Мотиви по ВАНД №1095/2014 г.

по описа на Окръжен съд - Стара Загора

 

                     Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

                     С Решение №194/ 05.03.2014 г., постановено по АНД №2411/2013 г. по описа на Районен съд-гр. Стара Загора, обвиняемият Р.Г.Р. е признат за невинен в това, че на 23.02.2013 г. около 10, 30 часа, в гр. Стара Загора, на ул. „Христо Ботев” до № 30, в посока запад-изток, е управлявал МПС – л. а. „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 1664 АС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, наложено с НП № 5019/ 30.12.2011 г. от Началник- група в сектор ПП при ОД на МВР- гр. Стара Загора, влязло в сила на 18.12.2012 г., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК.

                  Срещу така постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура Стара Загора и на основание чл. 320, ал.3 от НПК – и допълнителни писмени съображения към него от Районна прокуратура Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В този смисъл се прави искане съдебния акт да бъде отменен като обвиняемия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание- „Глоба” в размер на 2 000 лева.

              В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура- Стара Загора изцяло поддържа протеста и допълнителните съображения в него.

              Защитникът на обвиняемия– адв. Е.Ж. счита, че протестът е неоснователен, а атакуваното с него решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Изразява становище, че подзащитният му не е осъществил инкриминираното деяние не само от субективна страна, както е приел районният съд, но и от обективна страна.

                Обвиняемият Р.Р. се присъединява към изложеното от защитника му, като заявява, че в момента на деянието си бил „възстановил книжката” си. В последната си дума заявява, че ако е бил уведомен за съставеното му наказателно постановление, нямало да извърши деянието.

                Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

                Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество - основателен.

                За да постанови присъдата си Старозагорският  районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

                ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                  Обвиняемият Р.Г.Р. е бил правоспособен водач до датата 06.09.2011 г., когато е бил санкциониран  по ЗДвП чрез отнемане на свидетелството му за управление  на МПС от сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора поради изчерпване на контролните точки. За  извършените нарушения на същия е бил съставен АУАН 3805/ 06.09.2011 г., връчен лично на обвиняемия. Впоследствие е издадено  и НП № 3805/ 30.09.11г., видно от което административно- наказващият орган е приел, че същото е връчено на 15.08.2012 г. при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН- поради ненамиране на нарушителя и неизвестен нов адрес. Със Заповед от 07.09.2011 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора поради неизпълнение на задължението му за връщане на СУМПС на основание чл. 171 т.4 от ЗДвП същото е било отнето като принудителна мярка.

             От приложените по ДП справки за административните му нарушения като водач се установява, че същият е многократно наказван за нарушения на ЗДвП. Въпреки че е бил и с отнето свидетелство за правоуправление поради невъзстановяване на контролните точки, не е направил нищо за възстановяването им, а е продължил да управлява МПС като на датата 11.12.2011 г. около 02,10 ч. в гр. Ст.Загора, по ул. „Г.Гурко” обв.Р. е извършил друго нарушение. За това му нарушение е бил съставен АУАН № 5019/ 11.12.2011 г./приложен по ДП/- като и този акт му е бил връчен срещу подпис. Въз основа на този акт е било издадено НП № 5019/ 30.12.2011 г.-на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора, с който му било наложено административно наказание-глоба. Това НП не му е било връчено лично, но тъй като е била изпълнена процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 10.12.2012 г., се приема, че същият е връчен на нарушителя. Същото не е било обжалвано, и е влязло в сила на 18.12.2012 г..      

            На инкриминираната дата- 23.02.2013 г. обвиняемият Р. е извършил ново нарушение, тъй като е управлявал МПС- л. а. „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 1664 АС, отново без свидетелство за управление в гр. Стара Загора, около 10, 30 часа, на ул. „Христо Ботев” до № 30, в посока запад-изток, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с  НП № 5019/ 30.12.2011 г.-на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора, във връзка с което е образувано настоящото наказателно производство. Обстоятелствата, при които е станало това, са конкретно посочени в него чрез посочване на мястото, времето и на конкретното нарушение, както и данните за нарушителя. При извършената справка от служителите на сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора е било установено, че водачът Р.  Г.Р. не притежава свидетелство за управление, поради това, че същото е отнето.

 

            Така описаната фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия Р., както и показанията на свидетелите Стефан Тодоров и Веселин Р., а също и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства и събраните в хода на съдебното следствие такива.

 

            Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен се явява извода на районния съд, че извършеното от обвиняемия осъществява/от обективна страна/ признаците от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 НК. Въззивният съд намира направените от защитника възражения в противния смисъл са неоснователни. Настоящият съдебен състав обаче не споделя другия извод на РС, че не може по пътя на разширителното тълкуване да се приравнява незнанието на дееца за това, че е наказан по административен ред, на незнание относно фактическите обстоятелства от състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК като счита, че такъв извод би бил в противоречие както с буквата, така и с духа на закона.

             Издаденото срещу обв. Р. НП №5019/ 30.12.2011 г.-на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора е връчено при условията на чл.58, ал.2 ЗАНН, и при връчването му са били спазени изискванията на посочената разпоредба – нарушителят да не е намерен на адреса, а новият да е неизвестен, и не са налице никакви нарушения на процедурата за връчване на НП. От приложената по делото административно-наказателна преписка се установява, че са правени няколко опита за връчване на НП № 5019/ 30.12.2011 г.-на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора– с посещения до дома на обвиняемия от служител на ОД на МВР- Стара Загора- І РУ „П”- Стара Загора- кварталния полицейски инспектор св. Стефан Гроздев Тодоров. За надлежното връчване на това НП, както и на предшестващото го НП № 3805/ 30.09.11г. , са били направени неколкократни опити чрез посещение на домашния адрес, на който същият към този момент е бил адресно регистриран, тъй като са липсвали данни за друга регистрация, а именно: гр. Стара Загора, ул.”Иван Вазов” № 17, вх. „А”, ет. VІІІ, ап.37, /видно от докладните записки по ДП на кварталния ПИ Стефан Гроздев Тодоров от 30.07.2012 г. и от 10.12.2012 г./, на който адрес е бил намиран брат му, св. В. Р.. От последните се установява, че обвиняемият не е бил намерен на този адрес, като причина за това в тези записки се сочи  информацията, постъпила от намереното на адреса лице- брат на обвиняемия-св. Веселин Р., че обв. Р. е променил адреса си и той няма информация за новия му адрес, тъй като двамата от години са във влошени отношения. Нещо повече, от докладната записка рег. № 29036/ 11.12.2012 г. се установява, че от близо две години/ т.е.още от 2010 г.!/ обвиняемият е бил със сменена адресна регистрация. Т.е. още към датата на съставяне на първия му АУАН 3805/ 06.09.2011 г., връчен лично на обвиняемия, и потвърден с НП № 5019/ 30.12.11г., същият вече е бил с променен настоящ адрес, който не е съобщил на органите на КАТ. При проведеното съдебно следствие пред РС е бил разпитан свидетеля Стефан Гроздев Тодоров, изготвил докладните записки, в които е удостоверил, че „при многократни посещения на адреса лицето не било открито”. Този свидетел е потвърдил дадената от него информация в докладните записки. Единствено разпитаният на 06.02.2014 г. по делото свидетел Веселин Р./брат на обвиняемия/ потвърждава обстоятелството, че през 2013г. обв. Р. е живял заедно с него и баща им на същия адрес, отрекъл е двамата да са в лоши отношения от години/, като в тази насока сам е изпаднал в противоречие с казаното от него пред полицейския служител/, както и на адреса да е идвал полицейски служител за връчване на документи от КАТ. Не си спомня обаче дали брат му не е бил търсен по телефона от КАТ. Показанията на този свидетел, който е близък роднина на обвиняемия, е трябвало да се преценяват по- внимателно и в съвкупност с останалите събрани по селото доказателства с оглед вътрешната им противоречивост с оглед отразеното в докладните записки, както и поради евентуалната им заинтересованост.

                  От събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд писмени доказателства- изисканите служебно справки за пълни данни на обвиняемия Р. от НБД, се установява, че същият до 16.03.2011 г. е бил с един и същ постоянен и настоящ адрес, а на тази дата, при изваждането на новата си лична карта, се е регистрирал по новия си настоящ адрес/гр. Стара Загора, ул.”Иван Вазов” № 27/. При тези данни правилно административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН. Нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е бил неизвестен, което е отбелязано върху наказателното постановление на 10.12.2012 г. и то се е считало за връчено от деня на отбелязването. 

                  При така установената фактическа обстановка районният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно по чл.343в, ал.2 НК от субективна страна. Приел е, че няма доказателства към инкриминираната дата подсъдимият да е знаел за издаденото срещу него НП № 5019/ 30.12.2011 г.-на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР- Стара Загора. При съвкупната преценка на доказателствата РС безкритично е приел за доказани  твърденията на обвиняемия, подкрепени единствено от показанията на св. Веселин Р., че адресът му не е бил променян, че не е бил посещаван от служители на полицията, а само по телефона е правен опит да установят връзка с брат му без да уточняват за какво, и че той не е знаел за съставеното НП.

     Впрочем горните обстоятелства са били безспорно изяснени със сила на присъдено нещо/!/ с приложените по ДП влезли в сила съдебни актове на Административен съд- Стара Загора, с които са потвърдени определенията на РС- Стара Загора във връзка с подадени от обвиняемия жалби срещу влезлите в сила НП № 3805/ 2011 г. и НП № 5019/ 30.12.2011 г., а именно: Определение от 12.09.2013 г., постановено по КАНД № 475/ 2013 г. по описа на Административен съд-Ст. Загора, с което е оставено в сила определението по НАХД № 1637/ 2013 г. по описа на Ст.З.РС, както и Определение №8/ 11.09.2013 г., постановено по КАНД № 468/ 2013 г. по описа на Ст.З.АС, с което е потвърдено определение № 477/ 29.07.2013 г. по АНД № 1602/ 2013 г. по описа на РС- Стара Загора. Със същите е прието, че ненамирането на адреса на обвиняемия е установено чрез съставената докладна записка от полицейския служител, и е достатъчно дори еднократното посещение на посочения от самия него адрес, на който не е открит, както и непосочването на нов такъв, на който да може да бъде намерен, „за да се приеме наличието на годен юридически факт, който е в състояние да породи правните последици на влязло в сила НП”. Те са били посочени и в постановлението на РП, с което делото е било внесено в съда за разглеждане по този ред, но РС не е зачел силата на присъдено нещо на тези актове и не се е съобразил с тях. В тази насока е и многобройната съдебна практика/ част от която е цитирана и от представителя на РП, и приложена към делото/.

          Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че обвиняемият е бил наясно с наложената му забрана да шофира. Въпреки това той не само, че не е предприел своевременно необходимите стъпки за подновяването на СУМПС, но не е преустановил да управлява МПС, получавайки административни санкции за извършени от него еднакви по вид административни нарушения – управление на МПС  без да притежава СУМПС /отнето/. Издаденото срещу него преди инкриминираното друго НП № 3805/ 2011 г., очевидно не го е мотивирало да се съобрази с установения от закона ред, регламентиращ правоспособността на водачите на моторни превозни средства. Фактът, че не само за настоящото, но и за издаденото преди него наказателно постановление е приложена разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, води до извода, че  обвиняемият действително е положил усилия  да не бъде намерен, за да не му бъдат връчени лично НП. Още повече, че и самите АУАН, предшестващи невръчените лично НП, са му били връчени лично срещу подпис, същият е бил запознат със съдържанието им,  и е следвало да се поинтересува за съдбата им при наличието на знание, че е неправоспособен водач с отнето свидетелство за правоуправление. Обстоятелството, че дори и в хода на образуваното наказателно производство опитите за укриване са продължили, поради което се е наложило същото да бъде спирано и обвиняемия да бъде обявен за ОДИ, потвърждава само по себе си горния извод. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че изводът на РС за липса на субективната страна на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК поради незнание, съответно липса на съзнание за наказването му по административен ред с въпросното НП, е напълно необоснован и незаконосъобразен.

          Впрочем, и РС е приел, чеименно поради недобросъвестното му поведение” същият не е намиран на посочения адрес и НП е било връчено в негово отсъствие при изпълнение на процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Въпреки обаче че е бил запознат с цитираното в мотивите му Р № 283/ 27.05.2013 г. по н.д. № 809/ 2013 г., І н.о. на ВКС, РС е изразил необосновано несъгласие с него.  Липсва и обсъдена съдебна практика в смисъла, който същият е изложил.      

              Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав след като взе предвид и събраните по време на съдебното следствие допълнителни доказателства, а именно изисканите официални справки от НБД, от които е видно, че постоянния адрес на жалбоподателя  продължава да  е същия, а настоящия му адрес от 16.03.2011 г. е друг: гр. Стара Загора, ул.”Иван Вазов” № 27, намира, че оплакванията във въззивния протест са основателни, а доводите на подсъдимия и защитника му- неоснователни. Поради което прие, че действително второто му нарушение, а именно това на инкриминираната дата- 23.02.2013 г., се явява извършено  в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, наложено с НП № 5019/ 30.12.2011 г. от Началник- група в сектор ПП при ОД на МВР- гр. Стара Загора, влязло в сила на 18.12.2012 г., и е налице извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК.   

              

                ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

               Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че извършеното от обвиняемия осъществява състава на престъплението по чл.343в, ал.2 НК както от обективна,така и от субективна страна. Престъплението е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, което е отнето, и че вече е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да има съответната правоспособност, както и че извършва това в рамките на една година от предходното му наказване по административен ред за същото деяние.

            Поради което прие, че в конкретния случай обвиняемият Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 23.02.2013 г. около 10, 30 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Христо Ботев” до № 30, посока запад- изток, е управлявал лек автомобил „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 1664 АС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление, наложено с НП № 5019/ 30.12.2011 г. от Началник-група в сектор ПП при ОД на МВР-гр. Стара Загора, влязло в сила на 18.12.2012 г.. Поради което отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с която призна същия за виновен по повдигнатото му обвинение.

 

                  ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

                  При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидената санкция в закона, степента на обществена опасност на деянието и дееца, и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК.

                   Тъй като ОП- Ст.Загора е внесла обвинението с постановление по чл. 78а от НК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на предвиденото в същата разпоредба административно наказание- „Глоба”, съдът следва да прецени наличието в кумулативна даденост на предвидените в ал.1 на тази разпоредба основания за това.

                  С оглед изложеното по– горе, съдът прецени, че с оглед разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК са налице кумулативните предпоставки за приложение на института за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание. а именно: а/ за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по- леко наказание, когато е умишлено.” В случая е налице първата предпоставка на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като за конкретното престъпление действащата към онзи момент разпоредба на закона/ чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК/ предвижда наказание  лишаване от свобода до две години; б/ Видно от приложеното по дознанието както и по настоящото дело свидетелство за съдимост, обв. Р. не е осъждан/реабилитиран е по право/, и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Поради което е налице и втората предпоставка на чл. 78а б. „б” от НК; в/ липсват съставомерни вреди, причинени от деянието, т.е. налице е и третата предпоставка на чл. 78а б.”в” от НК. С оглед на което съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание- глоба в рамките на предвиденото в тази разпоредба на закона/от 1000 до 5 000 лв./, а именно- глоба от 1500 лв..

       При индивидуализацията на наказанието съдът изходи от действащата материалноправна разпоредба на закона / чл. 78а от НК в редакцията и към момента на деянието/, като взе предвид смекчаващите вината и отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на обвиняемия/, който е реабилитиран по право/, тежко материално  положение, и обстоятелството, че към 01.07.2013 г. е възстановил правата си като водач на МПС, като отчете и наличието на отегчаващи такива- липсата на трудова ангажираност, обстоятелството, че същият е дългогодишен административен нарушител, който е многократно наказван за извършени нарушения на ЗДвП, както и упоритостта при извършване на деянието/продължителния период , в който е шофирал без книжка и се е укривал от връчване на НП, вкл. и от органите на разследването/.

            Като взе предвид обаче обстоятелството, че същият е безработен, регистриран като такъв, и  не притежава недвижими имоти, от които да се издържа, а има задължение за издръжка на малолетно дете, съдът определи размера на наложеното административно наказание глоба в малко по-висок от минималния, предвиден в закона, а именно в размер на 1 500 лева.

         Поради което на основание чл. 78а от НК съдът го освободи от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи административно наказание- глоба в размер на 1 500 лв., платима в полза на бюджета на Съдебната власт. Това наказание според настоящия съдебен състав най-пълно би съответствало на целите на наказанието и на степента на обществена опасност на деянието и дееца.    

  

          ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

          Причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на обвиняемия и незачитане правилата за движение по пътищата.

 

     Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.        

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           2.