Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

  97                                             03.06.2015 г.             град СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На тринадесети май                                                                               година 2015

в публичното заседание, в следния състав:                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ                                                                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА               

                                                         2. КРАСИМИР РАЧЕВ

 

секретар  Маргарита Стоянова

прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик СП. ДРАГОТИНОВА

ВНOXД № 1111 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното

 

     Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г.Ж.Г. адв. И.К. срещу постановената на 20.03.2015г. по НОХД № 848/ 2014 г. по описа на Старозагорския районен съд присъда, с която същия е признат за виновен в  това, че на 09.10.2013г., в гр. Стара Загора, причинил на Р.Ж.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на дясното ухо, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 1, хип. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. На основание чл.66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. С присъдата е бил уважен частично предявения граждански иск като подсъдимия Г. е бил осъден да заплати на пострадалата Р.Ж.Д. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените вследствие на деянието неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие нанесеното й от подсъдимия на 09.10.2013г. телесно увреждане - трайно отслабване на слуха на дясното ухо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 09.10.2013г. до окончателно й изплащане. В останалата му част до пълния претендиран размер от 15 000 лева, искът е бил отхвърлен. Подсъдимия е бил осъден да заплати на гр. ищца и направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 900 лева, а на Държавата- направените от нея разноски по делото съответно: по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора- сумата от 200 лева, представляващи направените разноски по ДП № 1430/2013г. по описа на Първо РУП – Стара Загора; и по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд- сумата от 380 лева, от които 260 лева, представляващи направените разноски по делото и 120  лева, представляващи държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер. В жалбата са направени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, при което същата е постановена. Направени са множество доводи в насока, че направеният от съда анализ не кореспондира с доказателствата по делото, както и относно извода за наличието на пряка причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия и намаляването на слуха на пострадалата, който намира за необоснован. Счита, че в тази насока изводите на съда не са подкрепени с достатъчно добре аргументирана експертиза, поради което неправилно е приложен и материалният закон, а подсъдимият е признат за виновен за престъпление, което не е извършил. Поради което моли на основание чл.336, ал.1 т.3 от НПК присъдата да бъде отменена изцяло и подзащитния му да бъде признат за невинен. Подробни съображения и доводи се развиват в  представеното по делото Допълнително писмено изложение към въззивната жалба.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Р.Ж.Д., адв. Ч.. В същата се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което намира за силно занижено по размер/ съдът не е съобразил личностните данни на подсъдимия, тежестта на деянието и настъпилите последици/. Счита, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени само с едно наказание в размер около 1 г. и половина, което да бъде отложено за срок от 4 години. Относно гражданския иск също намира, че същият е занижен. Намира, че с оглед на претърпените изключителни болки и страдания от доверителката му, които продължават и към настоящия момент, унижението и състоянието на безпомощност, до което е била доведена при извършването на деянието по един жесток и мъчителен за нея начин, и липсата на възможност за пълно психическо възстановяване от инцидента, присъденото обезщетение е крайно ниско. Счита, че за да бъде изпълнен критерия за справедливост, то следва да бъде в предендирания от тях максимален размер-15 000 лв.. Поради което моли за изменение на присъдата както  в наказателната, така и в гражданската и част като бъде увеличен размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия от 6 месеца на 1 г. и 6 месеца, както и изпитателния срок - от 3 г. на 4 години, а така също бъде уважен в пълния му размер предявения граждански иск. Претендира и за заплащане изцяло на направените по делото разноски в наказателното производство. 

В съдебно заседание жалбите се поддържат от подсъдимия Г. и неговия защитник, адв. К., както и от гражданския ищец и частен обвинител Д. и нейния повереник адв. Ч.. От защитника на подсъдимия се прави искане за назначаване на нова тройна СМЕ с участието на експерти от катедрата по съдебна медицина- гр. Пловдив и включването на специалист  по ВиК с конкретно поставен въпрос. Последното е оставено без уважение от съдебния състав след преценка, че не са налице новооткрити обстоятелства, които да налагат това, а и с оглед множеството по обем процесуално- следствени действия, които са извършени от първоинстанционния съд за установяване обстоятелствата по делото. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че въззивните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата- потвърдена.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 848/ 2014г. по описа на Ст.З.РС, както и с оплакванията в жалбите като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема приетата за установена  от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:    

 

Въззивната жалба на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите си районният съд обосновано е приел за установена очертаната въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства фактическа обстановка. Правилен и законосъобразен, напълно кореспондиращ със събраните по делото доказателства, е изводът на съда, че на 09.10.2013г., в гр. Стара Загора, подсъдимият Г.Ж.Г. е причинил на пострадалата частна обвинителка и гражданска ищца по делото Р.Ж.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на дясното ухо- престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1, хип. 2, вр. с ал. 1, от НК. Поради което го е признал за виновен в извършването на това престъпление като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така определеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. Правилно РС е приел за безспорно установена фактическата обстановка по делото, описана в обвинителния акт.

Всички изводи на съда са съобразени с конкретната фактическа обстановка като е приел за безспорно установено от всички доказателства по делото, че на инкриминираната дата - 09.10.2013г. между подсъдимия Г.Ж.Г. и частната обвинителка и гр. ищец Р.Ж.Д., етажни съсобственици в общ недвижим имот, е възникнал конфликт, в резултат на който на последната е била причинена от подсъдимия средна телесна повреда в резултат на заливане посредством използване на силно приплесната водна струя от градински маркуч, и насочване към ухото и от разстояние от около 4 м. Вследствие на което и е била причинена средна телесна повреда- слухова травма, предизвикала намаление на слуха с 52 децибела, осъществяваща медико- биологичния признак- „ трайно отслабване на слуха”. Обективно това състояние е безспорно установено от заключенията на основната и допълнителната СМЕ по писмени данни, назначени по ДП/ на л. 47-53 и на л. 55-56/, чиито заключения са приобщети към доказателствата по делото чрез прочитане и изслушване по време на съдебното следствие.

Въпреки че пострадалата свидетелка Р.Ж.Д. не е била освидетелствана от съдебен лекар в самия ден на инцидента, оплакванията и са обективизирани в жалбата и от 10.10.2013 г. до полицията./ по повод на която е образувано ДП/, а също така са били съобщени от нея на медицинските лица, осъществили прегледа и / видно от СМУ  на живо лице № 344-2013г./. От същите се установява, че т.нар. „напръскване” с вода по главата с градински маркуч не е било безобидно, а непосредствено след това е довело до силно главоболие, тъй като водната струя е попаднала в дясното и ухо. Съобщените от пострадалата макар и субективни оплаквания са : че е усетила „удар от силна водна струя”, причинил и „остра болка”, като „внезапно” е почувствала  „шум в главата”. Освен това тъй като заливането с вода със силна струя е било продължително и не е било преустановено от подсъдимия до момента на бягството и от двора и в къщата, същата е изпитала паническо чувство на страх, че ще се удави, тъй като струята е била насочена и към устата и. През цялата нощ е изпитвала силна болка, световъртеж, гадене и прилошаване, които са продължили и на другия ден, поради което е потърсила лекарска помощ. Имала в кръвотечение от дясното ухо, което подсушавала с клечки за уши. Не постъпила обаче в неврохирургия за изследвания, тъй като имала задължения за обгрижване на внуче и това щяло да и попречи. Още на другия ден обаче потърсила помощта на личния лекар, а по- късно си направила и изследване при специалист ушен лекар, като заявява, че и досега част от тези неприятни усещания продължават и не може да чува с дясното ухо. Тези оплаквания същата е съобщила и при даване на показанията си по делото като не са установени никакви противоречия или непълноти между първоначално съобщените от нея сведения и разпитите и в ДП както и тези пред съда по време на съдебното следствие. Единственото съществено противоречие е по отношение датата на инцидента както и разстоянието, от което подсъдимият е насочил маркуча към главата и, което е било отстранено чрез прочитане на показанията и по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 от НПК. Освен това същите се подкрепят и от показанията на св. Г.С.М., който в разпита си пред съдия на ДП/ л. 36/ при описанието на механизма на нанасянето на телесната повреда е заявил, че маркуча/който е бил с накрайник/ е бил насочен през оградата от тисове от разстояние от близо 4 метра като подсъдимият се е приближил до пострадалата, както и че е бил насочен „към главата и тялото” и, в резултат на което тя е извикала и побягнала към къщата си. Показанията и в частта и досежно състоянието и след инцидента се подкрепят напълно от св. Т.Т., неин син, който не е пряк очевидец на деянието. Св. Н.В.Г./ съпруга на подсъдимия/ , която не е присъствала на самия инцидент, и на ДП е отказала да дава показания/, по време на съдебното следствие също е  заявила, че е видяла пострадалата да изтичва към къщата си след като е замерила с цепеници мъжа и, както и че и разказала, че той я „напръскал” с вода като насочил към нея градинския маркуч на съседа, който ползвали заедно, и който е с различни по сила степени на водната струя. Показанията на св. Р.С./собственик на ІІ жил. етаж от сградата и ползвател на междинната част от общия двор/ дават възможност да бъдат установени безспорно въпреки липсата на огледен протокол и изземване на маркуча като веществено доказателство, обстоятелствата относно мястото и начина на извършване на деянието/липсата на стабилни огради между ползваните от отделните съсобственици на дворното място части от двора, както и характеристиките на оръдието на престъплението- в случая градински маркуч с пистолет, монтиран към него с различни степени, позволяващ водата да бъде използвана по различен начин. Същият заявява, че този накрайник е с 3-4 положения и може да се използва: като лейка/при което положение водата излиза на тънки струйки като душ/, с широка струя за измиване- т. нар. приплесната струя, при която водата излиза с голямо налягане и достига на разстояние 2-3 метра, както и по- тънка струя за по- далечно пръскане, при която водата достига на разстояние около 6-7 метра. С оглед на тези показания, настоящият въззивен състав намира, че по- скоро увреждането на пострадалата е било причинено не при ползване на маркуча чрез приплесната струя, а вероятно чрез използване на по- тънката, но също така силна струя, която позволява водата да достига обект на около 6-7 метра/въпреки показанията на св.М., който е видял водата да излиза на пръски, но това е напълно възможно с оглед отдалечеността и разпръскването н водната струя в главата и тялото на пострадалата, както и известната му отдалеченост от мястото, откъдето той е наблюдавал това/. Основното в показанията н св.М., което е непротиворечиво установено е, че водата е излизала на концентрирана струя, а не като душ за поливане, което категорично опровергава обясненията на подсъдимия/ и недобросъвестните показания на св. Михов пред съда, целящи явно да му услужат/. Без да е необходимо това да бъде проверявано посредством назначаването на експертиза, тъй като характеристиките на такъв вид накрайници за маркучи представляват общоизвестни факти поради широкото им използване в  практиката. Що се отнася до дебита на водата на посочения адрес, назначаването на една такава експертиза също не би могла да даде сигурни данни, тъй като се касае до определен времеви момент на конкретна дата и в тази насока показанията на св. Славов дават много по- достоверна информация.

Безспорно е установено от справката за съдимост на подсъдимия и, че случилият се на датата 09.10.2013 г.инцидент съвсем не е първият между страните, тъй като и преди това / през 2002г./ подс. Г. е осъждан/ в момента реабилитиран/ за друго подобно деяние по отношение на пострадалата Д., като отношенията им са изпълнени с конфликти и пререкания. Правилно и обосновано съдът е достигнал до извода, че с оглед гласните доказателства по делото за извършването на това деяние подсъдимият е имал и мотив: разправията между страните от предния ден по повод силния шум, който вдигал подсъдимия, при който св. Д. го е заляла с вода от терасата си, и желанието на подсъдимия да си отмъсти. В тази насока са налице и непротиворечивите обяснения на самия подсъдим, както и тези на останалите свидетели по делото относно силно влошените им от години отношения, а също и писмената медицинска документация, коментирана и в заключението на СМЕ по писмени данни относно претърпян през 2002 г. друг подобен инцидент между пострадалата и подсъдимия, при който в резултат на удар с юмрук в областта на главата, нанесен от подсъдимия,  същата е претърпяла първото намаление на слуха на дясното си ухо с 30 децибела, което обаче не е съставомерно, тъй като не е било „трайно” отслабване на слуха и е позволявало да чува с това ухо/ с оглед заключението на експертизата границата е 35-4- децибела/. Обосновано са отхвърлени като неподкрепени от никакви доказателства събрани по делото обясненията на подсъдимия, че само е „понапръскал” пострадалата с вода от градинския маркуч, че между техните част и от двора имало висока бетонна стена, а не ограда от тисове, които съдът правилно е възприел като защитна теза. Напълно неоснователни, и оборени от събраните по делото доказателства при проведеното подробно и изчерпателно съдебно следствие са и доводите на защитника му, че увреждането на слуховия нерв на дясното ухо на пострадалата е възможно да се дължат на други причини и да са следствие от инфекциозно заболяване, разраняване с клечки за уши и пр., както и да са измислени предвид обстоятелството, че същата не била отишла веднага на преглед от ушен лекар и не се лекувала. В тази насока особено показателни са писмените медицински документи, приети като писмени доказателства по делото, а именно: СМУ № 1380/ 24.10.2013г., издаден от личния лекар и амбулаторен лист от 30.10.2013г., издаден от специалист УНГ, при който е установена съсирена кръв на задната стена на десен външен слухов проход при запазена цялост на външния слухов проход, и е констатирано намаление на слуха с 52 децибела. Със заключението на СМЕ по писмени данни е даден категоричен отговор на въпроса налице ли е травма и той е, че намерените на място следи от кървене/съсирена кръв в десния външен слухов проход/, дължащо се на дискретно разкъсване на тъпанчевата мембрана, зараснало за 20 дни, е доказателство за това. Съчетанието с проводното намаление на слуха пък е признак за увреда и на слуховите костици /луксация/, като именно силната водна струя под налягане е годна да причини същите. Последното е категорично и безспорно установено чрез проведеното високотехнологичното апаратно изследване- компютърна аксиална томография, обект на допълнителната СМЕ по писмени данни, която дава заключение за наличието в случая на медикобиологичния признак на причинено разстройство на здравето „трайно отслабване на слуха” по смисъла на чл. 129, ал.1 и ал.2, пр. първо от НК . Категорично е установено и, че през 2002г. намалението на слуха е било 30 dB и не е имало практическо значение. Тогава не са били покрити критериите за отслабване на слуха, макар и това да е било трайно. Намалението на слуха на пострадалата Д. с 52 dB е без изгледи за възстановяване. Поради липсата на каквито и да било доказателства в посока друг произход на тази травма/ изискани амбулаторни листове за извършени прегледи и заболявания в периода между първото и второто травмиране на дясното ухо както и гласните доказателства по делото, че същата не е боледувала от вирусни инфекции/ обосновано първостепенният съд обосновано е приел, че единствената възможна причина за това увреждане е навлизането на водна струя под налягане във въздушния проход, и като краен резултат- намалението на слуха от смесен тип в резултат на действията на подсъдимия на посочената дата- 09.10.2013 година. Поради което правилно и законосъобразно, при отсъствие на каквито и да е процесуални нарушения и при обективно изясняване на фактическата обстановка по делото Старозагорският районен съд е стигнал до извода, че на посочената дата и място по гореописания начин подсъдимият Г.Ж.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, пр. 1, хип. 2, вр. с ал. 1 НК.

Правилни и законосъобразни са и правните изводи на съда относно обективната съставомерност на деянието като в тази насока съдебния акт е аргументиран подробно и съобразен с изискванията на  ППВС № 3 от 27.09.1979г./ т. 8/, според която всяко ограничаване на слуховата способност представлява отслабване на слуха по смисъла на закона като то трябва да бъде трайна последица от увреждането. За да е "трайно” отслабването то трябва да причинява затруднения или ограничавания на слуха през един сравнително по-дълъг период, не по-малко от около тридесет дни, без да се изключва той да продължи неопределено време. Именно такова отслабване се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни – 7/2014г., с оглед извода на експертите, че намалението на слуха на Д. с 52 dB е без изгледи за възстановяване. Напълно правилни са и изводите на съда относно субективната страна на деянието, като е прието, че същото е извършено виновно при условията на евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е  бил наясно, че освен болка може да причини на пострадалата и по-сериозни физически увреждания, като кръвонасядания, задушаване и увреждане на слуховите и/или зрителните й органи, но въпреки това се е отнесъл с безразличие към възможните последици. Напълно правилни са и изводите/макар и доводи в тази насока да  не са налице/, относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл. 132 НК предвид и липсата на състояние на силно раздразнение, в което да се е намирал подсъдимия в деня на инцидента.

Относно въззивната жалба на частната обвинителка и граждански ищец, въззивният съд намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правилно и обосновано в съответствие с принципите на законоустановеност и  индивидуализация на наказанието РС е определил наказанието на подсъдимия Г. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като в тази връзка е отчел чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, а като отегчаващо обстоятелството, че намалението на слуха на Д. с 52 dB е без изгледи за възстановяване. Не е посочено в тази част на мотивите на съда, макар всъщност да е отчетено и посочено по-горе в съдебния акт, наличието още едно смекчаващо вината обстоятелство-поведението на пострадалата предния ден преди инцидента, крайно лошите междусъседски и междуличностни отношения между двамата, за което и тя има своя дял, което е мотивирало подсъдимия към саморазправа и извършване на действия,  на които законът безспорно не му дава право. В резултат на което правилно е  определил на същия едно минимално наказание от шест месеца лишаване от свобода /предвид законовите граници- до 6 години ЛС/.

След обоснована преценка на предпоставките на чл.66, ал. 1 НК/ настъпилата реабилитация след предишно осъждане на подсъдимия, който в момента не се води осъждан,  както и наложеното му наказание за срок до три години, и предвид преценката, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същото да бъде изтърпяно/, съдът законосъобразно е отложил изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. С оглед на което не е налице явна несправедливост на наказанието.

Същото се отнася и за приетия за съвместно разглеждане граждански иск, който е правилно уважен в размер на сумата от 3 000 лева, а е отхвърлен в частта му до предявения размер от 15 000 лева ведно със законните последици от това. Този размер е съобразен както с доказателствата по делото за реално претърпяното увреждане и липсата на по- тежки последици както и всички останали неприятни изживявания така и с изискванията на закона и съдебната практика. В тази връзка съдът обосновано при определяне размера на обезщетението е взел предвид поведението на пострадалата, която предния ден преди инцидента е предизвикала настъпването на конфликта, познавайки много добре подсъдимия, с когото е имала и предишен конфликт, съзнавайки много добре до какво може да доведе това по отношение на нейната телесна неприкосновеност и личност.

При извършената служебна проверка на постановения съдебен акт въззивният съд не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Предвид гореизложеното не са налице основания за отмяна или изменение на така постановената присъда.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда /без номер/ от 20.03.2015г., постановена по НОХД № 848/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                      2.