Старозагорски окръжен съд                                  - 1 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимата С.Г.Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК  за това, че през периода 01.06.2007 г. – 07.08.2007 г. в гр. Стара Загора, като пълномощник и едноличен собственик на капитала на ЕООД ”****” – Стара Загора с ИН ****, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с подсъдимата К.А.Б. - пълномощник на ЕООД „****” Стара Загора с ИН номер ****, избегнала установяването и плащането на  данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 8 712, 88 лв., като:

1. В подадена  на 13.07.2007 г. от името на ЕООД ”****”-Стара Загора с ИН ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 931590/13.07.2007 г., пред ТД на НАП –Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.06.2007 г.-30.06.2007 г. потвърдила неистина – че в този период ЕООД „****” - Стара Загора е получило облагаеми по ЗДДС доставки  от:

-ЕООД „****” с ИН номер ****, с предмет – череши, по данъчни фактури с № 1/15.06.2007 г.  с данъчна основа 30 674 лв. и ДДС -  6 134.80 лв. и № 2/17.06.2007 г. с данъчна основа 11 740.40 лв. и ДДС 2 348.08 лв. и по този начин  в нарушение  на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1  от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на   8 482.88 лв.

2. В подадена  на 07.08.2007 г. от името на ЕООД ”****” - Стара Загора с ИН ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС  с вх.№.2400933203/07.08.2007 г., пред ТД на НАП –Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период  01.07.2007 г.- 31.07.2007 г. потвърдила неистина – че в този период ЕООД „****” - Стара Загора е получило облагаема по ЗДДС с предмет - балирана слама доставка  от:

-ЕООД „****„ с ИН номер **** - балирана слама по данъчна фактура № 3/31.07.2007 г  с данъчна основа 1 150 лв. и ДДС 230 лв. и по този начин в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне ДДС , неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 230 лв.

Срещу подсъдимата К.А.Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК  за това, че през периода 01.06.2007 г. – 07.08.2007 г. в гр. Стара Загора, като пълномощник на ЕООД ”****” – Стара Загора с ИН:****, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с подсъдимата С.Г.Г. - пълномощник и едноличен собственик на капитала на ЕООД ”****” - Стара Загора с ИН ****, избегнала установяването и плащането на  данъчни

                                                                     - 2 -

задължения по ЗДДС в големи размери – 9 146 лв., като неоснователно начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС , като :

1. В подадена  на 13.07.2007 г. от името на ЕООД „****”-Стара Загора, ИН номер ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 24000931410/13.07.2007 г., пред ТД на НАП - Стара Загора, ведно с извлечения от дневници за покупки и продажби  за данъчния период 01.06.2007 г.- 30.06.2007 г. потвърдила неистина - че в този период ЕООД „****” – Стара Загора е получила: облагаеми по ЗДДС доставки от  ЕООД „****” с № ****, с предмет – „аванс ечемик”, по данъчни фактури с номера:

- 103/18.06.2007 г.  с данъчна основа 23 490 лв. и ДДС  4 698 лв.;

- 104/18.06.2007 г.  с данъчна основа 21 090 лв.и ДДС  - 4 218 лв.;

и необлагаеми  по чл.12 от ЗДДС доставки с предмет череши от физически лица -земеделски производители:

-И.Д.Т. по ф-ра №1/06.06.2007 г. на стойност 6 800 лв.;

-П.Х.П. по ф-ра №2/06.06.2007 г. на стойност 24 000 лв.; 

както и че в този период ЕООД „****” -Стара Загора е извършило към ЕООД „****” - Стара Загора с ИН **** облагаеми по ЗДДС доставки с предмет „череши” по данъчни фактури с номера :

- 1/15.06.2007 г  с данъчна основа 30 674 лв. и ДДС  6 134, 80 лв.;

- 2/17.06.2007 г  с данъчна основа 11 740, 40 лв.и ДДС 2 348.08лв. и по този начин  в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1  от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне в републиканския бюджет ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на  8 916 лв.

2. В подадена  на 07.08.2007 г. от името на ЕООД „****” - Стара Загора, ИН номер ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 2400933202/07.08.2007 г., пред ТД на НАП - Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.07.2007г.- 31.07.2007 г. потвърдила неистина – че в този период ЕООД „****” – Стара Загора е извършило към ЕООД „****” – Стара Загора с ИН **** облагаема по ЗДДС доставка с предмет -  „балирана слама”  по  данъчна фактура с № 3/31.07.2007 г.  с данъчна основа 1 150 лв. и ДДС  230 лв. и по този начин  в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне в републиканския бюджет ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на  230 лв.

Срещу подсъдимия К.Б.Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 13.08.2007 г.- 14.09.2007 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 9957, 12 лв.,  като:

1. В подадена  на 13.08.2007 г. от името на ЕООД „****” - Стара Загора, ИН -****, коригираща справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№  2400933202/13.08.2007 г., пред ТД на НАП - Стара Загора, ведно с

Старозагорски окръжен съд                                  - 3 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.07.2007 г.- 31.07.2007 г., потвърдил неистина – че в този период ЕООД „****” - Стара Загора е получило облагаема по ЗДДС доставка  от:

-ЕООД „****” – София, с № ***, с предмет – „С.М.Р.”, по данъчна фактура с № 126/26.07.2007 г. с данъчна основа 46 820 лв. и ДДС 9364 лв. и по този начин  в нарушение на чл.68,чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднал от дължимия за внасяне ДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на   9364 лв.

2.В подадена  на 14.09.2007 г. от името на ЕООД „****” – Стара Загора, ИН - ****, справка –декларация по чл.125 от ЗДДС  с вх.н. 943961/14.09.2007 г., пред ТД на НАП – Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.08.2007 г.-31.08.2007 г. потвърдил неистина – че в този период ЕООД „****” – Стара Загора е получило облагаема по ЗДДС доставка  от:

-ЕООД „****” – Велико Търново, с № ****, по данъчна фактура с  № 234/29.08.2007 г.  с данъчна основа 2965, 60 лв. и ДДС 593,12 лв. и по този начин  в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднал от дължимия за внасяне ДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на  593, 12 лв.

Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения срещу всеки един от подсъдимите С.Г.Г., К.А.Б. и К.Б.Т. – по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК /за подсъдимите Г. и Б./ и по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.26, ал.1 от НК /за подсъдимия Т./. Счита, че на подсъдимите Г. и Б. следва да им бъдат наложени наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като им се наложи минималното наказание лишаване от свобода, предвидено в закона – три месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Относно подсъдимия Т. прокурорът счита, че следва да му се наложи лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимум и за двете кумулативно дадени наказания, като съдът приложи чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК за наказанията по настоящото дело и по н.о.х.д. № 290/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд /една година и шест месеца лишаване от свобода/, като му наложи едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Изразява становище, че съдът следва на основание чл.68, ал.1 от НК да постанови подсъдимият Т. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното общо наказание /към което съдът следва да присъедини и наказанието глоба/ и наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 968/2004 г. на Пловдивския районен съд – две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип.

                                                        - 4 -

Според прокурора, на подсъдимите Г. и Б. на основание чл.55, ал.3 от НК не следва да им се нагала кумулативно предвиденото в чл.255, ал.1 от НК наказание глоба. Счита, че няма основание спрямо двете подсъдими да се приложи нормата на чл.255, ал.4 от НК и да им се наложи административно наказание по чл.78а от НК.

Подсъдимата С.Г.Г. твърди, че съжалява за случилото се. Моли съда да приложи чл.255, ал.4 от НК и да й наложи административно наказание по чл.78а от НК, както и за снизхождение при определяне размера на наказанието. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът й адв. Т.А..

Подсъдимата К.А.Б. твърди, че съжалява за случилото се. Моли съда да приложи чл.255, ал.4 от НК и да й наложи административно наказание по чл.78а от НК, както и за снизхождение при определяне размера на наказанието. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният й защитник й адв. Н.П..

Подсъдимият К.Б.Т. се отклони от съдебното производство по делото и същото приключи в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.4 , б.”а” от НПК. Служебният му защитник адв. П.П. пледира за оправдателна присъда, като подробни съображения за това развива в пледоарията си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимата С.Г.Г. е родена на *** г. в гр. Първомай, с постоянен и настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, разведена, със средно специално образование, работеща, неосъждана, ЕГН **********.

Подсъдимата К.А.Б., известна и с фамилията „Н.”, е родена на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, с основно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Подсъдимият К.Б.Т. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с полувисше образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.

От 2002г подсъдимата А. била представител и едноличен собственик на капитала на  търговско дружество „****” ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора,  ЕИК: **** /вписано в търговския регистър  на основание решение № 1827/03.07.2002 по ф.д. № ****/2002 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

През есента на 2006 г.  подсъдимата А. изцяло прехвърлила капитала горепосочената фирма на подсъдимата Г..

Старозагорски окръжен съд                                  - 5 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

Тези обстоятелства били вписани в търговския регистър на основание  решение № 2759/05.10.2006 г. по ф.д. № 818/2002 г  по описа на Старозагорския окръжен съд.

Дружеството не било регистрирано по ЗДДС и поради това, след придобиване на капитала му,  подсъдимата Г. го регистрирала по ЗДДС  в ТД на НАП – Стара Загора от 29.03.2007 г.

По регистрация представител на дружеството била свидетелката Н.С.М., но пълномощно имала и подсъдимата Г., която реално и фактически осъществявала цялата дейност на дружеството и водила счетоводството.

Действията на свидетелката М. се ограничавали с подписване на документи, подготвени от подсъдимата Г., която от години се занимавала с производство и изкупуване на селскостопанска продукция .

През пролетта на 2007 г. подсъдимата Г. установила търговски отношения с АД „****”, гр. Карнобат, и АД „****”, гр. Варна, за доставка на череши от реколта 2007 г.    

При изпълнението на сделките подсъдимата Г. решила да се възползва от регистрацията на ЕООД „****” по ЗДДС, като укрие и не плати  ДДС, който следвало да се начисли  при доставките на череши за АД „****”, гр. Карнобат, и АД „****”, гр. Варна.

Тъй като подсъдимата Г. не била производител на череши, тя се договорила с различни производители на череши да изкупи реколтата им за 2007 г., като да изготвят писмени договори и документират продажбите се съгласили само свидетелите И.Д.Т. и П.Х.П.. Те били регистрирани като земеделски производители, стопанисвали черешови градини в района на с. Р., обл. Стара Загора, и от години продавали реколтата си чрез подсъдимата Г., която успявала да им осигури пазар.

Подсъдимата Г. започнала изкупуването на череши от края на м. май 2007 г., като осигурявала транспорт за извозване на плодовете, а при нужда подпомагала и с работници за бране. Тя се разплащала лично и в брой с продавачите.

По същия начин – лично и в брой, подсъдимата Г. заплатила черешите  на  свидетелите Т. и П..

Така в периода до началото на м. юни 2007 г. подсъдимата Г. успяла да изкупи от различни производители общо 44 476,70 кг. череши.

Цялото количество череши подсъдимата Г. продала от името на своето ЕООД „****”, гр. Стара Загора, на АД „****”, гр. Карнобат, и АД „****”, гр. Варна. В тази връзка в счетоводството на ЕООД „****” били издадени следните данъчни фактури :

     1.За продадените/доставен на  АД „****”, гр. Варна, череши - общо 31 181.70 кг.:

                                                - 6 -

-данъчна фактура с №0000000003/11.06.2007 г. за продадени череши - с данъчна основа 17 526,50 лв. и ДДС 3 505,30 лв. Фактурата касаела доставка на 17 526,5 кг. череши на цена 1 лев за килограм /л.87, т.ІІ от д.п./.

-данъчна фактура с №0000000004/11.06.2007г за продадени череши - с данъчна основа 13 655,20 лв. и ДДС 2 731л04 лв.Фактурата касаела доставка на 13 655,20 кг череши на цена 1 лев за килограм /л.88, т.ІІ от д.п./.

2.За продадените/доставени  на  АД „****”, гр. Карнобат    череши  - общо 13 295 кг.:

-данъчна фактура с № 0000000006/17.06.2007 г. за продадени череши  - с данъчна основа 9 765 лв. и ДДС 1 953 лв. Фактурата касаела доставка на 4 500 кг. череши за цена по  0,75 лв. за килограм  и 6 390 кг. череши за цена по 1 лев за килограм /л.86, т.ІІ от д.п./.         

-данъчна фактура с №0000000007/18.06.2007 г. за продадени череши - с данъчна основа 2 405 лв. и ДДС 481 лв. Фактурата касаела доставка на 2 405 кг. череши на цена 1 лев за килограм /л.89, т.ІІ от д.п./.                

Тези облагаеми доставки били декларирани в ТД НАП – Стара Загора  с месечната справка декларация по ЗДДС на ЕООД „****” с вх. № 931590/13.07.2007 г., подадена ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби за периода на м.06.2007 г. /л.17 – л.19, т. І от д.п./.

По този начин  ЕООД „****” се задължило да внесе в републиканския бюджет на основание ЗДДС начисленото и получено ДДС от продажбата на черешите на АД „****”, гр.Карнобат, и АД „****”, гр.Варна, общо в размер на 8 670, 34 лв.

да не плати това данъчно задължение по ЗДДС в размер на 8 670, 34 лв., подсъдимата Г. решила да го приспадне като данъчен кредит, за което било необходимо ЕООД „****” да е получател по облагаеми  доставки, по които е начислен ДДС в същия размер .

Въпреки че били регистрирани като земеделски производители, свидетелите Т. и П. нямали регистрация по ЗДДС и  не можели да начисляват ДДС по доставките на череши за подсъдимата Г.. Още повече, че една част от продавачите не издали никакъв документ на подсъдимата Г. за продадените череши.

Поради това подсъдимата Г. започнала да търси данъчно задължено лице /ДЗЛ/, през което да премине стоковият поток на закупените и продавани череши, и по този начин да се опосредят доставките за ЕООД „****”. През другото ДЗЛ трябвало да бъдат префактурирани закупуваните череши; другото ДЗЛ трябвало да е  регистрирано по ЗДДС, за да е възможно по неговите данъчни фактури да се приспада данъчен кредит в ЕООД „****”.

В изпълнение на това свое решение подсъдимата Г., чрез свидетеля В.В.С. се запознала с подсъдимия Т..

През 2007 г. подсъдимият Т. бил безработен и се нуждаел  от доходи и поради това през м. март същата година свидетелят С. /негов

Старозагорски окръжен съд                                  - 7 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

познат/ го убедил  да  регистрира на свое име  търговско дружество, чрез което да си осигурява доходи. А именно, срещу заплащане да предоставя с пълномощни права на трети лица да извършват търговска дейност и отделни сделки от името на дружеството му.

Свидетелят С. склонил подсъдимия Т. да регистрира в гр. Стара Загора фирмата си, тъй като в района имало черешови насаждения и при изкупуване на черешите щял да може да предоставя фирмата си на трети лица.

Макар и да нямал никаква връзка с гр. Стара Загора и региона, подсъдимият Т. регистрирал в Старозагорския окръжен съд търговско дружество ЕООД „****” /вписано в търговския регистър на основание  решение № 1132/2007 г. по ф.д. ***/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. Подсъдимият Т. бил едноличен собственик на капитала и представител на това дружество, като по съвет на свидетеля С. за седалище на дружеството Т. посочил адреса, на който живеела подсъдимата Б. ***.

След съдебната регистрация на 23.03.2007 г. подсъдимият Т. го регистрирал по ДОПК, като дружеството  получило ЕИК по Булстат: ****.

Подсъдимият Т. извършил и регистрация на ЕООД „****” по ЗДДС, за да може дружеството да начислява ДДС.

На 17.05.2007 г. в ТД на НАП – Стара Загора ЕООД „****” било регистрирано и  по ЗДДС, считано от 31.05.2007 г.

След регистрацията подсъдимият Т. упълномощил с права да работят от името на дружеството свидетелят В.С. и Д. М., които  му  обещавали и  възнаграждение за тази им предоставена възможност. 

Именно по този повод отношения с подсъдимия Т. установила подсъдимата Г., която го склонила да упълномощи и подсъдимата Б., която познавала от години.

Подсъдимата Б. изпитвала чувство на задълженост към подсъдимата Г., тъй като последната нееднократно й съдействала при търсене на работа.

През м. май 2007 г. подсъдимата Г. посетила подсъдимата Б. /която била в болнични поради счупване на крак/  в дома й в гр. Стара Загора. Подсъдимата Б. дала съгласието си да бъде търговски пълномощник на ЕООД „****”, а подсъдимата Г. я убедила, че упълномощаването ще е напълно  формално, тъй като реално тя /Г./  ще  извършва сделките и плащанията по тях. От Б. се искало само да подписва документите за тези сделки от името на ЕООД „****” като пълномощник.

Подсъдимият Т. упълномощил подсъдимата Б. с правата на търговски пълномощник, да сключва и извършва сделки и да представлява дружеството пред данъчните органи.

                                                     - 8 -

Съгласно уговореното подсъдимата Г. подготвила  месечната справка-декларация по ЗДДС на ЕООД „****” за  м.VІ.2007 г. по ЗДДС, ведно с извлеченията от дневниците за подаване в ТД на НАП – Стара Загора, която подсъдимата Б. подписала, упражнявайки правата си на пълномощник на ЕООД „****”.

Сделките по изкупуване и продажба се сключвали и осъществявали между производителите на череши, свидетелите Т. и П., от една страна, и подсъдимата Г., от друга страна, която впоследствие, от името на ЕООД „****”, ги продавала на АД „****” и АД „****”. Но с изготвените по горния начин справка-декларация /СД/ по ЗДДС /л.17,т.І от д.п./ и извлечения от дневниците за покупки и продажби /л.18-19, т.І от д.п./, представени в ТД на НАП – Стара Загора с вх. № 24000931410/13.07.2007 г., било   декларирано, че ЕООД „****” през данъчния период на м.VІ.2007 г. е извършило облагаеми доставки на череши с общ размер на данъчната основа 42 414, 40 лв. и с общ размер на  начислено ДДС  от 8 482, 88 лв.

В приложеното към СД извлечение от дневника  за продажби /л.18-19, т.І от д.п./ било посочено, че в този период  ЕООД „****” е  начислило и получило ДДС общо в размер на 8 482, 88 лв. само от извършени  продажби на общо 44 476,70 кг череши към ЕООД „****”, за което били издадени следните данъчни фактури:

-данъчна фактура № 00000000001/15.06.2007 г. с предмет череши, с данъчна основа 30674 лв. и ДДС 6 134,80 лв. Във фактурата било вписано, че предмет на доставката са череши – общо  31 481,35 кг., 30 000 кг. от които на цена по 0.99 лв. за килограм и 1481,35 кг. на цена по 0.658 лв. за килограм /л.84, т.ІІ от д.п./.

-данъчна фактура № 00000000002/17.06.2007 г. с предмет череши, с данъчна основа 11740,40 лв. и ДДС 2 348,08 лв. Във фактурата било вписано че предмет на доставката са череши – общо  12 995,35 кг., 4 500 кг. от които на цена по 0,74 лв. за килограм и 8 495,35 кг. на цена по 0,99 лв. за килограм /л.85, т.ІІ/.

Тези фактури с данните в тях били изготвени от подсъдимата Г. и подписани за ЕООД „****” от подсъдимата Б. – като пълномощник, а за ЕООД „****” – от свидетелката М. – като представител. С двете фактури се документирало, че ЕООД „****” е продало на ЕООД „****” общо 44 476,70 кг. череши.

Именно толкова било общото количество череши, продадено от подсъдимата Г. чрез ЕООД „****” на АД „****” и АД „****”, при които продажби подсъдимата Г. получила чрез ЕООД „****” ДДС в размер на 8 670, 34 лв.

Така в двете счетоводства бил начислен ДДС в общ размер на 8 482,88лв  – в ЕООД „****” – като доставчик на череши по  облагаеми сделки, и в ЕООД „****” – като получател на череши по тези облагаеми сделки.

Старозагорски окръжен съд                                  - 9 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

По този начин подсъдимата Г., макар да не разполагала с документи за покупката на цялото количество череши, с вписаните  количества в посочените фактури на ЕООД „****” документирала, че ЕООД „****” има реална доставка на череши и че сделката е действителна, както и правото ЕООД „****” на приспадне данъчен кредит в размер на 8 428, 88 лв. от дължимия за републиканския бюджет ДДС 8 670,34 лв., получен във фирмата при продажбата на черешите за АД „****” и АД „****”.

За да обоснове  документално тези свои действия, подсъдимата Г. изготвила писмени договори под № 1 и № 2, и двата от 06.06.2007 г., с които свидетелите Т. и П. продават череши на ЕООД „****”.

Според договор № 1/06.06.2007 г. ЕООД „****” купувало от свидетеля Т. 8 000 кг. череши на цена 0,85 лв. за килограм, а според договор № 2/06.06.2007 г. ЕООД „****” купувало от свидетеля П. 30 000 кг. череши на цена 0,80 лв. за килограм.

За да удостовери, че плащането по договорите е извършено от ЕООД „****”, подсъдимата Г. поискала от свидетеля Т. и свидетеля П. за платената им в брой цена да се подпишат на разходно касови ордери, издадени от името на ЕООД „****”.

Тъй като по описания начин можел документално да се докаже произходът на черешите само до размера на 38 000 кг., за разликата до размера на общо закупените 44 476,7 кг. подсъдимата Г. също подготвила договор под № 1/27.04.2007 г. между ЕООД „****”  и „У.” ООД, с.Б.,  с който ЕООД „****” /като наемател/ вземало под наем от „У.” ООД четири земеделски имота в землището на с.***, общ.Стамболийски, за срок до 30.06.2007 г., с уговорен наем 2000 лв. За ЕООД „****” договорът бил подписан от подсъдимата Б., като пълномощник.

Такава земя никога не е била наемана от ЕООД „****”. Подсъдимата Г. подготвила този договор, за да обоснове и докаже документално, че ЕООД „****” е производител и разликата от 6 476,7 кг. череши дружеството е добило като плод от наетите земеделски земи .   

С тези счетоводни действия, съгласно ЗДДС, възникнало и данъчно задължение по ЗДДС за ЕООД „****” да плати на републиканския бюджет 8 428,88 лв. ДДС за продадените череши на ЕООД „****”, тъй като в приложеното към СД за м.VІ.2007 г., извлечение от дневника за покупки /л.18-19,т.І от д.п./ били посочени покупките на череши от физическите лица, по които покупки не можело съгласно ЗДДС да се начислява ДДС, тъй като тези ДЗЛ не били регистрирани по ЗДДС. Става дума за следното:

-по фактура № 1/06.06.2007 г., покупка на череши от И.Д.Т., с данъчна основа 6 800 лв.;

-по фактура № 2/06.06.2007 г., покупка на череши от П.Х.П. с данъчна основа 24 000 лв.

                                                  - 10 -

Отразени само тези доставки водели до възникване на задължение за ЕООД „****” да приключи данъчния период с резултат 8 482,88 лв. ДДС за внасяне в републиканския бюджет.

С цел ЕООД „****” да не плати това задължение, подсъдимата Г. включила данни в извлечението от дневника за покупки, че по данъчни фактури за този период  ЕООД „****” е платило авансово на ЕООД „****”, с ИН:****, ДДС общо в размер на 8 916 лв. за  покупка на ечемик, за което ЕООД „****” му е издало следните данъчни фактури за тези продажби:

-данъчна фактура  с №  00000000103/18.06.2007 г. с предмет – аванс ечемик, с данъчна основа 23490 лв. и ДДС 4 698 лв.;

-данъчна фактура  с № 00000000104/18.06.2007 г. с предмет – аванс ечемик, с данъчна основа 21 090 лв. и ДДС 4 218 лв.

По този начин били декларирани обороти от облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 44 580 лв. и с начислено ДДС 8 916 лв.

В действителност, такива сделки въобще не били сключвани от името на  ЕООД „****”. Данните за тези сделки били включени от подсъдимата Г., за да може и в счетоводството на  ЕООД „****” да се приспадне данъчен кредит, който по размер да покрие получения ДДС от продажбите на череши към ЕООД „****” по ф-ри № 1 и № 2, и двете от м.VІ.2007 г.

При така декларираните обороти за извършени и получени доставки и след упражняване правото на данъчен кредит, подсъдимата Г. и подсъдимата Б. определили резултат за м. юни 2007 г. - 433,12 лв. ДДС  за възстановяване на ЕООД „****”.

Подсъдимите Г. и Б. не искали да им се възстановява това ДДС, понеже това налагало извършването на данъчна ревизия. Затова решили и този резултат за м. юни 2007 г. да го приспаднат в следващия данъчен период, като осчетоводят в ЕООД „****” и ЕООД „****” нереална сделка между двете дружества.                 

За целта по описания по-горе начин подсъдимата Б. подписала предварително подготвените от подсъдимата Г. месечна СД, ведно с извлечение от дневника за покупки и продажби, които да се представят в ТД на НАП – Стара Загора за данъчен период на м.VІІ.2007 г. от името на ЕООД „****”.

Въпреки че нямало реално осъществена сделка между двете дружества, подсъдимата Г. включила данни за такава. В изготвените от нея СД /л.21,т.І от д.п./ и извлечения от дневниците за покупки и продажби /л.22-23,т.І от д.п./, но подписани от подсъдимата Б. и представени в ТД на НАП- Стара Загора с вх.№ 2400933202/07.08.2007 г. в 11.42 ч., било декларирано, че дружество ЕООД „****” през данъчен период на м.VІІ.2007 г. е  извършило облагаема доставка с общ размер на данъчната основа 1 150 лв. и с общ размер на

Старозагорски окръжен съд                                  - 11 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

начислено ДДС от 230 лв. В СД било декларирано, че през този период  дружеството не е извършвало покупки/облагаеми доставки .

В приложената справка-извлечение от дневника  за продажби /л.22,т.І от д.п/, било посочено, че в този период ЕООД „****” е  получило и начислило ДДС в размер от 230 лв. само по една извършена продажба на балирана слама на ЕООД „****”, което начислило в издадената данъчна фактура № 00000000003/31.07.2007 г. с предмет – балирана слама, с данъчна основа 1 150 лв. и ДДС 230 лв.

При така декларираните обороти за извършени и получени доставки и след упражняване правото на данъчен кредит бил определен резултат за м. юли 2007 г. – 230 лв ДДС за внасяне.

След като  по описания начин били изготвени и подадени  в ТД НАП – Стара Загора посочените по-горе две месечни справки-декларации с извлечения от дневниците за покупки и продажби от името на ЕООД „****”, подсъдимата Г. приспаднала в счетоводството на ЕООД „****” неследващ данъчен кредит в общ размер  8712,88 лв. за двата данъчни периода на м. юни и м. юли 2007 г. и по този начин избегнала установяването и плащането  на ДДС, получен при продажбата на 44 476,7 кг. череши .

 Подсъдимият Т., макар да бил упълномощил подсъдимата Б., също извършвал облагаеми доставки от името на ЕООД „****”, като получения по тези доставки ДДС отклонявал за себе си, приспадайки неследващ се данъчен кредит по ЗДДС.

За  своите доставки, извършени през данъчния период на м.VІІ. 2007 г., подсъдимият Т. също подготвил и подал месечна справка-декларация по ЗДДС от името на ЕООД „****”. Подсъдимият Т. я подал непосредствено след подсъдимите Г. и Б., същия ден – на 13.08.2007 г. в 14.52 ч. В ТД на НАП – Стара Загора тя била приета като коригираща СД спрямо подадената такава и била заведена с входящ номер, идентичен с първоначалната  СД, подадена от подсъдимата Б. /като пълномощник/, а именно № 2400933202/13.08.2007 г. /л.25, т.І от д.п./.

Към СД подсъдимият Т. приложил извлечения от дневниците за покупки и продажби /л.26 – л.27, т.І от д.п./, в които  декларирал, че дружеството през този данъчен период е извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчната основа – 45 363 лв. и общ размер на  начислено ДДС от 9 072,60 лв. 

В СД подсъдимият Т. декларирал и получени от дружеството облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 46 820 лв. и с начислено ДДС 9 364 лв.  

Декларираният резултат при посочените обороти за месеца подсъдимият Т. определил като – 291, 40 лв. ДДС за възстановяване.

В приложената към СД справка-извлечение от дневника за продажби /л.27, т.І от д.п./,  подсъдимият Т. посочил, че в този период  ЕООД „***

                                                      - 12 -” е получило и начислило ДДС общо в размер на 9 072, 60 лв. за извършени  продажби към търговец – ЕООД „***”, гр. Велико Търново с ИН:***, което начислило в  издадените данъчни фактури за тези продажби с номера:

-№ 1/24.07.2007 г. с  данъчна основа 28 583 лв. и ДДС 5 716,60 лв.;

-№ 2/30.07.2007 г. с  данъчна основа 16 780 лв. и ДДС 3 356 лв.

В приложената към СД справка-извлечение от дневника за покупки  /л.26, т.І от д.п./ подсъдимият Т. посочил, че в този период ЕООД „****” е платило на търговец – ЕООД „***” София с ИН: ***, ДДС общо в размер на 9 364 лв. за покупка, за което този търговец е издал  данъчна фактура за тази продажба с номер:

-№ 126/26.07.2007 г. с данъчна основа 46 820 лв. и ДДС 9 364 лв.

При така декларираните обороти за извършени и получени доставки и след приспадане на данъчен кредит в размер на 9 364 лв. по данъчна фактура № 126/26.07.2007 г., подсъдимият Т. си определил резултат за м. юли 2007 г. 291, 40 лв. ДДС за възстановяване.

За данъчния период на м.VІІІ.2007 г. от името на ЕООД „****” подсъдимият Т. изготвил и подал СД № 24000943961/14.09.2007 г. в 14.14 ч. /л.29, т.І от д.п./, ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби /л.30, т.І от д.п./, в които декларирал, че дружеството през този данъчен период е  извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчната основа – 4 483 лв. и с общ размер на  начислено ДДС от 896,60 лв. 

В СД подсъдимият Т. декларирал и получени от дружеството облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 2 965,60 лв. и с начислено ДДС 593,12 лв.  

В приложената справка-извлечение от дневника за продажби /л.30, т.І от д.п./ подсъдимият Т. посочил, че в този период ЕООД „****” е  получило и начислило ДДС в размер от 896,60 лв. само по една извършена  продажба/доставка за търговец – ЕООД „***”, гр. Велико Търново с ИН:BG ***, което начислило в издадената за тази продажба данъчна фактура № 00000000003/29.08.2007 г. с данъчна основа 4 483 лв. и ДДС 896,60 лв.

В приложената справка-извлечение от дневника за покупки /л.30, т.І от д.п./ подсъдимият Т. посочил, че в този период ЕООД „****” е  платило на търговец – ЕООД „***”, гр. Велико Търново с ИН: BG ***, ДДС общо в размер на 593,12 лв. за покупка, за което този търговец е издал  за тази продажба данъчна фактура № 0000000234/29.08.2007 г. с данъчна основа 2 965,60 лв. и ДДС 593,12 лв.

При така декларираните обороти за извършени и получени  доставки и след приспадане данъчен кредит в размер на 593,12 лв. по фактура № 234/29.08.2007 г.,  подсъдимият Т. определил резултат за м. август 2007 г. -303,48 лв. ДДС за внасяне. От този резултат Т. прихванал резултата от предходния месец, а именно 291,40 лв. ДДС за възстановяване и по този начин определил окончателния резултат за м.VІІІ.2007 г. – 12,08 лв. ДДС за внасяне.

Старозагорски окръжен съд                                  - 13 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

През този месец свидетелят С., като пълномощник на ЕООД „****”, също извършил сделки – вътреобщностни доставки, адресирани до получател от Полша /страна-членка на Европейския съюз/. За тези свои продажби/доставки и облагаеми по ЗДДС покупки, извършени през данъчния период на м.VІІІ.2007 г., свидетелят С. също подготвил и подал месечна справка-декларация по ЗДДС от името на ЕООД „****”. Справката- декларация била  подадена същия ден – на 14.09.2007 г. , в 14.14 ч. В ТД на НАП – Стара Загора тази СД била приета като коригираща СД спрямо подадената преди това СД и била заведена с входящ номер, идентичен с първоначалната СД, подадена от подсъдимия Т., а именно № 24000943961/14.09.2007 г. /л.33, т.І от д.п./. В тази СД, ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби /л.34, т.І от д.п./, свидетелят С. декларирал, че дружеството през този данъчен период е извършило само една доставка за фирма в Полша, с общ размер на данъчната основа – 4928,69 лв. Тъй като тази продажба е вътрешнообщностна доставка, за същата не бил начислен ДДС, съгласно ЗДДС.

В приложената справка-извлечение от дневника за покупки /л.34, т.І от д.п./ било посочено, че в този период  ЕООД „****” е платило на ЕООД „***” с ИН:***, ДДС общо в размер на 798 лв. за  покупка, за което ЕООД „***” е издало за тази продажба данъчна фактура № 0000000325/08.08.2007 г. с данъчна основа 3 990 лв. и ДДС 798 лв.

През този месец не бил приспаднат данъчен кредит и резултатът за месеца бил определен като 798 лв. ДДС за възстановяване.

За данъчния период на м. септември 2007 г. от името на ЕООД „****” била подадена справка-декларация, ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби само от името на свидетеля С., като пълномощник на ЕООД „****”. В нея С. декларирал извършени вътреобщностни доставки за получател от Полша.

Справката-декларация била  подадена в ТД на НАП – Стара Загора на 15.10.2007 г. и заведена с вх. № 2400950010/15.10.2007 г. /л.38, т.І от д.п./. В СД,  ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби /л.40, т.І от д.п./ свидетелят С. декларирал, че дружеството през този данъчен период е  извършило доставки за фирма в Полша /страна-членка на Европейския съюз/, с общ размер на данъчната основа – 14 103,09 лв. Тъй като тези продажби са вътрешнообщностни доставки, за същите не бил начислен ДДС, съгласно ЗДДС.

В приложената справка-извлечение от дневника  за покупки /л.39, т.І от д.п./ било посочено, че в този период  ЕООД „****” е  платило на ЕООД „***” с ИН:***, ДДС общо в размер на 2283 лв. за  покупки , за което ЕООД „***” е издало  данъчни фактури за тези продажби:

-данъчна фактура № 0000000302/11.09.2007 г. с  данъчна основа 3 944.40 лв. и ДДС 788.88 лв.;

-данъчна фактура № 0000000304/15.09.2007 г. с  данъчна основа 4 047 лв.

                                                                       - 14 -

и ДДС 809,40 лв.;

-данъчна фактура № 0000000306/26.09.2007 г. с  данъчна основа 3 425,70 лв. и ДДС 685,14 лв.

През този месец не бил приспаднат данъчен кредит и резултатът за месеца бил определен като 2283,42 лв. ДДС за възстановяване.

Във връзка с подадените от свидетеля С. VIES декларации за извършени вътреобщностни доставки на ДЗЛ ЕООД „****”, била назначена и извършена данъчна ревизия по ЗДДС, която обхванала периода от регистрацията по ЗДДС, т.е. – от 31.05.2007 г. до 30.09.2007 г. /периода на последната VIES декларация, подадена от свидетеля С./.

При данъчната ревизия подсъдимият Т., за да докаже произхода на черешите и действителността на всички извършени и получени доставки от ЕООД „****”, представил документите, с които разполагал – както за  своите сделки, така и за сделките на свидетеля С. и подсъдимата Г., предоставени му от тях: фактура № 126/26.06.2007 г. на ЕООД „****”, гр. София /л.14 и л.73, т.ІІІ от д.п./, договор № 1/06.06.2007 г. с И.Т. /л.27, т.ІІІ от д.п./, фактура № 1/06.06.2007 г. от И.Т. /л.28, т.ІІІ от д.п./, договор № 2/06.06.2007 г. с П.П. /л.51 и л.61, т.ІІІ от д.п./, фактури №№ 1, 2 и 3 от 2007 г. за ЕООД „****” /л.66 и л.67, т.ІІІ от д.п./, фактури №№ 1, 2 и 3 от 2007 г. за ЕООД „***”, гр. Велико Търново /л.68 и л.69, т.ІІІ от д.п./, фактура № 102/18.06.2007 г. на ЕООД „****” /л.72, т.ІІІ от д.п./, фактури и документи, касаещи продажба на въглища за фирма в Полша /л.47 – л.86, т.ІІІ от д.п./, договор № 1/ 27.04.2007 г. между ЕООД „****” и ООД „У.”, с.Брестовица, за наем на земеделска земя – 84 дка в с. *** /л.52, т.ІІІ от д.п./, РКО от 27.04.2007 г. за плащане към ООД „У.” /л.53, т.ІІІ от д.п./.

При извършените данъчни  насрещни проверки и в хода на разследването по делото е установено, че приспаднатият в счетоводството на ЕООД „****” за данъчния период на м. юни 2007 г. данъчен кредит по ЗДДС по  посочените в извлечението от дневника за покупки към подадената СД  данъчни фактури на ЕООД „****” с ИН :**** е неследващ се, тъй като реално не е осъществявана такава облагаема доставка – плащане на аванс за ечемик. Установено е, че ЕООД „****” действително е издало данъчни фактури  с номера 103 и 104 от 2007 г., но същите касаят доставки с други данъчно задължени лица.

А именно, ЕООД „****” е издало данъчна фактура №  00000000103,  но тя не е издадена на 18.06.2007 г. към ЕООД „****” с предмет – аванс ечемик, с данъчна основа 23490 лв. и ДДС 4 698 лв., а е издадена на 20.06.2007 г. и е с получател ООД „***”.

За данъчна фактура № 00000000104 е установено, че е издадена не на 18.06.2007 г. с предмет – аванс ечемик, с данъчна основа 21 090 лв. и ДДС 4 218 лв., а на 26.06.2007 г. и е с получател ООД „***”.

Старозагорски окръжен съд                                  - 15 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

При насрещната данъчна  проверка и в хода на разследването по делото е установено, че първоначално при данъчната ревизия свидетелят Т. е бил поканен по реда на ДОПК да представи документи, доказващи продажбата на черешите /л.19 – л.20, т.ІІІ от д.п./. Свидетелят Т. първоначално не могъл да открие дадения му договор от подсъдимата Г. от 06.06.2007 г., затова й се обадил и я помолил да му даде нейния екземпляр.

По това време – м.ІІ.2008 г., подсъдимата Г. не държала в себе си документи на ЕООД „****”, затова изготвила идентичен по съдържание договор, който попълнила и предала на свидетеля Т.. Този договор обаче бил подписан от подсъдимата Г. и подпечатан с печата на ЕООД „****”, макар като купувач да било вписано ЕООД „****”.

Именно този договор свидетелят Т. предоставил на извършващите насрещната проверка. Впоследствие свидетелят Т. намерил и първоначално дадения му договор  от подсъдимата Г., подпечатан с печат на ЕООД „****”. Свидетелят Т.  предал и този договор, заедно с издадената от него фактура № 1/06.06.2007 г. Фактурата била издадена на ЕООД „****” и дадена на подсъдимата Г.. Наименованието на фирмата, която купувала череши, била посочена от подсъдимата Г..

В показанията си свидетелят Т. твърди, че единствено и само с подсъдимата Г. е имал отношения при и по повод продажбата на черешите си през 2007 г., на нея давал набраните череши, от нея получил в брой цената. Свидетелят Т. имал доверие в подсъдимата Г. и не се заинтересувал защо тя е документирала продажбата,  като сделка с ЕООД „****” .

При насрещната данъчна проверка и в хода на разследването по делото е установено, че свидетелят П. действително е продал на подсъдимата Г. 30 000 кг. череши. В показанията си свидетелят П. твърди, че единствено и само с подсъдимата Г. е имал отношения при и по повод продажбата на черешите си през 2007 г., на нея давал набраните череши, от нея получил в брой цената и от нея притежавал договора, които бил предал на данъчните служители при ревизията. Свидетелят П., също като свидетеля Т., имал доверие в подсъдимата Г. и не се заинтересувал защо тя е документирала продажбата като сделка с ЕООД „****”.

При извършената данъчна проверка и в хода на разследването по делото е установено, че никога не била извършвана сделка и доставка между ЕООД „****” и ЕООД „****”. Данъчна фактура № 126/26.07.2007 г. с  данъчна основа 46 820 лв. и ДДС 9 364 лв., по която в счетоводството на ЕООД „****” за данъчния период на м.VІІ.2007 г. е приспадан данъчен кредит по ЗДДС не е издавана от ЕООД „***”. Действително, изписаният номер на търговското дружество е този на ЕООД „***”, но наименованието на дружеството във фактура № 126/26.07.07 представена при ревизията на данъчните органи е друго ЕООД” ****”.

                                                 - 16 -

Управителят на ЕООД „***” – свидетелят П.Ц.М., потвърждава това, което писмено е декларирал пред данъчните органи  /л.13, т.ІІІ от д.п./. А именно, че никога не е издавал такава фактура и че е нямал сделки с ЕООД „****”.

При извършената данъчна ревизия и в хода на разследването по делото е установено, че подсъдимият Т. е посочил за седалище на ЕООД „****” в гр. Стара Загора адрес, на който никога не е пребивавал. Тези обстоятелства декларирала Г. И. С. /л.18, т.ІІІ от д.п./, която обитава от 1988 г. апартамент № 55 в гр. Ст.Загора, бул. „Н. П.” № ***.

Ревизията приключила с РД № 240800258/04.08.2008 г. и РА № 800258/04.06.2008 г. /съответно, л.42 – л.50 и 51 – л.60, т. І от д.п./, и двата връчени по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като подсъдимият Т. не се явил в ТД на НАП – Стара Загора.

Предвид установените с горните документи  обстоятелства, които сочат на извършено престъпление, ТД на НАП – Стара Загора  по реда на чл.34 от  ДОПК и чл.205 от НПК е сезирала ОП – Стара Загора с уведомление с изх.№ 421/15.01.2009 г. /л.13 – л.14, т.І от д.п./.

Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че сделките от името  на ЕООД „****”, представлявано от подсъдимата Б., не са реално осъществени. Става дума за следните сделки:

-по изкупуване на череши от свидетелите Т. и П. през данъчния период м.VІ.2007 г.;

-договорите за наета земеделска земя в с. *** през данъчния период на м.VІ.2007 г.;

-за продажба на „закупените” и „произведени” череши на ЕООД „****” през данъчния период на м.VІ.2007 г.;

-за  платения аванс на ЕООД „****” през данъчния период на м.VІ.2007 г.;

-за покупка на балирана слама от ЕООД „****” през данъчния период на м.VІІ.2007 г.

Фиктивността на тези сделки е била установена още при  проведената данъчна ревизия.

Задължение на ЕООД „****”, като юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, е цялата търговска дейност и отчетноста да се извършва в съответствие с действащото законодателство – ЗДДС, ЗСч, ДОПК.      

В инкриминирания период, съгласно чл.125 и чл.124 и сл. от  ЗДДС и ДОПК в справката-декларация за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация – получените и извършени облагаеми доставки, които са свързани с неговата дейност,  която е основание за възникване на права и задължения. ЗДДС и ДОПК изискват справката-декларация и извлеченията от дневниците за покупки и

Старозагорски окръжен съд                                  - 17 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

продажби към нея да съдържат вярна  информация за дейността на ДЗЛ, регистрирано по ЗДДС. В случая – за ЕООД „****”, гр. Стара Загора. Става дума за информация относно осъществените през съответния период доставки на стоки/услуги и заплатената за тях цена с включен в нея ДДС, като основание да се претендира признаването и приспадането на пълен данъчен кредит.

Съгласно чл.124 и чл.125 от ЗДДС, източник на посочената по-горе  информацията относно осъществените/получените  през съответен данъчен период доставки на стоки и услуги са счетоводнатите книги, дневник за покупките и дневник за продажбите покупките, поради което в тях е следвало да се вписват само данъчни документифактури за действително осъществени доставки на стоки и услуги.

Поради това се налага единствено възможният и обоснован извод, че  със задружните си действия подсъдимите Б. и Г., действащи като представители на ЕООД „****” и ЕООД „****”, с цел  да създадат у данъчните органи  погрешно впечатление за реализирани действителни облагаеми по ЗДДС сделки /получени и извършени  доставки/, са  осъществили  привидна документална обосновка – осчетоводявайки в счетоводството на двете ДЗЛ, включвайки в подаваните справки към месечните декларации по ЗДДС за м.VІ. и м.VІІ.2007 г. данъчни фактури, с които са удостоверили неверни обстоятелства, че описаните в тях доставки са реално възникнали облагаеми данъчни събития, по които е начислен ДДС, а именно: 

-за ЕООД „****” през м.VІ.2007 г. по фактури № 103 и № 104, и двете от 18.06.2007 г., като издадени от името на  ЕООД „****”, и фактури от свидетелите Т. и П.; през м.VІІ.2007 г. по фактура № 3 от 31.07.2007 г., издадена от ЕООД „****”.

-за ЕООД „****” през м.VІ.2007 г. по фактури № 1/15.06.2007 г. и № 2/17.06.2007 г. и през м.VІІ.2007 г. по фактура № 3/31.07.2007 г., издадени от  ЕООД „****”.

Всичко това е послужило за реализиране на данъчен кредит по ЗДДС при водене счетоводството на ДЗЛ, за който няма основание, при което да бъде намалено данъчното задължение и съответно, ощетен Републиканският бюджет.

Посочените по-горе справки към подадените декларации по чл.125 от ЗДДС съдържат невярна информация за доставки на стоки и услуги, респективно за платена от ЕООД „**** ” и ЕООД „****”, като получатели, цена с включен в нея ДДС. Поради това подсъдимите Б. и Г. са действали, съзнавайки противоправността на действията си, а именно, че с декларирането на фиктивни доставки през м.VІ. и м.VІІ.2007 г., в подаваните справки-декларации и извлеченията към тях по ЗДДС за м.VІ. и м.VІІ.2007 г. и претендирайки приспадане в пълен размер на данъчен кредит, какъвто изобщо не се полагал, те са целели да осуетят установяването на действителните си данъчни задължения и действителните ДЗЛ, както и да плащането на тези данъчни задължения по ЗДДС.

                                                      - 18 -

Със съставянето на всяка една от посочените справки-декларации и извлечения към тях по чл.124 от ЗДДС и депозирането им пред данъчната служба – ТД на НАП – Стара Загора, подсъдимите Б. и Г. са осъществили от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Всяка една от двете подсъдими Б. и Г. е осъществила състава на престъплението умишлено с пряк умисъл.

Данъчните задължения, чието установяване и плащане избегнала подсъдимата Г. с гореописаните й действия са 8712,88 лв. и са в големи размери, тъй като  надхвърлят предвидения в чл.93, т.14 НК размер над 3 000 лв., но не надхвърлят размера от 12 000 лв., определен в същата разпоредба, като особено голям размер на данъчни задължения .

Извършеното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като с две деяния подсъдимата Г., в съучастие като съизвършител с подсъдимата Б., е  осъществила състава на едно и също престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Съставомерните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината – деянията са умишлени, извършени с пряк умисъл, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Данъчните задължения, чието установяване и плащане избегнала подсъдимата Б. с гореописаните й действия са 9146 лв. и са в големи размери, тъй като  надхвърлят предвидения в чл.93, т.14 НК размер над 3 000 лв., но не надхвърлят размера от 12 000 лв., определен в същата разпоредба, като особено голям размер на данъчни задължения .

Извършеното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като с две деяния подсъдимата Б., в съучастие като съизвършител с подсъдимата Г., е  осъществила състава на едно и също престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Съставомерните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината – деянията са умишлени, извършени с пряк умисъл, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че сделките на ЕООД „****”, представлявано от подсъдимия Т. не са реално осъществени. Става дума за следните сделки:

-за получена доставка на С.М.Р. от ЕООД „****” през данъчния период на м.VІІ.2007 г.;            

-за получена доставка от ЕООД „****” през данъчния период на м.VІІІ.2007 г.

Фиктивноста на тези сделки е установена и данъчните ревизии.

Старозагорски окръжен съд                                  - 19 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

Поради изложеното относно горните сделки се налага единствено възможният и обоснован извод, че с действията си подсъдимият Т., действащ като представител на ЕООД „****”, с цел да създаде у данъчните органи погрешно впечатление за реализирани действителни сделки – получени и извършени  доставки, е  осъществил  привидна документална обосновка – осчетоводявайки в счетоводството на двете ДЗЛ, включвайки в подаваните справки към месечните декларации по ЗДДС за м.VІІ. и м.VІІІ.2007 г. данъчни фактури, с които са удостоверили неверни обстоятелства, че описаните в тях доставки са реално  възникнали облагаеми данъчни събития, по което е начислен ДДС, а именно: 

-през м.VІІ.2007 г. по фактура № 126 от 26.07.2007 г. от ЕООД „****”;

-през м.VІІІ.2007 г. по фактура № 234 от 29.08.2007 г. от  ЕООД “****”.

Това е послужило на Т. за реализиране на данъчен кредит по ЗДДС при водене счетоводството на ДЗЛ, за който няма основание, при което да бъде намалено данъчното задължение и съответно ощетен Републиканския бюджет.

Посочените по-оре подадени справки-декларации, ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби по чл.125 и чл.124 от ЗДДС, съдържат невярна информация за доставки на стоки и услуги, респективно за платена от ЕООД „**** ”, като получател, цена с включен в нея ДДС.

Поради това подсъдимият Т. е действал с пълното съзнание за противоправността на действията си, а именно, че с декларирането на фиктивни доставки през м.VІІ. и м.VІІІ.2007 г., в подаваните справки-декларации и извлеченията към тях по ЗДДС за м.VІІ. и м.VІІІ.2007 г. и претендирайки приспадане в пълен размер на данъчен кредит, какъвто изобщо не  се  полагал, Т. е целял да осуети установяването на действителните данъчни задължения и действителните данъчно задължени лица  и съответно да  избегне плащането на тези данъчни задължения по ЗДДС.

Със съставянето на всяка една от посочените справки  декларации и извлечения към тях по чл.124 от ЗДДС и депозирането им пред данъчната служба – ТД на НАП – Стара Загора, подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 и т.7, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият Т. е осъществил състава на престъплението умишлено с пряк умисъл.

Данъчните задължения, чието установяване и плащане избегнал подсъдимият Т. с гореописаните му действия са 9957,12 лв. и са в големи размери, тъй като  надхвърлят предвидения в чл.93, т.14 НК размер над 3 000 лв., но не надхвърлят размера от 12 000 лв., определен в същата разпоредба, като особено голям размер на данъчни задължения .

                                                 - 20 -

Извършеното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като с две деяния подсъдимият Т. е  осъществил състава на едно и също престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Съставомерните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината – деянията са умишлени, извършени с пряк умисъл, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

С обвинителния акт е прецизирана правната квалификация на обвинението срещу подсъдимите Г., Б. и Т., с оглед фактическите обстоятелства на обвинението и ТР-2-02, т.2, от укриване на данъчни задължения в особено големи размери в укриване на данъчни задължения в големи размери, за което няма процесуална пречка.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза от 25.10.2011 г. /л.454 – л.455, т.ІІ от настоящото дело/, след проверка на място в НАП – Пловдив, офис Стара Загора, дали сумите, посочени в многоредова вносна бележка от 26.09.2011 г., представена пред съда от подсъдимата Г. /л.341, т.І от настоящото дело/, са постъпили по банковата сметка на Републиканския бюджет, е установено, че същите са постъпили по посочената банкова сметка.

*** М.С. е изготвила следната таблица:

 

 

Доставчик

Купувач

фактура №:, дата

ДО

ДДС

лихва

**** ЕООД

**** ЕООД

1/15.06.2007

30 674.00

6 134.80

 

**** ЕООД

**** ЕООД

2/17.06.2007

11 740.40

2 348.08

 

 

 

 

 

8 482.88

4 463.39

**** ЕООД

*** ЕООД

3/31.07.2007

1 150.00

230.00

118.23

 

 

С.Г.

 

8 712.88

4 581.62

 

Лихвата за главницата от 8 482.88 лв. е 4 463,39 лв., изчислена от дата 15.07.2007 г. Т.е., от датата на дължимите данъчни задължения за м.06.2007 г. към дата на внесената сума в Републиканския бюджет – 26.09.2011 г.

Лихвата за главницата от 230 лв. е 118.23 лв., изчислена от дата 15.08.2007 г. Т.е., от датата на дължимите данъчни задължения за м.08.2007 г. към дата на внесената сума в Републиканския бюджет – 26.09.2011 год.

Общо дължимите лихви са 4 581.62 лв. върху сумата от 8 712.88 лева.

Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема.

Старозагорски окръжен съд                                  - 21 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

Видно от справка за съдимост № 275/22.01.2015 г. на Районен съд – Стара Загора /л.787–л.788, т.ІІ от настоящото дело/, подсъдимата Г. е неосъждана към датата на инкриминираното деяние – 01.06.2007 г. – 07.08.2007 г.

С присъда № 144/28.05.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 1517/2011 г. по описа на Ямболския районен съд, на основание чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 от НК подсъдимата Г. е осъдена на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнение на това наказание е отложено с изпитателен срок от три години. деянието е извършено на 20.07.2010 г. Присъдата е влязла в сила на 23.11.2012 г.

Видно от справка за съдимост № 266/22.01.2015 г. на Районен съд – Стара Загора /л.781, т.ІІ от настоящото дело/, подсъдимата Б. е неосъждана.

Видно от справка за съдимост № 26722.01.2015 г. на Районен съд – Стара Загора /л.782-л.783, т.ІІ от настоящото дело/, подсъдимият Т. е осъждан.

С влязла на 18.12.2007 г. в законна сила присъда по н.о.х.д. № 290/2007 г. на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл. 290 НК, извършено на 16.11.2004 г., Т. е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”. Изпълнението на това наказание е отложено по реда на чл.66 от НК за срок три години. С присъдата по същото дело по реда на чл.25 НК съдът е кумулирал определеното наказание с наказанието по н.о.х.д. № 968/2004 г. на Районен съд – Пловдив и е определил едно общо наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, изпълнението на което наказание било отложено за срок четири години по реда на чл.66 от НК. Изпитателният срок изтича на 18.12.2011 г.;

С влязла на 06.02.2006 г. в законна сила присъда по н.о.х.д. № 241/2005 г. на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл.206 от НК, извършено в периода 08.10-м.11.1996 г., Т. е осъден на две  години  „лишаване от свобода”. Изпълнението на това наказание е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от четири  години. Изпитателният срок изтича на 06.02.2010 г.;

С влязла на 26.03.2007 г. в законна сила присъда по н.о.х.д. № 188/2007 г. на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 09.10.2006 г., Т. е осъден на месеца „пробация”.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите А.И.А., А.Г.А., Н.С.М., И.Д.Т., П.Х.П., М.С.Д., В.В.С., К.Г.Д., П.Ц.М., К.П.Е., Г.М.Г., разпитани в хода на съдебното следствие, заключението на експерта М.С. и приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата С.Г.Г. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от

                                                   - 22 -

НК, понеже през периода 01.06.2007 г. – 07.08.2007 г. в гр. Стара Загора, като пълномощник и едноличен собственик на капитала на ЕООД ”****” – Стара Загора с ИН ****, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с подсъдимата К.А.Б. - пълномощник на ЕООД „****” Стара Загора с ИН номер ****, избегнала установяването и плащането на  данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 8 712, 88 лв., като:

1.В подадена  на 13.07.2007 г. от името на ЕООД ”****”-Стара Загора с ИН ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 931590/13.07.2007 г., пред ТД на НАП –Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.06.2007 г.-30.06.2007 г. потвърдила неистина – че в този период ЕООД „****” - Стара Загора е получило облагаеми по ЗДДС доставки  от:

-ЕООД „****” с ИН номер ****, с предмет – череши, по данъчни фактури с № 1/15.06.2007 г.  с данъчна основа 30 674 лв. и ДДС -  6 134.80 лв. и № 2/17.06.2007 г. с данъчна основа 11 740.40 лв. и ДДС 2 348.08 лв. и по този начин  в нарушение  на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1  от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на   8 482.88 лв.

2.В подадена  на 07.08.2007 г. от името на ЕООД ”****” - Стара Загора с ИН ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС  с вх.№.2400933203/07.08.2007 г., пред ТД на НАП –Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период  01.07.2007 г.- 31.07.2007 г. потвърдила неистина – че в този период ЕООД „****” - Стара Загора е получило облагаема по ЗДДС с предмет - балирана слама доставка  от:

-ЕООД „****„ с ИН номер **** - балирана слама по данъчна фактура № 3/31.07.2007 г  с данъчна основа 1 150 лв. и ДДС 230 лв. и по този начин в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне ДДС , неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 230 лв.

От субективна страна престъплението по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл.

Съдът счита, че не са налице основанията за преквалифициране на деянието й по чл.255, ал.4 от НК и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, тъй като неплатеното данъчно задължение от 8 712, 88 лв. е внесено в Републиканския бюджет, но не и лихвите върху него. В този смисъл е и посоченото по-горе заключение на назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза от 25.10.2011 г. /л.454 – л.455, т.ІІ от настоящото дело/.

От писмо № 2/18.03.2015 г. на ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора /л.790-л.791, т.ІІ от настоящото дело/ е видно, че ЕООД „****” има задължения, като сред тях не са лихвите върху горното задължение от 8 712,88 лв.

Старозагорски окръжен съд                                  - 23 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

Но в случая става дума за непризнат данъчен кредит на ЕООД „****”, на която фирма и е извършената данъчната ревизия, приключила с РД № 240800258/04.08.2008 г. и РА № 800258/04.06.2008 г. /съответно, л.42 – л.50 и 51 – л.60, т. І от д.п./, а не на ЕООД „****”.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че са налице основания за налагане на наказание на подсъдимата Г. при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно – искрено съжаление за случилото се, чисто съдебно минало към момента на инкриминираното деяние, тежко семейно и финансово положение /подсъдимата Г. работи в чужбина, за да издържа семейството си/, изрядно процесуално поведение, внесла е дължимата главница от дължимия ДДС, изминал е дълъг период от извършването на престъплението до настоящия момент. Ето защо, съдът счита, че са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК /налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко/ и следва да слезе под предвидения от закона минимум от една година лишаване от свобода. Съдът счита, че наказание от три месеца лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Тъй като подсъдимата Г. е с ниски доходи, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно предвиденото в закона наказание глоба до две хиляди лева. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно – съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът следва да групира наложените на подсъдимата Г. наказания по н.о.х.д. № 7/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд /три месеца лишаване от свобода/ и по н.о.х.д. № 1517/2011 г. по описа на Ямболския районен съд /две години и шест месеца лишаване от свобода/, като й наложи едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимата Г. общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата К.А.Б. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, понеже през периода 01.06.2007 г. – 07.08.2007 г. в гр. Стара Загора, като пълномощник на ЕООД ”****” – Стара Загора с ИН:****, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с подсъдимата

                                                                       - 24 -

С.Г.Г. - пълномощник и едноличен собственик на капитала на ЕООД ”****” - Стара Загора с ИН ****, избегнала установяването и плащането на  данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 9 146 лв., като неоснователно начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС , като :

1.В подадена  на 13.07.2007 г. от името на ЕООД „****”-Стара Загора, ИН номер ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 24000931410/13.07.2007 г., пред ТД на НАП - Стара Загора, ведно с извлечения от дневници за покупки и продажби  за данъчния период 01.06.2007 г.- 30.06.2007 г. потвърдила неистина - че в този период ЕООД „****” - СтараЗагора е получила: облагаеми по ЗДДС доставки от  ЕООД „****” с № ****, с предмет – „аванс ечемик”, по данъчни фактури с номера:

- 103/18.06.2007 г.  с данъчна основа 23 490 лв. и ДДС  4 698 лв.;

- 104/18.06.2007 г.  с данъчна основа 21 090 лв.и ДДС  - 4 218 лв.;

и необлагаеми  по чл.12 от ЗДДС доставки с предмет череши от физически лица -земеделски производители:

-И.Д.Т. по ф-ра №1/06.06.2007 г. на стойност 6 800 лв.;

-П.Х.П. по ф-ра №2/06.06.2007 г. на стойност 24 000 лв.; 

както и че в този период ЕООД „****” -Стара Загора е извършило към ЕООД „****” - Стара Загора с ИН **** облагаеми по ЗДДС доставки с предмет „череши” по данъчни фактури с номера :

- 1/15.06.2007 г  с данъчна основа 30 674 лв. и ДДС  6 134, 80 лв.;

- 2/17.06.2007 г  с данъчна основа 11 740, 40 лв.и ДДС 2 348.08лв. и по този начин  в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1  от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне в републиканския бюджет ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на  8 916 лв.

2.В подадена  на 07.08.2007 г. от името на ЕООД „****” - Стара Загора, ИН номер ****, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 2400933202/07.08.2007 г., пред ТД на НАП - Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.07.2007г.- 31.07.2007 г. потвърдила неистина – че в този период ЕООД „****” – Стара Загора е извършило към ЕООД „****” – Стара Загора с ИН **** облагаема по ЗДДС доставка с предмет -  „балирана слама”  по  данъчна фактура с № 3/31.07.2007 г.  с данъчна основа 1 150 лв. и ДДС  230 лв. и по този начин  в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднала от дължимия за внасяне в републиканския бюджет ДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на  230 лв.

От субективна страна престъплението по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл.

Съдът счита, че не са налице основанията за преквалифициране на деянието й по чл.255, ал.4 от НК и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, тъй като подсъдимата Г. е внесла неплатеното данъчно

Старозагорски окръжен съд                                  - 25 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

задължение от 8 712, 88 лв. /а за подсъдимата Б. е 9 146 лв./  в Републиканския бюджет, но не и лихвите върху него. В този смисъл е и посоченото по-горе заключение на назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза от 25.10.2011 г. /л.454 – л.455, т.ІІ от настоящото дело/.

От писмо № 2/18.03.2015 г. на ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора /л.790-л.791, т.ІІ от настоящото дело/ е видно, че ЕООД „****” има задължения, като сред тях не са лихвите върху горното задължение от 8 712,88 лв.

Но в случая става дума за непризнат данъчен кредит на ЕООД „****”, на която фирма и е извършената данъчната ревизия, приключила с РД № 240800258/04.08.2008 г. и РА № 800258/04.06.2008 г. /съответно, л.42 – л.50 и 51 – л.60, т. І от д.п./, а не на ЕООД „****”.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че са налице основания за налагане на наказание на подсъдимата Б. при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно – искрено съжаление за случилото се, чисто съдебно минало, тежко семейно и финансово положение /подсъдимата Б. е безработна/, изминал е дълъг период от извършването на престъплението до настоящия момент. Ето защо, съдът счита, че са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК /налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко/ и следва да слезе под предвидения от закона минимум от една година лишаване от свобода. Съдът счита, че наказание от три месеца лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Тъй като подсъдимата Б. е безработна, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно предвиденото в закона наказание глоба до две хиляди лева. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно – съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.Б.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, понеже през периода 13.08.2007 г.- 14.09.2007 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери – 9957, 12 лв.,  като:

1.В подадена  на 13.08.2007 г. от името на ЕООД „****” - Стара Загора, ИН -****, коригираща справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№  2400933202/13.08.2007 г., пред ТД на НАП - Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.07.2007 г.- 31.07.2007 г., потвърдил неистина – че в този период ЕООД „****” - Стара Загора е получило

                                                                        - 26 -

облагаема по ЗДДС доставка  от:

-ЕООД „****” – София, с № ***, с предмет – „С.М.Р.”, по данъчна фактура с № 126/26.07.2007 г. с данъчна основа 46 820 лв. и ДДС 9364 лв. и по този начин  в нарушение на чл.68,чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднал от дължимия за внасяне ДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на   9364 лв.

2.В подадена  на 14.09.2007 г. от името на ЕООД „****” – Стара Загора, ИН - ****, справка –декларация по чл.125 от ЗДДС  с вх.н. 943961/14.09.2007 г., пред ТД на НАП – Стара Загора, ведно с извлечение от дневник за покупки за данъчния период 01.08.2007 г.-31.08.2007 г. потвърдил неистина – че в този период ЕООД „****” – Стара Загора е получило облагаема по ЗДДС доставка  от:

-ЕООД „****” – Велико Търново, с № ****, по данъчна фактура с  № 234/29.08.2007 г.  с данъчна основа 2965, 60 лв. и ДДС 593,12 лв. и по този начин  в нарушение на чл.68, чл.70, ал.5, чл.71, т.1 от ЗДДС, приспаднал от дължимия за внасяне ДДС неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на  593, 12 лв.

От субективна страна престъплението по чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7, във връзка с чл.26, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че са налице основания за налагане на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – съжаление за случилото се, изминал е дълъг период от извършването на престъплението до настоящия момент. Ето защо, съдът счита, че наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв. е справедливо /чл.255,  ал.1, т.2, пр.1 и т.7 от НК предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба до 2 000 лв./ и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът следва да групира наложените на подсъдимия Т. наказания по н.о.х.д. № 7/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд /една година лишаване от свобода/ и по н.о.х.д. № 290/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд /една година и шест месеца лишаване от свобода/, като му наложи едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи така наложеното общо наказание на подсъдимия Т. да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип.

На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.3 от НК към така наложеното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода съдът следва да присъедини и наложеното на подсъдимия Т. наказание глоба в размер на 100 лв.

Старозагорски окръжен съд                                  - 27 -                       н.о.х.д. № 7/2010 г.

 

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът следва да постанови  подсъдимият Т. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 968/2004 г. по описа на Пловдивския районен съд – две години лишаване от свобода.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи наказанието по н.о.х.д. № 968/2004 г. по описа на Пловдивския районен, наложено на подсъдимия Т., да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип.

Подсъдимите  Г., Б. и Т. следва да бъдат осъдени да заплатят по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в размер на по 201 лв. за всеки един от тях.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимите  Г., Б. и Т. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелстват по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: