Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                             23.06.2016 г.                    град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                       ІІІ Наказателен състав

На 01.06.                                                                                                Година 2016

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА            

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                  КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА

Секретар  И.  Г.                

Прокурор  АЛЕКСЕЙ  АНГЕЛОВ 

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1130  по описа за 2016 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 69 от 07.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 632/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият П.Б.П. е признат за виновен в това, че на 16.09.2015 година в гр. Стара Загора, в съучастие, като извършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за другиго – неустановеното лице, имотна облага е поддържал у М.Д.Д., ЕГН **********, заблуждение относно обстоятелството, че трябва да заплати определена сума – аванс за закупуване на климатици от нейния племенник и с това причинил на Динева имотна вреда в размер на 3 000 лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 от НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от три години, което наказание да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. 

Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимият П.Б.П., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че наложеното му с присъдата наказание е прекомерно тежко за извършеното от него престъпление. Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда, като намали наложеното му наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Г.С..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна,  съответстваща на обществената опасност на деянието и на дееца и като такава следва да бъде потвърдена.

                                                         - 4 -

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 632/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на П.Б.П. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят П.Б.П. няма възражения относно авторството на деянието, но счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали този размер.

С оглед събраните по д.п. № 8245 зм-859/2015 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора и в хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 632/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият П.Б.П. е извършил престъплението, в което е обвинен – престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

В мотивите към обжалваната присъда подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, която въззивният съд изцяло възприема.

Оплакването на жалбоподателя П., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да му наложи наказание в по-нисък размер, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.210, ал.1, т.4, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено от подсъдимия П., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия П. наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел изразеното от подсъдимия П. критично отношение към извършеното и съдействието в хода на разследването, а като отегчаващи – трайните престъпни навици на дееца и  недобрите му характеристични данни. Отчетени са и високата степен на обществена опасност на деянието – телефонна измама спрямо възрастен човек, и това, че  предходните осъждания за деяния от този вид не са изиграли своята превъзпитаваща

Старозагорски окръжен съд                         - 3 -                       в.н.о.х.д. № 1130/2016 г.

 

и възпираща роля.

Немаловажно обстоятелство за характеристиката на личността на подсъдимия П. е и това, че той е извършил деянието, предмет на настоящото дело, само три месеца след влизане в сила на споразумение по н.о.х.д. № 129/2015 г. по описа на Районен съд – Тутракан за друго такова деяние.

Тъй като за престъплението по чл.210, ал.1, т.4, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК законът предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия П. следва да бъде наложено наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода /средния размер на предвиденото в закона наказание/. След като наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода се намали с една трета /една година и шест месеца/, се получава наказание от три години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия П. наказание и същото да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, за каквото пледира адв. С..

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на  подсъдимия П. – три години лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и това наказание е за тежко умишлено престъпление против собствеността, с висока степен на обществена опасност и с широк обществен отзвук за този вид престъпления.

Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

Действително, жалбоподателят П. признава вината си и е в тежко семейно и материално положение, но тези обстоятелства не променят преценката на съда по отношение размера на наложеното му наказание. Следва да се има предвид, че жалбоподателят П. е с трайни и утвърдени престъпни навици и както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена опасност.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на П.Б.П. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И :

                                                            - 4 -

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69 от 07.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 632/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                          2.