Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 100                                        04.06.2015г.                   град Стара Загора

 

      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        І наказателен състав

на тринадесети май                                                                  2015 година                                                                   

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

           

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА                                         

                                                                КРАСИМИР РАЧЕВ

СЕКРЕТАР : М.С.

ПРОКУРОР: АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1058 по описа за 2015 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

    Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

   С Присъда № 12 от 26.01.2015г., постановена по НОХД № 854/2014г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият  А.М.Д. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2013г., в гр. ****, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат”,  peг. № СТ 7384 ВА, в посока запад, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:

 - чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, но не сторил това;

 - чл.20, ал.2, изречение "второ" от Закона за движението по пътищата: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не намалил скоростта своевременно при възникналата опасност за движението;

- чл.116, предложение „първо” от Закон за движението по пътищата: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…”,

 но не сторил това и по непредпазливост причинил на пешеходката М. И. И., ЕГН **********, многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на малкия и на продълговатия мозък, което й  е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; двустранна бактериална пневмония, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; десностранна хемипареза с дифузно намалена мускулна сила, причинила трайно затрудняване на движенията на горния и долния десни крайници за срок, по-дълъг от 30 дни и сублуксация на С-1 с частична руптура в атлантоаксиалната медианна става, причинило трайно затрудняване на движенията на шията за срок, по-дълъг от 30 дни, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, буква ”а”, предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, буква ”б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК, във връзка с чл.54, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във връзка с ал.3, т.1, във връзка с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, Е ОСЪДЕН на „Пробация” с пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца.

 

 Със същата присъда на основание чл.343г от НК, във връзка с чл.343а, ал.1, буква ”а”, предложение второ, вр. чл.343, ал.1, буква ”б”, предложение второ,  във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият А. М. Д., с посочена по–горе самоличност, е лишен от право да управлява МПС за срок от пет месеца.

 

Със същата присъда подсъдимият А. М. Д., с посочена по-горе самоличност, е осъден да заплати на гражданския ищец М. И. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на И. И. М., сума в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 15.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до размера на 13000.00 /тринадесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

 

Подсъдимият А. М. Д. е осъден да заплати на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Стара Загора сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сума в размер на 100.00  (сто) лева, представляваща направени разноски в съдебно заседание.

 

Подсъдимият А. М. Д., е осъден да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора сумата в размер на 240.00 (двеста и четиридесет) лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.

 

  Против горепосочената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от адв. Б. Б. *** -  защитник на подсъдимия А. М. Д.

 В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност  на постановената присъда. Прави се искане  да бъде изменена присъдата, като подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да бъде намален размера на уваженият граждански иск.

 

         Подсъдимият А.М.Д. поддържа доводите на защитника си.

 

          Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че тъй като не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

        

          За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, води се на отчет в сектор „Пътна полиция” ОД МВР Стара Загора и видно от справката за нарушител от региона /виж лист 47 от ДП/ не се проявява като системен нарушител на правилата за движение по пътищата.

На 15.06.2013 г., около 15.30 часа, по ул.„*****” в гр.****, в посока изток-запад, се движил лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат”, peг. № СТ 7384 ВА, управляван от подсъдимия А. М. Д. На предната дясна седалка в автомобила пътувала свидетелката И. Д.

Когато автомобилът се намирал в близост до отсечката между ул."*****" и ул."****", водачът – подсъдимият Д. забелязал пешеходците - свидетелите М. И., родена на ***г. и Г. И., които се намирали на южния тротоар и се канели да предприемат пресичане на пътното платно. Свидетелката М. И. навлязла на платното, като се движела бързо и започнала да го пресича по диагонал, посока от югоизток към северозапад. Когато достигнала до средата на платното свидетелката И. бързайки продължила движението си към северната пътна лента и навлязла в лентата за движение на лекия автомобил, марка "Фолксваген Пасат" управляван от подсъдимия Д.

Виждайки, че свидетелката И. навлиза в неговата лента за движение, подсъдимият Д. задействал спирачната система, но въпреки това, при така създалата се ситуация последвал удар между предната лява част на лекия автомобил и свидетелката М. И. В резултат на удара тялото на свидетелката И. попаднало върху предния капак, било носено и отхвърлено на асфалта на около 1 метър пред автомобила.

Непосредствено след случилото се подсъдимият преустановил движението на автомобила и се притекъл на помощ на свидетелката И. Виждайки, че свидетелката И. е получила наранявания подсъдимият веднага я качил в автомобила си и я откарал в ЦСМП - Стара Загора за оказване на медицинска помощ. Свидетелката И. била прегледана и обслужена в ЦСМП, след което настанена за лечение в МБАЛ - Стара Загора.

След като откарал свидетелката И. за оказване на медицинска помощ и лечение в медицинското заведение, подсъдимият се върнал на мястото на произшествието. Там пристигнал и екип на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора. Служителите на полицията тествали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", № 0042, при което не е отчетено наличие на алкохол в издишания въздух.

 

           Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 244/2013г. /лист 32-33 от ДП/ е, че в резултат на настъпилото ПТП, М. И. е получила травматични увреждания, характеризиращи се като многостепенна средна телесна повреда, както следва: контузия на малкия и на продълговатия мозък, което й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; двустранна бактериална пневмония, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; десностранна хемипареза с дифузно намалена мускулна сила, причинила трайно затрудняване на движенията на горния и долния десни крайници за срок, по-дълъг от 30 дни и сублуксация на С-1 с частична руптура в атлантоаксиалната медианна става, причинило трайно затрудняване на движенията на шията за срок, по-дълъг от 30 дни.

 

         Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза /лист 38-43 от ДП е, че подсъдимият преди и в момента на настъпване на удара с пешеходката И. е управлявал лекия автомобил със скорост 32,5 км/ч. В момента, когато пешеходката И. е навлязла в платното за движение, автомобилът се е намирал на разстояние 54-57 м от мястото на удара /при бърз ход на пешеходката/. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е 16,24 метра и пешеходката не е попаднала в нея. Подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието и да спре преди мястото на удара, но е реагирал със закъснение. В случая причината за настъпилото ПТП е субективна и се дължи на поведението на подсъдимия Д. Същият е упражнил недостатъчен контрол върху управляваното от него моторно превозно средство и е направил неправилна преценка на пътната ситуация. Експертизата е категорична, че при бягане на пешеходката закъснението на водача е 0,998 секунди, считано от момента на излизане на пешеходката измежду паркираните автомобили, а при бърз ход на пешеходката закъснението на водача е 2,63 секунди, но и в двата случая е налице закъсняла реакция на подсъдимия. 

       

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани на досъдебното производство доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не.

         Законосъобразно е прието от решаващия съд, че гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от   показанията на свидетелите Т. П. Т., Г. С. М., И. Б. Д., С. Н. С., М.И.И. и И.И.М., които кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, декларация за СМПИС, справка за съдимост, заключение на  съдебномедицинска експертиза по писмени данни №244/2013г., заключение на автотехническа експертиза.

 

         В тази връзка въззивният съд не намира за необходимо да коментира всяко едно от доказателствата поотделно. Районен съд Стара Загора, както вече бе посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и е посочил конкретно въз основа на кои доказателства възприема гореизложената фактическа обстановка, защо ги кредитира с доверие. Следва да се отбележи, че пострадалата е станала опасност за пътното движение от момента, в който е стъпила, макар и неправомерно на пътното платно, което демонстрира нейното желание да пресече и да премине от другата страна на пътя. Още тогава видно от доказателствения материал, подсъдимият е имал възможност да забележи поведението на потърпевшата и да реагира адекватно, в случая да спре движението на автомобила, като по този начин би се избегнал пътния инцидент. Относно приложението на чл.78а, въззивният съд споделя законосъобразния извод на решаващия съд, че по отношение на подсъдимия не е налице реабилитация за осъждането му по НОХД № 1211/2006г. по описа на Районен съд Петрич /справка чл.82, ал.5 НК/.

 

             При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съблюдавал принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. При определяне на наказанието правилно са отчетени като смекчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства – съжаление за случилото се, липса на данни за предишни нарушения на правилата за движение по пътищата. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

                                 

          Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 343г вр. с чл. 343а, ал. 1, б. “б”, предл. второ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като по гореизложените съображения районният съд е лишил подсъдимия Д. от правото да управлява МПС за срок от пет  месеца.

         Предвид акцесорния характер на гражданския иск, същият правилно е бил уважен до размера на 5000 лева, като в останалата му част до размера на 13 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид постановената осъдителна присъда, последица се явява и осъждането на подсъдимия да заплати  направените по делото съдебни и деловодни такива. 

                 

          Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 във вр. с чл. 338 от НПК, същата следва да бъде потвърдена. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 26.01.2015г., постановена по НОХД № 854/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.