Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  ………                  21.04.2009 година                    град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД             ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ         На  03.12.                                                                                           2008 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     С.С.

                  

ЧЛЕНОВЕ:     Д.Х.

                                                                        А.Т.

                  

Секретар: С.И.

като разгледа докладваното от  съдия  Т.

в. търг.дело № 516 описа за 2008 година

 

          Обжалвано е решение № 354/06.08.2008г. постановено по гр.д. № 1459/2007г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответника “Ресторанти и специализирани вагони” АД град София, че ищецът “Кумакс инвест” ЕООД град Казанлък е собственик на кафе /снек-бар/ със застроена площ от 128 кв.м, със смесена метална и масивна конструкция, разположено в източната част на масивна двуетажна сграда – автогара, находяща се в УПИ І, кв. 132 по плана на град Казанлък, одобрен със заповед № 54/28.01.2004г. на кмета на Община Казанлък, при граници: от изток – УПИ ІІ, от запад, север и юг – улици и е осъден ответникът да предаде на ищеца владението на описания имот.

 

Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът “Ресторанти и специализирани вагони” АД град София и като го обжалва в законоустановения срок, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения. Посочва, че процесния имот от момента на изграждането му през 1966г. до влизане в сила на ЗППДОбП /отм./ е бил държавна собственост, каквито са и праводателите му. Същият е бил предоставен на ДСП “ЖП ресторанти и спални вагони”, чийто правоприемник е “РСВ” АД за стопанисване и управление. Посочва, че предприятието е участвало в изграждането на обекта и същият след преобразуването му в търговско дружество е включен в капитала му. Счита, че съгласно чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ “РСВ” АД чрез своите праводатели е придобило пълното право на собственост върху имота, за който му е издаден нотариален акт. Счита, че в АДС № 1097/08.07.1966г. масивна двуетажна сграда – автогара, състояща се от партер с посочени помещения и първи етаж сладкарница, склад, помещение за майки с деца и др. са актувани като държавна собственост с отметка, че автогарата е предоставена за оперативно управление и ползване на ДАП Казанлък, но процесния имот не фигурира в този акт, тъй като от назначената по делото експертиза е установено, че имотът е построен през 1967г. Освен това посочва, че е ползвал имота по предназначение необезпокоявано и без прекъсване от момента на построяването му и в негова полза е изтекла придобивна давност, считано от 1996г. с изм. на чл. 86 от ЗС в редакцията му – ДВ бр. 33/19.04.1996г.

 

Въззиваемата страна “Кумакс инвест” ЕООД град Казанлък чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя подробни съображения в писмени бележки. Претендира за направените по делото разноски.

 

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, както и направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за собственост с правно основание по чл. 108 от ЗС.

 

Ищецът “Кумакс инвест” ЕООД град Казанлък твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот автогара, представляващ урегулиран поземлен имот от 5 030 кв.м, съставляващ УПИ І, в кв. 132 по плана на град Казанлък, одобрен със заповед № 54/28.01.2004г. на кмета на Община Казанлък, ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда – автогара, без сладкарницата на втория етаж, при граници на имота: от изток УПИ ІІ, от юг, запад и север – улици. Твърди, че в източната част на сградата, под перголата на автогарата е изградена обслужваща постройка – кафе /снек – бар/ със застроена площ от 128 кв.м със смесена метална и масивна конструкция. Посочва, че е придобил собствеността върху имота от бившия му собственик “Динамика” ЕООД, чрез правна сделка – покупко – продажба чрез публична продан, проведена по реда на чл. 717 от ТЗ имотът му е възложен с постановление за възлагане на недвижим имот № 162/24.04.2002г. на Старозагорския окръжен съд, което след влизането му в сила е вписано в Служба по вписванията град Казанлък с вх. № 2296/21.06.2002г. Счита, че процесното помещение кафе /снек – бар/ се владее от ответника без правно основание и същият му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

 

От представеното по делото постановление № 162/24.04.2002г., постановено по т.д. № 1289/1998г. по описа на Старозагорския окръжен съд е установено, че при извършената публична продан на вещи от масата на несъстоятелността на “Динамика” ЕООД град Казанлък на ищеца е възложен недвижим имот автогара, представляващ УПИ І в кв. 132 по плана на град Казанлък с площ от 5 250 кв.м, ведно с построената в него сграда, с изключение на сладкарницата на втория етаж, включително и процесния имот.

 

По делото е представена заповед № 19 – 51 от 10.08.1965г. на Министерство на транспорта и съобщенията, с която – т. 1 е разпоредено, че в новостроящите се автогари всички помещения предназначени за търговско обслужване на пътниците като ресторанти, бюфети, павилиони, лавки, градини и други свързани с производството и складови помещения се предоставят за експлоатация от ДСП “Ресторанти и спални вагони”, като при строителството на такива обекти ДСП “Ресторанти и спални вагони” да участват в изграждането със средства съответстващи на кубатурата на предвидените за търговска цел помещения и идеалните части от общата сграда в % на ползваните помещения. Отношенията между страните следвало да се уреждат с договор за всеки отделен обект.

 

Представен е такъв годишен договор относно строителството на автогара град Казанлък от 09.02.1966г., сключен между инвеститора ГНС град Казанлък и ДСП ЖП Ресторанти и спални вагони клон Стара Загора, съгласно който инвеститора ГНС Казанлък се задължава да завърши изцяло архитектурно-строителните работи на търговската част, а ДСП ЖП Ресторанти и спални вагони клон Стара Загора се задължава до 31.03.1966г. да внесе по извъбюджетната сметка на ГНС Казанлък сумата от 24 900 лева, както и да извърши цялостно обзавеждане на търговската част.

 

За новопостроената автогара е съставен акт за държавна собственост № 1097/08.07.1966г., в който недвижимия имот е описан като масивна двуетажна сграда – автогара – партер – чакалня, помещение за майки с деца, канцелария на н-ка, мед. пункт, билетни гишета, багажна и тоалетни; І етаж – сладкарница, склад, помещение за майки с деца, багажна, помещение за почиващи и тераса; застроена площ с терасата – 680 кв.м; площадка за паркиране на колите на автогарата с обща площ – 6 300 кв.м. Сградата е построена през 1966г. и видно от акта автогарата е отстъпена за ползване от ДАП Казанлък, а сладкарницата е отстъпена за ползване от ЖП “Вагони и ресторанти”. Последното се установява и от представения протокол – опис от 15.03.1967г., когато на праводателят на ответника е предоставен за стопанисване и експлоатация обекта бюфет – сладкарница, разположен в северозападната част на първия етаж на автогарата.

 

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото е установено, че праводателят на ищеца “Динамика” ЕООД град Казанлък е правоприемник на ДАП – град Казанлък, а РСВ ЕООД град София е регистрирано през 1994г. със 100 % държавно участие и е поело активите и пасивите на поделение РСВ на БДЖ, като впоследствие е преобразувано на РСВ ЕАД, а след това през 2002г. в РСВ АД.

 

По делото е представен разделителен протокол от 30.03.1994г. в изпълнение на решение на управителния съвет на фирма БДЖ за преобразуване на поделение “Ресторанти и специализирани вагони” в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. В резултат на извършеното разпределение  в собственост на РСВ са разпределени дълготрайни материални активи на стойност 36 276 лева, съгласно приложени описи № 1, № 2, № 3б, № 4. Представен е опис № 1 /без дата и без изрично отбелязване, че е приложение именно към разделителен протокол от 30.03.1994г./, в който е записан обект снек – бар Казанлък с посочени стойности /първоначална, остатъчна/, но без други индивидуализиращи белези. Ищецът е оспорил съдържанието на опис № 1 в частта относно записванията за процесния имот. Представеният опис 1 представлява частен свидетелстващ документ и защитата срещу неговата материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно с всички доказателства по делото. В тази насока са представени справка № 776/13.10.1998г. и два броя извлечение от сметка 203 към 30.10.1999г. и към 30.06.2000г., от които се установява, че процесния имот е записан като основно средство по баланса на ответника с отбелязване, че имотът е придобит през м. 12.1990г.     

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и мотивирано. Вещото лице е посочило, че съгласно посочените по – горе справки и извлечения, представени от ответника и издадени след 1998г. обектът “снек – бар” е заведен като дълготраен материален актив с година на придобиване – м. 12.1990г. и първоначална стойност след приватизацията – 745.84 лева. Видно от заключението след извършената справка в Териториален държавен архив  град Стара Загора вещото лице е установило, че от страна на праводателя на ответника са предадени документи за постоянно запазване до 1993г. включително. В наличните документи, съхранени във фонд 1286, инвентарен опис на делата за постоянно запазване № 4, включващ документи от 1988г. до 1993г., няма аналитична справка, от която да е видно какви дълготрайни материални активи са включени в баланса на праводателя на ответника. В годишните финансово – счетоводни отчети и баланси с приложения, за периода от 1988г. до 1993г. включително, са посочени обобщени стойности в хиляди лева, по отделените активи и пасиви. При това положение не може да се направи категоричен извод, че процесният имот е бил включен в общата стойност на дълготрайните активи на праводателя на ответника преди преобразуването му.

 

По делото е представено писмо № 2148/03.11.1997г., изходящо от “Динамика” ЕООД град Казанлък до ОбНС град Казанлък във връзка с издаването на лицензи и категоризирането на обект “снек – бар” -автогара Казанлък, в което е посочено, че съгласно акта за собственост от 1966г. РСВ ЕООД клон Стара Загора притежава “Бюфет – сладкарница” – на ІІ етаж, който обект се ползва от “Динамика” ЕООД, а в замяна на това, последното е предоставило на РСВ ЕООД съществуващия “снек – бар” с направено разширение. В тази връзка по делото са представени доказателства – протокол, /без дата/, проект за преустройство от 18.11.1997г., обяснителна записка, разрешение за строеж № 162/19.11.1997г. на Община Казанлък и разрешение за ползване № 433/24.11.1997г. за преустройството на снек – бар в кафе с игрална зала, всички издадени на “Динамика“ ЕООД като собственик, с посочен ползвател “РСВ” ЕООД.

 

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и мотивирано. Видно от заключението процесният имот представлява “снек – бар”, преустроен в “кафе с игрална зала” с обща застроена площ от 128 кв.м. От техническа гледна точка представлява масивна част, обособена под перголата в източния край на първия етаж на Автогара  - Казанлък и представлява част от помещенията, разположени на първия етаж на съществуващата автогара със застроена площ от 68 кв.м. Като съгласно утвърдения архитектурен проект за преустройство към масивната част е пристроена пристройка от метална конструкция със застроена площ от 60 кв.м, която е функционално свързана с масивната част. Вещото лице е посочило, че обособеният под перголата снек – бар в източната част на автогарата и изградената пристройка от метална конструкция са функционално и комуникативно свързани. Съгласно утвърдения архитектурен проект не е предвидена тоалетна, а ще се ползва съществуващата на автогарата; бюфета ще бъде свързан с ОВ инсталация на котела на автогарата, а само захранването му с питейна вода се отделя с отделен водомер.

 

Ответникът е представил Акт за частна държавна собственост № 1138/28.08.2000г., съставен на основание чл. 68 ал. 1 от ЗДС във връзка с чл. 148 ал. 1 и ал. 3 от ППЗДС, в който процесният имот е записан като търговски обект “снек – бар”, разположен в източната част на автогара Казанлък с площ 128 кв.м, на първия етаж, МК, построен 1990г. и е отбелязано, че е включен в капитала на дружеството. С констативен нотариален акт № 189, том ІІ, рег. № 4216, дело № 318 от 16.07.2002г. ответникът “Ресторанти и специализирани вагони” АД е признат за собственик на процесния имот.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че предмет на спора е имота, представляващ търговски обект “снек – бар”, разположен в източната част на автогара Казанлък с площ 128 кв.м, построен 1990г. Безспорно е установено, че след построяването й през 1966г. масивната двуетажна сграда на автогара Казанлък, ведно с прилежащите площи е предоставена за ползване на праводателя на ищеца, с изключение на изградената на първия етаж сладкарница, която е предоставена за ползване на праводателя на ответника. От доказателствата по делото съдът приема за установено, че процесният имот е изграден през 1990г. и представлява част от помещенията на съществуващата сграда, а след преустройството през 1997г. към тази масивна част е пристроена пристройка от метална конструкция. За процесния имот ответникът се е снабдил с АЧДС 1138/28.08.2000г., издаден от Областна администрация град Стара Загора. Процедурата е проведена по реда на чл. 148 от ППЗДС /отм./, който предвижда възможност за съставяне на актове относно недвижими имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество. Посоченият акт не легитимира ищеца като собственик на процесния имот, тъй като от една страна не сочи основание с вещен ефект, а от друга – разпоредбата на чл. 148 от ППЗДС е отменена с решение № 3677 от 25.04.2005г. по адм.д. № 180/2005г. на 5-членен състав на ВАС на РБ /ДВ бр. 39/10.05.2005г./. С чл. 2 ал. 4 ЗДС законодателят е изключил от материалноправния обхват на този закон имотите и вещите, включени в капитала на търговските дружества, и те нямат качеството на държавна собственост. Действително решението на ВАС има действие от обнародването му, но в този случай приложение намира правилото на чл. 15 ал. 2 от ЗНА, което дава приоритет на предписанията на по високия по степен нормативен акт, от което следва, че държавата чрез своите органи не може да разпорежда съставянето на актове за частна държавна собственост на недвижими имоти, които по силата на изрична законова разпоредба са изключени от правото й на собственост. Следователно представеният от ответника АДЧС № 1138/2000г. не обвързва съда с доказателствена сила. По делото не е установено по несъмнен начин, че процесният имот е включен в активите на праводателя му, поради което ответникът неоснователно се позовава на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОбП /отм./ От доказателствата по делото не е установено по категоричен начин, че към момента на преобразуване на държавното предприятие – праводател в еднолично търговско дружество с държавно участие, процесният имот е бил включен в баланса му като дълготраен материален актив. Ответникът е представил доказателства, от които може да се направи извод, че процесният имот е заведен по баланса му и фигурира като основно средство от 1998г., т.е след преобразуването по ЗППДОбП /отм./. При това положение, следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОбП /отм./ предоставеното на държавните предприятия – праводатели на страните за стопанисване и управление държавно имущество, съгласно акта от 1966г. е станало собственост на едноличните търговски дружество с държавно участие – “Динамика” ЕООД и “РСВ” ЕООД, при което “Динамика” ЕООД е придобило собствеността върху сградата – автогара и прилежащия терен към нея, включително и върху процесния обект – кафе /снек – бар/, находящ се в източния край на партерния етаж, с изключение на сладкарницата на първия етаж, която е собственост на “РСВ” ЕООД.

 

Въззивният съд счита, че неоснователно е и възражението на ответника, че е придобил собствеността върху имота в следствие на изтекла в негова полза придобивна давност. За да се придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на владението: да е упражнявана фактическа власт върху него в продължение на повече от 10 години и владението да е осъществявано с намерението за придобиване на вещни права и да е противопоставено на собственика. От доказателствата по делото е установено, че процесният обект е изграден през 1990г. и ответникът е упражнявал фактическата власт върху него. От представените по делото писмени доказателства във връзка с извършеното през 1997г. преустройство на обекта, включително двустранно подписан протокол, е видно, че ответникът по постигнатата с праводателя на ищеца договореност е ползвател /държател/ на процесния имот. Към този момент – 24.11.1997г., когато е издадено разрешението за ползване на преустроения обект, не е установено ответникът да е променил това държане във владение за себе си с намерение да придобие права върху имота, тъй като не го е обективирал и това намерение не е достигнало до знанието на праводателя на ищеца, нито му е противопоставено, напротив съгласно представения двустранно подписан протокол признава правото на собственост на праводателя на ищеца върху имота. Както правилно е приел районният съд, за промененото намерение на ответника да свои вещта за себе си, следва да се приемат действията му след издаването на разрешението за ползване на преустроения обект – 24.11.1997г. В тази насока е установено, че за имота има записвания като основно средство по баланса му едва от 1998г., макар че липсват данни това му променено намерение да е достигнало до знанието на ищеца и да му е противопоставено. Ето защо съдът счита, че ответникът не е придобил по давност процесния имот, тъй като към момента на подаване на исковата молба – 16.07.2007г. не е изтекъл давностния срок, поради което и следва да се приеме, че не е осъществен фактическия състав на установеното в чл. 79 от ЗС придобивно основание.

 

От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема за установено, че ищецът е собственик на процесния имот, придобит чрез покупко – продажба в публичата продан по реда на чл. 717 от ТЗ, а ответникът владее имота без да има правно основание за това.   Следователно предявеният ревандикационен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

На основание чл. 64 ал. 1 от ГПК /отм./ въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева /шестотин лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354/06.08.2008г. постановено по гр.д. № 1459/2007г. по описа на Казанлъшкия районен съд,

 

ОСЪЖДА “РЕСТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВАГОНИ” АД със седалище и адрес на управление град София, район Оборище, бул. “Янко Сакъзов” № 60, ет. 1, ап. 7, ЕИК 831582880 ДА ЗАПЛАТИ на “КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД със седалище и адрес на управление град Казанлък, ул. “Софроний Врачански” № 24, ЕИК 123077640 направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева /шестотин лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                  2.