Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № 96                                              03.06.2015г.                         гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

       СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

       На тринадесети май                                                                           година 2015

       в публичното заседание в следния състав:                              

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                                         КРАСИМИР РАЧЕВ

 

 

секретар Маргарита Стоянова

Прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1096 по описа за 2015 година.

 

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от РП – гр.Стара Загора против присъда № 34/ 19.02.2015г., постановена по НОХД № 1573/ 2013г. по описа на Ст.З.РС, с която подсъдимия М.Й.И. е признат за невиннен в това, че през периода м.юли 2010 год. – 16.08.2010  год. в гр.Берлин, Федерална Република Германия, приел отделно лице – Г.К.А., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет години, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК. С присъдата подсъдимия И. е признат за невинен и в това, че през периода от края на м. май 2011 год. до началото на м. юни 2011  год. в гр.Б., Ф.Р.Г., в съучастие като съизвършител с Д.Т.Н., ЕГН **********, приел отделно лице – Х.И.П., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, поради което го е оправдал и по обвинението за извършено престъпление по чл.159а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

С горната присъда съдът е признал другия подсъдим по делото-  Д.Т.Н.,  с ЕГН **********, за невинен в това, че през периода от м.май 2011 год. до началото на м.юни 2011 год. в гр.Г.и гр.Стара Загора, Република България, и гр.Б., Ф.Р.Г, набрал и транспортирал и в съучастие като съизвършител с М.Й.И., ЕГН **********, приел отделно лице – Х.И.П., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и Х.И.П., ЕГН **********, е била преведена през границите на страната със същата цел, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения от Х.И.П., с ЕГН **********, солидарно против подсъдимите М.Й.И. и Д.Т.Н. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като неоснователен и недоказан.

Оплакванията в протеста са за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Искането е  за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. В протеста се съдържа изявление, че подробни съображения ще бъдат изложени допълнително след запознаване с мотивите на присъдата, но такива по делото до приключване на съдебното следствие пред въззивната съдебна инстанция не са постъпили. Искането е на основание чл. 334, ал.1 т.2 от НПК присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения като им бъдат наложени следните наказания: на подсъдимия И.- наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 години и „Глоба” в размер на 12 000 лв., а на подс. Н.- наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години и „Глоба”в размер на 12 000 лв..

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на ОП- Стара Загора, който счита, че събраните доказателства са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Взема отношение по представените пред въззивната инстанция писмени доказателства като счита, че дори и същите да установяват обстоятелството, че за един ден от периода на обвинението/ 30.07.2010 г./  подсъдимият М. И. е бил в България, това няма никакво  значение предвид съвременните условия и възможности за бързо придвижване. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни за извършените от тях престъпления като им бъдат наложени предвидените в закона и посочени в протеста наказания.

По делото е конституирана като страна само пострадалата Х.И.П.. Пред въззивната инстанция последната се явява без повереника си по делото като моли да бъде уважен изцяло предявения от нея граждански иск. Не взема отношение по подадения протест както и по отношение на постановената присъда.

Защитникът на подсъдимия М.Й.И., адв. Ч., намира подадения протест за неоснователен и счита, че същият преповтаря аргументите си от първоинстанционното производство, за които аргументи мотивирано е изложил своите съображения първоинстанционния съд защо не ги приема, поради което е признал подсъдимите за невиновни. Представените от него доказателства, съставени в присъствието на  нотариус пък доказвали безспорно, че в този период от време, а именно  на 30.07.2010г., подзащитният му М.Й.И. е бил в РБългария, който документ силно разколебава обвинението. Поради което моли протеста да бъде приет за неоснователен и да бъде потвърдена присъдата на Старозагорския районен съд.

Подсъдимият М.Й.И., редовно призован, не се явява.

Защитникът на подсъдимия Д.Т.Н., адв. Т.В., също намира протеста и наведените в него съображения за неоснователни предвид подробното им и задълбочено обсъждане от първоинстанционния съд. Счита, че тъй като по време на съдебното следствие са уважени всички искания на прокуратурата и са положени всички усилия за разкриване на обективната истина в границите на възможното, а изложените от съда изключително пълни и подробни мотиви са в пряк отговор на направеното искане от прокуратурата, то не следва да бъде удовлетворявано. Поради което моли постановената присъда да бъде изцяло потвърдена.

 

Подсъдимият Д.Т.Н. в предоставената му дума за лична защита заявява, че няма какво да допълни, и че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че няма абсолютно никаква вина за това, в което е обвинен.

          

               Въззивният съд след като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 1573/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

Въззивният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

С присъда № 34/ 19.02.2015 г., постановена по НОХД № 1573/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимия М.Й.И. е признат за невинен в това, че през периода м.юли 2010 год. – 16.08.2010 год. в гр.Б., Ф.Р.Г, приел отделно лице – Г.К.А., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет години, поради което го е ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК. С присъдата подсъдимия И. е признат за невинен и в това, че през периода от края на м. май 2011 год. до началото на м. юни 2011  год. в гр.Б., Ф.Р.Г, в съучастие като съизвършител с Д.Т.Н., ЕГН **********, приел отделно лице – Х.И.П., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, поради което го е оправдал и по обвинението за извършено престъпление по чл.159а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

С горната присъда съдът е признал другия подсъдим по делото-  Д.Т.Н.,  с ЕГН **********, за невинен в това, че през периода от м.май 2011 год. до началото на м.юни 2011 год. в гр.Г. и гр.Стара Загора, Република България, и гр.Б., Ф.Р.Г, набрал и транспортирал и в съучастие като съизвършител с М.Й.И., ЕГН **********, приел отделно лице – Х.И.П., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и Х.И.П., ЕГН **********, е била преведена през границите на страната със същата цел, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения от Х.И.П., с ЕГН **********, солидарно против подсъдимите М.Й.И. и Д.Т.Н. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.

Настоящият въззивен съд намира, че при проведеното изключително пълно и подробно от първоинстанционния съд съдебно следствие въз основа на внесения за разглеждане обвинителен акт и събраните по ДП № 2С/ 2012 г. по описа на ОслО в ОП- Стара Загора, не е установена по несъмнен начин вината на подсъдимите, а първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

В мотивите на същата е извършен пълен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, а направения извод относно съставомерните факти, че обвиненията против подсъдимите не са доказани по несъмнен начин, е правилен и законосъобразен.

 

Досежно обвиненията срещу подсъдимия М.Й.И.:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че през посочения период м.юли 2010 год. – 16.08.2010 год. в гр.Б., Ф.Р.Г, подс. И. е приел отделно лице – Г.К.А., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет години, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК. Освен това правилно и обосновано съдът е приел за недоказано по несъмнен начин и, че през периода от края на м. май 2011 год. до началото на м. юни 2011  год. на същото място в съучастие като съизвършител с Д.Т.Н., ЕГН **********, е приел отделно лице – Х.И.П., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й. Поради което го е оправдал и досежно обвинението по чл.159а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Обосновано след изясняване на всички спорни обстоятелства по делото и след направен обстоен анализ на доказателствата съдът е приел, че липсват такива, от които по безспорен начин да бъде направен извода, че спрямо тези две лица / св. А. и св. П./ е осъществено от подс. И. от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 159а от НК от раздел ІХ на НК на РБългария „Трафик на хора” в неговата четвърта хипотеза- „приема”.  Правилни и логични са изводите, че няма установени и доказани по безспорен начин действия, извършени от подсъдимия И., които да са били насочени към приемане на пострадалите свидетелки в смисъл на даване на подслон или укриването им, респ. поемане на ангажимент за използването им за развратни действия/т.нар. сексуална експлоатация”/.  По никакъв начин не е доказано, че той се е съгласил да осигури пребиваването им за определен период от време с оглед извършване на последващи действия по предаването им на други лица или самостоятелно използване за развратни цели /съвкупления, блудство или хомосексуализъм/, които да имат системен/траен/ характер и да се осъществяват с цел постигане на облага; респ. за създаване на порнографски материал. Действително при това престъпление наличието на съгласие у пострадалото лице в случая е без значение и деецът носи отговорност за извършеното, още повече че случая със св. Асенова става въпрос за непълнолетно лице.

Относно фактите обосновано е прието, че липсва установеност на обстоятелството, че подс. И. е осъществил трафик под формата на приемане на пострадалата свидетелка Г.А.. В тази насока е налице неопровержимо доказателство- постановена по НОХД№ 2268/2011 год. по описа на РС-Стара Загора присъда № 248 от 14.12.2011 год., влязла в сила на 27.01.2012 год., с която със сила на присъдено нещо е установено, че друго лице/св.Й.Г. по прякор „С.”/ е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.159б, ал.2 във вр.с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.1 и т.2, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1 от НК, че през предходен период/ м.април – м.юни 2010 год./ в гр.С., Република България, и гр.Б., Ф.Р.Г, в условията на продължавано престъпление набирал, транспортирал и приел самостоятелно отделно лице – Г.К.А., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез използване на принуда и въвеждане в заблуждение, а Г.К.А. е била преведена през границата на страната със същата цел и не е била навършила 18 години. Показанията на тази пострадала, разпитана  като свидетел по делото, са вътрешно противоречиви. Макар и в да твърди, че в един период от време, когато св. Гочев е заминал за РБългария, подс. И. го заместил и той извършвал принудителните действия по предлагането и на клиенти за секс услуги, като я карал по адреси и прибирал парите, в други свои показания св. А.  отрича всякаква роля по осъществяване на такива действия от подс. И.. Същата е категорична при описанието на действията, с които св. Й. Г. я е склонил да проституира, а именно относно заминаването заедно, завеждането и в апартамента, нает от него, принуждаването и да осъществява развратните действия, обстоятелствата при които е ставало това, но съвсем не е така убедителна по отношение на действията, с които се установява участието на подс. в извършените спрямо нея действия. Освен това показанията на тази свидетелка в посочената им част действително не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, поради което правилно съдът не ги кредитирал с доверие. Самата тя е заявила, че апартамента, в който са отседнали в Германия е бил нает от св. Г., както и че тя именно „чрез Д.” е заминала за Германия да проституира и че именно той я бил карал да прави това. В периода на заминаването на св. Г. за България пък, макар да го бил заместил и да контролирал извършваните срещу пари секс услуги на клиенти, изпращал парите и се отчитал на последния и нито веднъж не я бил карал на адреси. В други свои показания твърди, че никога не е давала парите от проституцията на М., а подсъдимият М.И. е бил негов гост в жилището, където заедно живеели. Показанията на тази свидетелка и на св. Гочев за това на чие име е било наето жилището основателно не са били кредитирани с доверие поради вътрешното им противоречие както и поради липса на други контролни доказателства, чрез които да бъде проверена достоверността на горните показания/ неиздирване на лицето”Х.”, живяла в същия апартамент, за което св. Асенова на ДП твърди, че също е проституирала за подс. И.. Липсват и достоворени писмени доказателства за твърдените от нея обстоятелства, че подс. И. е  изпращал пари на св. Г. чрез системата „WESTERN UNION” през инкриминирания период.

От представените пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства/ удостоверителни нотариални документи/ също е видно, че в един ден от инкриминирания период/от началото на м.юли до началото на м.август/, а именно - 30.07.2010 г., подс. И. действително е бил в РБългария. Което не изключва през предходната част от периода както и след това да е бил в Германия, но кореспондира напълно с показанията на св. Гочев, че същият се е прибирал в България, през което време Гергана е била в Германия. Не са категорични и данните относно задграничните му пътувания предвид обстоятелството, че някои от тях са извършвани и със самолет, а също и с оглед неточността на отразяванията чрез системата „АИС”- Граничен контрол. Така установените противоречиви факти действително разколебават обвинението и не позволяват да се направи еднозначен извод за това, че през целия или част от инкриминирания период той е пребивавал в България и поради това действително не е имал фактическата възможност да извърши деянието. Предвид което по отношение обвинението на подс. И. досежно тази пострадала с основание е приложена разпоредбата на чл.303 от НПК като обосновано е прието, че присъдата не може да почива на предположения и подсъдимият следва да бъде признат  за невинен и оправдан.

Досежно обвинението срещу този подсъдим по отношение на пострадалата свидетелка и граждански ищец Х.И.П., затова че през периода от края на м. май 2011 год. до началото на м. юни 2011  год. на същото място в съучастие като съизвършител с подс. Д.Т.Н., приел същата с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й: Обвинението почива почти изцяло на противоречивите и донякъде тенденциозни показания на тази свидетелка, дадени на ДП пред съдия и пред съда при първото разглеждане на делото/ преди смяната на член от съдебния състав/ , тъй като след това тя е отказала да дава показания и същите са били прочетени. Действително същите се подкрепят и от тези на свидетелите: Е.Х.П., св.Е.Б.С., св.Й.С.Г., св.Г.А. и св.Л.Д.Б. и др., но не и от заключенията на назначените от съда съдебно-технически (компютърни) експертизи, справките за задграничните пътувания на св.Емилия Саранова и лицето Х.Д.Щ., Интернет - разпечатката от разговор по Фейсбук между подсъдимия И. и св.П., интернет -разпечатка на профила на св.П. във Фейсбук, писмо изх.№ 3771 от 10.02.2014 год. на „Космо България Мобайл” ЕАД, както и тези от ДП: справки за задграничните пътувания на подсъдимия И., на подсъдимия Н., писмо изх.№ 4266 от 22.02.2012 год. на „Космо България Мобайл” ЕАД с приложена към него разпечатка на проведените разговори от мобилния телефон на св.П. с номер +359894662363, разпечатка на самолетния билет и съпровождащите го документи за завръщането на св.П. от Г. в Б., справки за парични преводи по системата WESTERN UNION, писмо рег.№ 7099 от 03.02.2012 год. на ОД на МВР гр.Стара Загора с приложени към него разпечатки с данни от АИС „БДС и др., а така също и вещественото доказателствено средство, приложено на л.39, том първи от досъдебното производство - диск, съдържащ 8 броя еротични снимки на св.Х.И.П., предявени в хода на съдебното следствие на основание чл.284 от НПК на подсъдимите и св.П., чрез възпроизвеждане на записаната в диска информация върху монитор.

От същите обосновано е прието за безспорно установено, че подсъдимият И. и св.Х.И.П. също се познавали от години, както и че в един период са били дори интимни, а подсъдимият Н. и св.П. са се запознали по Фейсбук и са били в такива отношения към момента на заминаването и за Германия.

Относно заминаването на двамата подсъдими за Германия и съвместния им престой през инкриминирания период/ от края на м. май 2011 год. до началото на м. юни 2011  год./ обаче не са налице сигурни доказателства: на първо място- с оглед липсата на еднозначност на данните от справките за пътуванията им в АИС „Граничен контрол”предвид членството на РБългария в ЕС от  01.01.2007 г. и правото на свободно преминаване на гражданите на държавите-членки. Предвид което обосновано е прието, че  по време на престоя на подс. Н. в Германия през 2010 год. няма сигурни данни подс. И. също да е бил там, макар и тази възможност не може и да бъде изключена. Макар и от св. показания на св. П. да се установява, че подс. Н. и е предложил заедно да заминат за Германия, където да се установят при един негов приятел,/ за когото тя разбрала едва след като пристигнали, че е подс. И./, и твърди, че не е ставало въпрос, че работата, която щяла да си намери е свързана с проституиране, правилно съдът не е дал вяра на тези и показания, приемайки ги за силно заинтересовани и недостоверни.  Въпреки че и според  обясненията на подсъдимия И. пред съда, подсъдимият Н. и св.П. са пристигнали в Германия в средата на 2011 год. – м.май или м.юни, а според обясненията на подсъдимия Н. пред съда- на 29.05.2011г., по отношение на датата на пристигането и действително по делото не са налице безспорни доказателства дори от показанията на св. П.. Според едни от показанията и/ тези на досъдебното производство пред съдия/ това е станало на 30.05.2011 год., което пък е в противоречие с показанията й пред предходния съдебен състав, че това е станало „по-скоро към 27-ми май”. Категорично е установено само обстоятелството, по отношение на което и тримата са единодушни/а и от приложената разпечатка на телефонните разговори на св.П./, че подсъдимият Н. е заминал за Германия един ден преди св.П..

На второ място, установени са съществени противоречия между обясненията на подсъдимите и показанията на св.П. относно престоя/”приемането”/ на св.П. в Германия при подсъдимите, които поотделно и в тяхната взаимна връзка изчерпателно са били обсъдени от съда. От обясненията на подсъдимите се установява, че след като те са посрещнали св. П. на летището в гр. Б., подсъдимият И., разбирайки, че тя е приятелка на подсъдимия Н., споделил с последния като каква познава св.П., а подсъдимият Н. й казал, че трябва да се разделят, тя много се ядосала и заплашила и двамата, че нещо лошо ще им се случи и че чичо й бил влиятелно лице в България. Още същата вечер те разговаряли с чичо й от нейния телефон и подсъдимият И. му казал, че на сутринта ще закара племенницата му на автогарата и ще й даде пари да се прибере. На другия ден те действително оставили св.П. на автогарата в Б. като и купили билет и задържали затова лаптопа и, но не изчакали пристигането на автобуса, за да видят, че св.П. се качва в него.  Всички обстоятелства относно това дали и колко евро и е дал подс. И., за да се прибере или за друго, купил ли и е изобщо билет, дали е задържал лаптопа и за това, или пък за  направени от него разходи / за дрехи, прически, грим и пр./, правени ли са и в присъствието на подсъдимите еротични снимки и публикувани ли са в местни сайтове за секс услуги, кога е станало това, разговарял ли е чичо и/ св. Айдън/ с подсъдимите по нейния телефон и правени ли са някакви уговорки за връщане/ глобяване/ на/с/ парични суми, оставянето на лаптопа и при „някакъв турчин”/ св. Г.А./ в заведение от подсъдимите, от където той го е взел и предал на св. П. заедно с диска с еротичните и снимки, направени според св. П. в Германия в тяхно присъствие, са противоречиви. Съмнение относно организирането на престоя и в Германия с посочената цел/каквито са показанията на св. П./ внасят следните обстоятелства: че същата е разполагала при пристигането си в Германия с лаптоп и два телефона за комуникация с близките си и въпреки това се е съгласила да изпълнява нарежданията на подсъдимите; че веднага се е свързала с тях, както и че още на същия ден, в който според нейните твърдения са и направени снимките от приобщения като веществено доказателство диск в присъствието на подсъдимите, са я закарали на автогарата, но без да и купят билет като са задържали лаптопа и. Липсва всякаква логика в това, че същата при посочените твърдени от нея обстоятелства е останала в Германия до 13.06.2011 г. при посоченото от чичо и лице на име Шанай, което я е подслонило до заминаването и за България и което според нея и купило билет. Правилно са били приети като недостоверни показанията и затова защо не е съобщила веднага на полицията в Германия, която е могла да образува наказателно производство срещу подсъдимите по настоящото дело, но същевременно е провела „частно” разследване за подс. И. с помощта на св. Г.. Не е установено чрез разследване и не е разпитана като свидетел лицето Ш., нито другото посоченото от нея лице на име Х., проституиращо за подс. И., живяло в неговата квартира заедно с тях. Същевременно тази свидетелка е посочила обстоятелството, че докато била в Германия св.Й.Г. /”С.”/ й казал като се прибере в България да пусне оплакване в прокуратурата, срещу подсъдимите за това, че са я държали заключена, били са я и са я карали да проституира, както и че със св. И. имали конфликти. Същата обаче не е последователна и по отношение свидетелстването си и за това обстоятелство, тъй като при друг разпит пред съда отрича това и твърди, че този свидетел и е казал точно обратното. Не е установено по категоричен начин и обстоятелството какво е било съдържанието на разговорите, водени между подсъдимите с чичото на св.П.. Не е установено по никакъв начин и какви точно вещи на св.П. са били върнати от подсъдимите – само лаптопа й, както твърдят подсъдимите, или и други лични вещи, или лаптопа е бил оставен в заведение след обаждането на св.А. заедно с диска с еротичните снимки/след като са били откупени/.

Първостепенният съд е извършил подробен и изчерпателен анализ на всяко едно от тези обстоятелства, имащи пряко или косвено отношение към съставомерността на деянието, посочил е противоречията между доказателствата, преценил е наличието или не на взаимна връзка между тях и е достигнал до обоснованите и правилни изводи за липса на безспорна установеност на деянието и неговото авторство от страна на двамата подсъдими по отношение на тази свидетелка.

Въззивният съд също намира, че наличните доказателства не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод относно престоя/приемането с цел развратни действия/ на св.П. при подсъдимите, а оттам- и за наличието  от обективна страна на изпълнителното деяние „приема”, както и дали именно по време на това приемане/престой/ са й били направени въпросните еротични снимки. Обосновано с оглед заключението на изготвените по време на съдебното следствие съдебно-технически (компютърни) експертизи/ на л.137-141 и л.270-272 от делото/е изведен извод, че текстовите съобщения на телефона на св.П. /с номер +359894662363/ до чичо и както и до св.Белов, в които според показанията и тя ги моли да и помогнат, не са автентични/ или най- малкото тази възможност не би могла да бъде изключена с категоричност/. Поради което обосновано въз основа на горните обективни факти, е изградил вътрешното си убеждение за недостоверност на показанията на тази свидетелка както и на св. П. и Б., а също така и за наличието у последната на сериозно основание/мотив/ за отмъщение поради това, че не е била приета от подсъдимите при желаните от нея условия. В тази насока обосновано съдът се е позовал на признанието в показанията на св.П. пред съда: „Аз съм от тихите води, които са най-опасни.” / на л.284 от делото/, както и факта на публикуването лично от нея в профила й във Фейсбук на една от снимките от въпросния диск, за която е заявила, че според нея не е еротична. Показанията на св. А., който свидетелства относно обстоятелството, че снимките са били правени на св. П. докато е била в Германия, пък основателно са били преценени от съда като очевидно заинтересовани и поради това недостоверни с оглед твърденията на подс. И. за конкуриращи се бизнеси в Германия, факт, който се подкрепя и от показанията на св.Саранова. С оглед на което при преценката на достоверността на двете групи свидетелски показания съвсем логично и обосновано съдът е стигнал до извода, че не може да бъде изключена по категоричен начин и възможността за обстоятелствата по обвинението именно подсъдимите да дават достоверни обяснения.

 

Досежно обвиненията срещу подсъдимия Д.Т.Н.:

 

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че обвинението срещу този подсъдим затова, че през периода от м.май 2011 год. до началото на м.юни 2011 год. в гр.Г. и гр.Стара Загора, Република България, и гр.Берлин, Федерална Република Германия, набрал и транспортирал и в съучастие като съизвършител с М.Й.И., ЕГН **********, приел отделно лице – Х.И.П., с ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и Х.И.П., ЕГН **********, е била преведена през границите на страната със същата цел, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Обосновано с оглед гореизложеното е прието, че липсват доказани по безспорен начин действия/ които да могат да бъдат тълкувани нееднозначно/, че през посочения период в съучастие с подс. И. подс. Н. е осъществил действия по набиране, транспортиране/привеждане през граница/ и приемане на отделно лице- св. П. за развратни действия независимо от съгласието и. Същият е бил неин интимен приятел и по никакъв начин/ освен от нейните показания/ не е доказано, че е привличал и уговарял пострадалата свидетелка  с цел бъдеща експлоатация, с което да е осъществено изп. деяние на „набирането” и „транспортирането”. Настаняването в квартирата наета от подс. И. с друго неустановено в хода на разследването лице на име Х., с такава цел също не е доказано, поради което не е доказано и „приемането” като форма на изп. деяние. Изобщо не са налице доказателства, подсъдимият да е осъществял активни действия спрямо св. П., с които да я е склонявал, уговарял или мотивирал за извършване на развратни действия под негов контрол чрез употреба на физическа или психическа принуда или пък с нейно съгласие за такива цели.

Освен липса на обективните признаци от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, поради липсата на горепосочените обективирани действия от страна на подсъдимия, не е доказана и субективната страна на деянието, а именно  пряк умисъл и специална цел. Предвид което обосновано е прието, че установената по делото фактическа обстановка съответства само отчасти на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. 

Предвид изложеното съдът обосновано е достигнал до извода, че обвиненията против подсъдимите И. и Н. с пострадала св.П. не са доказани по несъмнен начин. Поради което с оглед на обстоятелството, че обвинението не е доказано по безспорен начин, и изхождайки от разпоредбата на чл.303 от НПК, законосъобразно е признал подсъдимия И. и подсъдимия Н. за невинни по повдигнатото му обвинение и в съответствие с това е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения солидарно срещу тях от св.П. граждански иск в размер на 5000 лева за претърпени вследствие на деянието неимуществени вреди ведно със законните последици от това.

С оглед правилно установената по делото фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, липсата на допуснати при постановяване на присъдата или на ДП съществени процесуални нарушения, въззивният съд намира, че присъдата следва да бъде потвърдена.     

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34/ 19.02.2015г., постановена по НОХД № 1573/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                                                        

 

 

                                                                                                  2.