Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

52                                             08.04.2019 година                         град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на тринадесети март, две хиляди и  деветнадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА  

ПРОКУРОР: НЕЙКА ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдията КАМЕНОВА ВНОХД  № 1017 по описа за 2019  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

С Присъда № 79/10.12.2018 г., постановена по НОХД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Х.И.И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.07.2017 г., в землището на Община Казанлък, на връх ***, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на длъжностно лице – *** – Стара Загора – Б.С.К., при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като  е признат за невинен в това,  да е извършил  горепосоченото деяние  по повод изпълнение на службата на длъжностно лице, и оправдан в тази част от повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда подсъдимият Х.И.И. е признат за виновен и в това, че на 29.07.2017 г., в землището на Община Казанлък, на връх ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание се  отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК спрямо подсъдимия Х.И.И. е определено общо наказание за горепосочените престъпления – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият Х.И.И. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б.С.К. сумата от 1200 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на  нанесената лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2017 г., като в останалата част – до размера на 1500 лв., гражданският иск  е отхвърлен като недоказан.

Подсъдимият Х.И.И. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б.С.К. сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на нанесената обида, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2017 г., като в останалата част – до размера на 1500  лв. гражданският иск е отхвърлен като недоказан.

Подсъдимият Х.И.И. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б.С.К.  сумата от 500 лв. – разноски по делото.

Подсъдимият Х.И.И. е осъден да заплати  направените по делото разноски, както следва:  158.70 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора; 1170 лв. в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък, както и държавна такса в размер на 100 лв.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от  подсъдимия Х.И.И.. 

В жалбата се съдържат оплаквания за доказателствена необоснованост на приетите от първоинстанционния съд факти, за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

ИСКАНЕТО е обжалваната  присъда на Районен съд - Казанлък да бъде отменена  и да бъде постановено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора застъпва становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.

 

Частният обвинител и граждански ищец Б.С.К. – чрез повереника си – застъпва становището, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, прие следното:

Във внесения за разглеждане от Районна прокуратура – Казанлък обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък, приключило с постановяването на обжалваната присъда, подсъдимият Х.И.И. е предаден на съд за:

-престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1 от НК за това, че на 29.07.2017 г., на връх ***, в землището на Община Казанлък, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно контузия на гръдния кош и корема в ляво – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на длъжностно лице – *** – Стара Загора, Б.С.К., при и по повод изпълнение на службата му;

-престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 29.07.2017 г., на връх ***, в землището на Община Казанлък, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – неизпълнение на разпореждане да не се приближава до Дом-паметник на връх *** и обида – „Ти не си никакъв полицейски орган, ти си полов орган“ спрямо Б.С.К., *** при ОД на МВР – Стара Загора, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Б.С.К., в същото качество, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и което по своето съдържание се  отличава с изключителен цинизъм и дързост.

В проведеното разпоредително заседание първоинстанционният съд е приел за разглеждане в наказателния процес два граждански иска от свидетеля   Б.С.К. срещу подсъдимия Х.И.И.:

-за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причиненото му травматично увреждане;

-за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ненесената му обида.

Свидетелят Б.С.К. е конституиран по делото, освен като граждански ищец, и като частен обвинител.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 29.07.2017 г. около 13.00 часа, подсъдимият Х.И.И., живущ ***, бил на ежегодно провеждащото се тържество под връх ***. След тържеството, по време на което изпил една бира, подсъдимият решил да направи снимки на паметника на връх *** и за целта тръгнал към него, но достъпът до върха бил ограничен от униформени полицейски служители от ОД на МВР - Стара Загора, които не допускали граждани до паметника, поради опасност от падащи предмети. В района все още имало граждани, останали след тържеството. Подсъдимият приближил към полицейските служители – свидетелите Д.Г.Г.и В.П.П., като се опитал да ги подмине, но първият от тях го спрял. Свидетелят Д.Г.Г.обяснил на подсъдимия Х.И.И., че паметникът е опасен и че по разпореждане на ръководителя на мероприятието достъпът на граждани до него е ограничен. Отказът на полицейския служител да допусне подсъдимия в близост до паметника, предизвикал раздразнение у последния. Подсъдимият Х.И.И. настоял да продължи пътя си към паметника, ръкомахал, извършвал хаотични движения, поискал сметка от полицая защо не носи нагръден знак, защо не били поставени прегради или ленти за обезопасяване, настоял свидетелят да му отговори  какъв е той, че да му казва какво да прави и къде да ходи. Полицаите се усъмнили, че подсъдимият Х.И.И. е употребил алкохол. Свидетелят В.П.П. се опитал да го успокои, но подсъдимият продължавал да се държи провокативно, настоявайки да стигне до паметника, въпреки предупреждението на свидетеля, че ще се наложи да бъде задържан. Свидетелят Б.С.К. – полицейски командир -*** в ОД на МВР - Стара Загора, възприемайки създалата се ситуация, се приближил до колегите си и подсъдимия. Свидетелят Б.С.К. обяснил на подсъдимия, че изпълняват разпореждане, с което се забранява достъпа на лица до паметника. Тъй като подсъдимият попитал свидетеля в качеството на какъв му забранява да се качи до паметника, свидетелят му отвърнал, че действа в  качеството на полицейски орган. Тогава подсъдимият заявил на свидетеля Б.С.К., че той не е никакъв полицейски орган, а полов орган и поискал да се легитимира. Свидетелят Б.С.К. започнал да вади полицейската си карта. В този момент подсъдимият се обърнал с гръб, завъртял се и нанесъл удар  на свидетеля с десен юмрук в лявата област на корема и ребрата отдолу нагоре, с което му причинил контузия на гръдния кош и корема вляво – травматично увреждане, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият се свил към земята, а свидетелите Д.Г.Г.и В.П.П. пристъпили към задържането на подсъдимия. При задържането подсъдимият започнал да вика, да ръкомаха, да се върти, да се дърпа, не позволявал да му бъдат поставени  белезници. След като свидетелят Д.Г.Г.успял да сложи белезници на подсъдимия, същият бил отведен в служебния микробус и впоследствие задържан в РУ -  Казанлък със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Присъстващите граждани останали възмутени от поведението на подсъдимия. От удара на св. Б.С.К. му прилошало и повърнал. Наложило се да бъде прегледан във ФСМП - Казанлък със съмнение за разкъсана слезка. След инцидента пострадалият не бил няколко дни на работа, имал синина, не можел да се сгъва, изпитвал силни болки при клякане. Инцидентът станал достояние на голяма част от колегите му, някои от които се шегували с него по повод на това, че бил наречен „полов орган“. Свидетелят  Б.С.К. се чувствал унизен.

                 

Оплакването във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на приетите факти, обусловили постановяването на осъдителната присъда, е неоснователно.

От представената медицинска документация от ФСМП – Казанлък (л.23-29 ДП) е видно, че на 29.07.2017 г., в 14.12 ч., в журнала на ЦСМП – Стара Загора, Филиал – Казанлък (л.29 ДП),  под № 685 е регистриран пациент Б.С.К.,*** с диагноза  (разчетена в заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, което ще бъде посочено по-долу) контузия на гръдния кош в областта на VІІІ-ХІІ ребро и областта на корема в ляво. Във Функционално отделение на МБАЛ – Казанлък на 29.07.2017 г., в 16.00 часа е извършено ултразвуково изследване (№ 27626) на пациента Б.С.К., при което не е визуализирана свободно подвижна течност в коремната кухина. От заключението  на назначената съдебно-медицинска експертиза (л.16 ДП), изготвено от вещото лице д-р Т.Г. Т., в правилността на което не съществуват основания за съмнение, се установява, че на 29.07.2017 г. свидетелят Б.С.К. е претърпял контузия на гръдния кош и корема в ляво -  травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно механизма на причиняване на установените травматични увреждания в заключението е пояснено, че същите са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от свидетелите.

Във връзка с наведения от подсъдимия довод за несъответствие между изводите в горепосоченото експертно становище и обвинителната теза за нанасяне на един удар, пред първоинстанционния съд вещото лице д-р Т.Г. Т. подробно е обяснило, че контузията е в една зона,  разположена в две анатомични области и че установените травматични увреждания отговарят да са получени с един удар.

От представената по делото справка от ОД на МВР – Стара Загора и приложените към нея длъжностни характеристики (л.31-47 ДП) се установява, че към 29.07.2017 г., когато им е бил възложено охраняването на обществения ред  по време на тържеството под връх ***, пострадалият и колегите му – свидетели по делото, са изпълнявали следните длъжности: инспектор Б.С.К. – ****ОД на МВР – Стара Загора; мл.инспектор В.П.П.  – *** ОД на МВР – Стара Загора; мл.експерт Л.Р.Д.– *** ОД на МВР – Стара Загора; мл.инспектор В.Х.В.– *** ОД на МВР – Стара Загора;  мл. инспектор Д.Г.Г.– *** ОД на МВР – Стара Загора.

Съпоставяйки обясненията на подсъдимия (л.54 нохд) относно случилото се  на връх „***“ с показанията на свидетелите Б.С.К. (л.37 нохд), В.Х.В.(л.38 нохд),  Л.Р.Д.(л.38 нохд), Д.Г.Г.(л.39 нохд) и В.П.П.  (л.39 нохд),  въззивният съд прие, че няма основания да приеме различни от установените от първоинстанционния съд правно значими факти по делото. Обстоятелството, че както частния обвинител и граждански ищец – Б.С.К., така и останалите свидетели, са полицаи, а от там и колеги, само по себе си не е достатъчно, за да бъде изключена достоверността на показанията им, още повече, че същите са логични,  последователни и взаимнодопълващи се. На съобщеното от свидетелите време и начин на причиняване на претърпяното от страна на пострадалия Б.С.К. травматично увреждане съответства времето на първоначалното диагностициране на същото, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиняването му. Що касае обстоятелството, че Б.П.П.– друг полицай от ***, присъствал на  произшествието, не фигурира в разказа на всички свидетели, същото е обяснимо с факта, че  посоченото лице е  починало и  тъй като то няма  значимо участие в  разглежданото събитие,  неупоменаването му от всички свидетели – негови колеги, не е основание да се приеме, че съществуват съществени противоречия в показанията им. Същевременно, следва да се посочи, че позицията на подсъдимия относно случилото се  -  че след като попитал полицаите защо чрез полицейски ленти не е ограничено изкачването към паметника на върха и защо нямат нагръдни отличителни знаци върху външната страна на униформите си,  бил  безпричинно нападнат в  гръб от свидетеля Б.С.К., преди това попитан от него, но не и обиждан,: „Какъв полицейски орган сте без личен знак?“ –  индиректно потвърждава  истинността на установеното относно собственото му поведение чрез останалите гласни доказателства, като същевременно приписва алогично поведение на пострадалия.

Приписаното от подсъдимия Х.И.И. поведение на пострадалия – освен, че се опровергава от доказателствата по делото, е и несъвместимо с очертания в заключението на изготвената по отношение на последния Комплексна психолого-психиатрична експертиза № 78/2018 г. (л.103 нохд). При проведеното от вещите лица д-р И.Г.Н. (психиатър) и д-р Н.Т.К. (психолог) изследване е приложен комплекс от тестови психологични методики: Тест за интелигентност на Рейвън, Тест за измерване на независимите личностови характеристики на Айзенк, Тест за измерване на социална желателност, Тест на Бъс-Дюрки за измерване на агресивността и Тест за измерване на самооценката на Лири. Резултатите от проведените изследвания са отразени в констативно-съобразителната част на заключението, като  в случая от значение са най-вече тези от теста на Бъс-Дюрки за измерване на агресивността. По отношение на телесната агресивност – вещите лица сочат, че изследваното лице Б.С.К. не би наранил никого, както и че към насилие прибягва само в краен случай, по отношение на вербалната агресивност – че е човек, който рядко използва остри реплики по посока на околните и  че е по-склонен към вземане на компромисни решения, по отношение на индиректната агресивност – че изследваното лице в повечето случаи не се самообвинява за случилото се, по отношение на опозиционното поведение -  че избягва споровете и се стреми да не налага свое мнение, като рядко реагира конкурентно на другите, по отношение на агресивната раздразнителност – че умее да пази самообладание, трудно се дразни, ако някой се опита да го провокира, дълго преценява нещата преди да реагира, по отношение на агресивното недоверие – че изследваното лице е доверчиво, рядко реагира остро спрямо околните, когато усеща, че се опитват да го преметнат, по отношение на ревността и омразата  -  изследваното лице е определено като неревниво, даващо свобода в отношенията, по отношение на лъжата – получените данни са определени като такива с добра достоверност. В заключението на вещите лица е изложен извод, че изследваното лице не страда от психично разстройство. Посочено е, че и след инцидента Б.С.К. не е развил определен вид психично разстройство. Изложено е заключение, че след деянието  частният обвинител и граждански ищец е преживял състояние, което отговаря на категорията: други и неуточнени проблеми, свързани с работата, код по МКБ10: Z56.7.

Тъкмо обратното,  личностният профил,  съдържащ  се в заключението на изготвената  по отношение на подсъдимия  Х.И.И. Комплексна психолого-психиатрична експертиза № 79/2018 г. (л.81 нохд) съответства на поведението на същия, такова, каквото се установи от горепосочените доказателства.  Вещите лица д-р И.Г.Н. (психиатър) и д-р Н.Т.К. (психолог) в заключението си излагат,  а в експертното им становище отсъстват основания за съмнение, че по време на инцидента подсъдимият Х.И.И. е бил под емоционалното въздействие на омразата -   чувство на антипатия, отвращение и враждебност към органите на реда, охраняващи по заповед мемориалния паметник, които са възпрепятствали желанието му да снима паметника по-отблизо. Пояснено е, че според психологията омразата е ответна реакция към  хора, чиито интереси са коренно различни на нашите, че често омразата е причина за насилие и може да предизвика антипатия, отвращение, желание за унищожение. След инцидента подсъдимият Х.И.И. е бил под емоционалното въздействие на гняв за това, че е отведен в РУ – Казанлък и страх от несигурността какво ще се случи. Вещите лица разясняват, че гневът е една от осемте основни емоции. Основната причина за гнева е високомерието. Спектърът му може да варира от слабо раздразнение до силна ярост. Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции, които се активират от обект, тълкуван като заплашителен. Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция.

Вещите лица заключават, че подсъдимият не е бил лишен от възможността (с оглед физическото и психическото си състояние) правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, както и да дава достоверни обяснения и показания за тях.

В заключението личностовата структура на подсъдимия е описана, както следва:  Х.И.И. изгражда стена около себе си, която е трудно да се прескочи. Изглежда студен и дистантен. Амбициозен. Дълбоко в себе си крие желание да му се възхищават. Умерен екстраверт, показващ отвореност към света. Изразява желания и чувства с неохота. Самодостатъчен си е. Отличава се с трезва оценка за себе си и своето място в света. Отстоява свои крайни позиции. Не се притеснява излишно. Рядко губи почва под краката си. Тревожността и безпокойството са чужди за него.  Към физическото насилие прибягва в краен случай, но притежава висока вербална агресивност. Има склонност да  използва остри думи. Не се самообвинява за случващото се. Смята, че другите са виновни. По принцип избягва спорове, но налага свое мнение. Умее да запазва самообладание. Подозрителен. Дори да има мнение в нещо или някой, рядко реагира. Дава повече свобода в отношенията си само с близки и любими хора. Злопаметен. След агресивно поведение чувства гузна съвест и вина, че е постъпил така. Има лидерски качества. Притежава самоувереност. Характеризира се с често сурова рационалност и използва своята целеустременост, за да постигне собствени цели. Смазва по-плахите и чувствителни личностни типове. Обича предизвикателството и твърдо вярва, че може да постигне всяка цел. Способността му да мисли стратегически поддържа дълготраен фокус при изпълнението на всяка стъпка от начертания план. С тази целеустременост често успява там, където други биха се отказали. Има натрупани социални умения.  Има способността да излага на показ грешките на другите със смразяваща безчувственост и точно в такива моменти си създава проблеми. Изразяването на чувства не е силна черта на подсъдимия.  За хора с този личностен тип излагането на чувствата на показ е израз на слабост и не е трудно да си създаде врагове.

Неоснователно е оплакването на защитата, че районният съд,  в нарушение на чл.118, ал.2 от НПК, при постановяване на присъдата си се е позовал на показанията на свидетелите Д.Г.Г.(издал, съдържащата се на л.53 ДП Заповед за задържане на подсъдимия на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР) и В.П.П. (извършил обиск  при задържането на подсъдимия, видно от съставения Протокол за полицейски обиск на лице – л.16 нохд). Преценката за процесуална годност на посочените показания е правилна, а оценката за достоверността им се основава на анализ на действителното им съдържание и на правилата на формалната логика. От съдържанието на чл.118, ал.2 от НПК е видно,  че законодателят е предвидил забрана да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия.  Посочените лица – служители на МВР, не са от кръга на предвидените в чл.194 НПК разследващи органи с права да извършват разследване, защото не са следователи или разследващи полицаи, нито са извършвали действия по разследването, възложени им от разследващ орган или прокурор, нито са съставяли протоколи за действия по разследването. Извършените от тях действия, обективирани в разглежданите заповед за задържане и протокол за полицейски обиск на лице, са по ЗМВР или иначе казано, обсъжданите им действия по служба не ги правят участници в процесуалната дейност, поради което и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.2 от ЗМВР.

Оплакването на подсъдимия, че, тъй като, според отбелязания час в Протокола за полицейски обиск на лице (л.16 нохд), съставен от полицай В.П.П.,  обективираното в този протокол  действие отговаряло да е извършено през времетраене на разпита на свидетеля  В.П.П. в хода на досъдебното производство, показанията на последния не представлявали годно доказателствено средство, е неотносимо към извършената от първоинстанционния съд оценка на доказателствените материали, послужили при формиране на вътрешното му убеждение.  Свидетелят В.П.П. е разпитан в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,  в присъствието на всички страни, т.е. при условията на устност, непосредственост, състезателност, равенство и при разгръщане в пълен обем на всички основни принципи на процеса. И тъй като съобщеното от свидетеля в съдебното производство не е дало основание за приобщаване на основание чл.281 от НПК  на показанията му от досъдебното производство е безпредметно обсъждането на процесуалната годност на последните.

Оплакванията на подсъдимия, че не му е била предоставена възможност да се свърже с адвокат при задържането му по ЗМВР, че е бил малтретиран, както и тези, свързани с иззетите при извършения му полицейски обиск вещи, са неотносими към фактите от предмета на повдигнатите обвинения. Те касаят законността на задържането на подсъдимия по ЗМВР, което е извън предмета на настоящото производство.

Имайки предвид всичко гореизложено, въззивният съд прие оплакването на подсъдимия Х.И.И.  за доказателствена необоснованост на фактите, приети от първоинстанционния съд и обусловили постановяване на обжалваната присъда, за неоснователно. Фактическите обстоятелства, установени  при разглеждане на делото в районния съд се основават на събраните  и проверени в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон  -  доказателства,   преценени  поотделно и  в  тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика.

В рамките на установените фактически обстоятелства правилно е приложен материалният закон.

След като на 29.07.2017 г., в землището на Община Казанлък, на връх ***, е причинил на длъжностно лице – *** ОД на МВР – Стара Загора – Б.С.К., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, подсъдимият  Х.И.И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление първоинстанционният съд го е признал за виновен. Подсъдимият е действал при  форма на вина  пряк умисъл. Знаел е, че лицето, на което нанася удара е полицай и че изпълнява задълженията си по опазване на обществения ред, защото  свидетелят Б.С.К. е бил с униформа и непосредствено преди удара е разяснявал на подсъдимия, че с колегите си изпълнява разпореждане, с което се забранява достъпа на лица до паметника. Действията на подсъдимия показват, че в съзнанието му е била оформена ясна представа, че чрез нанасянето на юмручен удар в  областта на корема на свидетеля иска да му причини телесна повреда. Ето защо подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

С оглед установените по делото факти, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Х.И.И. за невинен в това причинената от него лека телесна повреда да е на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му и го е оправдал в тази част от повдигнатото му обвинение.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание до три години лишаване от свобода,  районният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Същото, наред със смекчаващите отговорността обстоятелства  (подсъдимият е с чисто съдебно минало, води  уседнал начин на живот – ***)  е съобразено със средната степен на обществена опасност на деянието, обусловена от това, че са причинени и несъставомерни общественоопасни последици –  засегнат е авторитетът на органите по опазване на обществения ред, поради факта, че причиняването на телесна повреда на полицай  по време на службата му е осъществено пред множество хора,  по време на тържество.

Въз основа на установените факти по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като  на 29.07.2017 г., в  землището на Община Казанлък, на връх ***,  е  извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание се  отличава с изключителен цинизъм и дързост,  подсъдимият Х.И.И. е извършил и престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

След като е разбрал, че достъпът до паметника  на върха е ограничен и при това, след като от полицейските служители, изпълняващи  това разпореждане, е получил разяснения, че същото произтича от наличие на опасност от падащи предмети, подсъдимият е настоял да продължи пътя си към паметника. Държал се е провокативно, оспорвайки правомощията на полицаите да забраняват близкия достъп до паметника, дирейки им сметка как носят службата си и защо не са ограничили достъпа чрез ленти за обезопасяване. С действията си, при това осъществени публично, подсъдимият е демонстрирал отсъствие на какъвто и да е било респект към полицейските служители като орган на държавната власт, а от там и пренебрежение към охранявания от тях обществен ред. Престъпление хулиганство ще има само когато участието в манифестация е свързано с извършването на действия, които са неправомерни и са израз на ругатни, буйство, невъздържаност и които засягат лични и обществени интереси и изразяват пренебрежение към утвърдения правопорядък.

Градация на това  непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, е обидната реплика на подсъдимия  към притеклия се на помощ на колегите си полицай  Б.С.К., на когото е заявил, че не е никакъв полицейски орган, а е полов орган.  По време на случилото се подсъдимият Х.И.И. е действал под емоционалното въздействие на омразата, насочена срещу органите на реда, възпрепятствали желанието му да снима паметника отблизо. Съгласно практиката на съдилищата – Р. № 782/08.11.2015 г., н.д. № 1113/2004 г., ІІІ н.о. на ВКС - когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов  ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение, осъществява всички признаци на състава на чл.235, ал.1 от НК, независимо от продиктувалия го личен мотив.  Тъй като хулиганските действия на подсъдимия са особено нагли и безсрамни и са засегнали в изключително груба форма обществения ред, а и  личността на полицай  Б.С.К., а още и поради това, че упорито не са били прекратени от подсъдимия, същите се явяват осъществени с изключителен цинизъм и изключителна дързост. Поради това и тъй като подсъдимият е възпрепятствал действията на полицаите при задържането му с помощни средства, правилно районният съд е приел, че са осъществени и трите хипотези на чл.325, ал.2 от НК.

Подсъдимият е съзнавал, че се намира на обществено място и че действията му се възприемат от много хора, това, още и относително продължителното времетраене на хулиганското му поведение  и интензитетът му, определят прекия умисъл на подсъдимия.

За извършеното от подсъдимия Х.И.И. престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, районният съд е наложил на същия наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. С оглед на това, че в случая са  осъществени и трите хипотези на чл.325, ал.2 от НК извършеното от подсъдимия деяние е със средна към висока степен на обществена опасност.

Правилно, след като на основание чл.23, ал.1 от НК е определил спрямо подсъдимия Х.И.И. общо наказание за горепосочените престъпления – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, първоинстанционният съд е отложил изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. За постигане на целите на чл.36, ал.1 от НК не се налага ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Относно размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове: 

 

 

 

 

Първоинстанционният съд на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия Х.И.И. да заплати на гражданския ищец Б.С.К.  сумата от 1200 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на  нанесената му лека телесна повреда и сумата от 1000 лв. – обезщетение за претърпени  неимуществени вреди вследствие на нанесената му обида.

Размерът на присъдените обезщетения не е несправедлив. Обезщетението за причинени неимуществени вреди за леката телесна повреда  се явява съобразено с конкретния вид на претърпяното телесно увреждане, с характера и естеството на произтичащите от същото болки и страдания и с продължителността на оздравително-възстановителния процес. Що се отнася за обезщетението за претърпени  неимуществени вреди вследствие на нанесена обида, размерът на същото е съобразен с обстоятелствата на причиняването й – пред множество хора и най-вече пред колеги на гражданския ищец, а още и с негативните емоционални преживявания от страна на последния в резултат на нанасянето й.

Поради изложеното и тъй като не установи - при извършената  цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията в жалбата -  основания за  отмяна на присъдата, Окръжен съд – Стара Загора прие, че  същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 79/10.12.2018 г., постановена по НОХД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

1.

 

 

2.