Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                02.02.2010година                           Град С.З.                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.09.                                                                                      2009  година

В публичното заседание в следния състав:                                          

                                                     Председател:   ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                             Членове:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                               РУМЯНА ТАНЕВА                                                                    

Секретар: С.И.

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 381 по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

          

          Обжалвано е решение № 9/19.05.2009  г., постановено по гр.д. № 1087/2008г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която  е  отхвърлен предявения от Р.Д.М., действащ със  съгласието на попечителя си М.Д.М. против Д.П.Г. и П.И.П. иск с правно основание чл.  27 във връзка с ч. 29 от ЗЗД за унищожаване на договор от 24.09.04 г.  за продажба на дружествени дялове на “И.Д.М.” ЕООД, като сключен при измама  между Д.П.Г. и Р.Д.М.,  като погасен по давност.

           Недоволен от решението в тази част останал въззивникът Р.Д.М., действащ със съгласието на попечителя си М.Д.М., поради което го обжалва в срок. Счита, че  правилно районният съд е приел, че  предявения иск  за унищожаване поради измама на процесния договор е основателен, но неправилно е приел, че  е налице изтекла давност и поради това е отхвърлил  иначе основателния иск като погасен по давност.  Счита, че  районният съд  неправилно е изчислил  давностния срок и е приел, че същия е изтекъл.  Посочва, че  с оглед разпоредбата на чл.115 ал.1, б. “е” ЗЗД давност не тече за периода, за който  се назначи настойник и  шест месеца след назначаването му, поради което като се има предвид  състоянието на ищеца  счита, че за него няма как срокът да  тече от момента на сключване на сделката, тъй като той въобще не е съзнавал  за каква сделка става въпрос. От  друга страна, счита, че  е невъзможно за сестра му, която е назначена за негов попечител едва на 18.05.05 г.,  срокът да тече от момента на сключване на сделката, тъй като  към онзи момент тя  няма активна легитимация да представлява  брат си.  Въззивникът счита, че в този случай давността започва да тече 6 месеца  след назначаване на попечителя, а именно от 18.11.05 г. и тогава предвидения  в чл.32  ЗЗД  3-годишен давностен срок  се преклудира на 18.11.08 г. , а настоящото производство е образувано на 31.07.08 г., т.е. в този тригодишен срок. Моли  съда да отмени частично решението на районния съд в частта му относно давността  и да постанови ново решение, с което да провъзгласи унищожаемостта  на сключения договор от 24.09.04 г.  за продажба на дружествени дялове на “И.Д.М.” ЕООД , като сключен между Д.П.Г. и Р.Д.М. чрез измама  поради факта, че  ищецът е бил  умишлено въведен в заблуждение от ответниците за сключването му.

 

         Въззиваемият Д.П.Г. чрез процесуалният си представител взема становище, че решението е правилно и законосъобразно  и следва да бъде оставено в сила. Излага съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като давностния срок е изтекъл по общите правила , като счита, че неправилно в случая се   прилага   разпоредбата на чл.115 ЗЗД, тъй като  същата се отнася за вземания.   Представя писмени бележки. Моли   да  му  бъдат присъдени направените  разноски.

        

         Въззиваемият П.И.П., редовно и своевременно призован, не се явява, неизпраща представител и не  взема становище по жалбата.

        

         Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

        

         Предявен е  иск за унищожаване на договор от 24.09.04 г. за продажба на дружествени дялове на   “И.-Д.-П.” ЕООД  като сключен при измама между Д.П.Г. и Р.Д.М. с правно основание   по чл.27 във връзка с чл.29 от ЗЗД. По отношение на втория предявен иск с правно основание чл.51 ал.1  във връзка с  чл. 45 от ЗЗД  за сумата от 2 000 лв.,  решението не е обжалвано и е влязло в сила.

        

От събраните по делото доказателства е установено, че  с  договор за прехвърляне на дружествени дялове от 24.09.04 г.  с нотариална  заверка на подписите  ответникът  Д.П.Г. е прехвърлил чрез продажба  на ищеца Р.Д.М. дружествените дялове от имуществото на  “И.-Д.-П.” ЕООД   - гр. С. З. за сумата  от 5 000 лв.

         Установено е, че с влязло в сила решение № 92/27.05.2008г., постановено по АНД № ***/****г. по описа на Старозагорския районен съд, ответниците Г. и П. са признати за виновни в това, че на 24.09.2004г. в съучастие като съизвършители, чрез измама са склонили ищеца Р.М. да подпише нотариално заверен договор от 24.09.2004г., по силата на който Г. прехвърля чрез продажба на М. дружествените дялове от имуществото на “И. – Д. – П.” ЕООД град С.З.и нотариално заверено пълномощно от същата дата, с което М. упълномощава П. да го представлява пред всички държавни органи и институции като управител и едноличен собственик на дружеството, като съдържанието на тези документи не съответства на волята на подписалия ги и същите са използвани от П. *** – престъпление по чл. 315 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като на основание чл. 78 А от НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба в размер на 550 лева.

         Установено е, че с решение № **/*******г., постановено по гр.д. № **/****г. по описа на С. о.с., влязло в сила на 09.05.2005г., ищецът Р.М. е поставен под ограничено запрещение и съгласно удостоверение № **/*********г. на Органа по настойничество и попечителство при Община С.З.за негов попечител е назначена сестра му М.Д.М..

         Първоинстанционният съд като е обсъдил събраните гласни доказателства и взел предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК правилно е приел, че договорът от 24.09.2004г. за прехвърляне на дружествени дялове е бил сключен при измама, тъй като ищецът е бил подведен от ответниците да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

         Ответникът Д.Г. е направил възражение, че искът за унищожаемост на договора е погасен по давност.

         Съгласно чл. 32 ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който измамата е била открита. Безспорно е установено от материалите в досъдебното производство, приложени по делото, че само няколко дни след сключване на договора, на 04.10.2004г. сестрата на ищеца, понастоящем негов попечител, е сезирала Р. п. С.З.за извършената измама. Следователно от 04.10.2004г. до 31.07.2008г. /датата на предявяване на иска/ предвидената тригодишна давност е изтекла. Дори да се приеме, че съгласно чл. 115 ал. 1 б. “е” от ЗЗД давност не тече за поставените под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен настойник или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв, в случая от 09.05.2005г. до 18.11.2005г., то тригодишният давностен срок също е изтекъл към момента на предявяването на иска на 31.07.2008г.

         Наведеният в жалбата довод, че за ищеца давностният срок не тече от момента на сключване на сделката, тъй като той с оглед на заболяването си, въобще не е съзнавал за каква сделка става въпрос, е неоснователен. Към момента на сключване на сделката ищецът не е поставен под запрещение и е дееспособен. При унищожаемост на договора поради това, че дееспособното лице, страна по същия, не е могло да разбира или да ръководи действията си към момента на сключването му, давностният срок е също три години и започва да тече от деня на сключване на договора. Затова доводът на въззивника, че давността започва да тече 6 месеца след назначаване на попечителя, т.е. от 18.11.2005г. е неоснователен и не може да бъде споделен от въззивната инстанция.

 

         С оглед на изложеното и при така установената фактическа обстановка въззивният съд напълно споделя правните изводи на първата инстанция, поради което намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

         На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия Г. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

         Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/19.05.2009  г., постановено по гр.д. № 1087/2008г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА Р.Д.М. ЕГН **********, действащ със съгласието на попечителя си М.Д.М. ЕГН **********,***, адв. Р.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г. ЕГН ********** ***  направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                           2.