Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 101  /        05.06.                     Година 2015                        Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                       Първи наказателен състав

На петнадесети април                                     Година 2015

в публичното заседание в следния състав:

                                                         

Председател: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

Членове: 1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                          2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар:  М.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНЧХД
№ 1046 по описа за 2015 година, прие за установено следното:

 

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 3 от НПК.

 

С Присъда № 14 от 29.01.2015 год., постановена по НЧХД № 2685/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционния съд е признал подсъдимия Ж.С.А. за виновен в това, че на 21.09.2013 год. в гр. Стара Загора причинил на В.В.С., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в страдание вследствие на кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и основата на носа и охлузване на дясната скулна област – престъпление по чл.130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.

 

Със същата присъда подсъдимият Ж.С.А. е бил осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец В.В.С. сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените не имуществени вреди вследствие на претърпяното страдание в резултат причинените му телесни увреждания на 21.09.2013 год. в гр. Стара Загора, съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (21.09.2013 год.) до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 666 (шестстотин шестдесет и шест) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Предявеният от частния тъжител и граждански ищец В.В.С. против подсъдимия Ж.С.А. граждански иск за не имуществени вреди в останалата му част над размера от 500 (петстотин) лева, до претендирания размер от 3000 (три хиляди) лева, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Подсъдимият Ж.С.А. е бил осъден да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.

 

Недоволен от така постановената присъда е останал служебният защитник на подсъдимия Ж.С.А., адв. В.Д., който в законоустановения срок е депозирал жалба срещу същата. В жалбата се твърди, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като цялото производство пред Старозагорския районен съд е протекло под формата на “задочно”, съгласно изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Неколкократно, е поискал спиране на производството до издирване на подсъдимия Ж.С.А. и осигуряване на участието му в процеса. Старозагорския районен съд е оставил без уважение тези му искания и е приключил делото без участието на подсъдимия Ж.С.А..

Адв. В.Д., счита, че по този начин е било ограничено правото на защита на подсъдимия А., като той не е могъл да осъществи правото си на лична защита и да направи необходимите искания за събиране на доказателства доказващи неговата невинност.

Моли присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и делото върнато на Старозагорския районен съд с указания за спиране на производството в етапа преди даване ход на съдебното следствие или преди даване ход на делото по същество.

Алтернативно моли, ако съдът приеме, че наличните доказателства не установяват по безспорен начин извършването на деянието от обективна и субективна страна да постанови оправдателна присъда или производството да бъде спряно на основание чл. 334, т. 5 от НПК.

В съдебно заседание адв. Д. поддържа изцяло жалбата и направените в нея искания, моли съда те да бъдат уважени.

В съдебно заседание частния тъжител и граждански ищец В.В.С., редовно призован чрез повереника си адв. Ч., не се явяват. С молба с вх. № 4663 от 15.04.2015 год. уведомяват съда, че няма да сочат нови доказателства и предлагат да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

 

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НЧХ дело № 2685/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Старозагорският районен съд в мотивите към обжалвания съдебен акт е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на производството гласни и писмени доказателства и е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия Ж.С.А., тъй като същият не е открит на постоянния и настоящия му адрес и местоживеенето му не е било установено, макар да са били положени всички възможни усилия в тази насока, включително и чрез обявяването му за щателно общодържавно издирване.

 

На 21.09.2013 год. след полунощ тъжителят В.В.С. бил с компания (св. Р.С.С. и две момичета) в заведението „Паша”, находящо се в гр. Стара Загора. По същото време там били подсъдимият Ж.С.А. със своя компания и св. М.Е.Н. със своя компания. Тъжителят разпознал свой познат от компанията на подсъдимия и отишъл да го поздрави. Тогава, след кратък разговор помежду им, подсъдимият, с когото тъжителят бил във влошени отношения от по-рано, ударил с глава последния в областта на лицето. Охранителите на заведението се намесили незабавно и успели да предотвратят развоя на инцидента.

В резултат на нанесения му от подсъдимия удар с глава в областта на лицето тъжителят  получил телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и основата на носа и охлузване на дясната скулна област, причинили му страдание, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

 

Към датата на извършване на инкриминираното деяние и към момента подсъдимия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

 

Изложената фактическа обстановка е установена от:

Показанията на свидетелите Р.С.С. и М.Е.Н. (очевидци на случилото се), Г.И.Г. (полицейският служител, извършил проверка по случая въз основа на подадена жалба от тъжителя), М.И.П. и Г.Т.Т. (охранители в заведението „Паша” по време на извършване на инкриминираното деяние).

Съдебно - медицинско удостоверение № 332 от 24.09.2013 год., преписка № 5418/2013 год. на РП - Стара Загора (№ 13949/2013 год. на Първо РУ „Полиция” гр. Стара Загора), справка от управителя на клуб „Паша” гр. Стара Загора от 29.07.2014 год. с приложен към нея график на работното време за м. септември 2013 год., издаден от охраняващото заведението дружество - „Ронин 66” ЕООД, справка от ОД на МВР - гр. Стара Загора за личните данни и характерни белези на подсъдимия от последния издаден му документ за самоличност и справки за съдимост на подсъдимия.

Протокол № 433 от 29.07.2014 год. за изготвена техническа експертиза с фотоалбум към нея и заключение на съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 12 - 2015 год.

 

Съдът правилно е отчел, че в случая са налице противоречия между показанията на свидетелите С. и Н., от една страна, и показанията на св. Г., от друга страна, в частта им относно механизма и начина на причиняване на телесните увреждания на тъжителя. Свидетелите С. и Н. твърдят, че подсъдимият е ударил тъжителя с глава в областта на лицето, а св. Г., че „доколкото ми е известно, потърпевшият се доближава до масата на извършителя, разговарят кратко и той му нанася юмручни удари”. В тази им част съдът правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите С. и Н., понеже са непротиворечиви и кореспондират помежду си, като при това и двамата са очевидци на случилото се, докато св. Г. не е възприел пряко и непосредствено инкриминираното деяние, а пресъздава разказаното му в хода на извършената от него полицейска проверка по случая и то под условие („Доколкото си спомням…”). Нещо повече: в тази им част, кореспондираща и с изложените в тъжбата факти и обстоятелства, показанията на свидетелите С. и Н. се потвърждават от заключението на приетата от съда и не оспорена от страните съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 12 - 2015 год.: „Описаните травматични увреждания [според предходния абзац на заключението: „кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и основата на носа, охлузване на дясната скулна област”] са причинени от действието на твърди и тъпо - ръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочени в тъжбата”.

 

Що се отнася до довода на защитника, че били налице противоречия между дадените от св. С. писмени сведения в хода на извършената полицейска проверка, кореспондиращи според защитника в частта им относно механизма и начина на причиняване на телесните увреждания на тъжителя с показанията на св. Г., и показанията му в съдебно заседание, съдът основателно е приел, че дори и да са налице такива противоречия, последните са без правно значение и не следва да бъдат обсъждани. Това е така, защото писмените обяснения (сведения) в хода на извършена полицейска проверка имат характер на гласни доказателства, които обаче не са били събрани по реда и при условията, предвидени в НПК, поради което основателно не са ползвани при постановяване на присъдата, тъй като за разлика от показанията дадени в хода на съдебното следствие в конкретния случай същите не са били депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

 

Правилно не е споделен и доводът на защитника, че показанията на свидетелите С. и Н. в частта им относно механизма и начина на причиняване на телесните увреждания на тъжителя се опровергават от показанията на свидетелите П. и Т., тъй като последните заявяват, че не си спомнят за конкретен инцидент през инкриминираната вечер.

 

Относно съществуващото противоречие между съдебно-медицинското удостоверение № 332 от 24.09.2013 год. и заключението на съдебно - медицинската експертиза по писмени данни № 12 - 2015 год. в частта им до какво са довели причинените на тъжителя телесни увреждания (болка – според удостоверението, страдание – според експертизата) съдът правилно е кредитирал с доверие последното, тъй като именно назначената по реда и условията на НПК експертиза съставлява надлежно доказателствено средство за установяване на обсъжданото обстоятелство.

 

Действително житейски оправдано обяснение има и разминаването в резултатите от разпознаването на извършителя на инкриминираното деяние от свидетелите С. и Н. въз основа предявения им фотоалбум, изготвен за целта  от техническата експертиза № 433 от 29.07.2014 год., ако и двамата да описват в показанията си дееца по идентичен начин, съответстващ, както на характерните белези (в частност: ръста на подсъдимия) според данните за тях от последния издаден на подсъдимия документ за самоличност, така и на визията на последния от снимката му във фотоалбума - № 2. В случая св. С. разпознава именно подсъдимия, докато св. Н. – друго лице (снимка № 3). Защото св. Н. заявява, че е виждал подсъдимия само един път – при извършване на деянието, в обстановка, характерна за нощно заведение, докато св. С. е виждал подсъдимия няколко пъти и по -рано, и го е познавал, макар и бегло, тъй като са се срещали във връзка с работата си – и двамата са работили като шофьори, т.е. св. С. (за разлика от св. Н.) е имал ясно изградена във времето и запаметена визуална представа за подсъдимия, придобита в обстановка, позволяваща му възприемане на повече подробности от неговата визия, докато по аргумент за противното объркването на св. Н. при разпознаването и то въз основа на снимки на лица със сходна визия на лицето е напълно обяснимо. Ето защо по отношение на споменатото разминаване съдът правилно е кредитирал изцяло с доверие резултата от извършеното разпознаване на подсъдимия от св. С..

 

В останалата им част доказателствата по делото са непротиворечиви, поради което правилно не са били обсъждани от първоинстанционния съд.

 

При така установените обстоятелства по делото съдът основателно е приел за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 21.09.2013 год. в гр. Стара Загора подсъдимият Ж.С.А. е причинил на В.В.С., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в страдание вследствие на кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и основата на носа и охлузване на дясната скулна област, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл. 130, ал. 2 от НК.

 

Съдът правилно е приел, че разминаването между характера на телесната повреда, посочен в тъжбата – болка, и приетия от съда с присъдата му – страдание, е несъществено, както от правна гледна точка, тъй като не променя нейния вид – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, така и от фактическа гледна точка, тъй като изцяло кореспондира с конкретните телесни увреждания, посочени в тъжбата и имащи в случая водещо значение (кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и основата на носа и охлузване на дясната скулна област), т.е. не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото с тъжбата обвинение, нито до приложението на различна законова разпоредба, още по-малко такава, визираща състав, който да е по-тежко наказуем.

 

Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимия Ж.С.А. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било извършено, в частност: ударът с глава в уязвима област от човешкото тяло (лицето) обуславя целения с него вредоносен резултат.

 

При определяне на вида и размера на наказанието съдът е взел предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл. 36 от НК;

- предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лева;

- чистото съдебно минало на подсъдимия, включително и липсата на осъждане по чл. 78а от НК, което съдът правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство;

- липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да не са елемент от престъпния състав и поради това да биха могли да бъдат отчетени като такива;

-липсата на съставомерни имуществени вреди, а и изобщо на причинени с деянието имуществени вреди, доколкото такива не са били претендирани и не са събрани доказателства да са били причинени.

 

При тези съображения, съдът основателно е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, като е освободил подсъдимия Ж.С.А. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му е наложил административно наказание „глоба” в минималния предвиден от закона размер, а именно 1000 лева.

 

Предявеният граждански иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 и сл. от ЗЗД, като, предвид изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от не имуществен характер за тъжителя и гр. ищец вследствие на нанесените му телесни увреждания и причинна връзка между тях. С оглед на изложеното и имайки предвид вида и характера на конкретните телесни увреждания, причинени на тъжителя, липсата на данни за някакъв по-значителен като времетраене период за възстановяването му, периодът от време, изминал от извършване на деянието до постановяване на присъдата, и критериите за справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази насока, съдът правилно е приел, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на 500 лева, поради което и го е уважил до този размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането (21.09.2013 год.) до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до претендирания размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.

 

Съдът правилно е преценил и е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя и гр.ищец сумата от 666 лева, представляваща направени от него разноски по делото, както и да заплати на държавата сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.

Настоящата инстанция не споделя становището на служебния защитник на подсъдимия Ж.С.А. - адв. В.Д., че в хода на първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като то е проведено под формата на “задочното производство”, съгласно изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК и по този начин е било ограничено правото на защита на подсъдимия А., като той не е могъл да осъществи правото си на лична защита и да направи необходимите искания за събиране на доказателства, доказващи неговата невинност.

Делото действително е разгледано в отсъствие на подсъдимия Ж.С.А., тъй като същият не е открит на постоянния и настоящия му адрес и местоживеенето му не е било установено, макар да са били положени всички възможни усилия в тази насока, включително и чрез обявяването му за щателно общодържавно издирване.

Нещо повече, в резултат на това издирване подсъдимия Ж.С.А. е бил установен на ГКПП – Русе на 12.02.2015 год. и е уведомен, че срещу него е образувано НЧХ дело № 2685/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, по тъжба на частния тъжител и граждански ищец В.В.С., за причинени му на 21.09.2013 год. телесни увреждания /писмо вх. № 5181/10.03.2015 год. по описа на Старозагорския районен съд, лист 21 от ВНЧХД № 1046/2015 год. по описа на Старозагорски ОС/.

По този повод подсъдимия Ж.С.А. на същата дата 12.02.2015 год. е написал собственоръчно обяснение, с което е удостоверил, че е запознат с обстоятелството, че срещу него е образувано и се води НЧХД № 2686/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд. След тази дата са проведени две съдебни заседания пред Окръжен съд гр. Стара Загора съответно на 11.03.2015 год. и 15.04.2015 год. като А. не е проявил никакъв интерес към хода на производството и по никакъв начин не е предприел действия за защита на своите законни права и интереси. Въпреки, че и на този етап от производството можеха да се съберат всички доказателства в негова защита.

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 14 от 29.01.2015 год., постановена по НЧХД № 2685/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, като правилна и законосъобразна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                           2.