Р Е Ш Е Н И Е

 

           /22 декември                      2010 година           град С.З.В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22 декември                                                                          2010 година                                                

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                     РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията     ХРИСТОВ

В.търг.д   633  по описа за 2010 година

за да се произнесе съобрази:

 

         Производство по чл. 278, във връзка с чл. 463 от ГПК.

 

Обжалвано е разпределение извършено по  изпълнително дело
№ 20107640400060/2010 год. по описа на ЧСИ А.П..

Жалбоподателят ,,М.****’’ ЕООД гр. К. не е доволен от  разпределението на съдебния изпълнител и твърди то да е неправилно и извършено при допуснати съществени нарушения на закона. Излага доводи за това, че при извършване на разпределението не е спазен предвидения в чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ред. Счита, че в т. 3 следва да бъдат включени само дължимите по  изп.д. № 20107640400060/2010 год. такси в размер на 2121,50 лева, но не и начислените такси по присъединените изпълнителни дела. Ведно с това, от разпределението следва да бъде изключена т. 6 за начисляване на такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ по отношение на присъединените взискатели. Моли да се отмени изготвеният протокол-разпределение и да се дадат указания за правилно прилагане на закона.

Не са постъпили възражения по жалбата от присъединените взискатели.

В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ А.П. излага аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното разпределение. Твърди обект на привилегия да са всички разноски по изпълнителния процес, включително и тези за адвокатски хонорари, такси по изпълнението и такси за присъединяване по чл. 11 от ТТРЗЧСИ.  Счита, че вземанията за разноски на първоначалния и присъединените взискатели се ползват с еднаква привилегия, като се позовава на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, а именно за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД, като взискателите имат право да получат всички разноски за водените от тях дела. По отношение на таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ счита, че същите са събрани съобразно за взискателите суми.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените твърдения и приложеното изпълнително дело, намери за установено следното:

Жалбата е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК и поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството по изп. д. № 20107640400060/2010 год. по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба на ,,В.Н.’’ ЕООД гр. С.З.с длъжник ,,М.****’’ ЕООД гр. К. въз основа на изпълнителен лист против тях. В хода на изпълнението като взискатели са се присъединили ,,К.-Х.’’ ООД с. Р., ,,Р. Б.’’ ЕАД гр. С. и Б. Д.С.К. ЕАД ФЦ гр. К.. За удовлетворяване вземанията на кредиторите, принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот – магазин в гр. К., ул. ,,Г.’’ № ** собственост на длъжника ,,М.****’’ ЕООД гр. К., който е изнесен на публична продан. Върху същия имот, видно от изпълнителното дело, в полза на банка ДСК ЕАД гр. София е учредена договорна ипотека. Тоест, Д.С.К. ЕАД гр. С. е с качество на ипотекарен кредитор.

С  обжалваното разпределение, с което общата сума от 58 985 лв, представляваща най-високата предложена цена е разпределена първо за вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение и изпълнителните такси и разноски и адвокатски хонорар за присъединените изпълнителни дела, след това за вземанията на държавата за данъци върху имота, таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ по присъединените изпълнителни дела и накрая за обезпеченото с ипотека вземане.

По така извършеното разпределение се оспорва, на първо място, обстоятелството, че по т. 1 - вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, в разпределената сума са включени разноски  по изп. дела № 20108670400095, № 20108680400146 и № 20108680400199, които са присъединени такива.

Привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД има предвид не изобщо разноските като абсолютна величина, а само тези, които са по обезпечаването и принудителното изпълнение и нещо повече, които ползват останалите кредитори. Ползата в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 се отнася и до двете хипотези - на вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение и на вземания за разноски по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. Водещото е да са налице разноски, които са направени така, че ползват и другите кредитори, като в първата хипотеза е без значение връзката между разноски и конкретен имот, а във втората хипотеза привилегията се разпростира не върху цялото длъжниково имущество, а само върху конкретния имот, който е бил предмет на косвените искове. Вярно е, че съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, но това не прави автоматично разноските му привилегировани, както впрочем това се отнася и за първоначалния взискател. Водещото тук е действията, които са предприети от съответния кредитор да са такива, че да ползват останалите кредитори и именно поради това, разноските за тях да се дължат предпочтително. Противното би дало възможност за злоупотреба от страна на по-късно включилите се в изпълнителния процес взискатели да се ползват с привилегия. Ето защо, съдът намира, че неправилно в обжалваното разпределение като вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са приети разноските за адвокатски хонорари и изпълнителните такси и разноски  по присъединените изп. дела № 20108670400095, № 20108680400146 и № 20108680400199. Тези разноски са по принудителното изпълнение, но те не ползват по никакъв начин останалите кредитори и затова не са привилегировани. Следва тук да се отбележи в допълнение на горното, че изпълнителните листове на тези взискатели не са тези, въз основа на които е образувано настоящото изпълнително производство, за да ползват по някакъв начин останалите кредитори. Притезанието е изпълняемото право, а разноските за издаване на изпълнителен лист, тоест на съдебния акт, който ще удостовери правото на принудително изпълнение, предпоставя липса на удовлетворено притезание. Разноски за издаване на изпълнителен лист се ползват с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, но само по отношение на този кредитор, който е започнал изпълнителния процес първи и по този начин е предизвикал извършването на процесуални действия, посредством които се е достигнало до удовлетворяване на вземанията и на присъединилите се кредитори, тоест те по някакъв начин са се възползвали от поведението на този кредитор.

Ведно с това по делото и към мотивите на ЧСИ А.П. не са приложени доказателства за предявени искове по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД от присъединените взискатели, за да е налице привилегировано вземане по изп. дела № 20108670400095, № 20108680400146 и
№ 20108680400199.

По отношение т. 6 от обжалваното разпределение, а именно за  таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ съдът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 137 от ЗЗД. Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на чл. 136 от ЗЗД.

Поради това съдът счита, че първи ред вземания са вземанията за разноски по принудителното изпълнение, втори ред - вземания са вземанията на държавата за данъци върху имота, трети ред - вземания са вземанията на взискателя б. Д.С.К. ЕАД гр. С., обезпечени с ипотека и четвърти ред са другите вземания.

От гореизложеното съдът намира, че поради неправилното включване в разпределението на разноските в т.3 и т. 6 на взискатели, които не се ползват с особената привилегия на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, обжалваното разпределение ще следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

 

Водим от изложеното, Окръжният съд

 

 

                                                        Р Е Ш И  :

        

ОТМЕНЯ разпределение, извършено по изп.д. № 20107640400060/2010 год. по описа на ЧСИ А.П..  

ВРЪЩА изпълнително дело № 20107640400060/2010 год. на ЧСИ А.П. за изготвяне на ново разпределение на сумата от 58 985 лева, представляваща най-висока предложена цена от К. Р. П. гр. К. за определяне съразмерните части на вземанията на взискателите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

 

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

    2.