Р Е Ш Е Н И Е      

 

 

Номер…115.…..…....19 юни......….Година 2015…….….Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На единадесети февруари......…..……........Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОНЬО ТОНЕВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                           ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                 

Секретар М.Д.

Прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1294………………по описа за 2014 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №361/30.09.2014г., постановена по НОХД №219/2014г. по описа на Районен съд Раднево, с която подсъдимият Г.Е.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият Г.Е.Г.  е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216 ал.5 вр. ал.1 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода,  което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.1 от НК със съдебния акт така наложените наказания на подсъдимия Г.Е.Г. са групирани, като му е определено и наложено едно общо наказание, най-тежкото от тях - три  години и шест месеца лишаване  от свобода, което да се изтърпи при първоначален  строг режим в закрит тип  затворническо общежитие. В тежест на подсъдимия Г.Е.Г. са присъдени направените разноски по досъдебното производство и за възнаграждение на вещо лице.

В постъпилата въззивна жалба от адв.Т.Ф., защитник на подсъдимия Г.Е.Г., са наведени подробни доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон, процесуалните правила, при непълнота на доказателствения материал, както и че същият е необоснован и несправедлив. Моли въззивният съд да отмени присъдата, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за  невиновен по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена, като подсъдимият Г. бъде признат за виновен в извършване на престъпленията по чл.207 ал.2 НК и чл.216 ал.4 НК с налагане на предвиденото наказание глоба за всяко от двете престъпления.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди първоинстанционната присъда.

 

В пледоарията си адв.Ф., защитник на подсъдимия Г.Г., моли съда да уважи депозираната жалба, да вземе предвид съображенията, изложени в допълнителното изложение към същата, както и пледоарията му пред първоинстанционния съд. Защитникът счита, че присъдата е несправедлива, без да е взето под внимание семейното и материално положение на Г., като връщането на част от вещта и възстановяването й е прието едновременно като смекчаващо и отегчаващо отговорността обстоятелство. Заключава, че поради съществени процесуални нарушения и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Районен съд Раднево.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият Г.Е.Г. поддържа изложеното от защитника си.

 

В последната си дума подсъдимият жалбоподател Г.Е.Г. иска от съда справедливо решение.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

      Жалбоподателят Г.Е.Г. е предаден на съд за това, че на 05.01.2014г. направил опит да отнеме 2 броя жп релси на обща стойност 7 254,33лв., собственост на “Ремотекс – Раднево” ЕАД гр. Раднево, без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, чрез използване на лек автомобил “УАЗ 469” с рег. №СТ 54 74 АХ и техническо средство – оксижен, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и е останало недовършено по независещи от дееца причини. Второто обвинение е за противозаконно унищожаване на чужди движими вещи – процесните 2 броя железопътни релси, като е причинил значителни вреди на собственика в размер на 7 254,33 лв.

    Въззивният съд установи, че действително във внесения за разглеждане обвинителен акт не е отразен в пълнота начина на изместване на релсите след срязването на скрепващите планки и болтове. Отразеното, че това е станало с помощта на автомобила, не е достатъчно, като се има предвид тежестта на всяко от отрязаните първоначално парчета – от по 11м и 12м. Не е ясно и как точно с помощта на автомобила е станало това – т.е. къде и как са били повдигнати и закачени и съответно провлачени встрани на терена. В случая обаче не е необходимо да се връща делото на прокурора за пълното изписване на тези обстоятелства, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че именно жалбоподателят Г. е лицето, което е срязало планките с болтовете, съответно релсите и ги е изнесло встрани от жп съоръжението. Установеното със свидетелски показания, както и с протокола за оглед и приложен фотоалбум, че планките на коловоза, съответно и частите от релси там, са били прясно срязани и по начин, сходен с нарязаните парчета от релси, изнесени встрани, не разкрива онази степен на категоричност, която да наложи единствено възможният извод, че именно подсъдимият е лицето, което е извършило това деяние. Свидетелите Борислав и Жулиен Биневи, след като са били уведомени от охраната, са изтичали незабавно до мястото, където е бил установен Г. и това е било до вече изнесените встрани и нарязани парчета релси. Следователно, липсват доказателства, че подсъдимият е срязал планките и скобите на релсовия път и е провлачил релсите встрани от коловоза. Изложеното обаче не обосновава извод за несъставомерност на деянията, за които му е повдигнато обвинение.

     Категорично е установено, че подсъдимият е лицето, което е нарязало вече изнесените встрани парчета от релси с намерения на местопроизшествието оксижен, като е приготвило и процесния лек автомобил за откарването им. Първоначално св. Христо Е. видял от вишката пушека от рязането на метала, а пристигналите веднага на място свидетели Биневи установили Г. непосредствено до нарязаните парчета релси. Подсъдимият бил с оксижен в ръка и при задаването на свидетелите го захвърлил встрани. Ето защо настоящата инстанция счита, че жалбоподателят следва да отговаря за недовършения опит за квалифицирана кражба, каквото обвинение му е повдигнато. Дори да не е доказано, че именно той е срязал и изнесъл релсите встрани от коловоза, то, тъй като отрязаните парчета от 11м и 12м са били непосредствено до жп съоръжението, за дееца е било ясно, че отнема вещи, които са част от това съоръжение, респективно, че същите са собственост на “Ремотекс – Раднево” ЕАД. Съответно, нарязвайки релсите на по-малки парчета, Г. ги е направил негодни за употреба по предназначението им. Заявеното в заключението на назначената техническа експертиза, че минималната дължина за използване на релса е 6 метра, не води до различен извод, тъй като е нарушена първоначалната дължина на функциониращите релси. Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на защитата за несъставомерност на всяко от деянията, като счита, че правилно подсъдимият е признат за виновен по всяко от повдигнатите му обвинения.

При преценката за съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното въззивният съд намери, че с оглед на обстоятелството, че се касае за опит за кражба, следва наказанието да бъде намалено от три години и половина на две години и половина лишаване от свобода. Съответно, следва да се намали и наложеното наказание за престъплението по чл.216 ал.1 НК от три години на две години лишаване от свобода. Прилагайки разпоредбата на чл.23 ал.1 НК, следва определеното общо наказание също да се намали на две години и половина лишаване от свобода. Режимът и типът затворническо заведение остават същите с оглед на обстоятелството, че на подсъдимия вече е налагано наказание лишаване от свобода, за което не е реабилитиран.

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №361/30.09.2014г., постановена по НОХД №219/2014г. по описа на Районен съд Раднево, в частта досежно наложеното наказание, както следва: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г.Е.Г. наказание за извършеното престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК от три години и шест месеца на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г.Е.Г. наказание за извършеното престъпление по чл.216 ал.1 НК от три години на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и в частта досежно определеното общо наказание, като НАМАЛЯВА размера на същото на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението е окончателно.

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                    2.