Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№60                             09.05.2017 г.               град Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На петнадесети март                                                             Година 2017

В публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОНЬО ТОНЕВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                                2.ТАТЯНА ГЬОНЕВА

СЕКРЕТАР Н.П.

ПРОКУРОР АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА

ВНОХД №1018 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда №39/01.12.2016 г., постановена по нохд №124/2016 г. по описа на Чирпански районен съд подсъдимият С.Й.М. е признат за виновен в това, че на 19.08.2014 г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, в немаловажен случай, след предварителен сговор с Р.Б.П. и К.И.В., чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Рено Еспейс” с рег. № AG 838KХ и чрез използване на техническо средство – система от шило, маркучи, бидон и туби е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 277 литра дизелово гориво на стойност 720,20 лева от владението на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, без съгласието на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини и деянието е осъществено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, пр. 2, т. 5, т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. 18 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК  съдът го осъдил на две години „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

На основание чл.68 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия С.Й.М. по нохд №569/2013 г. по описа на Районен съд Ихтиман в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи ефективно и отделно от наказанието, наложено му по настоящото нохд №124/2016 г. по описа на Районен съд - Чирпан в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

          Против Присъда №39/01.12.2016 г., постановена по нохд №124/2016 г. по описа на Чирпански районен съд е постъпила жалба от адв. Г.В.Ж., служебен защитник на подсъдимия С.Й.М., в която се навеждат доводи относно необоснованост на атакуваната присъда по изложените съображения. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  постановената  присъда и постановяване нова, с която въззивният състав да признае за невинен подсъдимия С.Й.М..

        В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Стара Загора изразява становище, че  постановеният съдебен акт на ЧРС е правилен, обоснован и законосъобразен, съобразен изцяло със събраните по делото доказателства, а от друга страна и с обществената опасност на деянието и дееца, поради което счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

        В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С.Й.М., адв. В. П., поддържа доводите, изложени във въззивната жалба и направените с нея искания. Алтернативно пледира за намаляване размера на наложеното от първоинстанционния съд наказание с ½ и налагане наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, в случай че съдът приеме, че подзащитният й е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 от НК

        Настоящият съдебен състав,  като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда в пределите, регламентирани в чл.314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

        Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието са събрани относимите и допустими доказателства в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.

        Извършен е цялостен доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция.

        От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

        През първата половина на 2014 г. неустановено в хода на производството лице изработило и монтирало в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, южно от асфалтовия път между селата Изворово и Винарово система, състояща се от шило, маркучи  и бидон, с което нарушило целостта на системата за пренос на течни горива, собственост на „Лукойл - България” ЕООД – гр. София. Монтираното на продуктопровода съоръжение, пробивайки отвор в него, позволявало част от течащото по продуктопровода дизелово гориво да се отклони през отвора и по система от свързани помежду си маркучи, закопани на дълбочина 5-10 см под земята, с обща дължина около 180 метра, да достигне до закопан в земята пластмасов бидон с вместимост от 300 литра.

        Тези обстоятелства станали достояние на подсъдимите С.Й.М., Р.Б.П. и К.И.В., които решили да се възползват от поставеното съоръжение и да извършат чрез него кражба на дизелово гориво. Около 03.00 часа на 19.08.2014 г., в изпълнение на предварително взетото решение, подсъдимият П. отишъл с автомобила на баща си до дома на подсъдимия М. ***, след което двамата отпътували за района на гр. Чирпан, обл. Стара Загора с лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс” с рег. № AG-838-KX, който бил собственост на трето лице, но се ползвал от подс С.М.. Двамата подсъдими минали през гр. Ихтиман, откъдето взели очакващия ги там подсъдим К.В.. В багажника на автомобила подсъдимите носили 11 бр. пластмасови туби с обща вместимост 275 л, в които възнамерявали да сложат източеното от продуктопровода дизелово гориво. След като управляваното от подсъдимия П. МПС напуснало АМ „Тракия”, управлението на автомобила било поето от подсъдимия М.. В землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, недалеч от мястото, където било монтирано съоръжението, подсъдимите оставили автомобила и носейки в ръце тубите, тръгнали към мястото на съоръжението. Когато стигнали до мястото, откъдето преминавали свързаните маркучи, тримата подсъдими развъртели спирателен кран, поставен на около 50 м от продуктопровода, след което изчакали известно време, за да се напълни заровения в земята пластмасов бидон с вместимост 300 литра. Когато бидона се напълнил, подсъдимият П., който носел три туби, останал до крана и изваждайки маркуча от снадката, започнал да пълни една от тубите директно от него. Подсъдимите М. и В., преди да напълнят носените от тях туби с дизелово гориво от бидона, трябвало да отстранят повреда по трасето на продуктопровода до заровения в земята бидон, като за целта използвали носени в брезентова торба инструменти – комплект отвертки, тръбен ключ, гаечни ключове, клещи и др.

Около 10.00 часа на 19.08.2014 г. в посочения район охраната на продуктопровода се осъществявала от свидетелите С. Д. Т., В. Д. К., П.Т. Н. и А. П. К. – всички служители на „Ипон – 1” ООД гр. София. Свидетелите, след като били уведомени от техни колеги за мирис на дизелово гориво в района, където било монтираното съоръжение, извършили проверка на място. Четиримата представители на охранителната фирма достигнали до района, находящ се в землището на с. Винарово, паркирали служебните си автомобили,  след което пеша тръгнали в гората по посока на продуктопровода. Свидетелят К., който вървял най-отпред сам, видял подсъдимия П. и подал с ръка знак на колегите си да изчакат на място. Служителите на „Ипон – 1” ООД се притаили и започнали да наблюдават действията на П., насочени към пълнене на гориво в една от тубите. Свидетелите предположили, че П. не е сам и решили да изчакат, за да видят дали там няма да дойдат и други лица. След известно време към П. се приближили и подсъдимите М. и В.. Последните все още не били започнали да пълнят тубите с дизелово гориво, като били напълнили гориво единствено в 1 бр. ПВЦ бутилка с етикет на „Кока Кола” с вместимост 2 л, която оставили в близост до пластмасовия бидон.

Свидетелите видели, че тримата подсъдими провели кратък разговор, след което преместили настрани една от тубите, пълна с дизелово гориво. По знак на свидетеля К., всички служители на „Ипон – 1” ООД напуснали прикритията си и заповядали на  подсъдимите да спрат на място. Тримата подсъдими побягнали в различни посоки. Подсъдимите М. и В. успели да се отдалечат достатъчно, за да не бъдат заловени, но същите били огледани и възприети от служителите на охранителната фирма. Подсъдимия П. бягайки, се спънал и служителят на „Ипон – 1” ООД  - св. Антон К. успял да го задържи. С.М. се качил на автомобила и сам отпътувал за с. Григорево, обл. София, а подсъдимият В. се укрил в гората. Тичайки след лекия автомобил, управляван от подсъдимия, свидетелят Костов успял все пак да види и запомни регистрационния номер на автомобила. Свидетелят Т. сигнализирал за случилото се в РУ Чирпан и всички свидетели, заедно с подсъдимия П., останали на мястото да изчакат пристигането на оперативната група. При проведения разговор, подсъдимия П. посочил на служителите на „Ипон – 1” ООД имената, прякорите и данни за местоживеенето на другите двама подсъдими. Цялата информация, ведно с физическото описание на избягалите от местопроизшествието М. и В. била предадена на служителите на РУ Чирпан, които предприели действия за издирването на лицата и автомобила.

Около 17.40 часа на 19.08.2014 г. Т.И. И. – служител на РУ Чирпан, участвал в състава на оперативната група, посетила местопроизшествието и в първоначалните оперативно-издирвателни мероприятия, предприел пътуване със собствения си автомобил за гр. Стара Загора по лична работа. На връщане за гр. Чирпан, в около 19.15 часа докато се движел по път ІІ-66, в близост до разклона за с. Яздач, обл. Стара Загора, И. видял лице от мъжки пол да стопира на пътя. Лицето нямало багаж и твърде много приличало на подсъдимия В., чиято снимка от АИС на МВР И. бил виждал. И. спрял автомобила си и качил лицето. При проведения разговор се установило, че лицето пътува за гр. София. И. отишъл с автомобила си до сградата на РУ Чирпан, където се легитимирал на непознатия. При извършената проверка на самоличността на лицето се установило, че това е подсъдимия В..                             

Видно от заключението на назначената в хода на разследването стоковооценъчна експертиза стойността на 1 литър дизелово гориво към датата на извършване на деянието е 2,60 лв. или стойността на вещите – предмет на престъплението възлиза общо на 720,20 лв.

Първостепенният съд е обсъдил всички доказателства, установяващи участието на подсъдимия С.М. в извършване на описаната по–горе престъпна дейност. Въз основа на анализа на този доказателствен материал съдът е приел за безспорно установено, че подс. М. е извършил процесното деяние, след предварителен сговор с останалите двама подсъдими – Р.П. и К.В..

На първо място в тази доказателствена маса са обясненията на подсъдимия П. като съучастник в извършване на престъплението, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, с които той уличава останалите двама подсъдими в извършване на престъплението. Правилно първостепенният съд е кредитирал с доверие тези обяснения на подсъдимия П., тъй като те изцяло кореспондират с показанията на охранителите на фирма „Ипон-1”. Показанията на последните са възприети от съда като достоверни и този извод също се споделя от настоящата инстанция, с оглед на това, че почиват на личните им възприятия и са единни и непротиворечеви помежду си.

В подкрепа на извода за достоверност на обясненията на подс. П. по досъдебното производство пред съдия е и обстоятелството, че същите са изключително детайлни и в големи подробности установяват действията и на тримата подсъдими. С представеното по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице се цели да се установи, че обясненията на подс. П. на досъдебното производство пред съдия са опорочени, респ. недостоверни, тъй като са дадени под страх и след като е малтретиран от охранителите. За да се установи, че едни травми са нанесени  от определени лица и при определени обстоятелства не е достатъчно само да се представи съответното мед. удостоверение, съдържащо описание на тези травми, още повече, че в настоящия случай, с оглед конкретните обстоятелства, безспорно установени по делото, така посочените травми могат да се получат при осъщественото преследване на подсъдимия П. върху пресечен терен, както и при неколкократното падане преди залавянето му.

Подсъдимият С.М. е разпознат от свидетелите Т., К. и Н. като едно от лицата, успели да избягат.       Видно от заключението на назначената в хода на разследването дактилоскопна експертиза следа номер 1 от картон номер 102/20.08.2014 г., намерена и иззета от пакет мокри кърпички „Baby Speed” при огледа на местопроизшествие – кражба на гориво от продуктопровод на „Лукойл”, е идентична с отпечатъка от десен палец на лицето С.Й.М.. Наведените във въззивната жалба доводи относно така намерената дактилоскопна следа на подсъдимия М. върху предмет, който е намерен на мястото на престъплението, не могат да бъдат споделени. За да се приеме, че следата е намерена върху пакета от кърпички, тъй като подс. М. го дал преди това на подс. П., следва да се ангажират конкретни доказателства, установяващи този факт, каквито  по делото липсват.

        От съществено значение са показанията на свидетеля К. - служител на „Ипон – 1” ООД София, който сочи, че успял да запомни номера на МПС, с което разпознатият от него подсъдим С.М. напуснал местопроизшествието. Безспорно по делото е установено, че въпросното МПС се управлява и ползва от подсъдимия М., и че същото е с френска регистрация.

По отношение наведения довод във въззивната жалба, че процесното МПС не е било в движение,  съдът счита същото за неоснователно и недоказано. С Протокола за оглед на местопроизшествие от 20.08.2014 г.   и приложения към него албум не може да се установи твърдяното обстоятелство. Това, че на 20.08.2014 г. автомобилът е намерен с демонтирана предна лява гума, поставен на дървено трупче в с. Григорево, обл. Софийска,  не означава, че два дни преди това, с този автомобил подсъдимият не е могъл да бъде на местопрестъплението, тъй като демонтирането на гумата на един автомобил може да бъде извършено в рамките на няколко минути. Отделно от това, подсъдимият М. в хода на проведено съдебно следствие не представи надлежни писмени доказателства, установяващи спирането от движение на процесния автомобил.

При така приетата за установена по делото фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият С.Й.М. е осъществил престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и 2 и т. 5 и т.7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл.28, във връзка с чл.18 ал.1 от НК – като на 19.08.2014г. в землището на с. Винарово, обл. Стара Загора, в немаловажен случай, след предварителен сговор с подсъдимите Р.П. и К.В., чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Рено Еспейс” с рег. № AG 838KХ и чрез използване на техническо средство – система от шило, маркучи, бидон и туби е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 277 литра дизелово гориво на стойност 720,20 лева от владението на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, без съгласието на МОЛ при „Лукойл България” ЕООД гр. София, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и е останало недовършено поради независещи от него причини.

Тази правна квалификация на деянието на подс. М. е правилна и съдът не констатира нарушение на материалния закон при определянето й.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. М., съдът се е съобрази с двата основни принципа на наказателно правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието.

При индивидуализацията на наказателната отговорност съдът се е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е взел предвид за подсъдимия М. тежкото материалнобитово положение и сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи лошите характеристични данни и предишните му осъждания, извън тези определящи правната квалификация на деянието като „повторно”.

Предвид тези обстоятелства  на подсъдимия С.Й.М. първоинстанционният съд е наложил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК, а именно две години „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, съгл. чл.60 ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален „Строг” режим, съгл. чл.61 т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Така определеното наказание съдът намира, че е съобразено и със степента на осъществяване на намеренията на подсъдимия М. и с причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Предвид обстоятелството, че деянието, за което подсъдимият М. е предаден на съд по настоящото дело е извършено от същия в изпитателния срок на наказанието, наложено му по НОХД № 569/2013г. по описа на РС - Ихтиман, първоинстанционният съд на основание чл.68 от НК е привел в изпълнение на наказанието, наложено му по горецитираното НОХД № 569/ 2013г. по описа на РС  -Ихтиман в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, което наказание подсъдимия следва да изтърпи ефективно и отделно от наказанието, наложено му по настоящото НОХД №124/2016г по описа на РС - Чирпан в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален „Строг” режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

Настъпилото законодателно изменение в ЗИНЗС с ДВ бр.13/2017 г. не налага изменение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и типа затворническо общежитие, с оглед на това, че настоящият случай попада в хипотезата на чл.57, ал.1,т.2, б.”в” ЗИНЗС, съгласно която първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е „строг”, респ. в затворническо общежитие от „закрит” тип съгл. чл. 58, т.2 ЗИНЗС.

Така определеното на подсъдимия С.Й.М. наказание настоящият съд счита, че е законосъобразно и справедливо и със същото ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК. С оглед на това не са налице основания за намаляване  размера на наложеното на подс. М. наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, каквото искане бе направено от защитника му в съдебното заседание пред настоящата инстанция.

        С оглед изложеното, присъдата на Чирпански районен съд е правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

        По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №39/01.12.2016 г., постановена по нохд №124/2016 г. по описа на Чирпански районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

                 2.