МОТИВИ към Присъда №21/01.06.2016г., постановена по ВНОХД №1020/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

         Производството е образувано по подаден въззивен протест от Районна прокуратура Стара Загора против Присъда №165/01.10.2015г., постановена по НОХД №1050/2015г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Т.Г.Р. е признат за невиновен в това, че на 03.12.2012 година в град ***, обл.***, ул."***" № *** и в с.***, общ. ***, обл.***, в условията на продължавано престъпление държал без надлежно разрешение по ЗКВВОБ огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: ***

         В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа протеста, който макар и бланкетен, счита за основателен. Основните доводи за съставомерност на деянието, изложени от прокурора, участващ във въззивното производство, касаят държането на ловна пушка марка ***със сериен номер ***, като в тази връзка се излага становището, че неправилно първоинстанционният съд е коментирал това деяние като административно нарушение. За държането на останалите оръжия и боеприпаси не се навеждат каквито и да било доводи в подкрепа на протеста. Искането, което се прави, е да бъде отменена първоинстационната присъда и да бъде признат подсъдимия за виновен за притежание на ловно оръжие, като в условията на чл.55 от НК му бъде наложено наказание, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 НК за един по продължителен период от време.

 

         Защитникът на подсъдимия Т.Г.Р. – адв. К.Б. моли съда да потвърди изцяло атакуваната присъда. Досежно ловната пушка, предмет на обвинението, не оспорва, че е била държана от Р. без надлежно разрешително, но счита, че това е било само в рамките на два дни, като е била взета да се оглед с цел евентуално закупуване. Ето защо счита, че и в тази си част деянието се явява несъставомерно.

 

         Подсъдимият Т.Г.Р. поддържа изложеното от защитника си и не желае да добави нещо.

 

         В последната си дума подсъдимият Т.Г.Р. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

         Против подсъдимия Т.Г.Р. е повдигнато обвинение за това, че на ***година в ***, в условията на продължавано престъпление държал без надлежно разрешение по ЗКВВОБ огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: ***

 

         На 03.12.2012г. е извършено претърсване и изземване на два адреса: първият *** и вторият – ***. Установено е, че имотът на първия адрес представлява двуетажна къща, като на втория етаж живеят двамата синове на подсъдимия Т.Р., а първият, където са открити и иззети оръжията и боеприпасите, предмет на обвинението, с изключение на ловна пушка марка ”***" със сериен номер ***, е бил обитаван от неговия баща ***Р.. В имота в с. ***, обитаван от подсъдимия, е открита и иззета инкриминираната ловна пушка, както и четири ловни пушки, две карабини и три пистолета, за които на Р. е издадено разрешително за съхранение и носене.

 

Първоначално досъдебното производство е било образувано против *** за това, че ***. /същата инкриминирана дата и по обвинението на Т.Г.Р./*** ***е държал без надлежно разрешително оръжията и боеприпасите, предмет и на настоящето обвинение, с изключение на описаната по-горе ловна пушка “***”. След предявяване на разследването /на 25.03.2014г./ и след изявено желание за сключване на споразумение с прокуратурата, подсъдимият към този момент ***починал – на 04.04.2014г. С постановление от 08.07.2014г. на Окръжен прокурор Сливен е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на РП ***с указания да се повдигне обвинение срещу Т.Р. за престъпление по чл.339 ал.1 НК досежно иззетите оръжия и боеприпаси на адресите в гр. ***и в с. ***, като делото се внесе за разглеждане в съда.

Вън от изложения ход на наказателното производство, въззивният съд се солидаризира изцяло с изложените подробни съображения в мотивите на атакуваната присъда за недоказаност на обвинението срещу Т.Р. досежно оръжията и боеприпасите, иззети от първия етаж на къщата в гр. ***. По делото е установено по категоричен начин,  че в този имот – на този етаж от къщата, е живял бащата на подсъдимия – ***.. Установено е също, че той е държал тези оръжия и боеприпаси, като същите са иззети от касата в неговата спалня, като пак Георги Р. е отключил тази каса. В този смисъл са категорични показанията на свидетелите ***и ***– поемни лица, присъствали на претърсването и изземването в двата имота, както и показанията на ***., дадени по ДП в качеството на обвиняем.

От имота в с. ***, обитаван от подсъдимия, са иззети, освен описаните по-горе огнестрелни оръжия, за които има издадено надлежно разрешително, и боеприпас за същите, още и ловна пушка марка ”***" със сериен номер ***, собственост на свидетеля  ***. На същия за това огнестрелно оръжие е издадено и разрешение за съхранение – на л.40 от сл.д. За това огнестрелно оръжие е установено по категоричен начин, че е било предадено от св. ***на подсъдимия Т.Р. няколко дни преди инкриминираната дата, тъй като последният пожелал да го огледа с идея евентуално да го закупи.  Въззивният съд не споделя доводите на първоинстанционния съд, че държането от подсъдимия на това огнестрелно оръжие представлява административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на ЗАНН. Безспорно е, че на инкриминираната дата 03.12.2012г. Р. е държал в дома си в с. ***тази ловна пушка, която е огнестрелно оръжие, както и че за същата не му е издадено надлежно разрешително за съхранение и носене. За това оръжие разрешителното е издадено на името на собственика на същото – ***. При това положение държането от Т.Р. на ловна пушка марка ”***" със сериен номер ***се явява съставомерно по текста на чл.339 ал.1 НК, тъй като покрива всички обективни и субективни признаци на състава. Нещо повече, самият подсъдим не оспорва държането на това оръжие на инкриминираната дата, като дори същото не се съхранявало в касата му, а е иззето от помещение в къщата. Не оспорва и факта, че за същото не му е издадено разрешение за носене и съхранение. Незаконното държане на оръжието е извършено при пряк умисъл на вината, тъй като Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. В случая подсъдимият и като заемал длъжността Началник РПУ Чирпан, и като ловец, е бил наясно с изискванията на закона за държане и съхранение на огнестрелно оръжие, като не се е съобразил с тях. Обстоятелството, че е държал незаконно оръжието само за няколко дни – по негови обяснения за почивните дни /при положение, че инкриминираната дата е само на 03.12.2012г./, както и мотивът, с който го е взел от св. ***– да го огледа с цел закупуване – не могат да изключат наличието на нито един обективен и субективен елемент на състава на чл.339 ал.1 НК.

 

С оглед на изложеното въззивният съд отмени първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Т.Р. е признат за невинен в това, че на 03.12.2012г. в ***държал без надлежно разрешение по ЗКВВОБ огнестрелно оръжие - ловна пушка марка ”***" със сериен номер ***, като го призна за виновен в извършването на това престъпно деяние, съставомерно по чл.339 ал.1 НК.

Разпоредбата на чл.339 ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, съдържащи се в представената пред първоинстанционния съд характеристика, както и фактът, че е упражнявал трудова дейност на отговорна позиция. Беше отчетено също, че съобразно повдигнатото обвинение незаконното държане на оръжието е само в един ден, както и че се касае за един брой оръжие, чийто законен собственик с надлежно издадено разрешение за носене и съхранение, е известен и установен. Съдът не установи наличието на обстоятелства, които да отегчават наказателната отговорност на Р.. Поради горните съображения съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание – две години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо определи размера на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – една година лишаване от свобода. Съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че са налице визираните в чл.66 ал.1 НК условия, в частност намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да бъде ефективно изтърпяно.

 

В останалата част присъдата беше потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

             

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                                           2.