Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

 62                                                              10.05.2017 г.                                                          Град Стара Загора

 

                                                          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                           ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести април                                                                                                                            Година 2017

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНАДРАГОТИНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                                                                                                                                                   2. НИКОЛА КЪНЧЕВ

Секретар  Митка Тодорова

Прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  Сп. ДРАГОТИНОВА

ВНOXД № 1077 по описа за 2017 година.

 

   Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

   Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия К.Г.К., с ЕГН **********, адв. С.Ч. ***, против постановената по НОХД № 25/ 2017 г. по описа на Старозагорския районен съд присъда № 46/ 23.02.2017 г., с която същия е признат за виновен в  извършване на престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 14.12.2015г. до 15.12.2015г., в землището на с.К., общ.С.З., на път II-66, километър 73, действайки в условията на продължавано престъпление и в качеството на длъжностно лице – „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ в „Г.“ ООД - гр.Стара Загора, с управител И.А.А. и заместник-управител и представляващ – С.С.Д., присвоил чужди вещи – 93 бр. живи пилета от порода „РОС“, с тегло от по 1,5 кг. всяко едно, на обща стойност 372,00 лв., собственост на „Г.“ ООД - гр. Стара Загора, поверени му да ги пази и управлява, като присвоените вещи са били внесени и заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и във връзка с чл.54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 /три/ години. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати направените по ДП разноски в размер на 68.00 лева, както и сумата от 20.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице. 

         В жалбата са направени оплаквания за неправилност на присъдата поради противоречие със закона и необоснованост, както и допуснато съществено процесуално нарушение- липса  на пълен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно тълкуване на закона/ довело до необосновани фактически и правни изводи за виновност/. Освен това е направено алтернативно оплакване - за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание поради обстоятелството, че деянието представлява “маловажен случай”, и наказанието е следвало да бъде наложено след преквалифицирането му като престъпление по чл. 206, ал.6, т.4, вр. с ал.5, вр. с ал.1 от НК. Освен това при тази хипотеза съдът е следвало да прецени дали не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 218б от НК, като в този случай прецени, че не следва да налага наказание, а административната санкция да бъде наложена от съответния орган. А в случай, че извърши преценка за неприложимост на нормата на чл. 218б от НК, е следвало на основание чл. 78а от НК подзащитния му да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание- глоба. Поради което при условия на алтернативност моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която същия да бъде признат за невинен; или същата да бъде изменена като в този случай подсъдимия бъде признат за невиновен в извършване на деяние, представляващо престъпление по чл. 206, ал.6, т.4, вр. с ал.5, вр. с ал.1 от НК предвид обстоятелството, че същото попада в приложното поле на чл. 218б от НК; или да бъдат преценено наличието в случая на предпоставките на чл. 78а от НК, като подзащитния му бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание, а именно “глоба”.  В съдебно заседание подсъдимият К. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа само от защитника му, адв.Ч.. който поддържа оплакванията и  доводите, изложени в жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

         След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 25/ 2017 г. по описа на Ст.З.РС, както и с оплакванията в жалбата, като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема приетата за установена  от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:              

         При служебната проверка на присъдата въззивният съд установи, че при разследването на делото на ДП и по време на съдебното следствие не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите си районният съд обосновано е приел за установена очертаната фактическа обстановка въз основа на събраните по съответния процесуален ред при проведеното разследване доказателства, която не се оспорва. Предвид което е стигнал до единствено възможния и обоснован извод, че подсъдимият К. с деянието си- длъжностно присвояване, извършено на два пъти в условията на продължавано престъпление - от 14.12.2015г. до 15.12.2015г., а именно: на 14.12.2015г. и на 15.12.2015г., в землището на с.К., общ.Стара Загора, на път ***, километър **, е присвоил чужди вещи –93 бр. живи пилета от порода „РОС“, с тегло от по 1,5 кг. всяко едно, на обща стойност 372,00 лв., собственост на „Г.“ ООД - гр.Стара Загора, поверени му да ги пази и управлява, като присвоените вещи са били внесени и заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Поради което и на основание чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 3 /три/ години.

             Безспорно е установено по делото, че  горното деяние подсъдимият е извършил в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”б” от НК по силата на сключен трудов договор за неопределено време с работодателя “Г.” ООД- Стара Загора/видно от длъжностната характеристика за длъжността “шофьор” същият носи отговорност за неопазване на товарите, които е следвало да превозва/. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен начин механизма на деянието, а и липсва спор по фактическата обстановка във връзка с установената липса на процесните птици, които същият е следвало да превозва от фирмата до птицекланицата. Относно спорната правна квалификация на деянието въззивният съд намира, че правилно Старозагорският районен съд не е взел предвид доводите на защитата на подсъдимия, приемайки че деянието не представлява “маловажен случай”, поради което е отказал да го преквалифицира по чл. 204, б.”а” от НК, а оттам и да приложи императивната норма на чл. 218б от НК. Действително стойността на предмета на престъплението - 372,00 лв. с оглед заключението на СИЕ, не надхвърля стойността на две минимални работни заплати за страната за периода /2 х 380,00 лв. = 760,00 лева/, и причинените от деянието имуществени вреди са били възстановени до приключване на досъдебното производство. Това е станало чрез предаване на ощетеното ЮЛ на 77 бр. живи пилета от горепосочената порода и с тегло около 1,5 кг, както и заместване на равностойността на останалите присвоени 16 бр. живи пилета чрез внасяне в патримониума на ощетеното ЮЛ на равностойността им, а именно сумата от 64 лв.. Поради което първоначално ДП дори е било прекратено с постановление от 20.07.2016 г. на РП- Стара Загора /л.128-129 от ДП/ като видно от мотивите на същото прокурорът се е позовал на обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан за същото “такова престъпление”. С определение №1325/ 17.08.2016 г. по ЧНД № 2250/ 16 г. по описа на РС - Стара Загора, потвърдено с определение № 674/ 21.10.2016 г. по ВЧНД № 1230/ 16 г. по описа на ОС-Стара Загора/л. 149-152/, обаче това постановление е отменено като незаконосъбразно като е прието, че в случая не е налице хипотезата на чл. 93, т.9 от НК, т. нар. “маловажен случай”. Настоящият въззивен съд също намира, че с оглед събраните по ДП и по делото доказателства- протоколите за разпит на свидетелите по ДП, приобщени по делото на основание чл. 373, ал.1, вр. с чл. 372, ал.3, вр. с чл. 371, т.1 от НПК, в мотивите на обжалвания съдебен акт обосновано е прието, че деянието на подсъдимия не е маловажен случай.  Видно от тези доказателства обосновано е прието, че деянието, за което е внесено обвинението срещу подсъдимия, не е изолиран случай, а  е извършвано в продължителен период от време до разкриването му/като не може да бъде уточнено точно времевия период и стойността на присвоеното имущество, собственост на същия работодател/. В резултат на което многократно, макар и за тези предходни случаи да не е могло да бъде установено по несъмнен начин, както по настоящото ДП, е ощетявано пострадалото юридическо лице. Данни за това се съдържат в показанията на св. Стойка Денчева, както и в показанията на св. св. К.А., Е.Е..

Горепосочените обстоятелства, както и липсата на съзнание у подсъдимия за неправомерност на поведението му в обществото, категорично сочат на високата му обществена опасност като деец с оглед личността му. Поради което в случая степента на обществена опасност на деянието не е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от този вид. Общата паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите, които се изискват при оценка на конкретното престъпление като „маловажен случай”, при това неопределящ. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по отношение на това, че преценката за маловажността на случая е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. В тази връзка следва да се отбележи, че оценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап от развитието на обществото. Предвид по-горе посочените констатации, Ст.З.РС правилно е приел, че случаят е немаловажен и деянието е съставомерно по чл. 205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Не може да се счита и, че степента на обществена опасност на престъплението с оглед начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, потенциалните вреди за ощетеното ЮЛ, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид, и направеният довод в тази насока е неоснователен. Дейността на подсъдимия по продажбата на въпросните пилета /”бройлери”/, собственост на пострадалото дружество, които са му били поверени да ги пази и управлява, е станала обществено достояние, тъй като той сам активно е търсел и намирал купувачи, които от своя страна са ги препродавали чрез свободна продажба, а със заплатените му парични суми се е облагодетелствал лично и то в доста дълъг период, тъй като е имало оплаквания и пострадалото ЮЛ е провело самостоятелно разследване за това откъде биха могли да произтичат липсите. Цялата му престъпна деятелност с оглед начина на извършването му сочи на проявена извънредна дързост и безскрупулност предвид създадената строга система за отчетност и контрол в дружеството. Поради което не може да се приеме, че деянието му е с маловажни или незначителни обществени  последици, и същото не е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Разкритата и доказана престъпна деятелност на подсъдимия по настоящото обвинение също е в условие на продължавана престъпна дейност - двете отделни деяния са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като е налице обективна и субективна връзка помежду им. Съгласно съдебната практика продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление /арг. от ТР№ 3/1971г. на ВС/. С оглед на предшестващото и последващо поведение и личността на дееца, всяко едно от тях и само за себе си е в достатъчна степен общественоопасно и следва да се третира като престъпно. Освен това подсъдимият е с лоши характеристични данни/ макар и да е реабилитиран във връзка с осъждането си за престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 от НК/. Разкриването на деянието не е станало по негова инициатива и той не е оказал съдействие на разследващите органи за това, като престъпната му дейност е прекратена поради разкриването му. По време на разследването е напуснал пределите на страната и едва след продължителен период/след уволнението му/ след завръщането му в  България се е съгласил да  заплати  причинените вреди. Гореизложеното, както и направените непълни и формални самопризнания, липсата на проявена самокритичност и съжаление за извършеното, въпреки ниската стойност на предмета на престъплението, дават основание за извода, че същият е лице с изградени трайни нагласи към този вид престъпна дейност/ присвояване/ и не дават основание за преквалифициране на деянието в по-леко. Предвид което законосъобразно и обосновано съдът го е признал за виновен по предявеното обвинение. В случая не може да намери приложение и  разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК , тъй като обществената опасност като елемент на престъплението е налице. В този смисъл присъдата е напълно съобразена с изискванията на закона и трайната съдебна практика - указанията, дадени с ТР № 62/ 1978 г., както и Р № 25/ 1977 г. и 33/ 77 г. на ОСНК на ВС, Решение № 232/ 16.06.2015 г. по н.д. № 549/ 2015 г. на ВКС, ІІ Н.О., и др..

Предвид обстоятелството, че законосъобразно е отказано  преквалифицирането на деянието по чл. 204, б.”а” от НК, в случая императивната норма на чл. 218б от НК се явява неприложима /въпреки възстановяването на предмета на престъплението/.

Във връзка с оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание въззивният съд извърши самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства относно наличните в случая смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Районният съд при определяне вида и размера на наказанието правилно е отчел в мотивите си с оглед принципа на индивидуализация на наказанието следните смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК: трудова ангажираност, чистото съдебно минало, ниската стойност на отнетото имущество. Правилно не е отчетено допълнително като такова възстановяването на причинените вреди предвид обстоятелството, че същото е включено в състава на престъплението, за което същия е признат за виновен. Отегчаващи такива в случая не са отчетени. Поради което с оглед принципа на законоустановеност на наказанието и предвиденото в специалния текст на НК /чл. 205, ал.1, т.1, вр. с чл. 201 от НК/ наказание, и липсата на друга алтернатива по тази квалификация на деянието, правилно е определил вида на наказанието на подсъдимия К., а именно като лишаване от свобода. Поради което съдът намери довода на служебния му защитник за изменение на присъдата в тази и част чрез налагане на най-лекото наказание, а именно “глоба”, за напълно неоснователен. Освен това с оглед процесуалното му поведение в случая едно такова наказание не би изиграло превъзпитателна и възпираща роля, и с него не биха се изпълнили целите на наказанието по чл. 36 от НК. Съдът намира и, че в случая не са налице допълнително други смекчаващи вината обстоятелства, които не са били отчетени от РС. Предвид което обосновано е наложил на подсъдимия наказание малко над минимума на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, а именно - 4 месеца. С оглед на невисоката обществена опасност на престъплението и целите на наказанието по чл. 36 от НК съдът правилно е приел, че за  поправянето на осъдения не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Поради което и с оглед отсъствието на отрицателни предпоставки за приложение на института на условното осъждане, е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за минимален изпитателен срок от 3 години. Настоящият въззивен състав също намира, че този извод е правилен с оглед данните за личността на подсъдимия, обстоятелството, че същият не е осъждан /реабилитиран е/ и няма данни за други образувани срещу него ДП. Предвид отсъствието на предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по чл. 78а от НК правилно е отказано налагането на административно наказание на подсъдимия.

В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал.3 от НПК правилно са възложени направените по делото разноски.

Предвид гореизложеното не са налице основания за отмяна или изменение на така постановената присъда.

 

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 46/ 23.02.2017 г., постановена по НОХД № 25/ 2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                         2.