М О Т И В И към Присъда № 24/15.06.2016 г., постановена по ВНЧХД № 1123/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:

 

Въз основа на подадена в Районен съд – Казанлък от частните тъжители В.В.К. и Р.А.Г. тъжба вх. № 2741/04.03.2013 г. срещу подсъдимите Д.Л.Д. и В.Д. Д., в която са изложени обстоятелства на извършени на 23.04.2012 г., в с.Х.Д., общ.Казанлък престъпления:

-по чл.130, ал.1 от НК от подсъдимия Д.Л.Д. спрямо  частния тъжител В.В.К.;

-по чл.130, ал.1 от НК от подсъдимия В.Д. Д. спрямо частния тъжител Р.А.Г.;

-по чл.146, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК от двамата подсъдими спрямо частния тъжител В.В.К.,*** е образувано НЧХД № 295/2013 г.

 

В с.з. от 13.05.2013 г. по НЧХД № 295/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък на основание чл.289, ал.1 във връзка с чл.24, ал.4, т.2 във връзка с чл.81, ал.3 от НПК, е постановено прекратяване на наказателното производство по това дело в частта му, в която срещу подсъдимите Д.Л.Д. и В.Д. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 23.04.2012 г., в с.Х.Д., община Казанлък, в съучастие помежду си, като извършители, са нанесли лека телесна повреда на Р.А.Г., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. 

С Решение № 150/01.08.2013 г. по ВЧНД № 1181/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, горепосоченото определение за частично прекратяване на наказателното производство е отменено.

 

В нарушение на тогава действащия чл.89, ал.6 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм. 01.02.2014 г.) след връщане на делото в Районен съд – Казанлък същото е продължило под нов номер, като е образувано НЧХД № 1154/2013 г.

НЧХД № 1154/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък е приключило с постановяването на изцяло оправдателна присъда - № 72/03.06.2014 г.

С Решение № 190/01.12.2014 г., постановено по ВНЧХД № 1220/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отменена Присъда № 72/03.06.2014 г. по НЧХД № 1154/2013 г. на Районен съд – Казанлък и е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

След връщане на делото в Районен съд – Казанлък пред същия е образувано НЧХД № 16/2015 г.

В с.з. от 24.09.2015 г., след като частният тъжител Р.А.Г. е заявил, че оттегля тъжбата си (л.80) и след направено уточнение от повереника на частния тъжител В.В.К. (л.82), че оплакванията на  доверителя му  в тъжбата са насочени единствено спрямо подсъдимия Д.Л.Д.,  съдът е постановил прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия В.Д. Д..

Горепосоченото определение за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия В.Д. Д. не е обжалвано и е влязло в сила.

С Определение № 738/12.10.2015 г. по НЧХД № 16/2015 г. (л.98) частният тъжител Р.А.Г. е осъден да заплати на подсъдимия В.Д. Д. сумата от 2850 лв.  – разноски по делото.

С Определение № 788/26.11.2015 г., постановено по ВЧНД № 1285/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора горепосоченото определение за разноските е потвърдено.

 

След  отвод на съдията–докладчик на основание чл.29, ал.1, т.1, б.”в” от НПК (л.102), разглеждането на НЧХД № 16/2015 г. по описа на Районен съд – Казанлък е продължило от нов съдебен състав и е приключило с постановяване на обжалваната Присъда № 29/10.03.2016 г.

 

С Присъда № 29/10.03.2016 г., постановена по НЧХД № 16/2015 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Д.Л.Д., е признат:

-за виновен в това, че на 23.04.2012 г., в с.Х.Д., общ.Казанлък, е причинил лека телесна повреда на В.В.К., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което  на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.;

-за невинен в това, че на 23.04.2012 г., в с.Х.Д., общ.Казанлък, е казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - В.В.К., а именно думите „Помак. Какво искаш, майка ти да еба помашка", в негово присъствие, поради което е оправдан по обвинението по чл.146, ал.1 от НК.

Подсъдимият Д.Л.Д. е осъден да заплати:

-по сметка на Районен съд - Казанлък направени разноски по делото в размер на 636 лв.; 

-на частния тъжител В.В.К. частично направените от него разноски по делото в размер на 506.50 лв.

Частният тъжител В.В.К. е осъден да заплати на подсъдимия Д.Л.Д. частично направените от него  по делото разноски в размер на 1525 лв.

 

В срока по чл.319 от НПК присъдата е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора  от подсъдимия Д.Л.Д. в осъдителната й част.

В жалбата е повдигнато оплакване за доказателствена необоснованост на приетите за установени факти от съда, обусловили осъдителната част на присъдата.  Повдигнато е и оплакване за постановяване на присъдата при съществени нарушения на процесуалните правила, което е доразвито в постъпили в срока по чл.320, ал.3 от НПК допълнителни писмени изложения към въззивната жалба. 

 ИСКАНЕТО е за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане или за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен  и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

 

Частният тъжител В.В.К. оспорва въззивната жалба и чрез повереника си застъпва становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,  както и  по оплакванията във въззивната жалба, прие следното:

 

По доводите за постановяване на присъдата при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

В допълнителните изложения към въззивната жалба е развито оплакване за постановяване на присъдата от незаконен състав. Въпреки, че съдът заявил своето безпристрастие по повод на отправено към него в с.з. от 07.12.2015 г. искане за отвод,  действията на същия, обективирани в протокола, издавали наличие на предубеденост. Тя се изразила в това, че след като по делото не била постигната спогодба, за сключването на каквато страните били приканени от съда (след отстраняване от съдебната зала на процесуалните им представители и всички явили се лица от списъка на лица за призоваване) и  с цел  постигане на която от съда бил упражнен натиск върху подсъдимия, който  срещу  оттегляне на тъжбата от частния тъжител следвало да се откаже от разноските по делото, съдията-докладчик заявил, че “сега делото ще се гледа само заради едни разноски.”  Проява на небезпристрастното отношение на съда към подсъдимия бил и фактът, че постановената присъда била публикувана на интернет страницата на Районен съд – Казанлък без да бъдат заличени личните данни на подсъдимия, които  по този начин станали публично достояние.

В съдебния протокол се удостоверяват всички процесуални действия и изявления, извършени от съда, страните и другите участници в съдебно заседание (открито или при закрити врати, но не и закрито). Протоколът за съдебното заседание е доказателствено средство за извършените действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства (чл. 131 от НПК). Неотразените в него действия се считат за неизвършени.  Тъй като  в съдебния протокол от  проведеното на  07.12.2015 г. с.з., в което съдът е приканил страните към спогодба, не е отбелязано при обсъждане на възможностите за постигането й процесуалните представители на страните да са отстранени от съдебната зала, нито пък е вписано твърдяното изявление на съдията-докладчик, следва да се приеме, че посочените действия реално не са били осъществени.  Поради това и тъй като в действията на съда, обективирани в протоколите от всички проведени съдебни заседания, липсват такива, от които може да се заключи за наличие на предубеденост към изхода на делото, въззивният съд прие оплакването във въззивната жалба за постановяване на атакувания съдебен акт от небезпристрастен  съд, и в този смисъл  - от незаконен състав, за неоснователно. Що касае това, че постановената присъда  е била публикувана на интернет страницата на Районен съд – Казанлък в нарушение на изискванията на Закона за защита на личните данни, по делото липсват данни допуснатото нарушение на чл.64 от ЗСВ да е резултат от действия на съдията-докладчик.

По изложените съображения оплакването за допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК е неоснователно.

Второто оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, произтича от това, че в уводната (титулната) част на обжалваната Присъда № 29/10.03.2016 г.,  при посочване на делото, по което е постановена, тъй както изисква чл.305, ал.2 от НПК,  вместо НЧХД № 16/2015 г., е посочено НОХД № 16/2015 г. Въззивният съд приема, че конкретно допуснатата грешка -  относно вида на делото, по което е издадена присъдата,  при наличното  коректно отбелязване на всички останали данни, не  внася  никакво съмнение относно това по кое дело е постановен съдебният акт, поради което и разбирането, че наличието й съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, е неправилно.

 

По доводите относно фактите по делото:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 23.04.2012 г. пред дома на на тъжителя В.В.К. *** стоварили дърва за огрев. Малко преди 20.00 часа тъжителят и синът му – свидетелят С.В. К. тръгнали с колата на тъжителя (“****” с ДК № ****)  към дома на свидетеля Р.А.Г., за да го помолят на следващия ден да им помогне за прибирането на дървата. След като свидетелят се съгласил, тъжителят го поканил в дома си, за да изпият по една бира. Тримата мъже потеглили обратно с колата към дома на тъжителя. Вече било малко след 20.00 часа.

Междувременно тъжителят В.В.К. получил  покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител за  изплащане на присъдена  по гражданско дело  парична сума  в  полза на свидетеля В.Д. Д. – син на подсъдимия Д.Л.Д..*** Д., неочаквано синът на тъжителя  – С.В. К., казал на баща си да спре колата. Слязъл от автомобила, отишъл до къщата на  семейство Д. и поискал да говори със свидетеля В.Д. Д.. След като последният излязъл на двора, повикан от майка си, двамата започнали да се разправят. В двора излязъл и подсъдимият Д.Л.Д..  Частният тъжител В.В.К. и свидетелят Р.А.Г. първоначално останали в колата. Виждайки, че и двамата мъже от семейство Д. са навън, тъжителят слязъл от автомобила и започнал да се кара с подсъдимия Д.Л.Д. по повод на гражданското дело.

В момента на слизането си от автомобила, тъжителят В.В.К. се озовал в близост до подсъдимия.  Изведнъж подсъдимият Д.Л.Д. се пресегнал към ограда, намираща се в близост и с думите: “Война ли искаш?”, ударил тъжителя с  нещо твърдо в областта на дясното слепоочие, като по-късно  В.В.К. разбрал, че това е керемида, каквито имало  поставени на оградата.

Виждайки случващото се, свидетелят Р.А.Г.  се опитал да излезе  от колата, за да се притече на помощ на тъжителя В.В.К., но също бил ударен и паднал  на земята.

На мястото, но след инцидента дошли множество свидетели – Д. И.М., Т.П.М. и Т.И.Г., като първият се притекъл на помощ на  свидетеля Р.А.Г., тъй като същият бил паднал на земята в безсъзнание.

Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители установили, че има пострадали, които в последствие били откарани от съселянин в Бърза помощ – Казанлък, където получили медицинска помощ.

 

Доводът за доказателствена необоснованост на приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства е основателен, поради следното:

Безспорно установено по делото е, че при случилото се на 23.04.2012 г., както частният тъжител В.В.К., така и спътникът му – Р.А.Г., са претърпели травматични увреждания.  

Въз основа на Съдебно-медицинско удостоверение  № 123/2012 г., с което на 24.04.2012 г. частният тъжител В.В.К. медицински е освидетелстван от специалист по съдебна медицина, въз основа на епикриза на В.В.К. от неврохирургично отделение на МБАЛ “Д-р Ст.Киркович” АД – Стара Загора (л.5 и л.6, нчхд № 295/2013 г.) и въз основа на резултат от проведено на 24.04.2012 г. рентгенологично изследване на В.В.К. (л.15, нчхд № 1154/2013 г.) по делото е изготвено и изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.53, нчхд № 1154/2013 г.). Заключението е изпълнено от вещото лице д-р Т.Г.П. – специалист съдебен лекар,  който излага, че на 23.04.2012 г. частният тъжител В.В.К. е получил - разкъсно-контузна рана, отоци, охлузвания и кръвонасядания на лицето, счупване на фронталния израстък на дясна зигомататична кост, охлузвания на шията, оток и кръвонасядане на тила. Вещото лице д-р Т.Г.П. заключава, че установените и описани  травматични увреждания са от характера и са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От горепосочената съдебно-медицинска експертиза, в която са обсъдени данните по представената по нчхд № 295/2013 г. – л.3 епикриза на Р.А.Г., за проведено през периода 24.04. – 26.04.2012 г. болнично лечение в МБАЛ – ЕООД – град Казанлък, се установява, че при случилото се на 23.04.2012 г. Р.А.Г. е претърпял открита разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, което травматично увреждане е от характера и е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В заключението се излага становище, че и при двамата – В.В.К. и Р.А.Г. – не е имало състояние временно опасно за живота. В тази връзка по отношение на Р.А.Г. вещото лице уточнява, че претърпяното от същия увреждане не е причинило звуко-проводно намаление на слуха, тъй като е било налице увреждане само на ушната мида и при прегледа отоскопично всичко е било в норма.

Относно механизма на причиняване на уврежданията вещото лице
д-р Т.Г.П. в заключението си посочва, че установените травматични увреждания, както при В.В.К., така и при Р.А.Г., са от действието на твърди, тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени по време и начин както се твърди в тъжбата. В тази връзка вещото лице е посочило, че уврежданията, причинени на В.В.К. са от еднократни механични въздействия, като посоката на тези въздействия с категоричност не може да бъде определено дали е една и съща.

Разпитано в с.з. от 07.12.2015 г. вещото лице д-р Т.Г.П. не изключва като възможен механизъм на причиняване на установените травматични увреждания на тъжителя този, съобщен от подсъдимия  Д.Л.Д..

Становището на вещото лице д-р Т.Г.П. по отношение на частния тъжител В.В.К., че в следствие на претърпените от същия травматични увреждания не е имало състояние временно опасно за живота му,  се потвърждава и от становището, изложено в съдебно-медицинска експертиза по писмени данни – л.100, нчхд № 1154/2013 г., изготвена от вещото  лице д-р С.П.Ш. (неврохирург), който заключава, че при непровеждане на лечение спрямо частния тъжител В.В.К. не е съществувала опасност за живота му и който пояснява, че проведеното лечение е било с цел по-бъро възстановяване и избягване на посттравматични усложнения.

 

Съпоставяйки обстоятелствата, изложени в тъжбата с фактите, приети от първоинстанционния съд относно начина на възникване на конфликта, следва да се отбележи, че правилно районният съд е приел, че инцидентът е възникнал –  не както се твърди в тъжбата, според която подсъдимият и синът му  без причина  се  нахвърлили срещу тъжителя и сина му, използвайки момент, в който последният бил слязъл от автомобила и се облекчавал -   а  след като С.В. К.,  тръгнал към  дома на семейство Д., искайки да  говори със свидетеля В.Д. Д..

Въззивният съд напълно кредитира становището на защитата, че  цялата случка няма нищо общо с дърва за огрев, покрай организацията по прибирането на които частният тъжител и синът му  да са  се озовали  случайно в близост до дома на  семейство Д.. От показанията на свидетеля Б.Д.Г., дадени пред първоинстанционния съд (л.140 нчхд) – служител на РУ “Полиция” – Казанлък, част от автопатрулен полицейски екип, пристигнал на мястото на инцидента след завършека му, се установява, че издирвайки  другата страна  в  конфликта, той и колегата му – свидетелят И.Д.И. (л.130 нчхд), заедно са посетили дома на частния тъжител В.В.К..  Пред дома на последния нямало никакви дърва. Същевременно, чрез съпоставка на всички гласни доказателства по делото, се установява, че  както тъжителят В.В.К., така и синът му С.В. К. (л.144 нчхд), а и свидетелят Р.А.Г. (л.146 нчхд) са били много  пияни. Доказателства в тази насока се съдържат в обясненията на подсъдимия Д.Л.Д. (л.136 нчхд), в показанията на съпругата му и сина му – М.П.Д. (л.140 нчхд) и В.Д. Д. (л.145 нчхд), в показанията на свидетелите К. С. Д. и Д.С.А. (л.141 и л.142 нчхд)  - съселяни на страните и в показанията на свидетелите – служители на РУ “Полиция” – Казанлък – О.К.Г. (л.139 нчхд), И.Д.И. (л.139 нчхд), Б.Д.Г. (л.140 нчхд). Свидетелят Т.И.Г., чиито показания от хода на съдебното следствие по НЧХД № 1154/2013 г. - л.60, са приобщени от първоинстанционния съд към доказателствата по делото по реда и на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, описва по следния начин състоянието на частния тъжител, сина му и спътника им: “Първото ми впечатление, когато отидох – бяха видимо пияни, Р. най-вече. В. беше подпийнал, С. също, Р. лъхаше от 5-6 метра на алкохол.” Показанията на  свидетелите Л.Н.Ч. (л.143 нчхд) и П.Ц.Б. (л.144 нчхд) са толкова уклончиви относно посоченото обстоятелство, че следва да се приеме, че същите, макар и с неохота, потвърждават съобщеното от всички горепосочени свидетели, а именно, че вечерта на случилото се тъжителят, синът му и придружаващият ги Р.А.Г. са били много пияни. Освен това, не междувременно, както е посочил районният съд, а видно от съдържащите се на л.76, л.77 и л.78 нчхд молба за образуване на изпълнително дело с взискател В.Д. Д. и длъжник В.В.К., покана за доброволно изпълнение и разписка за получаването й, е, че в деня на случилото се частният тъжител лично е получил уведомление, че общото му задължение по образуваното изпълнително дело срещу му, с взискател – синът на подсъдимия, към 05.04.2012 г., е с размер 2926.25 лв.  Следва да се отбележи и  това, че слизайки от автомобила и тръгвайки към къщата на семейство Д., синът на тъжителя  е търсел  не подсъдимия, а В.Д. Д. – взискателят по изпълнителното дело. Наслагвайки всички горепосочени обстоятелства въззивният съд приема за установено, че възникналият на 23.04.2012 г. конфликт – причината, за който е  подмината  от районния съд -   е резултат от отиването на частния тъжител, сина му и придружаващият ги Р.А.Г. до дома на семейството на подсъдимия с цел разправа относно паричното задължение на В.В.К. към В.Д. Д..

По-нататък - след като свидетелят С.В. К. се насочил към дома на подсъдимия, търсейки сина му – за да приеме развой на случилото се, такъв, какъвто е изложен по-горе, районният съд се е доверил на показанията на свидетелите С.В. К. и Т.П.М. и е счел, че “следва да се кредитират в значителна степен” показанията на свидетелите Р.А.Г. и Д. И.М..

Извършеният от районния съд доказателствен анализ е повърхностен. От същия не става ясно защо са приети за истинни показанията на свидетелите С.В. К. (л.144 нчхд) и Т.П.М. (л.138 нчхд) – син и снаха на частния тъжител, а същевременно с аргумент, основан на родствената връзка, е отхвърлено съобщеното от свидетелите В.Д. Д. (л.145 нчхд) и М.П.Д. (л.140 нчхд)  – син и съпруга на подсъдимия. От обсъждания доказателствен анализ не става ясно и в коя част са кредитирани показанията на свидетелите Р.А.Г. (л.146 нчхд) и Д. И.М. (л.140 нчхд), както и каква е причината за половинчатото възприемане с доверие на съобщеното от тях. Разказът на свидетеля Д. И.М., който уж е бил очевидец на цялата случка, е фрагментарен и уклончив относно детайлите. Единственото конкретно обстоятелство, което свидетелят съобщава е, че “Видях Р. как го удря В. с керемида в главата”, без да е ясна последователността на действията, предхождащи видяното от свидетеля. При това същият свидетел твърди “Не съм видял Д. да удря В.”, които му показания са в пълен противовес с приетите за установени факти от районния съд. Освен това показанията на свидетеля Д. И.М. противоречат на тези на свидетелката Т.П.М.. И двамата свидетели уж са били очевидци на случилото се, а  според свидетелката Т.П.М., която отишла пред дома на Д. от нивата, където се чувала разправията, съселянинът й Д. И.М. пристигнал там след нея, в по-късен, неуточнен етап от конфликта.  Съвсем друго обяснява свидетелят Д. И.М., според който свидетелката Т.П.М. се появила на мястото на разправата  малко преди частният тъжител В.В.К., синът му и свидетелят Р.А.Г. да си тръгнат.  Що касае показанията на свидетеля Р.А.Г. (л.146 нчхд)  – чийто разказ за инцидента, имайки предвид пияното му състояние,  е  учудващо подробен,  първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен това, че същият, като участник в случилото  се и при това - първоначално частен тъжител по делото, несъмнено не е напълно безпристрастен. Показателен за правилността на този извод е фактът, че единствено този свидетел твърди, че частният тъжител В.В.К. – вероятно от съображения, че именно той е управлявал лекия автомобил –  не  е  бил употребил алкохол. А иначе собственото си  състояние, в което е възприемал случващото се, свидетелят Р.А.Г. определя така: “Не съм бил много пиян, нормално беше, стоях си на краката.”.  Правилно първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Т.И.Г. (л.60, нчхд 1154/2013 г.), в чиято безпристрастност не съществуват основания за съмнение, но този свидетел се е появил на мястото на инцидента след завършека му, поради което и не съобщава обстоятелства относно развоя му.

Същевременно, въззивният съд прие за достоверни обясненията на подсъдимия Д.Л.Д. (л.136 нчхд)  относно обстоятелствата и начина, по който частният тъжител В.В.К. е претърпял травматичните увреждания. Съобщеният от подсъдимия начин на причиняването им не  е  изключен като възможен от гореизложеното експертно становище на вещото лице д-р Т.Г.П. и не е без доказателствена опора. Съпоставяйки обясненото от подсъдимия Д.Л.Д. с  гласните доказателства по делото, които прие, че следва да бъдат кредитирани, въззивният съд прие за установено следното:

Подсъдимият тъкмо започвал да вечеря със семейството си, когато  в близост до дома му спрял лек автомобил, от който слязъл синът на  тъжителя – свидетелят С.В. К.. Последният заявил на съпругата на подсъдимия – свидетелката М.П.Д., която се появила на двора, че търси сина й, за да разговарят. След като свидетелят В.Д. Д. излязъл, свидетелката М.П.Д. подканила мъжа си – подсъдимият Д.Л.Д., да излезе и той, за да види какво става, защото видяла от автомобила да  излиза и тъжителят В.  В.К., а и двамата К. били във видимо нетрезво състояние. Подсъдимият първоначално успял да прекъсне започналата  - по повод получената покана за доброволно изпълнение, разправия, като убедил неканените си гости да си отидат и да  дойдат на следващия ден, за  да се разберат. Баща и син К. се качили в автомобила, потеглили, но почти веднага след това внезапно променили намеренията си и спрели колата на отсрещната страна на улицата. Двамата излезли от автомобила и разправията отново започнала. С керемида, която взел от един близък дувар, В.В.К. замахнал по посока на подсъдимия, но без да иска ударил Р.А.Г., който също бил слязъл от колата и се намирал в близост. Докато С.В. К., надвесен над падналия на земята  Р.А.Г., се опитвал да му помогне, частният тъжител В.В.К. с няколко тласъка взломил заключената входна врата за двора на къщата на Д., където подсъдимият, жена му и синът му се били прибрали, и се озовал при тях. От вън синът му – свидетелят С.В. К., започнал да му вика да излезе, защото пак ще го осъдят. Думите на сина му го разколебали и В.В.К. тръгнал да излиза. В близост до входната врата обаче се спънал в оставени на двора маркучи и паднал, удряйки главата си във вратата. Синът му С.В. К. го вдигнал и извел на улицата. Там вече се били насъбрали хора. Пиян и ядосан от случващото се тъжителят В.В.К. започнал да си удря главата в един от дуварите и да крещи “Не мога да го преживея, те ме унижиха!”.

С помощта на свидетеля Т.И.Г., който привлечен от гюрултията, излязъл на улицата, свидетелят Р.А.Г. бил натоварен в колата на частния тъжител. Свидетелят С.В. К. привикал баща си и го убедил и той да се качва в колата. В колата се качила и снахата на частния тъжител - свидетелката Т.П.М., която привлечена от виковете, по някое време пристигнала на мястото на инцидента. Всички били откарани от свидетеля Т.И.Г. в  дома на частния тъжител. Малко по-късно, свидетелят С.В. К., който останал пред дома на  семейство Д., бил откаран в дома на баща си с колата на свидетеля Л.Н.Ч., който пристигнал заедно със свидетеля П.Ц.Б.,  и двамата изпратени от майка му, съпругата на тъжителя, да го приберат.

По-късно на местопроизшествието пристигнал авто-патрулен екип на РУ “Полиция” – Казанлък в състав свидетелите И.Д.И. и Б.Д.Г., тъй като по някое време в хода на разправията синът на подсъдимия – В.Д. Д., потърсил помощ от тел.112.

Обяснимо, съобщеното от подсъдимия Д.Л.Д. съдържание на случката съответства на обясненото от сина му и съпругата му – свидетелите В.Д. Д. и М.П.Д.. Разказът на подсъдимия за случилото се обаче, а и този на близките му, се припокрива още и със съобщеното от свидетелите К. С. Д. и Д.С.А. (л.141, съответно л.142 нчхд). Тези двама свидетели са братя и живеели в близост до семейство Д.. Малко преди инцидента, заедно с В.Д. Д., стояли на пейка пред дома си и разговаряли, докато последният бил извикан от майка си, за да се прибере да вечерят. Тъй като посочените свидетели поостанали на пейката, станали очевидци  на случващото се в двора и пред дома на Д.. Истинността на съобщеното от братята К. С. Д. и Д.С.А. и качеството им на очевидци се потвърждава чрез показанията на свидетелите И.Д.И. и Б.Д.Г. – служителите на РУ “Полиция” – Казанлък, изпратени на местопроизшествието. От проведения пред окръжния съд допълнителен разпит на свидетелите Д.С.А. и Б.Д.Г. се установява, че авто-патрулният екип бил посрещнат в центъра на селото от свидетеля Д.С.А., който накратко разказал на свидетеля Б.Д.Г. случилото се и после съпроводил полицаите до дома на семейство Д.. Макар и показанията на свидетеля Б.Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд (л.140 нчхд) да се приобщиха от въззивния съд на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, въз основа на изслушаните обяснения на свидетеля относно констатираните съществени противоречия в показанията му пред двете съдебни инстанции –  състоящи се в това, че гореизнесеното обстоятелството на посрещане на авто-патрулния екип от свидетеля Д.С.А. не е съобщено пред районния съд -   настоящият съд прие, че на практика липсват  противоречия в разглежданите показания. Обясненията на свидетеля Б.Д.Г., които въззивният съд прие за правдиви и логични, са, че не е бил питан в хода на производството пред районния съд как са намерили къщата на семейство Д., както и че  без чужда помощ, в тъмната част на денонощието, трудно биха се ориентирали за мястото на произшествието в непознато населено място. Пристигналите на място полицаи, преди да тръгнат да търсят другата страна в конфликта, забелязали, че входната врата за двора на къщата на Д. е взломена и че по същата има кръв – свидетелят И.Д.И.: “Направи ми впечатление, че на вратата на подсъдимия има кръв. Това е метална врата на оградата, направена от тръби, от вътрешната страна като че ли имаше кръв и като че ли самата дръжка не работеше както трябва.”; свидетелят Б.Д.Г.: “Вратата беше с повреден механизъм, но нямам спомен, дали беше затворена. Някой ни показа кръвта по вратата. Имаме фенерчета и видяхме прясна кръв.”.

Същевременно от показанията на свидетелите И.Д.И. и Б.Д.Г., както и от показанията на дежурния офицер – свидетелят О.К.Г. (л.139 нчхд), пристигнал по-късно в селото, отведен от първите двама направо в дома на семейство К., където заварили частния тъжител, сина му и свидетеля Р.А.Г., се установява, че никой от последните, в опита си да изложи свързан разказ за случилото се – всички били много пияни, не се оплакал от конкретно лице, което да му е причинило телесно увреждане.

 

Най-после доказателство за правдивостта на обясненото от подсъдимия за начина, по който се е развил инцидентът, така, както е изложен по-горе, е фактът, че именно синът му – В.Д. Д., е потърсил помощ от тел.112. Макар и относно посоченото обстоятелство по делото да не е представена справка от Национален телефон 112, същото се установява чрез съпоставка на показанията на свидетеля В.Д. Д. (л.145 нчхд) и тези на свидетеля И.Д.И. (един от полицаите на авто-патрулния екип) – л.139 нчхд.

 

По изложените съображения, Окръжен съд – Стара Загора прие оплакването във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на приетите от първоинстанционния съд обстоятелства по делото за основателно. И тъй като събраните в хода на делото доказателства – на които въззивният съд извърши самостоятелен анализ – не позволяват да бъде приета за установена фактологията, изнесена в тъжбата и по-конкретно, че на 23.04.2012 г. подсъдимият Д.Л.Д. е  причинил на частния тъжител В.В.К. лека телесна повреда, Окръжен съд – Стара Загора прие, че постановената от районния съд присъда следва  да бъде отменена в осъдителната й част и постановена нова, оправдателна такава.

Поради изложеното и на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, със съдебния си акт  Окръжен съд – Стара Загора

-отмени Присъда № 29/10.03.2016 г., постановена по НЧХД № 16/2015 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта, в която  подсъдимият Д.Л.Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 23.04.2012 г., в с.Х.Д., общ.Казанлък, е причинил лека телесна повреда на В.В.К., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което  на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., вместо което

-постанови присъда, с която призна подсъдимия Д.Л.Д. за невинен в това на 23.04.2012 г., в с.Х.Д., общ.Казанлък, да е причинил лека телесна повреда на В.В.К., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и го оправда по повдигнатото му в тъжбата обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Постановената от въззивния съд присъда наложи  и първоинстанционният съдебен акт да бъде коригиран в частта относно разноските по делото с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК. Предвид това, Окръжен съд – Стара Загора

-отмени обжалваната присъда в частта, в която подсъдимият Д.Л.Д. е осъден да заплати  по сметка на Районен съд - Казанлък направени разноски по делото в размер на 636 лв.;  в частта, в която подсъдимият Д.Л.Д. е осъден да заплати на частния тъжител В.В.К. частично направените от него разноски по делото в размер на 506.50 лв., както и в частта, в която частният тъжител В.В.К. е осъден да заплати на подсъдимия Д.Л.Д. частично направените от него  по делото разноски в размер на 1525 лв., вместо което

-постанови, че осъжда частния тъжител В.В.К. да заплати на подсъдимия Д.Л.Д. сумата от 3550 лв. – разноски по делото, както и че осъжда частния тъжител В.В.К.  да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 816.00 лв. – разноски по делото за допуснати по негово искане съдебно-медицински експертизи.

В останалата – оправдателна част, присъдата на районния съд бе потвърдена.

 

Воден от горните съображения, Окръжният съд постанови съдебния си акт.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                           

1.

 

 

                                                            2.