Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 109                                         17.06.2015 г.                        град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесети май                                                                          Година 2015

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР К.Ц.

ПРОКУРОР

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНЧХД № 1070 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 11 от 26.01.2015 г., постановена по НЧХД № 620/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата С.Г.Г. е призната за виновна в това, че на 10.09.2014г. в село З., общ.Ч. казала думи, унизителни за честта и достойнството на Д.К.Д., родена на *** г., като думите са изречени в присъствието на Д., а именно: «двойкаджийка», «Ще станеш курва като майка си» и обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, във вр. чл.146, ал.1, във вр. с чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимата С.Г.Г. е осъдена да заплати на частната тъжителка Д., действаща лично и със съгласието на своята майка Д.Г.К.  сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане – 10.09.2014г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата част до претендираните 2 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимата Г. е осъдена да заплати на частната тъжителка направените по делото разноски в размер на 12 лева, както и да заплати в полза на Съдебната власт държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева.

 

     В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от   подсъдимата С.Г.Г. чрез защитника й адв. С.П. ***.

Във въззивната жалба се прави оплакване за неправилност на присъдата, без да се развиват съображения. Прави се искане присъдата да бъде изцяло отменена и постановена нова, с която подсъдимата С.Г.Г. да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението по повдигнатото с тъжбата обвинение и да бъде оправдана, както и да се отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.

 

Повереника на частната тъжителка адв. Б.И. пледира за това, въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

 

Подсъдимата Г. в съдебно заседание лично и чрез повереника се адв. П. поддържа подадената въззивна жалба, както и искането за постановяване на нова оправдателна присъда.  

 

     Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата и по повдигнатите във въззивната жалба основания, прие следното:

Д.Г.К. е майка на непълнолетната тъжителка Д.К.Д. и упражнява родителските права над детето.

К., заедно с приятеля си Д. и брат си развивали търговска дейност на територията на Община Д. и на села от Община Ч. и Община Б..

Семейството на подсъдимата Г. от години има влошени, изострени отношения с майката на тъжителката по повод на това, че са конкуренти в търговската дейност, която упражняват по пазарите.

Видно от представеното заверено копие на Ученическа книжка на тъжителката, през учебната 2012/2013 г. Д. е ученичка в осми клас и е завършила с годишни оценка от седем предмета с три шестици, три петици и една четворка.

Видно от отразеното в Ученическа книжка на тъжителката за учебната 2013/2014 г., Д. е завършила девети клас с успех „Отличен" за всички 16 учебни предмета.

В ранната сутрин на 10.09.2013 г. майката на тъжителката, приятелят й Д. и тъжителката, пристигнали от гр. Д. в с. З., общ. Ч., за да продават стока на пазара. Там на местния пазар наредили стоката си и тъжителката останала с майка си да продават. Около 08,00 часа на пазара в с. З. пристигнали свидетелите Ю.И. и Н.К., които също се занимавали с търговска дейност и дошли да продават стока на същия пазар.

Малко преди 09.00 ч. в селото на пазара пристигнали съпрузите Ж.Г. и С.Г. /подсъдимата/, с дъщеря си и с майката на С.Г. - свидетелката Г.П..

В началото на пазарния ден свидетелят Г. - младши полицейски инспектор на с. З. обходил пазара с автомобила си и не видял нищо нередно.

Около 9.00 часа на 10.09.2013 г. на пазара в с. З., при пристигането на Г.на пазара, със слизането от микробуса им, Г. започнал на глас да негодува по адрес на майката на тъжителката по повод на мястото, където същата е установена да продава. Негативното му отношение се пренесло и към тъжителката Д.Д.. Към Г. се присъединила и подсъдимата Г., която нарекла тъжителката: „двойкаджийка" и че „ще станеш курва като майка си". Думите били казани публично, чути от свидетелите Ю.И. и Н.К. и били насочени към тъжителката, която се смутила и изплашила. Малко след това при тъжителката и майка й пристигнал техен близък, който останал с тях. Около 12.00 ч. тъжителката и майка й решили да напуснат пазара и започнали да събират стоката. Докато тъжителката прибирала едно от одеалата била избутана от подсъдимата и впоследствие ударена по лицето с шамар от свидетеля Г.. Приятелят на майката на тъжителката след това се отправил към Г. и помежду им възникнало физическо съприкосновение, станало повод свидетелката Г.П. да подаде сигнал на тел.112 за възникнал скандал и сбиване.

Въззивният съд след самостоятелен анализ на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие намира, че районният съд правилно и обосновано е приел, че обвинението по тъжбата срещу подсъдимата С.Г. е доказано по несъмнен начин. От първоинстанционният съд са положени усилия и са били събрани всички доказателства, необходими за пълното изясняване на делото от фактическа страна, като съдът е уважил всички искания на страните за допускане до разпит като свидетели на посочените от тях лица. Обсъждайки депозираните от същите показания, съдът е стигнал до правилни и обосновани изводи за това, че подсъдимата С.Г. е извършила деянието, предмет на частното обвинение. Съдът е изложил и убедителни съображения кои свидетелски показания приема за достоверни и защо, като настоящата инстанция изцяло споделя приетото.

Това, че свидетелите Ю.И. и Н.К. са били в това качество и по други дела между тъжителката или майка й от една страна, и съпруга на подсъдимата – свидетеля Ж.Г.в от друга, не е основание да не се вярва на показанията им. Действително, между посочения кръг от лица във връзка с един и същи инцидент състоял се на инкриминираната дата 10.09.2013г. има образувани няколко наказателни дела от частен характер, по част от които има влезли в сила осъдителни присъди ( по НЧХД №5/2014г. по описа на Районен съд - Чирпан и по НЧХД №413/2013г. по описа на Районен съд - Чирпан), но установено е, че именно свидетелите Ю.И. и Н.К. са единствените очевидци на случилото се.

Районният съд, преди да кредитира с доверие показанията на свидетелите Ю.И. и Н.К., от които изцяло се потвърждава обвинителната теза по частната тъжба, ги е подложил на внимателен и задълбочен анализ, поотделно и съпоставяйки ги с другата група гласни доказателства – тази на свидетелите на подсъдимата, всички нейни близки и родственици със сериозни съмнения относно тяхната безпристрастност, поради което и правилно съдът е дал вяра на първите свидетели, които са установили съставомерните факти и обстоятелства обективно и непредубедено, а на вторите не е дал вяра с оглед на тяхната заинтересованост. Показанията на свидетелите И. и К. кореспондират и се подкрепят от събраните в хода на първо-инстанционното съдебно следствие писмени доказателства, което е още едно основание да им се даде вяра.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че от първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата и приетите за установени факти изцяло кореспондират на доказателствата, на които е даден кредит на доверие. Възражението на защитата на подсъдимата в обратния смисъл поради това се явява неоснователно.

Неоснователно се явява и възражението на адв. П. – защитник на подсъдимата С.Г., развито в хода на съдебните прения, че думите по обвинението “двойкаджийка” и “ще станеш курва като майка си” нямат обиден характер. Районният съд, в мотивите към обжалваната присъда, е развил подробни съображения относно това, че употребените от подсъдимата срещу частната тъжителка Д.К.Д. думи имат унизителен за честта и достойнството на тъжителката характер и значение, които се споделят от въззивната инстанция. Тъй като обидата е нанесена публично и подсъдимата е съзнавала унизителния характер на изречените от нея думи и е искала по този начин да засегне чувството за лично достойнство и чест на пострадалата и то на публично място, в присъствието  на други лица, с деянието си С.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

С обжалваната присъда районният съд законосъобразно, след като е признал подсъдимата за виновна в извършване на горепосоченото престъпление и при наличието на предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК, я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание “глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лева, при наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Законосъобразна е присъдата и в гражданската част, като при определяне размера, до който следва да се уважи гражданския иск, а именно за сумата от 600 лева, съдът е съобразил всички относими обстоятелства, като е уважен ведно със законните последици – законната лихва. Този размер е достатъчен за да възмезди всички неимуществени вреди претърпени от гражданската ищца Д.Д. и се явява справедлив. Правилно гражданския иск в останалата му част до размера от 2000 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Обжалваната присъда е законосъобразна и в частта за разноските, които с оглед постановената осъдителна присъда са възложени в тежест на подсъдимата.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му въззивният съд намери, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

                                                                                       

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                      Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11 от 26.01.2015 г., постановена по НЧХД № 620/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ:          1.      

 

 

                             2.