Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер..…110…..17…. юни..…...….Година 2015……........Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На десети юни ..............................................Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                         ТАТЯНА ГЬОНЕВА

         

Секретар Д.Х.

Прокурор Митко Игнатов

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1091……................по описа за 2015 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №226 от 09.12.2014г., постановена по НОХД №1921/2014г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият С.Х. е признат за виновен в това, че на 06.07.2014г. в гр. Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил м.”Фиат Брава” с рег. № СТ 2360 АР с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер ARDN 0019, поради което и на основание чл.343б ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият на основание чл.343г вр. чл.37 ал.7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 06.07.2014г. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за несправедливост и неправилност на съдебния акт, както и за допуснати нарушения на материалния закон. 

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че  събраните доказателства потвърждават изводите на първоинстанционния съд относно виновността на подсъдимия, липсват съществени нарушения на процесуални правила, присъдата е съобразена с целите на наказанието, поради което предлага да бъде оставена в сила.

 

Защитникът на подсъдимия С.Х. - адв.Ж., не оспорва мотивите на първоинстанционния съд досежно осъдителната присъда въз основа резултатите от алкохолната проба с техническо средство “Дрегер Алкотест”. Пледира пред съда да отсъди по справедливост, като моли, ако въззивният съд намери наложеното наказание за основателно, предвид закона, да го потвърди.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият С.Р.Х. поддържа изложеното от защитника си. Добавя, че като шофьор за 37 години и е имал само две наказания и не е допускал, че след осемчасов сън са възможни отчетените стойности.

 

В последната си дума подсъдимият С.Р.Х. предоставя на съда да прецени кое е справедливото наказание.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

   

Подсъдимият С.Р.Х. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК – за това, че на 06.07.2014г. в гр. Стара Загора е управлявал лек автомобил Фиат “Брава”
с рег. № СТ 23 60 АР с концентрация на алкохол в кръвта над едно цяло и две над хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство “Дрегер Алкотест 7510”.

По делото е установено по безспорен начин, че на 05.07.2014г. срещу 06.07.2014г. Х. е консумирал между 500 и 600 мл джин, като консумацията на алкохол е приключила около 3.30 часа през нощта. Установено е също, че след това си е легнал да спи, като на следващата сутрин е потеглил със съпругата си от с.Димовци, общ.Гурково, където гостували на приятели, към с.Шаново, където имали къща. В с.Шаново брали плодове и към 13.00 часа потеглили към Стара Загора. През това време лекият автомобил е бил управляван от съпругата на подсъдимия Марияна Христова. В Стара Загора оставили част от плодовете на тъщата на последния и, тъй като съпругата му не желаела да управлява автомобила в условията на населеното място, Х. седнал зад волана. Автомобилът бил спрян за проверка от патрул на КАТ, при което бил установено чрез техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” наличие на алкохол 1,38. Подсъдимият не се е възползвал от предоставената му възможност да бъде извършено кръвно изследване, поради което, съобразно разпоредбата на чл.6 от Наредба №30/2001г., правнорелевантни се явяват показанията на техническото средство.

След приключване на съдебното следствие във въззивното производство подсъдимият и защитата не оспорват авторството на деянието. Назначената от въззивния съд комплексна съдебно-медицинска експертиза установи по безспорен начин, че заболяването, от което страда Х. – хроничен панкреатит, по никакъв начин не е повлияло на процеса на разграждане на алкохола, тъй като в организма приетият алкохол се разгражда основно в черния дроб от ензима алкохолдехидрогеназа.

При това положение, въззивният съд намира също, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343б ал.1 НК, за който му е повдигнато обвинение. Същевременно съдът счита, че в конкретния случай деянието и деецът не разкриват онази степен на обществена опасност, с която се характеризират обичайните престъпления по този състав. Х. е с чисто съдебно минало, а справката му за нарушител установява, че е правоспособен водач от повече от тридесет години, като е наказван за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата само два пъти за целия този период. Х. е трудово ангажиран, изразява критично отношение към извършеното. От особено значение в случая е обстоятелството, че подсъдимият не е пристъпил към управление на лекия автомобил непосредствено след консумацията на алкохол, каквито са масовите случаи. Напротив, легнал е да спи, а след това е предоставил управлението на автомобила на съпругата си. Едва около 14.00 часа на другия ден е поел управлението в рамките на града, считайки, че към този момент  вече не е под  въздействието на алкохола. Ето защо, въпреки че това обстоятелство не може да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, въззивният съд намира,че следва да получи особена тежест при индивидуализацията на наказанието в негова полза. Предвид изложеното, съдът счита, че в конкретния случай е оправдано наказанието да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. “б” НК – при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като съдът счита, че при изложеното по-горе и най-лекото наказание лишаване от свобода, дори при прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо следва обжалваната присъда да бъде изменена, като се замени наложеното наказание четири месеца лишаване от свобода с пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки – “Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за минималния срок, предвиден от закона – шест месеца, както и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” също за срок от шест месеца. Съответно, следва наложеното наказание лишаване от правоуправление да бъде намалено от шест месеца на три месеца, което е достатъчно в конкретния случай за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №226/09.12.2014г., постановена по НОХД №1921/2014г. по описа на Старозагорски районен съд в частта досежно наложеното наказание, като ЗАМЕНЯ наложеното на подсъдимия С.Р.Х. ЕГН ********** наказание четири месеца лишаване от свобода с ПРОБАЦИЯ, включваща “Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и  НАМАЛЯВА наложеното наказание лишаване от правоуправление от шест месеца на ТРИ МЕСЕЦА.

 

ПОВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.Р.Х.
ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Старозагорски окръжен съд направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи възнаграждения за вещи лица. 

 

Решението е окончателно.

 

                                

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.