Р Е Ш Е Н И Е    

 

 

Номер 56                    11 април Година 2019                       Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                

Старозагорският окръжен съд                                  Наказателно отделение

На двадесети март                                    Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                 

 

Секретар СИМОНА КАЙКИЕВА

Прокурор МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело номер 1269 по описа за 2018 година

 

          Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. Л.Д., в качеството му на защитник на подсъдимия А.Р.А., против Присъда №58/17.10.2018г., постановена по НОХД №558/2018г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият А.Р.А.,  ЕГН **********,  е признат за виновен в това, че на 27.01.2018г. в гр. Казанлък, област Стара Загора е повредил противозаконно чужда недвижима вещ – градински фонтан, разположен на площад „Киацо“, публична общинска собственост на община Казанлък, управлявана от Кмета на община Казанлък – Г. Г. С., представлявана от Л. И. Й., чрез счупване на вертикалната част на конструкцията му и засягане на надземната част на водопроводната инсталация, като по този начин е причинил имуществени вреди на Община Казанлък в размер на 1 227 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева), поради което и на основание на чл. 216 ал. 1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца – три пъти седмично.

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца.

„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ – сто и петдесет часа в рамките на една година.

С обжалваната присъда подсъдимият А.Р.А. е осъден да заплати по сметка на ОД  на МВР гр. Стара Загора направените по делото разноски за фотоалбум, техническа експертиза, строително-оценъчна експертиза и допълнителна строително-оценъчна експертиза в размер на 268.57 лева.

С определение, постановено в закрито заседание на 29.10.2018г. на основание чл.306 ал.1 т.4 НПК в тежест на подсъдимия А. са възложени и направените от Община Казанлък разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

 

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон, както и че същата е необоснована. Твърди се, че делото е образувано по обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, както и че по делото са взети предвид негодни доказателства, най-вече видеозаписи. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което изцяло да се отмени първоинстанционната присъда, и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато на РП Казанлък за съставяне на обвинителен акт по реда на чл.246 НПК или делото да бъде върнато на Казанлъшки районен съд за ново разглеждане.

 

         В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди присъдата на Районен съд Казанлък като законосъобразна и мотивирана.

 

Защитникът на подсъдимия – адв. Л.Д. счита, че се касае за хулиганство, тъй като действията на подзащитния му изразяват явно неуважение към обществото. Излага съображения, че не е повдигнато обвинение за хулиганство на А. и в такъв случай следва той да бъде оправдан.  Моли, ако съдът реши, че липсват преки  доказателства за умисъл, да приеме, че деянието е извършено по непредпазливост.

 

Въззивното производство се проведе в отсъствието на подсъдимия А.Р.А..

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Подсъдимият А.Р.А. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК – за това, че на 27.01.2018г. в гр. Казанлък, област Стара Загора е повредил противозаконно чужда недвижима вещ – градински фонтан, разположен на площад „Киацо“, публична общинска собственост на община Казанлък, управлявана от Кмета на община Казанлък – Г. Г. С., представлявана от Л. И. Й., чрез счупване на вертикалната част на конструкцията му и засягане на надземната част на водопроводната инсталация, като по този начин е причинил имуществени вреди на Община Казанлък в размер на 1 227 лева. В хода на съдебното производство А. е изплатил изцяло причинените на Община Казанлък имуществени вреди, за което е представено заверено копие от банково бордеро от 20.06.2018г.

 

За пълното изясняване на фактите по делото са били разпитани лицата от компанията, придружавала подсъдимия на инкриминираната дата на площад „Киацо“, както и общинските служители, съответно възприели или уведомени за повредата. Изслушани са заключенията на назначените по ДП строително-оценъчна и допълнителна строително-оценъчна експертиза, съдебно-техническа експертиза. Възпроизведено е съдържанието на доброволно предадения в хода на разследването диск, съдържащ видеозапис от камерите за наблюдение на това място от с. и. – служител при Община Казанлък, отговарящ за видеонаблюдението. Приобщени са чрез прочитането им писмените документи, съдържащи се по досъдебното производство.

 

Въззивният съд намери възражението на защитника адв. Л.Д. във връзка с опорочаване на приобщаването на диска, съдържащ видеозапис, за основателно. Това е сторено с протокол за доброволно предаване от посоченото лице, удостоверено с подписа на същото. Съответно, в протокола на л.42 ДП е отразено, че дискът е бил предаден на ПИ при РУ Казанлък П. С. П. . В документа обаче липсва подпис на този полицейски орган. Разпоредбата на чл.129 ал.2 НПК изисква задължително подпис на органа, извършил действието. Неподписването на протокола за доброволно предаване на диска, съдържащ видеозапис на инкриминираните дата и час от камерата за видеонаблюдение на площад „Киацо“, от посочения в същия полицейски орган означава, че този документ не е съставен по реда /чл.129 ал.2 НПК/, предвиден в този кодекс. Съответно, разпоредбата на чл.131 НПК гласи, че доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства, са само протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК. След като не е подписан от полицейския орган, протоколът за доброволно предаване на л.42 ДП не е доказателствено средство за това действие и за събраното веществено доказателство. Това налага този протокол и предаденият диск, съдържащ видеозапис, да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и да не бъдат обсъждани при решаване на делото. Като не го е сторил, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на нормата на чл.131 вр. чл.129 ал.2 НПК, което обаче може да бъде отстранено от настоящата инстанция. От доказателствената съвкупност следва да се изключи и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено по ненадлежно приобщеното веществено доказателство.

 

Имайки предвид изложеното във връзка с доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за доказана по несъмнен начин следната фактическа обстановка:

 

В ранните часове – около 04.00ч. – на 27.01.2018г. подсъдимият А.А. – към този момент ученик в 12-ти клас на ПГЛТП гр. Казанлък – заедно с негови приятели – свидетелите Д. Г., К. П. , Ю. Т. , С. П. и П. Г. се прибирали от дискотека „Ноар“ в гр. Казанлък, като се насочили към женския пазар, за да си купят банички. В нощното заведение всички с изключение на С. П. консумирали алкохол. Минали през площад „Киацо“, където бил изграден градински фонтан – публична общинска собственост на Община Казанлък. Виждайки фонтана и под въздействието на употребения алкохол, подсъдимият А. се покатерил на фонтана, като стигнал непосредствено до върха му. Вертикално разположените елементи били с постепенно намаляващ диаметър. Стъпил върху най-горния елемент, залепен с бетонно лепило за верикалната конструкция, А. загубил равновесие и залитнал. Хванал се за най-горния декоративен елемент, при което същият, под тежестта на  тялото на подсъдимия, се отделил от вертикалната конструкция и паднал върху останалите декоративни елементи, разрушавайки и тях. Същевременно при това и подсъдимият паднал в коритото на фонтана, като бил засипан от падащи парчета от декоративните елементи, които наранили крака му. На помощ му се притекли св. С. П. и св. К. П. , които му помогнали да се изправи и му предложили да потърсят медицинска помощ, на което той отказал. Леко накуцвайки, подсъдимият се прибрал у дома си.

По подаден по телефона сигнал на 28.01.2018г. св. Д. К.– служител при Община Казанлък по поддръжката на водопроводните системи и парково напояване – пристигнал на място и установил повредата на фонтана. Същият незабавно уведомил за случилото се св. М. Ч.– Директор Общинско предприятие „КДиПИС“, в чиито задължения влизала и поддръжката на общинската собственост.

От заключенията на строително-оценъчната и допълнителната строително-оценъчна експертиза се установява, че засегнатият обект представлява градински фонтан на три нива. Конструкцията му е съставена от корито на котата на терена и четири бетонови елементи, вертикално залепени с циментово лепило. В средата на вертикалната част е направен отвор, откъдето минава тръба за доставяне на вода. След инцидента коритото е намерено запазено, тръбата за доставяне на вода също е запазена, като са унищожени три броя фитинги /връзки/ на водопроводната инсталация в надземната част. Сочи се, че степента на засягане на обекта, съобразно ползването му по предназначение, се изразява в унищожаване на 60% от него в частта над терена.

 

При анализа на горната доказателствена съвкупност, в частност на свидетелските показания от присъствалите на място лица, въззивният съд намери за доказано по несъмнен начин покатерването на подсъдимия А.А. върху най-горната част на градинския фонтан, залитането му, съответно хващането му с ръце за най-горния декоративен елемент, като намери, че в резултат на тези негови действия последният се срутил, повличайки по пътя си и по-долните декоративни елементи. От присъствалите на мястото на инцидента лица св. Ю. Т.  е бил с гръб към фонтана и се обърнал едва при шума от срутването му. При това е възприел единствено приятеля си А. на земята и отломките от декоративните елементи върху и около него. Св. П. Г. също не е възприел покатерването на подсъдимия на фонтана, а се обърнал едва при шума от падането. Тези двама свидетели вървели заедно и си говорели за общи неща от основното им училище. Свидетели на покатерването на А. на фонтана са свидетелите Д. Г., К. П.  и С. П.. Последният е възприел случващото се от момента, в който подсъдимият вече бил качен върху фонтана, дори му извикал: “Недей“. А. обаче не послушал предупреждението и продължил да се катери нагоре. При тези негови действия св. П. установява, че се притеснил, защото фонтанът започнал да се клати, при което подсъдимият започнал да прикляква. Св. К. П.  също е възприела покатерването на фонтана , като сочи, че стигайки най-отгоре, А. залитнал, хванал се за фонтана и паднал.

При така депозираните показания на свидетелите-очевидци на случилото се настоящият съдебен състав намери за недоказани описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия А. след покачването му до върха на фонтана – навеждането му към най-горния бетонен орнамент с кръгла форма в основата си и опитите му да го издърпа нагоре и да го отдели от цялата вертикална конструкция.

 

Приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка, изведена от съвкупната преценка на депозираните показания на свидетели – очевидци, анализирани по-горе, сочи, че действията на подсъдимия А.А. са извършени по непредпазливост, а не умишлено и то при пряк умисъл. Това е така, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от действията си – срутването на декоративните елементи и повреждането на фонтана, но  е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Виждайки конструкцията на фонтана, респективно начина, по който са прикрепени декоративните елементи към основната вертикална конструкция, подсъдимият е могъл и е бил длъжен да прецени, че, който и да е от тях не би издържал на теглото на човек, още по-малко на въздействие от катерене, при което се увеличава силата на натиск. По делото липсват данни, че употребата на алкохол не е позволявала на подсъдимия да преценява правилно обстановката. Следователно, същият е съзнавал, че пред него не стои специално изградена стена за катерене, каквито се намират на определените за целта места за спорт и развлечение, както и че предназначението на този обект е да провежда и разпръсква водна струя за декорация. Възприемайки същите обстоятелства, неупотребилият алкохол св. С. П. опитал да възпре подсъдимия, като е предвиждал, че действията му биха довели до срутване на фонтана.

 

Изложеното налага извода, че действията на подсъдимия следва да се подведат под нормата на чл.216 ал.6 вр. ал.1 НК и в тази връзка следва първоинстанционната присъда да бъде изменена. Съответно, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл.216 ал.1 НК.

 

За извършеното по непредпазливост деяние чл.216 ал.6 НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева. Видно от приложената справка за съдимост А.А. е неосъждан. От представеното банково бордеро от 20.06.2018г. се установява, че причинените на Община Казанлък имуществени вреди са изцяло заплатени от същия. Всички тези обстоятелства позволяват и изискват в случая да се приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 НК. Ето защо съдът измени присъдата на Казанлъшки районен съд и в частта досежно наказателната отговорност, като на основание чл.78а ал.1 НК освободи подсъдимия А. от такава и му наложи административно наказание глоба в размер на хиляда лева. При определяне размера на глобата съдебният състав отчете младата възраст на подсъдимия – малко след навършване на пълнолетие, критичното му отношение към извършеното, добрите характеристични данни и обстоятелството, че продължава образованието си, видно от представеното удостоверение от Нов български университет. Вярно е, че деянието е извършено след употреба на алкохол, но следва да се държи сметка и за специфичното младежко настроение на компанията след излизане от дискотеката, където свидетелите са се забавлявали. При това може да се счете, че действията на подсъдимия са били израз на това продължило настроение и нагласа за забавление. Именно тази нагласа е предпоставила и недобрата преценка на последиците от тези действия, както по отношение на издръжливостта на конструкцията на фонтана, така и по отношение на собствената му безопасност.

Ето защо въззивният състав, като взе предвид и обстоятелството, че към момента подсъдимият не работи, счете, че глоба в предвидения от закона минимален размер, би изиграла необходимото поправително и предупредително въздействие спрямо същия.

В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.

Следва да се потвърди и постановеното на 29.10.2018г. определение в закрито съдебно заседание, с което в тежест на подсъдимия А.А. са възложени направените по делото разноски от Община Казанлък за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на петстотин лева. Част от това възнаграждение е за ангажирането на юрисконсулт Л. Й.като упълномощен представител на Община Казанлък по делото, а другата част е за изготвянето на молба за конституиране на общината като граждански ищец по делото. Възстановяването на причинените имуществени вреди е след изготвянето на тази молба, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил, че се дължи и тази част от юрисконсултското възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.1 т.2 и т.4 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №58/17.10.2018г., постановена по НОХД №558/2018г. по описа на Казанлъшки районен съд в частта досежно правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия А.Р.А. ЕГН **********, като ГО ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че е извършил деянието по непредпазливост, поради което и на основание чл.216 ал.6 вр. ал.1 НК и чл.78а ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.А. ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това да е извършил деянието умишлено и ГО ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение по чл.216 ал.1 НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №301/29.10.2018г., постановено в закрито заседание по НОХД №558/2018г. по описа на Казанлъшки районен съд.

 

  Решението е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.