Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер …                                           22.06.2015 г.                     град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                  ІІІ Наказателен състав

На 27.05.                                                                           Година 2015

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                  КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА 

 

Секретар  Р.  Р.                   

Прокурор  ВАНЯ МЕРАНЗОВА   

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1122 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 37 от 30.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд подсъдимият Б.И.М. е признат за виновен в това, че на 05.10.2012 г. в гр. Казанлък, на кръстовището на ул. „****“ с ул. „****“, при управление на МПС - л.а. марка „Ауди“ с рег. № СТ **** СР, в посока изток – запад, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

-чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;

-чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

-чл.20, ал. 2 от ЗДвП – „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като по  непредпазливост е причинил средни телесни повреди на П.И.В., изразяващи се в счупване на дясната лопатка, причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник, счупване на Х гръден прешлен, причинило трайно затруднение на движението на снагата, голяма разкъсно – контузна рана на

                                                                        - 2 -

лицето с оформен груб белег, причинила обезобразяване на лицето, деколман на лявото бедро – джоб от кръв и размачкани тъкани, причинил постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.

На основание чл.78а, ал.4, във връзка с чл.343г, във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК съдът е лишил подсъдимия Б.И.М. от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Б.И.М., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения както на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила. Моли въззивния съд да я отмени, като го оправдае по повдигнатото обвинение. Подробни съображения за това развива в жалбата си и в пледоарията си защитникът му адв. адв. Р.К..

Недоволна от така постановената присъда е останала и частния обвинител П.И.В., която я е обжалвала в законния срок. Тя твърди, че наложеното наказание по чл.78а от НК е явно несправедливо и моли на подсъдимия Б.И.М. да му бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Моли въззивния съд да осъди подсъдимия М. да й заплати изцяло направените  по делото разноски в размер общо на 700 лв., а не само 200 лв., както е постановено в обжалваната присъда. Подробни съображения за това развива в жалбата си и в пледоарията си повереникът й адв. А.Б..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и няма основания да бъде отменена. Според прокурора, налице са законовите основания за приложение на чл.78а от НК и не би могла да бъде уважена жалбата на частния обвинител в частта й с която се иска на подсъдимия М. да му бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Пледира наказанията по чл.78а, ал.1 и ал.4 от НК на подсъдимия М. да бъдат увеличени, с оглед допуснатите от него множество нарушения на правилата за движение.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за разпит на подсъдимия, както и искания за допускане на нови доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Б.И.М. е неоснователна.

Жалбата на П.И.В. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното деяние, не е допуснал

 Старозагорски окръжен съд                        - 3 -                     в.н.о.х.д. №  1122/2015 г.

 

съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Оплакването на жалбоподателя М., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия Б.И.М. показанията на свидетелите П.И.В., М.К. Ш., В. Г.Г., Е. П. П., Г. П. П., С. К. К. и П. Н. Н., заключенията на автотехническата, тройната автотехническа, повторната тройна автотехническа, допълнителната тройна автотехническа, съдебномедицинската и химическата  експертизи, приобщените към доказателствата по делото видео записи и останалите доказателства по делото и е направил правилния извод относно авторството и съставомерността на извършеното.

Изложената в мотивите към обжалваната присъда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, на които районният съд е направил цялостен и задълбочен анализ. Поради това въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на жалбоподателя М., че спрямо него е постановена осъдителна присъда при недостатъчно изяснена фактическа обстановка по делото.

Въззивният съд изцяло възприема както установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка, така и правните изводи на районния съд.

 А именно, че на 05.10.2012 г., около 17 ч., в гр.Казанлък, по ул. „****”, в посока изток-запад се движил лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СТ **** СР, управляван от подсъдимия М.. На предната дясна седалка в автомобила бил свидетелят Георгиев, а на задната дясна седалка бил свидетелят Костов.

По същото време свидетелката В., която управлявала велосипед,  се движила в посока юг-север по ул. „****”. Като стигнала до пресечката с ул. „****”, тя спряла на пътен знак Б2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”/, след което се огледала наляво и надясно и видяла, че по ул. „****” се движели два леки автомобила в посока изток-запад. Свидетелката В. преценила, че може да пресече безопасно и предприела пресичане на ул. „****” в посока юг-север, като се движила успоредно на продължението на източния край на асфалтовото покритие на ул. „****”.

                                                         - 4 -

В момента, в който свидетелката Василев потеглила с велосипеда от мястото, където била спряла преди пътен знак Б2, автомобилът, управляван от подсъдимия М. ***, се  доближавал до кръстовището с ул. „****”.

Междувременно автомобилът, управляван от подсъдимия М., изпреварил лек автомобил, управляван от свидетеля Петров, до когото била седнала свидетелката Петрова. След изпреварването автомобилът на подсъдимия М. преминал през намиращата се на улицата гърбица, без да намали скоростта си на движение, и продължил напред.

Така велосипедът, управляван от свидетелката В., и лекият автомобил, управляван от подсъдимия М. се озовали на едно място и се сблъскали в зоната на кръстовището. Автомобилът с предна челна средна зона ударил дясната страна на велосипеда, управляван от свидетелката В..

 До момента на удара подсъдимият М. не забелязал свидетелката В. и не предприел никакви действия по избягване на удара – аварийно спиране или друга спасителна маневра. Според подсъдимия М., той бил заслепен от слънцето /което в тази посока, при това разположение на улицата и в този час на деня греело ниско на пътя и точно срещу него/ и видял велосипедистката непосредствено преди удара, когато  била вече пред автомобила му. 

Произшествието възникнало в градски условия, при дневна видимост, в зона на кръстовище на улици, предназначени за двупосочно движение, ориентирани, съответно, север-юг и изток-запад, на равнинен участък от пътя, покрит със суха дребнозърнеста асфалтова настилка.

След настъпване на пътнотранспортното произшествие на място пристигнал полицейски екип, ръководен от свидетеля Ноев /младши автоконтрольор група „ПК” при РУП – Казанлък/.

Вследствие на удара тялото на свидетелката В. се наклонило към автомобила, главата й достигнала предното панорамно стъкло, след което под въздействие на придадения от автомобила импулс тялото й било отхвърлено в посока на северозапад, до установяването й в покой на около 12 м. от мястото на удара.

След удара подсъдимият М. спрял автомобила си на около 20 м. след произшествието и отишъл до пострадалата В., за да види какво е състоянието и да й окаже помощ.

Намиращи се на мястото граждани повикали спешна медицинска помощ на тел.112.

Свидетелката В. била откарана от екип на ФСМП – Казанлък и приета по спешност в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Х. С.”, откъдето била изписана на 10.10.2012 г.

Извършен бил оглед на местопроизшествието. Било установено  било, че подсъдимият М. не е употребил алкохол.

Старозагорски окръжен съд                        - 5 -                     в.н.о.х.д. №  1122/2015 г.

 

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 492/2012 г. /л.66 – л.71 от д.п. № ЗМ-1754/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, в резултат от настъпилото на 05.10.2012 г. ПТП пострадалата В. е получила: счупване на дясната лопатка; счупване на две ребра вдясно /ІІ и ІІІ/; счупване на Х гръден прешлен; голяма разкъсно-контузна рана на лицето с оформен груб белег; деколман на лявото бедро-джоб от кръв и размачкани тъкани; мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание; контузии по главата,тялото и крайниците. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по механизма на удар на велосипедист от лек автомобил. Счупването на дясната лопатка е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за около 2-3 месеца.Счупването на Х гръден прешлен не фигурира в окончателната диагноза, но се чете в заключението на образното изследване, и е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 8-12 месеца. Разкъсно-контузната рана на лицето е зараснала, но е останал груб и голям белег, силно контрастиращ на фона на околната кожа, което трайно и решително променя нормалния лицеизраз на пострадалата и е от характер да осъществи медико-биологичния признак-обезобразяване .Деколманът на лявото бедро е джоб от кръв и размачкани тъкани, които са вече мъртви. Организмът ги подлага на разграждане и капсулиране, но в случая това не е приключило за един месец след травмата. От лекуващия лекар е изразено становище за оперативно отстраняване, поради опасност от инфектиране на мъртвите тъкани и кръв. По-големите мекотъканни увреждания, нуждаещи се от продължително или оперативно лечение, каквото е в случая, осъществяват медико-биологичния признак-постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузиите по главата и лицето, мозъчното сътресение и счупването на две ребра е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Пострадалата В. не е претърпяла пълна загуба на съзнание.

От заключението на химическата експертиза – протокол № 706/08.10.2012 г. /л.60 от д.п. № ЗМ-1754/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, се установява,че в изследваната кръвна проба на пострадалата В. не се е доказало наличие на етилов алкохол и на упойващо вещество.

В хода на досъдебното производство за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед спецификата на случая, след оглед на местопроизшествието и на участвалите в него ППС, са назначен общо три автотехнически експертизи – автотехническа, тройна автотехническа и повторна  тройна автотехническа експертизи.

По искане на защитата на подсъдимия М. в хода на съдебното следствие е постановено експертите, изготвили повторната тройна автотехническа експертиза да извършат повторен оглед и да изготвят скица на местопроизшествието, изслушани са и двете групи експерти, изготвили горните автотехнически експертизи.

                                                       - 6 -

Експертите, изготвили повторната  тройна автотехническа експертиза, са депозирали пред районния съд и становище относно промени в изводите на повторната  тройна автотехническа експертиза /л.67 – л.73 от н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/.

В хода на съдебното следствие районният съд е назначил и допълнителна тройна автотехническа експертиза /л.100 – л.124 от н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/

Заключенията на посочените по-горе автотехнически експертизи са дали сходни, но различни и във варианти отговори на основните въпроси, свързани с пътнотранспортното произшествие на 05.10.2012 г. /скоростта на движение на двете ППС, опасната зона на движение, механизмът на ПТП, техническата възможност на водачите да предотвратят ПТП и др./.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК, заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира.

Вземайки предвид състава /като численост, квалификация и специализация/, изчерпателното и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси и задачи, както и подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства, районният съд правилно и законосъобразно е възприел заключенията и допълнителното становище на повторната тройна автотехническа експертиза, тъй като то е съобразено с всички събрани доказателства в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие и е обосновано.

Експертите от повторната тройна автотехническа експертиза подробно и задълбочено са отговорили на всички въпроси, поставени от разследващите органи, страните и районния съд. Съотнасяйки техните отговори с всички останали доказателства, събрани по делото, районният съд е дал обоснован, правилен и законосъобразен отговор на основните спорни въпроси по делото.

А именно – по делото се спори за обстоятелствата дали подсъдимият М. е нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, има ли виновно поведение на подсъдимия М., което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, има ли виновно поведение на свидетелката В., което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

След прецизен и задълбочен анализ на всички доказателства, събрани по делото, районният съд е приел за установено следното:

-скоростта, с която се е движил преди ПТП лекият автомобил, управляван от подсъдимия М., е била 48,7 км./ч.;

-скоростта, с която се е движил преди ПТП велосипедът, управляван от свидетелката В. /предвид тръгване от състояние на покой и разстоянието, което е изминал до мястото на удара/ е 5 км./ч.;

-свидетелката В. е спряла на знака Б2, намиращ се преди

Старозагорски окръжен съд                        - 7 -                     в.н.о.х.д. №  1122/2015 г.

 

кръстовището, на което е станало ПТП, но не е спазила другото кумулативно предписание на знак Б2 – не е пропуснала движещите се по пътя с предимство, като неправилно е преценила, че може да пресече безопасно, без да пропусне движещите се с предимство автомобили;

- мястото на удара е в самото кръстовище между ул. „****” и ул. „****”, а именно – пресечната точка на траекториите на автомобила и на велосипеда, която се намира на 1 м. западно от източния край на асфалтовото покритие на ул. „****” и на 3,22 м. северно от продължението на южния край на асфалтовото покритие на ул. „****”.

-условията на видимост са били лоши – слънцето залязвало и светело ниско долу, като заслепявало движещите си в посока от изток на запад по ул. „****”;

-подсъдимият М. е нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като неговото виновно поведение е в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, но виновното поведение на свидетелката В. /която не е пропуснала движещите се по пътя с предимство/ също значително е допринесло за настъпилия противоправен резултат.

Предвид на горното, оплакването на жалбоподателя М., че районният съд не е обсъдил допуснатото от В. нарушение при управлението  на велосипеда, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Същото се отнася и до оплакването, че делото е следвало да бъде внесено в съда не с обвинителен акт, а с постановление на прокурора, с оглед наличието на законови основания за разглеждането му по реда на гл.ХХVІІІ от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”. След като с обжалваната присъда районният съд законосъобразно и правилно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК спрямо подсъдимия М., неговите процесуални права по никакъв начин не са нарушени.

Предвид всичко изложено, районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че посредством описаните действия, при управляване на МПС – л.а. марка „Ауди“ с рег. № СТ **** СР, подсъдимият М. е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като по този начин е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, предмет на настоящото наказателно производство.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всичко изложено от подсъдимият М. за случая, като е приел, че събраните по делото доказателства единно и безпротиворечиво подкрепят горния извод.

Въззивният съд не споделя изложените в жалбата на подсъдимия М. съображения за липса на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на инкриминираното деяние, тъй като такива са налице и те са детайлно анализирания от районния съд, както беше изложено по-горе.

                                                       - 8 -

Обжалваната присъда е изцяло съобразена с изискванията на чл.303 от НПК – не почива на предположения и подсъдимият М. е признат за виновен, защото обвинението е доказано по несъмнен начин. Поради това изложеното в жалбата оплакване за нарушение на чл.303 от НПК е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Въззивният съд счита, че възражението на жалбоподателката В., че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, като е освободил подсъдимия М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание, е неоснователно.

Видно от справка за съдимост № 1254/26.06.2014 г. от Казанлъшкия районен съд /л.156 – л.157 от д.п. № ЗМ-1754/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимият М. е бил осъден по н.о.х.д. № 451/2008 г. по описа на Казанлъшкия районен съд на пробация, като по това осъждане на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК е реабилитиран по право на 10.01.2012 г.

С решение № 56 „а” от 12.05.2008 г. по а.н.д. № 347/2008 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в сила от 27.05.2008 г., за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК подсъдимият М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Видно от писмо изх.№ 373/19.02.2013 г. на Казанлъшкия районен съд и вносна бележка от 13.05.2008 г. /съответно, л.84 и л.85 от д.п. № ЗМ-1754/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимият М. е заплатил така наложената му глоба от 500 лв. на 13.05.2008 г.

Според ППВС-7-85, т.4, по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по гл.VІІІ на НК, разпоредбите на чл.85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по НК. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл.78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл.86, т.3 НК.

Така е и в настоящия случай – изтекла е повече от една година от внасянето на наложената глоба на подсъдимия М. по а.н.д. № 347/2008 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Тъй като с деянието, предмет на настоящото дело, не са причинени имуществени вреди, възражението на жалбоподателката В., че липсва и тази предпоставка на закона за приложението на чл.78а от НК спрямо подсъдимия М., също е неоснователно.

Предвид всичко изложено, въззивният съд изцяло споделя становището на районния съд, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Старозагорски окръжен съд                        - 9 -                     в.н.о.х.д. №  1122/2015 г.

 

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието на подсъдимия М. – отчел е поведението му непосредствено след ПТП /спрял и се опитал да окаже съдействие на пострадалата/, тежкото му материално състояние /безработен, без доходи и имоти/, значителния принос на пострадалата В. за настъпването на ПТП, чистото съдебно минало и недобрите характеристични данни. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на М. следва да се направи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя М. по чл.78а от НК е справедливо, законосъобразно и правилно. С освобождаването от наказателна отговорност и с налагането на М. на административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. /предвидената от чл.78а от НК глоба е в размер от 1 000 лв. до 5 000 лв./ ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Наложената глоба е в размер, по-близък до минималния, отколкото до средния, и въззивният съд счита, че този размер е справедлив.

На основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342,ал.1 от НК районният съд е лишил подсъдимия М. от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

Въззивният съд счита, че преценката на районния съд в горния смисъл – както относно необходимостта в случая да наложи това наказание /е налице възможност по чл.78а, ал.4 от НК/, така и относно неговия размер, е законосъобразна, правилна и справедлива, като са взети предвид и административните нарушения по ЗДвП, отразени в справката за нарушител на подсъдимия М..

 Според въззивния съд, не са налице основания за увеличаване на срока на горното наказание, каквото е искането на жалбоподателката В. и на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Действително, първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе за пълния размер на разноските, направени от частния обвинител В. – 200 лв. /л.22 от д.п. № ЗМ-1754/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/ + 500 лв. /л.48 от по пълномощно от н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/.

Този пропуск следва да бъде отстранен от районния съд по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на решението.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Б.И.М. е неоснователна и не следва да бъде уважена.

                                                     - 10 -

Жалбата на П.И.В. също е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Постановената по н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37 от 30.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1115/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                        

 

                                                                       2.