МОТИВИ по ВНОХД № 1088/ 2014 год. по описа на ОС – Стара Загора, НО, 1 състав

Във внесения за разглеждане в Районен съд – Стара Загора обвинителен акт подсъдимият К.С.К. е предаден на съд за престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за това, че през есента на 2012 г. в гр. Стара Загора съставил неистински български официален документ, удостоверяващ правоспособност за управление на моторно превозно средство – контролен талон с № 1462393 на името на И.Г.И., представляващ неразделна част от свидетелство за управление на моторно превозно средство № 259018558 и потвърждаващ валидността на издаденото от сектор ПП - ОД - МВР Стара Загора свидетелство за управление на моторно превозно средство на името на И.Г.И., като му е предаден вид, че е издаден от МВР – Стара Загора, с цел да бъде използван.

С Присъда № 43/06.03.2014 год., постановена по НОХД № 2579/2013год. по описа на Районен съд – Стара Загора – образувано въз основа на горния обвинителен акт - подсъдимият К.С.К. е признат за невинен в това, че на неустановена дата и месец през есента на 2012 г. гр. Стара Загора е съставил неистински български официален документ, удостоверяващ правоспособност за управление на моторно превозно средство – контролен талон с № 1462393 на името на И.Г.И., представляващ неразделна част от свидетелство за управление на моторно превозно средство № 259018558 и потвърждаващ валидността на издаденото от сектор ПП - ОД -МВР Стара Загора свидетелство за управление на моторно превозно средство на името на И.Г.И., като му е предаден вид, че е издаден от МВР – Стара Загора, с цел да бъде използван и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден протест на районна прокуратура Стара Загора, в който се твърди, че същата е неправилна и необоснована. Излагат се аргументи, че направените правни изводи на първата инстанция противоречат на събрания доказателствен материал, поради което се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заявява, че постановената от районния съд присъда е неправилна и същата следва да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият – чрез защитника си адв. К. – моли да бъде оставен без уважение протеста и да се потвърди първоинстанционната присъда. Излагат се правни аргументи защо извършеното от подсъдимия не представлява престъпление по така предявеното обвинение. Подсъдимият твърди, че се е заблудил, като е попълнил талона.

В последната си дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда на Старозагорски районен съд.

Съдът като обсъди доводите, изложени в жалбата, материалите по делото и становищата на страните, както и след като сам служебно провери правилността на атакуваната присъда, прие следното:

Подсъдимият К.С.К. е ****.

При постановяване на обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установени фактически обстоятелства, които не се споделят напълно от настоящата инстанция. След провеждане на съдебно следствие пред въззивния съд и събиране на доказателства се установи следното:

Свидетелят И.Г.И. и подсъдимият К.С.К. се познават отпреди – св. И. работи при подсъдимия, като помага в автокъщата на последния в с. М., община Стара Загора. През 2012 г. поради наложени и неплатени глоби за нарушения по Закона за движение по пътищата, истинският контролен талон на И., представляващ неразделна част от свидетелство за управление на МПС, бил отнет. Последният решил да се сдобие с неистински контролен талон – за целта се снабдил по неизвестен по делото начин с бланка, имитираща оригинала на контролните талони, издавани от КАТ, която бланка била подписана от неизвестно лице и подпечатана с печат. Върху празния неистински талон с № *** нямало лични данни – те били попълнени съвсем съзнателно от неговия познат и подсъдим по настоящото дело К.С. към края на 2012 г., с цел така попълнения на името на И.И. талон да бъде ползван от него и той да продължи да безпрепятствено и извършва задълженията си в автокъщата. Това се случило в собствената автокъща на подсъдимия в с. М., община Стара Загора.

На 14.03.2013 г. в град Стара Загора св. И. бил спрян за проверка при управление на МПС от органите на МВР. При тази проверка се установило, че представеният талон с № **** е неистински, за което по – късно И. бил осъден за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК с влязло в сила Определение за одобряване на споразумение на РС Стара Загора по НОХД № 2359/2013 г.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза, от която е видно, че бланката на контролен талон № 1462393 е неистинска, а ръкописният текст от полетата за данни на представения за изследване талон на името на И.Г.И. е написан от К.С.К..

         Извършена и приета по делото е и съдебна комплексна криминалистическа експертиза на писмени доказателства, в чието заключение е посочено, че при изследване на подписа, положен в талона и сравнен с почерка на подсъдимия К. е установена устойчива и категорична разлика в транскрипциите и в броя на движенията. Направен е извод, че е налице графическа несъпоставимост на сравняваните подписи и не може да се отговори дали подписът, положен в долната част на контролния талон е изпълнен от подсъдимия К..

Първата инстанция е постановила оправдателна присъда, след като е събрала следните доказателства: обяснения на подсъдимия, свидетелски показания на И.Г.И., съдебно – техническа и комплексна криминалистическа експертизи, доказателствени материали от досъдебното производство – справка за нарушител от региона от 03.04.2013 г., контролен талон № **** от 12.08.2008 г., справка за съдимост и даден сравнителен материал от 01.04.2013 г.

Пред въззивната инстанция се проведе съдебно следствие с преразпит на свидетеля И., като в същото съдебно заседание подсъдимият К. отново даде обяснения по обвинението. И на двамата беше предявен като веществено доказателство процесния неистински талон. Също така бяха присъединени чрез прочитането им още доказателствени материали от досъдебното производство.

От обясненията на подсъдимия К. дадени пред първата инстанция, както и пред настоящия състав няма съществени различия. От тях се установява, че двамата със свидетеля И. се познават покрай работата, която последният извършва в автокъщата му в с. М.. Признава, че е попълнил контролния талон и уточнява, че това е станало към края на 2012 г. именно в автокъщата му в с. М., общ. Стара Загора. В тази част обясненията му следва да бъдат кредитирани като достоверни – вярно е, че попълването на талона се е случило на това време и място, доколкото двамата с И. се срещат и познават именно от работата в автокъщата. Що се отнася до времето на извършване, посочено от подсъдимия, то съвпада с казаното от самият свидетел И. и от данните по справката за нарушения – от нея е видно, че с наказателни постановления от 30.05.2012г. и 02.07.2012 г. са наложени на И. глоби в размер на 770 лева, които са останали неплатени. В показанията си пред въззивната инстанция И.И. признава, че именно през 2012 г. му е бил отнет оригинала на талона. Признанията на К., че е попълнил ръкописния текст в инкриминирания документ също се потвърждават от другите доказателства по делото – съдебно – техническа експертиза и свидетелски показания на И.. К. е попълнил целия ръкописен текст, а именно, че талонът е издаден на името на И.Г.И., посочил е ЕГН, както и към кое свидетелство за съдимост е неразделна част талона, както и датата на издаването му – 12.08.2008 г.

В останалата част обясненията на подсъдимия К. следва да бъдат възприети като защитна версия. И пред първата и пред въззивната инстанция подсъдимият твърди, че свидетелят И. дошъл при него с талона, който вече бил подписан и подпечатан и го помолил да попълни текста, защото самият той (св. И.) пишел много нечетливо и грозно. Учудил се, че от КАТ раздават празни талони, но повярвал на твърденията на св. И., че имало голяма опашка и затова му го дали непопълнен. В тази част обясненията на К. звучат житейски нелогични и са вътрешно противоречиви. Не могат да бъдат кредитирани с доверие обясненията му, че е приел за достоверна версията на св. И., че орган, овластен да издава официални документи, удостоверяващи правоспособност за управление на МПС е раздавал непопълнени контролни талони (в които свободно може да се нанесе което и да е име и лични данни  ), поради голяма опашка от хора. Вътрешното противоречие в показанията на подсъдимия се изразява във факта, че той твърди всичко това да се е случило през 2012 г., а е попълнил дата на издаване на талона към август 2008 г. Всъщност с последното К. е придал вид на неистинския контролен талон, че е част от СУМПС на И.И., издадено също през август 2008 г. (както е видно отново от справката за нарушител от региона).

            Свидетелските показания на И.И. пред настоящия състав също не се различават съществено от обясненията му пред първа инстанция. Той също подкрепя защитната версия на подсъдимия, а именно че е обяснил на К., че от КАТ са му дали празен талон (само с подпис и печат) и е помолил подсъдимия да му попълни данните, защото пише по – четливо. По отношение на това кой се е подписал в долния ъгъл на синия талон, с което е имитирал подпис на длъжностно лице от органите на МВР и как се е сдобил с фалшивата бланка И. дава уклончиви и твърде повърхностни показания – казва, че го е купил от Димитровград от човек с прякор Пилето. Доколкото по делото не се събраха категорични доказателства чрез назначената комплексна експертиза подписът да е положен от подсъдимия и доказателствения ресурс за проверка на авторството на подписа е изчерпан, настоящият състав намира, че е ирелевантно да обсъжда показанията на И. в тази част. Твърденията му, които потвърждават защитната версия на подсъдимия не могат да бъдат кредитирани, като не следва да се преповтаря аргументите, които бяха изложени по отношение на казаното от К. в тази част.

От всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че доколкото не е доказано подписът на инкриминирания контролен талон да е положен от подсъдимия, то извършеното от него не представлява престъпление по смисъла на НК. Вярно е, че съгласно константната съдебна практика неистинността на официален документ се свързва единствено с неговия автор. По смисъла на чл. 93 т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило т.е. за съставомерността на деянието е без значение дали отразените факти или обстоятелства са верни и единствено разминаването между действителния автор и този, посочен в документа като такъв го определят като неистински. В настоящия случай не може да се търси отговорност от подсъдимия за полагането на подписа, но от друга страна той съвсем съзнателно е попълнил личните данни на св. И. и дата на издаване в процесния контролен талон като така е “присвоил” правомощията, дадени само на длъжностни лица от КАТ да издават документи, удостоверяващи правоспособност за управление на МПС при наличието на съответните законови предпоставки – престъпление по чл. 274 ал. 1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл – съзнавайки, че св. И. е с отнет контролен талон, подсъдимият К. самоволно (на своя отговорност) е попълнил личните данни на И.Г.И. и датата на издаване на талона, която дата съвпада с периода на издаване на СУМПС на И.. С тези си действия подсъдимият съвсем съзнателно е придал вид на талона, че е издаден от органите на МВР на това лице и от тази дата с цел да бъде използван.

Повдигнатото обвинение с обвинителния акт е по чл. 308 ал. 2 от НК, но тъй като настоящият съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства не следва да бъдат подведени под тази правна квалификация и че е възможна преформулиране на обвинението в по – леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част, преквалифицира деянието на подсъдимия К. по чл. 274, ал. 1 от НК, като го оправдава по първоначалното обвинение.

Ето защо въззивният съд намира, че подсъдимият К.С.К., **********, следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 274, ал. 1 от НК , като бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Налице са предпоставките за налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК – деецът е с чисто съдебно минало и за престъплението по чл. 274, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година.

При определяне размера на наказанието – глоба, въззивният съд взе предвид тежестта на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на К., добри характеристични данни, както и декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, поради което намери, че налагане на глоба в минимален размер от 1000 лева е достатъчно, за да подейства превъзпитателно на подсъдимия.

По тези съображения, съдът постанови своята присъда, която не подлежи на обжалване съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.

 

Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                    2.