на натоварените камиони. Дори с цел получаване на сумата в същия ден била открита и банкова сметка *** “Сатком” ООД в “Прокредит банк”. Св. Караиванов изпратил служителя си св. Райно Пейков да придружи Д. до банката, за да се увери, че, след като получи сумата, ще се разплати с производителя. Въпреки че цялата сума била изтеглена веднага, подсъдимият симулирал разговор със служителка от банката, след което предал на Пейков, че не е възможно цялата сума да бъде получена в този ден. Фактът, че Д. излъгал служителя на съконтрахента си за получаването на сумата, установява и липсата на намерение чрез плащане на производителя да направи възможно предаването на стоката. Д. излъгал и за това, че ще се разплати на следващия ден. Това наложило камионите да изчакат натоварени два дни в базата. Фактът, че на следващия ден – 26.01.2011г. подсъдимият спрял да си вдига телефона при предприетите множество обаждания от св.Караиванов, както и че не извършил каквото и да е плащане към св. Трендафилов, категорично сочи на липсата на начално намерение за предаване на платеното количество слънчоглед. Съответно подсъдимият не върнал и платената сума на св. Караиванов. Описаните измамливи действия Д. извършил единствено с цел да набави за себе си имотна облага. Преведените за сделката средства подсъдимият похарчил за свои нужди и неотложни плащания, както признал при една по по-късните си срещи с Караиванов.

         По този начин  подсъдимият причинил на представляваното от св. Живко Караиванов дружество “Страгъл комерс” ЕООД имотна вреда в размер на  42 240 лв. Въпреки че размерът на вредата покрива изискването за особено големи размери, тъй като при МРЗ към м.януари 2011г. от 240 лв. надхвърля 140 МРЗ, съдът намира, че не е налице квалифициращият признак на чл.211 ал.1 НК. Същият изисква освен измамата да е в особено големи размери, също и да представлява особено тежък случай. Дефиниция на последното понятие се съдържа в чл.93 т.8 НК. Като такъв тази разпоредба определя случаят, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Във внесения за разглеждане обвинителен акт, по който Д. се защитава, освен размерът на настъпилата имотна вреда, не се излагат каквито и да е други обстоятелства, които да обосноват наличието на този квалифициращ признак. Недопустимо е съдът тепърва да установява и да формулира факти, при това отежняващи наказуемостта на деянието, при положение, че по същите на подсъдимия не е дадена възможност да ги узнае при предаването си на съд и да организира защитата си. Ето защо подсъдимият беше признат за невинен за това, че измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и беше оправдан по обвинението по чл.211 ал.1 НК. Безспорно е, че размерът на вредата удовлетворява изискването за големи размери, тъй като многократно надхвърля сумата от 70 МРЗ към инкриминирания период. Като установи, че деянието е извършено от Д.Д. виновно при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от него, съдът го призна за виновен по текста на чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

         За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години, както и по преценка на съда – конфискация до една втора от имуществото на виновния. При определяне на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство беше отчетена високата степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид установеното от справката му за съдимост и приложените бюлетин към нея. Д. проявява престъпна упоритост по отношение на престъпленията против собствеността – осъждан е два пъти по квалифициран състав на обсебване и няколко пъти за квалифицирани измами, осъществени еднотипно – посредством гражданско-правни сделки. Деяния като това нанасят сериозен удар върху нормалното осъществяване на търговските взаимоотношения, тъй като пряко рефлектират върху доверието между съконтрахентите, което е в основата на всяка сделка. Деянието е извършено в момент на висящо наказателно производство за друга измама, по която е образувано НОХД №228/2010г. на Гълъбовски районен съд. Осъждан е и за данъчна измама. Поради провеждането на производството при условията на чл.371 т.2 НПК, съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а НК. Предвид изложеното по-горе, съдът определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – четири години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК така определеното наказание беше намалено с една трета, при което на подсъдимия Д.Я.Д. беше наложено наказание три години лишаване от свобода. Размерът на това наказание позволява прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, още повече, че към момента на извършването му Д. не е бил осъждан. Предвид установеното по делото досежно личността на подсъдимия обаче съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му следва наложеното наказание да бъде ефективно изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Този вид затворническо заведение и съответен първоначален режим на изтърпяване на наказанието бяха определени съобразно разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл. 61 т.3 ЗИНЗС.

         По ДП не са събрани доказателства за притежавано от подсъдимия имущество, поради което не беше постановено и предвиденото по преценка на съда по-леко наказание конфискация.

 

         По изложените съображения присъдата на Старозагорски районен съд беше отменена, като беше постановена нова, осъдителна присъда при условията на чл.336 ал.1 т.2 и ал.2 НПК.

 

         Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                      2.