М О Т И В И

 

           Към Решение № 96 от 25.06.2014г.

     по В А Н Д  № 1103/2014г. по описа на

   Окръжен съд Стара Загора

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

            Въззивното производство е образувано по  протест на  Районна прокуратура Стара Загора,  против решение № 244/13.03.2014 г. по АНД № 2534/2013г. на РС – Стара Загора, в който се навеждат доводи относно необоснованост на постановеното решение на Старозагорски районен съд по изложените съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване вместо това на решение, с което обвиняемият Х.Ч. бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

          В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа протеста на РП - Стара Загора и направеното с него искане.  

        Обвиняемият Ч. и защитникът му – адв. М. пред настоящата инстанция изразяват становище, че решението на Старозагорски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

          Съдът, след като обсъди изразените становища на страните, събраните доказателства по АНД № 2534/2013г. по описа на РС – Стара Загора, намери за установено следното:

           С решение № 244 от 13.03.2014г. по АНД № 2534/2013 г. на РС – Стара Загора обвиняемият Х.А.Ч. е признат за невинен в това, че на 10.03.2013г. в землището на с. ****, общ. ****, без надлежно разрешително убил едър дивеч – сърна, с което нанесъл щета на дивеча в размер на 1000 лева съгласно Наредба за размера на обезщетенията, нанесени на дивеча и е оправдан по обвинението по чл. 237, ал.1 от НК. Със същото решение е постановено вещественото доказателство по делото – ловна карабина марка “MAUZER”, калибър 300 WINCHESTER MAGNUM,  с фабр. № МА 600687, с монтиран оптически прицел марка “ZEISS” с фабр. № 03482370 /поставени в пластмасов калъф/, намиращи се на съхранение в служба “КОС” при Първо РУ “Полиция”, да бъдат върнати на собственика Х.А.Ч..

         В мотивите към решението си, съдът е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, даващи основание да се направи извод относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия Х.Ч..

        Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото при следните съображения:

        За фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието, при проведеното съдебно следствие са събрани относимите и допустими доказателства, в обем, позволяващ да се направят съответните фактически изводи.

        Действително фактическите обстоятелства по настоящото дело се установяват единствено с косвени доказателствени средства,  но те не сочат на доказателствена непълнота, а на липса на внимателната им оценка от решаващия съд, който не е извършил задълбочено обсъждане на цялата доказателствена съвкупност. Изводите на съда за кредитиране на определени доказателствени източници, от които са изведени съответните доказателствени факти, са необосновани.

        Фактическите обстоятелства, които настоящият състав приема за установени въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, сочат на следното:

        Обвиняемият Х.Ч. бил ловец и притежавал ловен билет серия Я № 034629, който бил валиден до 31.12.2013г. Водел се на контрол и отчет в служба “КОС” при Второ РУ “Полиция” - Стара Загора и притежавал разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие – карабина “MAUZER”, калибър 300 WINCHESTER MAGNUM,  с фабр. № МА 600687, валидни до 01.06.2013г.

        На 09.03.2013г. късно вечерта Ч., заедно с приятелите си – свидетелите И.Н. и Д. Д., които не били ловци, се качили в автомобила на обвиняемия – джип марка “ДАЙХАТЦУ” с рег. № СТ 9555 КК и тръгнали в посока с. **** След като достигнали землището на селото, автомобилът излязъл от пътното платно и тръгнал по крайпътните състави. Обвиняемият Ч. излязъл от автомобила, като носел със себе си личната си ловна карабина с монтиран на нея оптически прицел, която била заредена. При обиколката из местността, на неголямо разстояние от паркирания автомобил обвиняемият Ч. видял сърна и въпреки, че нямал към този момент издадено разрешително за отстрел на едър дивеч, решил да стреля по нея. Произвел няколко изстрела, единият от които уцелил женската сърна от лявата страна на гръдния кош, като куршумът преминал през белия дроб, черния дроб и матката на животното и излязъл от дясната страна на трупа му – през дясното подбедрие, като предизвикал изходен раневи отвор с големина 13 см. Обвиняемият взел трупа на сърната, сложил го в полиетиленов чувал, след което го натоварил в багажника на джипа. Пушката сложил между предната и задната седалка на джипа. След случилото се, Ч. се качил в автомобила си и заедно със свидетелите Д. и Н. тръгнал към ****.

          По време на извършване на описаните по-горе действия на обвиняемия, свидетелите П.Н. и С. Д., полицейски служители във Второ РУП – Стара Загора осъществявали служебните си задължения, като извършвали обход със служебния си автомобил из територията, обслужвана от Второ РУП – Стара Загора. На процесната дата, около 22.40ч. в района на с. **** чули няколко последователни изстрели, идващи по посока гористата местност, намираща се в околностите на селото. Предвид късния час предположили, че се извършва бракониерски лов. С цел оказване на помощ двамата полицаи се свързали с колегите си – свидетелите К.Р. и Н. Д., които по същото време изпълнявали служебните си задължения и разполагали с автомобил с висока проходимост. Последните двама свидетели след около 40 мин. от обаждането пристигнали на мястото, където ги чакали свидетелите П.Н. и С. Д. – на един от черните пътища в края на с. ****. Те се качили в автомобила на колегите си и тъй като той бил с висока проходимост, навлезли с него по черния път в гората, по посока мястото, откъдето чули изстрелите. На разстояние от около 500 м възприели светлини от фарове на автомобил. Спрели и слезли от автомобила и тъй като се намирали на високо място в гората, забелязали в по-ниската местност открито място, където имало автомобил с включени светлини, от купето на който се виждал лъч светлина от прожектор, осветяващ пространството пред автомобила. Четиримата полицаи потеглили по посока на възприетия автомобил, междувременно последният потеглил в посока с. ***. Полицейският автомобил се движел зад автомобила на обв. Ч. на разстояние, което не им давало възможност да го спрат. Установили, че автомобилът е с високо разположени задни габарити. Полицаите сигнализирали дежурния в ОДЧ на Първо РУП – Стара Загора да изпрати екип, който да спре автомобила на обвиняемия, тъй като се намирали вече на територията на Първо РУП – Стара Загора. През цялото време до главния път от гр. **** за гр. ***** полицейската кола  се движела зад джипа на обвиняемия. След като джипът увеличил скоростта си на движение, полицаите го изгубили от поглед за кратко време, но продължавайки по същия път на разстояние от около половин километър преди входа на гр. Стара Загора, видели, че колегите им са спрели движещия се в същата посока джип. След извършената проверка полицаите установили самоличността на пътуващите в него лица – обвиняемия Х.Ч. и свидетелите И. Н. и Д. Д.

        При отваряне багажника на автомобила, намерили полиетиленов чувал, в който пътуващите казали, че има сърна, която намерили убита на пътя. На задната седалка имало пластмасов калъф за оръжие с ловна карабина в него. По допълнително монтираната на предната част на автомобила тръбна броня и върху останалите детайли на предната част имало  засъхнала кал.

       На мястото на извършената проверка пристигнала оперативно-следствена група, която осъществила оглед на местопроизшествието. Бил изготвен протокол, който съдържа описание на вещите, намиращи се на мястото на огледа и на иззетите такива. Бил изготвен и фотоалбум, приложен по досъдебното производство, съдържащ снимков материал.

        Пред първоинстанционния съд обвиняемият Ч. и пътувалите заедно с него в автомобила му свидетели  И. Н. и Д. Д. застъпват тезата, че през процесната вечер тримата заедно посетили къщата на бившата съпруга на обвиняемия в гр. ****. След това тръгнали към с. *** на гости на техен познат. След като завили по пътя за с. ****, на пътя вляво видели животно. Обвиняемият Ч. и свидетелят И. Н. го вдигнали и пренесли в багажника на колата. Едва когато го натоварили, свидетелят Д. разбрал, че обвиняемият го взел, за да го даде на кучетата си. По пътя за **** били спрени от дежурната полицейска кола. Така депозираните от обвиняемия Ч. обяснения, съдът намира за защитна теза. Макар и да са в унисон с показанията на свидетелите И. Н. и Д. Д. /същите ще бъдат обсъждани по-долу/, обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани с доверието на съда по следните съображения:

        Поведението на Ч. на 10.03.2013г. недвусмислено сочи на извършване на незаконен лов с оглед обективните данни по делото. Той е пътувал в тъмната част на денонощието с подходящо превозно средство, през гористи местности, при добра предварителна подготовка, въоръжен с ловното си оръжие. Автомобилът, който е управлявал, е бил установен от първият полицейски екип, проследен впоследствие от четиримата служители на Второ РУ “Полиция” – Стара Загора и от момента на установяването му от тях в съответната местност до момента на спирането му от служителите на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора, в началото на града, е бил под постоянното им наблюдение. При спирането на автомобила на обвиняемия, в същия е било намерено от служителите на полицията, както ловното му оръжие, така и трупа на убитата сърна. Обстоятелството, установено от полицейските служители, че трупът на животното е бил поставен в специален полиетиленов чувал, сочи на предварителна подготовка от обвиняемия за извършване на процесното деяние. Колелата на автомобила, подкалниците и праговете са били обилно зацапани с наслоена кал, пръски от която е имало и по вратите, които следи недвусмислено сочат на преминаване през гориста местност.

        За част от изложените обстоятелства се съдържат данни в протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2013г., а за другата част – в показанията на свидетелите К.Р., Н. Д.,  П.Н. и С. Д. Последните, съдът обсъди както поотделно, така и помежду им и намери, че между същите е налице логическо единство. От друга страна, тези показания са изключително точни и последователни, като настоящата инстанция имаше възможност непосредствено да се убеди в това при проведения преразпит на свидетелите П.Н. и К.Р.. Обстоятелството, че в показанията на свидетелите съществува колебание относно броя на възприетите изстрели и разстоянието в метри, на което са се намирали от автомобила на обвиняемия, не може да постави под съмнение достоверността на техните показания. Ето защо съдът счита, че с техните показания се установяват основните фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване. 

        От друга страна непосредствените им възприятия, съдържащи се в техните показания, относно особеностите на управлявания от обвиняемия джип, в т.ч. наличие на допълнителен единичен фар, съвпадат с обективните находки по процесния автомобил.   

        Извън изложеното по-горе относно показанията на четиримата полицейски служители, съдът кредитира с доверие изложеното от тях и поради това, че то се подкрепя от заключенията на изготвените и изслушани по делото експертизи.

       От заключението на ветеринарномедицинската експертиза, назначена по досъдебното производство, се установява, че иззетото и предадено за изследване животно е сърна, на четири години. Причината за смъртта е задушаване и кръвозагуба и е настъпила тридесет минути след обстрела. Травматичното увреждане по трупа на животното – от ляво на гръдния кош с раневи отвор с диаметър 2 см, преминаващ през бял, черен дроб и матка и излизащ от подребрието отдясно през мускулатурата и кожата с диаметър 13 см със засягане на два плода, е причинено с огнестрелно оръжие – карабина. В трупа на животното не са намерени проектили или сачми от ловно оръжие.

        Заключението на физико-химическата експертиза установява, че по изследваното ловно оръжие, собственост на обвиняемия, иззето с протокола за оглед на местопроизшествие от 10.03.2013г., има наличие на недоизгорели барутни частици, от което следва, че със същото са произвеждани изстрели. Това обстоятелство се потвърждава и от намерените два броя гилзи в куфара, в който е било поставено ловното оръжие на обвиняемия.

        Предмет на изследване на балистичната експертиза е иззетата ловна карабина на обвиняемия, от заключението на която се установява, че същата е технически изправно и годно да произведе изстрел и порази жива цел оръжие. Представените за изследване от същата експертиза боеприпаси и гилзи представляват два броя унитарни патрони, калибър 300 WINCHESTER MAGNUM и два броя стреляни гилзи от същия вид патрони. Двата патрона калибър 300 WINCHESTER MAGNUM са годни да произвеждат изстрел и да поразяват жива цел и могат да се използват с представената за изследване ловна карабина на Ч.. Монтираното върху оръжието устройство представлява оптически прицел марка “ZEISS” с фабр. № 03482370.

        Изолирани от посочените по-горе доказателства остават показанията на втората група свидетели – И.Н. и Д. Д., които настоящият съд намира за недостоверни. И двамата са пътували през процесната нощ в автомобила, управляван от обвиняемия и тъй като се намирали в близки отношения с него, са ръководени от стремеж да помогнат за неговото оневиняване, както и да избегнат и по отношение на себе си евентуално наказателно преследване. На това сочи и поведението им след образуване на досъдебното производство. При първия разпит на свидетеля Н. на досъдебното производство на 10.03.2013г., той е заявил, че ще даде показания след като се консултира с адвокат. Едва по-късно, при последващите разпити на 28 и 29 март двамата свидетели развиват изложената от тях и пред съда теза. Изнесените от тях обстоятелства, касаещи пътуването им през процесната нощ до гр. ****и от там за с. ****, не са подкрепени с никакви доказателства.

        Всичко изложено по-горе дава основание на съда да направи извод, че събраните и обсъдени доказателства в своята съвкупност сочат на категоричния извод, че на посочената в постановлението на РП – Стара Загора дата, обвиняемият Ч. е убил едър дивеч – сърна, без да има надлежно разрешително за това.

        От писмото на ******* изх. № 0531/19.04.2013г., е видно, че Х.Ч. има удостоверение за подборно ловуване на благороден елен и дива сърна с № 12779 от 12.12.2012г. в националния регистър, но съгласно приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 от ЗЛОД към датата 9-10.03.2013г., ловът на благороден елен и сърна не е разрешен.

        При така приетите за установени факти, настоящият съд намира, че обвиняемият Х.Ч. с действията си е реализирал от обективна и субективна страна състава на чл. 237, ал. 1 от НК, като на 10.03.2013г. в землището на с. ****, общ. ****, без надлежно разрешително убил едър дивеч – сърна.

        Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, като субективното отношение се извежда въз основа на установените обективни данни.

         В случая са налице предвидените в чл.78а, ал.1 от НК предпоставки, а именно: за престъплението, в извършването на което е признат за виновен Ч., се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до една година или глоба от 100 до 300 лева, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не  е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; в случая няма съставомерни имуществени вреди.

        С оглед изложеното, обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК в предвидените граници. При определяне  наказанието на обвиняемия, съдът се съобрази с имотното състояние на Ч., с тежестта на извършеното от него деяние и намери, че целите на административното наказание ще бъдат постигнати с глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, т.е. малко над предвидения в закона минимум за това наказание.

        В съответствие с разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът намери, че за постигане целите на административното наказание, не следва в настоящия случай да се налага и лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

        На основание чл.53 ал.1 б.”а” НК,  съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото, собственост на Х.Ч. - ловна карабина марка „MAUZER”, калибър 300 Winchester Magnum, с фабричен №МА600687, с монтиран оптически прицел марка „ZEISS” с фабричен №03482370, поставени в пластмасов калъф, оставени на съхранение в служба „КОС” при първо РУ”Полиция”.

        Съдът възложи на обвиняемия направените по делото разноски.

          

                       

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

                 2.