М О Т И В И  към Решение № 81/15.06.2016 г., постановено по ЧНД № 196/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора

 

Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу  ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Окръжен съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от длъжностно лице при Централния орган за Великобритания и Уелс за взаимно признаване,  за признаване и изпълнение на Решение за прилагане на финансови санкции, постановено от Магистратски съд Тамес, ОК Великобритания, по отношение на българския гражданин А.И.А., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за постановяване на отказ да се признае решението за налагане на финансовата санкция, поради това, че деянието извършено от А. на територията на Република България не представлява престъпление или административно нарушение.

 

Засегнатото лице А.И.А., редовно призован се явява в съдебно заседание и излага обстоятелствата, при които твърди, че е извършено деянието описано в удостоверението.

 

Въз основа на данните по делото и закона, съобразявайки се със становището, изразено от представителя на ОП – Стара Загора, съдът прие следното:

 

Видно от постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и от приложеното към него Решение на българския гражданин А. в издаващата държава е наложена финансова санкция в размер на сумата от 175 GBP за това, че на 14.01.2013 г. на адрес във Великобритания е използвал цветен телевизионен приемник без лиценз – нарушение по чл.363, (2) и (4) от Закона за комуникациите от 2003.

Окръжен съд – Стара Загора, от извършената проверка на Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение констатира, че от формална страна същото отговаря на изискванията по чл.4 и чл.5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решенията за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /накратко ПИКОНФС/. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗПИКОНФС, който според националното законодателство на изпълняващата държава определя условията за признаване и изпълнение на решенията за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава – членка на ЕС “решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава – членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.”

Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното законодателство за признаване на решенията за налагане на финансови санкции на друга държава – членка на ЕС, като изключение от този принцип е въведен в ал.2 на чл.30, където изчерпателно в точки от 1 до 7 са изброени престъпленията или административните нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, измежду които настоящото – ползване на телевизионен приемник без лиценз, не попада. Следователно, за това нарушение следва да се провери от съда на изпълняващата държава дали съставлява престъпление или административно нарушение по националното законодателство на Р България. В Наказателния кодекс, който регламентира всички престъпления, наказуеми в Р България, няма състав на престъпление, съответстващ на такъв тип правонарушение, за което е санкциониран с издаденото решение на Магистратски съд Тамес българския гражданин А..

За да прецени съставлява ли административното нарушение, извършено от А. на територията на Великобритания такова по българското законодателство, съдът изиска информация от Съвета за електронни медии /СЕМ/ – компетентния орган за издаване на лицензии за разпространение на електронни съобщения /радио и телевизионни програми/, който е и административно наказващ орган, в случаите на извършени нарушения. В изпълнение определението на съда, постановено в открито съдебно заседание на 16.05.2016 г. по делото постъпи писмо изх. № РД-21-05-00-6 от 14.06.2016 г. на Председателя на СЕМ, видно от което крайният потребител на услугата “Предоставяне чрез електронни съобщителни мрежи на телевизионни програми” няма задължения да плаща на държавата такса/лиценз за ползването на каквото и да е устройство за приемане на сигнала. Отношенията между потребителя на услугата и предприятието – доставчик на услугата, се уреждат чрез сключване на договор за доставяне на определен пакет от програми и заплащане на съответната месечна такса за това или с други думи касае се за облигационни отношения между доставчик и потребител. В случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя, доставчика има право да заведе съдебен иск срещу потребителя, който се разглежда по реда на гражданското съдопроизводство.

От изложеното е видно, че разглежданото нарушение по чл.363, (2) и (4) от Закона за комуникациите от 2003 на издаващата държава не съставлява административно нарушение по българското законодателство, а както вече се посочи не съставлява и престъпление по НК на Р България.

Окръжен съд – Стара Загора, като взе предвид изложеното, както и основанията за отказ да се признае и изпълни решение за налагане на финансови санкции, регламентирани в разпоредбата на чл.35 от ЗПИКОНФС намира, че в случая е налице хипотезата на чл.35, т.7 от закона, поради което следва да бъде постановен отказ да се признае Решение № 1301235177 от 07.06.2013 г., влязло в сила на 07.06.2013 г., постановено от Магистратски съд Тамес, ОК Великобритания, с което на българския гражданин А.И.А. е наложена финансова санкция, която заедно с разноските е в общ размер на 285 GBP, равностойна на 654,78 лв. (шестстотин петдесет и четири лева и 78 стотинки) по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 07.06.2013 г.

 

На основание чл.16, ал.7, т.2 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като съдът отказва признаване на решението за налагане на финансови санкции, постанови прекратяване на производството по делото.

 

С решението съдът се произнесе и относно въпросите по чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС (задължение за уведомяване за постановеното решение за отказ за признаване на решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.