Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  86                                                29.06.2016г.                    гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                  І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ                                        

На осемнадесети май                                                                             година 2016                                                                                     

в публичното заседание в следния състав:                                  

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ  

                                                  ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                         КРАСИМИР РАЧЕВ

секретар М.С.

прокурор Христо Мишов

като разгледа докладваното от съдията -докладчик  ДРАГОТИНОВА

ВАНД № 1084 по описа за 2016 година.

 

 

 Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

         Постъпила е въззивна жалба от обвиняемия Х.П.Х. против решение № 99/ 18.02.2016 г., постановено по АНД № 40/ 2016 г. по описа на РС- гр. Стара Загора, с което  същия е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК затова че в периода от 21.07.2015г. до 24.07.2015г. включително и от 27.07.2015г. до 31.07.2015г. включително, в гр.*****, осуетил изпълнението на  съдебно решение № 1070 от 27.10.2014г. по гр. дело № 3905/2014г. на РС-Стара Загора, влязло в законна сила на 27.10.2014г., относно ***** от Т. Г. Х. върху **** П. Х. Х., като не го върнал в дома на **** в гр.*****, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност като за извършеното престъпление му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1 000 лв..

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност- незаконосъобразност, необоснованост, както и за явна несправедливост на наложеното административно наказание глоба. На първо място се прави довод за необоснованост поради несъответствие между описаното в постановлението и реалните факти и обстоятелства. Счита, че неправилно е посочено, че деянието е осъществено в периода 21.07.2015г. до 24.07.2015г. и от 27.07.2015г. до 31.07.2015г. включително, като всъщност от обективна страна деянието е осъществено на 23.07. и 24.07.2015г. На второ място се прави довод за малозначителност на деянието, като излага мотива си за *****, който ****, с противоречивото поведение на ****, която сама била заявила, че “******”. Поради което счита, че не е налице каквато и да била обществена опасност и макар и извършеното деяние формално да осъществява някои от признаците на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, поради своята малозначителност то не е престъпно. С оглед на което счита, че в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2, предл. второ от НК. Поради което моли с оглед обстоятелството, че той е неосъждан и няма данни за други противообществени прояви, има критично отношение към извършеното, и най-вече че се е ръководел винаги от интересите на детето си, като е оказал и пълно съдействие в хода на разследването, да приеме, че не е налице осъществено престъпление. Предвид което счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и наказателното производство по отношение на него да бъде прекратено с всички произтичащи от това законни последици.

              В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и защитника му адв.E. З., която моли за отмяна на обжалваното решение по съображения, изложени във въззивната жалба, както и допълнителни такива.

              Обвиняемият Х. П.Х. поддържа казаното от неговия защитник и заявява, че не се счита виновен, тъй като не е предприемал никакви действия, които  да навредят на когото и да било.

              Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани по делото доказателства, поради което счита че същото следва да бъде потвърдено. Изразява становище относно довода в жалбата като счита, че според него извършеното в инкриминирания период не е малозначително, тъй като в предшестващ период обвиняемият е извършил същото деяние, за което не му е повдигнато обвинение.

            След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД  № 40/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите в жалбата, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

              Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

              С решение от 18.02.2016 г., постановено по АНД № 40/ 2016 г. по описа на РС-Стара Загора обвиняемия Х.П.Х. е признат за виновен в това, че в гр.****, в периода от 21.07.2015г. до 24.07.2015г. включително и от 27.07.2015г. до 31.07.2015г. включително, осуетил изпълнението на  съдебно решение № 1070 от 27.10.2014г. по гр. дело № 3905/2014г. на РС-Стара Загора, влязло в законна сила на 27.10.2014г., относно ***** от Т. Г. Х. с ****  П. Х. Х., като не го върнал в ***** в гр.***** престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание  Глоба”  в размер на 1000 лева.    

   За да приеме, че деянието е съставомерно от обективна страна районният съд правилно и обосновано е приел, че задължението на обвиняемия Х. за спазване на ******, установени със съдебно решение/ № 1070 от 27.10.2014г. по гр.дело № 3905/2014г. на РС-Стара Загора, влязло в законна сила на 27.10.2014г./, въз основа на постигнато споразумение между страните на основание чл.51 от СК, не е било изпълнявано от него, а по повод на това са били създадени *****, породени от неспазването от него на така ******. Този извод на съда е обоснован и е в пълно съответствие с приложените по ДП писмени доказателства: материалите по приложената прокурорска преписка № 5725/2014г. по описа на РП-Стара Загора за друго деяние на обвиняемия по чл.182, ал.2 от НК по чл.182, ал.3 от НК, касаеща предшестващ период, приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство срещу обвиняемия Х.П.Х. от 15.01.2015г./л.13 от ДП № 734/ 2015 г. по описа на РУП-Ст.Загора/;  както и тази по приложената жалба на *** от  27.07.2015 г. до РП- Стара Загора на ****- Т. Г. Х.. Приложените в тази преписка и такива по настоящото ДП се подкрепят и от гласните доказателства по делото- показанията на св. Т. Х.- *****, на св. С. Г.В., и частично от обясненията на обвиняемия, който не се признава за виновен като твърди, че деянието му не е престъпление или, че то е малозначително.

Относно оплакването в жалбата, че деянието не е осъществено в  инкриминирания период- 21.07.2015г.-24.07.2015 г. включително, и  27.07.2015г.- 31.07.2015г. включително, въззивният съд напълно споделя приетото от първоинстанционния съд, че обвиняемият Х. е осъществил деянието като за начало на периода правилно не е приета датата 20.06.2015г.  когато реално около 20.00ч. обвиняемият е ***** за през лятото/ “един месец от лятото”, който да не съвпада с ******/, тъй като **** е нямала право да ползва годишен отпуск, и за този период правилно не е повдигнато обвинение. **** обаче не е било върнато на 20.07.2015 г. вечерта съгласно ******, поради което законосъобразно е прието, че нарушението му започва от следващия ден- 21.07.2015г.. С оглед обстоятелството, че дните 21.07.2015г. до 24.07.2015г./вторник до петък/ са работни дни, през които *****, а през следващите два почивни дни – 25 и 26 юли 2015г. /събота и неделя/ *******, този срок правилно е изключен от времето на извършеното деяние, при което престъплението е било продължено и за следващия период- от 27 юли 2015г. /понеделник/ до 31 юли 2015г. /петък/ включително. **** П. Х. е било върнато на **** Т. Х. от обвиняемия Х.Х. на 02.08.2015г., но след намесата на ****. Поради което съвсем основателно РС е приел/ и то след като един път е било прекратено съдебното производство от съдията докладчик с дадени указания за това/, че обвинението правилно е повдигнато за времето от 21.07.2015г. до 24.07.2015г. включително и от 27.07.2015г. до 31.07.2015г. включително, тъй като за периода 20.06.2015г. до 20.07.2015 година обвиняемият е упражнил правото си на ***** “един месец през лятото, който не съвпада с *****”. Поради което направения довод в тази насока е неоснователен.

Законосъобразно е прието, че извършеното от обвиняемия деяние съставлява престъпление по чл. 182, ал.2 от НК и представлявява едно типично продължено престъпление, и е било осъществено повторно от обвиняемия, като по отношение на него не може да бъде приложена повторно разпоредбата на чл. 182, ал.3, пр.1 от НК, като доводите на защитата са възприети като  изцяло неоснователни. Действията му накърняват не само ******, но и са израз на едно грубо незачитане на съдебно решение, представляващо акт на съдебна администрация на спорни родителски взаимоотношения, и представлява поведение, което е въздигнато от законодателя в престъпление. Обосновано е прието, и въззивният съд също не намира каквито и да било извинителни причини, подкрепени с необходимите доказателства за проявеното от обвиняемия бездействие – ******, на когото са ******, а изложените такива също са израз на едно недобросъвестно и несъобразено с изискванията на закона поведение. В тази насока възраженията му, че не искал да *****, което следвало да се успокои и едва  тогава ******, са неоснователни и без връзка с обвинението, и действително са израз на една защитна позиция, която не намира опора в доказателствата по делото. Поради което от правна страна законосъобразно РС е приел, че с  бездействието си ***** в ОА дата и място, обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, като е осуетил изпълнението на съдебно решение относно ***** както от обективна, така и от субективна страна. Неоснователен е и не намира опора в закона и доказателствата по делото довода му, че ***** се била съгласила това негово поведение, както и че нищо особено не се е случило, тъй като никой не бил пострадал.

 

Що се касае до другия довод в жалбата по чл. 9, ал.2, пр.2 от НК- за малозначителност на деянието, с оглед високата обществена опасност на деянието и неговите общественоопасни последици/ че се касае до интересите на ******, че поведението на обвиняемия е извършено повторно и предаването на **** отново е станало след намесата на *****, което показва една трайна негативна тенденция в поведението му, и представлява демонстративно незачитане на едно съдебно решение, основано ******, и всъщност представлява грубо незачитане на установения в страната правов ред, не може да се приеме, че в случая е налице такава.

 Досежно наказателната отговорност съдът правилно е преценил, че същата следва да бъде реализирана по административен ред, тъй като са налице основанията на чл.78а от НК. С оглед справката му за съдимост същият *****, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; с деянието не са причинени имуществени вреди, което да налага тяхното възстановяване, а за извършване на умишленото престъпление по чл.1******; не са налице отрицателните предпоставки, визирани изчерпателно в нормата на чл.78а, ал.7 от НК.

Относно довода за явна несправедливост на наложеното наказание глоба, същият е неоснователен. При налагането му съдът е съобразил с двата основни принципа- законоустановеност и индивидуализация. Предвид правилното отчитане на наличието на приетите от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липсата на други противообществени прояви на дееца, трудовата му ангажираност, както и факта, че полага грижи за детето си, въпреки, че не живее постоянно с него, и липсата на отегчаващи такива,  правилно съдът е наложил на обвиняемия административно наказание „глоба” в размер на законоустановения минимум от 1000 лева- при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид липсата на възможност за приложение на привилигирования състав на чл. 78а, ал.5 от НК/ с оглед наличието на предвидено освен наказание “глоба” и наказание “пробация”, което е по- тежко от първото, не е налице възможност за определяне на административно наказание глоба в по- малък размер от установения в чл. 78а, ал.1 от НК от 1000 лева. / т.е. не е налице забрана административното наказание да надвишава размера на предвидената в специалната разпоредба на чл. 182, ал.2 от НК глоба/от 100лв. До 300 лева/.  Поради което действително са неоснователни доводите на защитата досежно основанието явна несправедливост и несъразмерност на наложеното наказание “глоба”.

 

Поради което намира, че жалбата е неоснователна, и че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

           Водим от гореизложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

 

                       ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Решение № 99/ 18.02.2016 г., постановено по АНД № 40/ 2016г. по описа  на Старозагорския районен съд.

 

                       На основание чл.346, т.2, във вр. с чл. 336 от НПК  настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

                        

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                                                       

 

                                                                                              2.