Р Е Ш Е Н И Е

Номер №  121        /30.06.                   Година 2015              Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на десети юни две и хиляди и петнадесета година, в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

Секретар  Д.Х.

Прокурор МИТКО ИГНАТОВ,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНОХД  №1117 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по Глава ХХІ от НПК.

 

Обжалвана  е от адв. Т.В.-***, в качеството на защитник на подс.Ж.Т.Г. ,  присъда №51/16.03.2015 год. по НОХД №1837/2014 год. по описа на Старозагорски районен съд, с която Ж. Г.  е признат за виновен за това, че на 06.07.2014 год. в гр.Стара Загора е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на обиди и закани, както и нанасяне на удари с ръце спрямо служители на ОД на МВР – Стара Загора, като деянието е съпроводено със съпротива спрямо орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред-престъпление по  чл.325,ал.ІІ,предл. първо,вр.ал.І от НК и осъден на  лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66,ал.І НК, е отложено за срок от три години.

Според въззивната жалба присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да се отмени и се постанови нова, с която подс.Ж. Г. бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

 В жалбата не се обосновават направените искания.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора счита, че доводите изложени във въззивната жалба са неоснователни и присъдата следва да се  потвърди.

Според защитата на подсъдимия Ж. Г. жалбата е основателна, поради необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като приетата за установена фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства. В този смисъл съдът неоснователно е кредитирал показанията на полицейските служители, а отхвърлил като недостоверни обясненията на подсъдимия и св.М. Б., като изтъква съображения за това.

 

Окръжният съд, обсъждайки доводите на страните прие, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, според която:

Свидетелите П.К. Т. и С.Д.С. са служители сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ”П” Стара Загора  в група “ Охрана на обществения ред” /видно от писмо № 37475/11.07.2014 год. на Началник “Човешки ресурси” към ОД на МВР гр. Стара Загора – л. 31 от ДП/. От 20.00 ч. на 05.07.2014 год. до 08.00 ч. на 06.07.2014 год. същите са били на смяна – наряд за охрана на обществения ред /л.33 – л.34 от ДП/.

На 06.07.2014 год. около 04.40 ч. свидетелите Стефан С. и Петко Т. /при изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред/ патрулирали в гр. Стара Загора и в този момент забелязали движещ се лек автомобил м. “Форд Фиеста” с рег. № СТ ****СС. Със служебния си автомобил тръгнали след лекия автомобил м. “Форд Фиеста” като се движили по бул.”Патриарх Евтимий” в посока юг-север. Проследявания автомобил завил на запад по ул.”Васил Левски” и в близост до кръстовището на ул.”Васил Левски” с ул.”Кольо Ганчев” полицейските служители спрели за  проверка автомобила, който се оказало, че е управляван от свидетелката М. Б. /приятелка на подсъдимия/. Свидетелката и  подсъдимият Ж.Т.Г.  преди това били в питейно заведение ”Салона” в гр. Стара Загора и там двамата употребили алкохол. Тъй като подсъдимият бил консумирал по-голямо количество алкохол, след излизането от заведението, настоял свидетелката Б. да управлява автомобила му, а той седнал на предна дясна седалка до водача.  Свидетелите Ст.С. и П.Т. слезли от своя автомобил и се приближили  към водача на автомобила, представили се, и поискали от свидетелката М.Б. документи за проверка.

В този момент подсъдимият Ж.Г./под влияние на количеството консумиран алкохол  бил видимо в нетрезво състояние/,   излязъл от автомобила и се насочил към полицаите със заплашителни и обидни думи. Най-напред им поискал сметка  кои са те, че да ги спират и да им искат документите, а след това започнал да ги обижда с думите: “Боклуци! Корумпирани боклуци! Пари ли ще искате ?”. В това време свидетелката М.Б. представила за проверка изисканите й документи, а след това се опитала да успокои подсъдимия  с молба да не се заяжда и “да ги остави да си вършат работата”. Подсъдимият обаче, не й обърнал внимание и продължил да обижда полицейските служители наричайки ги “боклуци”. Поведението на подсъдимия принудило свидетелите Ст.С. и Т. да поискат документи за самоличност от подс. Ж.Г.. Той отказал да представи такъв документ, а вместо това се нахвърлил срещу двамата полицаи като започнал да ги блъска с ръце по гърдите. Действията му били придружени със закани и обиди “Мама ви мръсна, боклуци!”, “ Ще ви подредя аз!”. Многократно отправените от свидетелите Ст.С. и П.Т. предупреждения и разпореждания да преустанови действията си, подсъдимият  не изпълнил, а продължил с агресивното си поведение. Това дало основание на полицейските служители да употребят помощни средства – белезници,  спрямо подсъдимия. За поведението на подсъдимия свид. Ст.С. и П.Т. докладвали в дежурната част на Първо РУ “Полиция” Стара Загора и на мястото пристигнали още два полицейски екипа в състав свидетелите Н.Н., Д.К., Д. Т. и Г.Г. – всички служители в  група “ Охрана на обществения ред” при Първо РУ “Полиция” към ОД на МВР гр. Стара Загора. Малко след това, там пристигнал и още един полицейски екип в състав свид. Т.Т. и Т.Т. – младши авто-контрольори в Сектор “ Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Стара Загора, които тествали свидетелката Б.   с техническо средство за употреба на алкохол. Дрегера отчел наличие на алкохол с концентрация 0,87  промила в издишвания от нея въздух. На свид.М.Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и  връчен талон за медицинско изследване и съответно изготвяне на кръвна проба.

Присъствието на няколко полицейски екипи на мястото не впечатлили подсъдимия и той продължил да обижда всички, присъствуващи полицейски служители на ОД на МВР гр. Стара Загора, наричайки ги отново “Боклуци!, Корумпирани боклуци!, За нищо не ставате!”, заканил им се и с думите “Ще ядете големия х… този път!”. Към свид.Н.Н. подсъдимия се обърнал с думите: “ Какво ме гледаш, нали ще се прибереш в къщи, ще си съблечеш униформата и все някъде ще се срещнем – тогава ще видиш какво ще ти се случи!”, а свид.Тр.Т. подсъдимият нарекъл “тюлен”.

Невъздържаното поведение на подсъдимия мотивирало служителите на полицията той да бъде отведен в сградата на Първо РУ “Полиция”, където му била установена самоличността и бил задържан за срок от 24 часа, според разпоредбите на Закона за МВР. И там подсъдимият продължил с обидни епитети към полицейските служители, наричайки ги : “Боклуци!, Тъпанари!, Корумпирани ченгета!, Не струвате колкото маратонките ми!”

 

Изводите на съда относно фактическата обстановка са правилни, макар начинът на излагането на мотивите да не е прецизен. При обсъждане на доказателствата не следва да се цитират напълно показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие. Части или отделни фрази от показанията/обясненията могат да се цитират дословно при  обосновка на даден извод, но не и изцяло, след като тези показания/обяснения са в материалите на делото и са предмет на анализ и от въззивната инстанция. Този начин на излагане затруднява разбирането на мотивите и обосновката на вътрешното убеждения на съдебния състав – на база на кои конкретни доказателства гради своя извод за фактическия и правния предмет на доказване.

По отношение на установената  фактическата обстановка, която се оспорва от защитата, от особена важност са развилите се събития на кръстовището на улиците “В. Левски” и “К. Ганчев” до пристигане на подкрепленията на св.Ст. С. и св.П. Т..

Първоинстанционният съд правилно е приел за безспорно доказано агресивното поведение на подс.Ж. Г..

Обясненията на подсъдимия и показанията на св.М. Б., от една страна, и показанията на свидетелите Ст. С. и П. Т., от друга страна, са първоначални/преки/ доказателства, съдържащи информация за установявания факт, но противоположни за едни и същи обстоятелства – действията на подсъдимия при спирането от органите на полицията за проверка на водача на л. автомобил, управляван от св.М.  Б..

В своите обяснения подсъдимият отрича отправянето на каквито и да е обидни епитети по адрес на св.Ст. С. и св.П. Т. /в последствие и към пристигналите на мястото техни колеги/, както и оказана съпротива на полицейските служители, при изпълнението на техните задължения. В тази насока са и показанията на св.М. Б..

Според показанията на св.Ст. С. и св.П. Т., още със слизането от автомобила, подсъдимият се нахвърлил върху полицейските служители с обиди и заплахи, прераснали в упражнено насилие срещу тях, изразяващо се в блъскане на полицаите.

Настоящият състав на окръжния съд прие, че показанията на свидетелите Ст. С. и П. Т. са достоверни.

При оценката на свидетелските показания на полицейските служители съдът отчете, че липсва лична заинтересованост на тези свидетели. Тяхното отношение към станалото не се е променило в хода на цялото производство-показанията им са последователни и еднакви. Внушението на защитата, че целта на тези свидетели е да получат обезщетение от подсъдимия не е обосновано. Ако това е така, то тогава свидетелите Ст. С. и П. Т. изначално са действали с такава цел, което е в противоречие със здравия разум. Или, в случай, че обясненията на подсъдимия са достоверни, то поведението на полицейските служители е изпълнение на предварителен план в тази насока, за което няма данни. Не така стои въпроса със заинтересоваността на св.М. Б., която е приятелка на подсъдимия и изхода на делото не и е безразличен.

Когато се касае за възприемане на фактите от значение е и състоянието на лицето, което възприема тези факти. Оказва се, че св.М. Б. е с алкохолна концентрация 0,87 промила, действието се развива около 05.00 часа сутринта, когато и умората оказва влияние върху възприятията. В още по-голяма степен това се отнася за подсъдимия, който бил изпил “поне 4 уискита” и затова не се й решил да управлява автомобила. Свидетелите са изпълнявали задължения свързани с охрана на обществения ред, не са употребили алкохол и в момента са били на работа.

Анализът на съдържанието на обясненията на подсъдимия, налага извод, че са и нелогични. Според тези обяснения, поставянето на белезници не е било провокирано от неговото поведение, а по скоро е било демонстрация на сила и превъзходство от страна полицейските служители и че те са му “сложили” и обидните думи в устата. Показанията на пристигналите на место шест полицейски служители, от една страна потвърждават показанията на св.Ст. С. и св.П. Т., а от друга страна опровергават обясненията на подсъдимия и св.М. Б., че не е имало обидни изрази и закани от страна на приятеля й по адрес на органите на реда. В тази връзка защитата посочва, че тъй като свидетелите Г. Д. и Д. Г.-пристигнали на местопроизшествието извикани от св.М. Б., не са чули в тяхно присъствие отправяне на обиди от подсъдимия по адрес на полицейските служители, то такива не е имало. Правилно районният съд е отчел, че тяхното присъствие там е било за съвсем кратко време, а те не са присъствали през цялото време на инцидента. При тази липса на пълнота във възприятие на целия инцидент, техните показания не са достатъчни да опровергаят приетото от фактическа страна.

Ако подсъдимият беше с безукорно поведение, необяснимо е появяването на местопроизшествието на толкова много полицейски служители в подкрепа на свидетелите Ст. С. и П. Т..

Важно косвено доказателство са данните, характеризиращи личността на подсъдимия Ж. Г.. По АНД №2027/2011 год. по описа на Старозагорски районен съд подс. Ж.Г. има наложено наказание за дребно хулиганство и видно от постановлението на РП-Стара Загора за прекратяване на наказателното производство и решението по административното дело, поведението му тогава е било идентично – в пияно състояние, непредизвикано е отправял ругатни, обиди и неприлични изрази на публично място.   

Тези данни за личността на подсъдимия, в съвкупност с останалите посочени по-горе доказателства, отнасящи се към обективната страна на деянието и конкретната ситуация, установяват извършването на престъплението от Ж. Г. и водят до еднозначен извод за своята достоверност, като същевременно изключват вероятностен извод.

Въззивната инстанция счита, че приетото от фактическа страна от първоинстанционния съд, че подсъдимият наред с обидите и заканите е нанасял удари на полицейските служители, е недоказано. Нелогично е двама полицаи да допуснат да бъдат бити, а след това да поставят на подсъдимия белезници, без да има каквито и да са обективни находки за физически контакт/удари/ между тях. Окръжният съд прие, че действията на подс.Ж. Г. се изчерпали само с блъскане/бутане/ в гърдите на свидетелите Ст. С. и П. Т., за да им попречи да изпълнят задълженията си.

Тази промяна във фактическата обстановка не се отразява върху правната квалификация на деянието на подс.Ж. Г. и в частност върху квалифициращия признак “съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред”. В крайна сметка активните действия като блъскане/бутане могат да се приемат и като удряне, защото блъскането е синоним на удар.

Под съпротива на орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, се приема умишлени действия за предотвратяване на законни действия на тези лица и то извършени по време на извършване на хулиганските действия. Независимо от органическата връзка с хулиганството, съпротивата се явява самостоятелно действие. Блъскайки свидетелите Ст. С. и П. Т., подсъдимият е искал да попречи същите да изпълнят служебните си задължения. От 20.00 ч. на 05.07.2014 год. до 08.00 ч. на 06.07.2014 год., двамата са били на смяна – наряд за охрана на обществения ред /л.33 – л.34 от ДП/. С активното си противодействие на служителите на полицията да извършат проверка на документите на св.М. Б., подс.Ж. Г. е препятствал работата им. За да е налице съпротива е задължително да е употребено насилие, но не опасно за живота и здравето и е задължително това да стане с конкретни действия. Съпротива има и когато се прави опит за освобождаване на ръцете при задържане или блъскане/бутане, какъвто е настоящия случай. 

 

               При извършената цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 НПК съдът не намери основания, налагащи нейната отмяна или изменение.

С оглед на гореизложеното  и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, окръжният съд

              Р                 Е                 Ш               И :

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №51/16.03.2015 год. по НОХД №1837/2014 год. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 1.

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 2.