Р Е Ш Е Н И Е

 

            /19 юли                2011  година                   град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                               Търговски състав

На 26.05.                                                                                Година 2011

В открито заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА         

 

Секретар: С.И.    

като разгледа докладваното от  съдия  ТАНЕВА

Т.дело № 524 по описа за 2010  година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът “Р.С.” ЕООД – гр.К. твърди в исковата си молба, че е сключил с ответното дружество четири договора за извършване на услуги със собствените му транспортни машини: договор от 18.09.2008г., договор за превоз от 18.10.2008г., договор за превоз на материали от 05.01.2009г. и договор за услуга от 05.01.2009г. Посочва, че в изпълнение на задълженията си по първия договор от 18.09.2008г. е издал 3 бр. данъчни фактури - № 51/07.10.2008г. на стойност 4176 лв. с ДДС, № 57/31.10.2008г. на стойност 12 456 лв. с ДДС и № 67/02.01.2009г. на стойност 10 152 с ДДС, като първите две фактури били изцяло платени, а по третата фактура след извършване на частично плащане, ответникът дължал сумата 8 760 лв. Твърди, че в чл.10 от договора е уговорено, че при забавено плащане възложителят дължи неустойка за всеки ден забава, но не повече от 10% към датата на завеждане на исковата молба, като размерът на неустойката възлизал на 876 лв.

По договора за превоз от 18.10.2008 год. на земна маса, асфалтови смеси, инертни и строителни материали, ищецът издал 2 бр. данъчни фактури: № 63/03.12.2008 г., на стойност 11520 лв. с ДДС и фактура № 65/03.12.2008 г. на стойност 7 496,62 лв. След извършени частични плащания по фактура № 63/08 г. в размер на 4606 лв., ответникът останало да дължи сумата 6 914 лв., а по фактура №65/08 г. след плащане на сумата от 3000 лв., останало дължима сума в размер на 4 496,62 лева. Посочва, че в чл.8.1. от договора е уговорено, че възнаграждението се заплаща от възложителя в 1-месечен срок от издаване на фактурата, в случай, че има плащане от страна на Инвеститора. Извършените две плащания по двете фактури на 22.01.2010 год. удостоверявали, че са извършени плащания от инвеститора, поради което ответното дружество е изпаднало в забава след тази дата и дължало лихви в размер на ОЛП+10 пункта, възлизащи на 810,95 лв. Твърди, че ответника не го е уведомил за причини за забавяне на плащанията от инвеститора, въпреки разпоредбата на чл.8.2. от договора.

По договора от 05.01.2009 год. за превоз на материали, ищецът посочва, че е издал данъчна фактура № 0000000071/04.03.2009 г. на стойност 5 625 лв. с ДДС, от която на 15.05.2010 год. е изплатена сумата 2 250 лв. и останала дължима сумата от 3 375 лева. Съгласно чл.9 от Договора, Възложителят е следвало да изплати 40 % от сумата в 1-месечен срок, а 60 % - в 10-дневен срок след плащане от инвеститора. Тъй като било извършено частично плащане и ищецът не бил уведомен за причините за забавянето, поради което ответното дружество му дължало лихви за забава, които възлизали на 802,87 лв. към датата на завеждане на исковата молба.

По договора от 05.01.2009 г. за услуга, ищецът издал 6 бр. данъчни фактури, по които общата дължима сума възлизала на        26 009,50 лв., както следва: № 69/04.03.2009 г. на стойност 12 120 лв. с вкл.ДДС, частично платена в размер на 2 402 лв. и дължим остатък в размер на 9 718 лв., № 70/04.03.2009 г. на стойност 4 020 лв. с вкл. ДДС, неплатена, № 72/04.04.2009 г. на стойност 2 280 лв. с вкл.ДДС, неплатена, № 73/04.04.2009 г. на стойност 5 887,50 лв. е вкл.ДДС, неплатена, № 74/04.04.2009 г. на стойност 3 672 лв. с вкл.ДДС, неплатена, № 75/04.04.2009 г. на стойност 432 лв. с вкл.ДДС, неплатена.

Твърди, че съгласно чл. 10 от договора, Възложителят му дължи неустойка за забава на плащанията в размер на 10 %, която възлизала на 2 600 лв. към датата на завеждане на исковата молба.

От общо дължимата сума по всички издадени от ищеца фактури в размер на 79 837,12 лв. , ответното дружество е изплатило частично 34 304,80 лв. и останала за плащане сума в размер на 45 532,32 лв., която представлявала щета за „Р.С." ЕООД. Посочва, че е представил фактурите на ответника, на основание на които са извършени плащанията по банков път. Твърди, че всички фактури е декларирал по ЗДДС, включени са в Дневниците за продажби и справката-декларация и платил дължимия ДДС.

На 27.08.2010 год., с оглед уреждане на проблема по извънсъдебен път, изпратил до ответника покана за доброволно плащане в 7-дневен срок от получаване на писмото. Поканата била получена от длъжностно лице на ответника на 30.08.2010 год., но до момента други плащания нямало.

С писмена молба от 31.03.2011г. ищецът  е направил изменение на петитума на исковата молба и съдът в с.з от 31.03.2011г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е приел изменение на размера на предявените в обективно съединение искове, както следва: по фактура № 63/03.12.2008 г. искането е за сумата 6 891,20 лв., вместо посочената в исковата молба сума 6 914 лв., ведно с лихви за забава в размер на 489,74 лв., вместо 491,38 лева; по фактура № 65/03.12.2008 г. искането за лихви е за сумата 319.56 лв., вместо 319,57 лв.; по фактура № 71/04.03.2009 г. искането е за сумата 4 905 лв., вместо посочената в исковата молба сума 3 375 лв., ведно с лихви за забава в размер на 715,37 лв., вместо 602,47 лв. и лихви за забава в размер на 192,80 лв., вместо 200,40 лв.; по фактура № 69/04.03.2009 г. искането е за сумата 10 920 лв., вместо посочената в исковата молба сума 9 718 лв. и размера на неустойката по фактури № 69/04.03.09г., №73/04.04.09г.,№ 74/04.04.09г.  в  общ размер на 2 047,95 лв., вместо посочената в исковата молба сума в размер  на  2 600 лв.

Моли съда,  да осъди "П.Е.А." АД да заплати на "Р.С." ЕООД,   гр. К.    следните суми:

-8 760,00 лева   по ф-ра № 67/02.01.2009 г. и Договор от 18.09.2008г., ведно с неустойка за забава в размер на 876 лв.

-  6 891,20 лева   по ф-ра № 63/03.12.2008 г. и Договор от 18.10.2008 г.,ведно с лихви за забава за периода от 23.01.2010 г. до 30.09.2010 г. в размер на 489,74 лв.

-  4 496,62 лева   по ф-ра № 65/03.12.2008 г. и Договор от 18.10.2008 г..ведно с лихви за забава за периода от 23.01.2010 г. до 30.09.2010 год.   в размерна 319,56 лв.

-  4 905 лева по ф-ра № 71/04.03.2009 г. и Договор за превоз на материали от 05.01.2009 г., ведно с лихви за забава в размер на 715,37   лв. за периода от 04.04.2009 г. до 15.05.2010 г. върху сумата 5 625 лв. и лихви за забава в размер на 192,80 лв. върху сумата 4905 лв. лв. за периода от 15.05.2010 г. до 30.09.2010г.

           -10 920 лева по ф-ра № 69/04.03.2009 г. и Договор от 05.01.2009 г.,

-  5 887,50 лева по ф-ра № 73/04.04.2009 г. и Договор от 05.01.2009 г.,

-  3 672 лева по ф-ра№ 74/04.04.2009 г. и Договор от 05.01.2009г

          -2 047,95   лева   неустойка  върху  дължимата  сума  по  Договора  от  05.01.2009 год. - 20 459,50 лв., законната   лихва   върху   главницата  от  45 532,32   лв.,   считано   от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и направените разноски по водене на делото.

Ответникът „П.Е.А.” АД - гр. С. З., чрез процесуалния си представител  оспорва предявените  искове. Твърди, че според чл.9 от договора от 18.09.2008г. дължимата сума се заплаща не в пълен размер, а само 40% от стойността й, а останалите 60% в десет дневен срок след плащане от Главния възложител на обекта - Агенция „П. и.” - гр. С. и всички договорености и съответно разплащания по обекта били изцяло в зависимост от плащанията на АПИ. В тази връзка ответникът твърди, че сумата по фактура № 67/02.01.2009г. е дължима, но не е изискуема и не дължал плащане на същата, и по отношение на това задължение не била настъпила забава.

Твърди, че до този момент Агенцията не му е изплатила извършените СМР. Счита, че плащанията, които имат към определен подизпълнител, във връзка с цитирания обект, какъвто се явява и ищецът са дължими, но не са изискуеми, тъй като били изцяло в зависимост от плащанията, които АПИ извършва към основния изпълнител по обекта. В този смисъл счита, че исковете са неоснователни, като макар и фактурирани дължимите суми към ищеца не са изискуеми, не се дължи и мораторна лихва, предвид липсата на плащания от основния възложител. Моли съда да отхвърли исковете,  като неоснователни. 

    Относно претенциите на ищцовото дружество по отношение изпълнението на паричното вземане по фактура № 63/03.12.2008г и фактура №65/03.12.2008г., издадени по силата на Договор за превоз от 18.10.2008г. ответникът изразява становище, че според клаузите на посочения договор и на основание на разпоредбата на чл.8.1 от същия Възложителят дължи възнаграждение на Изпълнителя в едномесечен срок от датата на издаване на фактурата, в случай че има плащане от страна Инвеститора по Договора за съответния обект. Към настоящия момент посочва, че такова плащане не е извършено от Инвеститора на обекта, поради което на основание на разпоредбата на чл.8.1, изр. последно ответното дружество не дължа изпълнение на сумите по посочените по-горе фактури, тъй като задълженията се считат за отсрочени по право без да се дължи лихва и /или неустойка.

Ответникът възразява срещу твърдението на ищцовата страна, изложено в исковата молба, че същата не е уведомена от Възложителя по договора относно причината за забавяне на плащанията. Посочва, че в този смисъл са водени разговори между представители на ответната страна и ищцовото дружество. Счита, че дружеството „П.Е.А." АД е добросъвестно, не е нарушило договорните си задължения и не е изпаднало в забава по отношение на изпълнението на същите.

Счита, че сумите по фактура № 69/04.03.2009г., фактура №73/04.04.2009г. и фактура № 74/04.04.2009г. също са неизискуеми и ответното дружество не следвало да извършва цялостно плащане по тях. Посочва, че   по силата на разпоредбата на чл.9 от договор за услуга от 05.01.2010г., Възложителят дължал плащане на Изпълнителя не по цялата сума по процесиите фактури, а в 40% от стойността им при издаването на фактурата, а останалите 60 % - в десетдневен срок след плащане от Инвеститора на обекта, като в противен случай задълженията се считали за отсрочени по право без да се дължат лихви или неустойки. В тази връзка заявява, че на дружеството не са приведени плащания от Главния Инвеститор на посочения обект.

    Оспорва изцяло твърдението на ищцовата страна относно задълженията на „П.Е.А." АД по фактури №70/04.03.2009г.,№ 72/04.04.09г. и №75/04.04.09г. Твърди, че посочените и претендирани по тази фактури суми са изцяло платени от ответното дружество.

Моли съда да отхвърли исковете,  като неоснователни, като му се присъдят направените по делото разноски. 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Страните не спорят, че са налице четири договора, съответно от 18.09.2008г., с който ищецът /като изпълнител/ се е задължил срещу възнаграждение от ответника /като възложител/ да извърши услуги с машини на обекти изпълнявани от Възложителя; от 18.10.2008г., с който ищецът /като изпълнител/ се е задължил срещу възнаграждение от ответника /като възложител/ да извършва превоз на земна маса, асфалтови смеси, инертни и строителни материали за нуждите на съответния обект на Възложителя; от 05.01.2009г.,  с който ищецът /като изпълнител/ се е задължил срещу възнаграждение от ответника /като възложител/ да извършва превоз на земна маса, асфалтови смеси, инертни и строителни материали за нуждите на съответния обект на Възложителя – път 56 “Ш. – Г. С. – Т.”; от 05.01.2009г.,  с който ищецът /като изпълнител/ се е задължил срещу възнаграждение от ответника /като възложител/ да извършва услуга с пътностроителни машини на обект за нуждите на съответния обект на Възложителя - път 56 “Ш. – Г. С. – Т.”. От писмо изх. 93-01-22/28.04-11г. на Агенция „П.  и. „ гр.С. е видно, че не са налице плащания  извършени от АПИ към „П.Е.А.”АД , гр.С. З. по договор от 06.12.07г. с предмет „Инженеринг на обект”Път II – * гр.Ш.- Г. С.- път I-6 с.Т. - граница П.  от  км.0+000 до км. 35+800. От представените по делото фактури, както и от извършените плащания на дължимите възнаграждения, се установява, че ответникът е получил изработеното, няма данни да е възразил относно правилността на изпълнението, което налага извода, че същият е приел извършената работа.

Спорът се свежда до следното: При липса на плащания от АПИ, касаещи процесните четири договора ответникът изпълнил ли е точно разпоредбите  на всеки от договорите  отнасящи се  до отсрочване на плащането по право, без да се дължат лихви и неустойки.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я възприема изцяло като компетентна и добросъвестно изготвена. От същата се установява, че  по първия договор от 18.09.2008г., по фактура № 0000000067/02.01.2009 год. на стойност 10 152 лв. с ДДС е извършено частично плащане на 02.01.2009 год. в размер на 1 392 лв.,  като е останала дължима от ответника сумата 8 760 лева. Съгласно чл.9 от договора, страните са договорили начина на плащане, като в 1-месечен срок от издаване на фактурата, възложителят е следвало да заплати 40 % от нея, а 60 % да се платят в 10 дневен срок след плащане от главния изпълнител- НА „ПИ". По ф-ра № 67 е платена сумата 1 392 лв., вместо сумата 4060,80 лв., представляваща 40 % от общото задължение,т.е. неплатената част от първото плащане е в размер на 2 668,80 лева. При забавяне на плащанията е уговорено в чл.10 от Договора, че Възложителя дължи неустойка за всеки ден забава, но не повече от 10 %, т.е  върху 2 668,80 лв., неустойката е 266,88 лв.

Съдът приема, че предявения иск по фактура № 0000000067/02.01.2009 год. за сумата от 8 760 лв., представляваща неплатена главница е основателен до размера на  2 668,80 лв., представляваща неплатена част от 40% от   главницата, като до размера на сумата от 8 760 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на претендираната неустойка в размер на 876 лева по същата фактура, съдът намира иска за основателен до размера на сумата от 266,88лв., като до размера на 876 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От заключението  на съдебно счетоводната експертиза се установява, че   по договора за превоз от 18.10.2008 год. на земна маса, асфалтови смеси. инертни и строителни материали са издадени 2 бр. данъчни фактури: № 0000000063/03.12.2008 год. на стойност 11 520 лв. с ДДС и ф-ра № 0000000065/03.12.2008 г. на стойност 7 496.62 лв. След извършени частични плащания по ф-ра 63/08 г. в размер на 4608 на 22.01.09г. и 20,80лв на13.04.10г., останала дължима сумата 6891,20 лв., а по ф-ра 65/08 г. след частично плащане в размер на 3000 лв на 22.01.09г., останала дължима сума в размер на 4496,62 лева.

В чл.8.1. от договора е уговорено, че възнаграждението се заплаща от Възложителят в  1-месечен срок от издаване на фактурата, в случай, че има плащане от страна на Инвеститора. В чл.8.2 от същия договор е    предвидено  ответника в качеството му на възложител да извести изпълнителя за причините за забавянето в плащането. По делото не са  представени от ответника доказателстваза за това, поради което, съдът намира,че ответното дружество не е изпълнило задължението си да уведоми писмено изпълнителя за причините за забавяне на плащанията, поради което към датата на завеждане на исковата молба са дължими   809,30 лв, представляващи законната лихва в размер на 319.56 лв врърху главницаа от 4 496,62 лв по ф-ра № 0000000065/03.12.2008 г. и  законната лихва размер на 489.74 лв. врърху главница от   6891,20 лв., по ф-ра № 0000000063/03.12.2008 г.

Съдът приема, че предявения иск по фактура  0000000063/03.12.2008 год. за сумата от 489.74 лв, представляваща законната лихва врърху главница от   6891,20 лв. следва да бъде уважен.

Основателен е и иска  предявен по фактура0000000065/03.12.2008 г.  за сумата  от сумата от 319.56 лв, представляваща законната лихва врърху главница от   4 496,62 лв.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се    установява, че  по договора от 05.01.2009 год. за превоз на материали, е издадена данъчна фактура № 0000000071/04.03.2009 г. на стойност 5 625 лв. с ДДС, от която е изплатена  сумата 720 лв. на  15.05.09г. и останала дължима сумата от 4 905 лева.

Съгласно чл.9 от Договора Възложителя   следвало да изплати 40 % от сумата в 1-месечен срок, което в случая е 1530 лева, а 60 % - в 10-дневен срок след плащане от инвеститора. При забавяне на плащанията е уговорено в чл.10 от Договора, че Възложителя дължи неустойка за всеки ден забава, но не повече от 10 %. Съдът  приема, че не е извършено плащане от гл.възложител по този договор , поради което ответникът дължи сумата 1 530 лв., ведно с неустойка върху тази неплатена сума от
първото дължимо плащане /40 %/ в размер на 10 % , т.е  153 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва  да уважи исковете по фактура № 0000000071/04.03.2009 г. по договора от 05.01.2009 год.    за сумата от  1 530 лв., представляваща 40% от неизплатента главница в размер на 2250 лв. и неустойка в размер на 153 лева, като отхвърли исковете до размера на претендираните  4 905 лева- неизплатена главница и до  размера на сумата от  715,37лв - неустойка за периода от
04.04.2009 г. до 15.05.2010 г. върху сумата 5 625 лв. и лихви за забава в размер
на 192,80 лв. върху сумата 4905 лв. за периода от 15.05.2010 г. до 30.09.2010 , като неоснователни.

 От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че  по   договора от 05.01.2009 г. за услуга са издадени 6 бр. данъчни фактури, по които са извършени плащания, както следва:

№ 0000000069/04.03.2009 г. на стойност 12 120 лв. с вкл.ДДС, частично платена в размер на 1 200 лв.  на  15.05.09г. и дължим остатък в размер на 10 920 лв.;   0000000073/04.04.2009  г.  на  стойност  5 887,50  лв. с вкл. ДДС, изцяло неплатена;0000000074/04.04.2009 г. на стойност 3 672 лв. с вкл.ДДС, изцяло неплатена.

Съгласно чл.9 от Договора, Възложителят   следва  да изплати 40 % от сумата в 1 -месечен срок, а 60 % - в 10-дневен срок след плащане от инвеститора. Плащането на тези 40 % не е обвързано с плащане от страна на гл.възложител. т.е. неплатената част от първото плащане по този договор по трите фактури  е както следва: ф-ра № 69 - 3 648 лв.,ф-ра № 73 -  2 355 лв. и ф-ра №74-1 468,80 лв. или  в размер общо на 7 471,80 лева, съгласно заключението на вещото лице. При забавяне на плащанията е уговорено в чл.10 от Договора, че Възложителя дължи неустойка за всеки ден забава, но не повече от 10 %, като към датата на завеждане на исковата молба размерът на неустойката общо по трите фактури възлиза на 747,18 лв., т.е по фактури: № 69- 364 лв., № 73 -  2 35,5 лв. и №74-146,88 лева

По делото е безспорно установено, че  не е извършено плащане от гл.възложител по този договор, поради което ответникът дължи на ищеца  обща сума по трите фактури в размер на сумата 7 471,80 лв., ведно с неустойка върху неплатената сума от първото дължимо плащане / 40 % / в размер на 10 % от 7 471,80 лв., възлизаща на общо 747,18 лв.

Съдът приема, че предявения иск по фактура № 0000000069/04.03.2009 год. за сумата от 10 920 лв, представляваща неплатена главница е основателен до размера на 3 648 лв.., представляваща неплатена част от 40% от от главницата, като до размера на сумата от 10 920 лв иска следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на претендираната неустойка в размер на 1092 лева по същата фактура, съдът намира иска за основателен  за сумата от 364 лв ., като до размера на 1092 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът приема, че предявения иск по фактура № 0000000073/04.04.2009 год. за сумата от 5 887,50 лева, представляваща неплатена главница е основателен до размера на  2 355 лв., представляваща неплатена част от 40% от от главницата, като до размера на сумата от 5 887,50 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на претендираната неустойка в размер на 588,75 лв. по същата фактура, съдът намира иска за основателен  за сумата от 2 35,5 лв. , като до размера на 588,75 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът приема, че предявения иск по фактура № 000000074/04.04.2009 год. за сумата от 3 672 лева, представляваща неплатена главница е основателен до размера на  1 468,80 лв представляваща неплатена част от 40% от от главницата, като до размера на сумата от 3 672 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен.По отношение на претендираната неустойка в размер на 367,2лв. по същата фактура, съдът намира иска за основателен за сумата от 146,88 лева, като до размера на 367,2лв следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото  по съразмерност на ищеца се дължат разноски в размер на 881,66 лева, а на ответника -261 лева, поради което съдът приема, че на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца  разноски в размер на 620 лева по компенсация.

Водим от горните мотиви, съдът

                                           

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.Е.А." АД, със седалище гр.С. З., бул. П. Е. № *, с ЕИК *, представлявано от Т.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на “Р.С.” ЕООД – гр.К., ул. “В. Л.” бл.*, вх.*, ет.*, ЕИК *, представлявано от Х.С.Р. следните суми:

по ф-ра № 67/02.01.2009 г. и Договор от 18.09.2008 г. сумата от 2 668,80 лв., представляваща неплатена част от 40% от от  дължимата главницата, като ОТХВРЪРЛЯ иска до размера на сумата от 8 760 лв. като неоснователен;

-по ф-ра № 67/02.01.2009 г. и Договор от 18.09.2008 г. сумата от 266,88лв., представляваща неустойка за забава, като  ОТХВРЪРЛЯ иска до размера на 876 лева  като неоснователен.;

- по фактура 0000000063/03.12.2008 год. и договора за превоз от 18.10.2008 год. сумата от 489.74 лв, представляваща законната лихва врърху главница от   6891,20 лв., като ОТХВРЪРЛЯ иска  за претендираната главница в размер на  6891,20 лв. като неоснователен;

- по ф-ра № 0000000065/03.12.2008 г. и договора за превоз от 18.10.2008 год. сумата от 319.56 лв, представляваща  законната лихва врърху главницаа от 4 496,62 лв., като ОТХВРЪРЛЯ иска  за претендираната главница в размер на  4 496,62 лв. като неоснователен;

-по фактура № 0000000071/04.03.2009 г. по договора от 05.01.2009 год. сумата от  1 530 лв., представляваща 40% от неизплатента главница в размер на 2250 лв., като отхвърли иска до размера на претендираната сума от   4 905 лева- неизплатена главница, като неоснователен

- по фактура № 0000000071/04.03.2009 г. по договора от 05.01.2009 год.  сумата от  153 лева,  представляваща неустойка   за забава,   като  отхвърля иска до размера на претендираната  сума  от  715,37лв-неустойка за периода от
04.04.2009 г. до 15.05.2010 г. върху сумата 5 625 лв. и лихви за забава в размер
на 192,80 лв. върху сумата 4905 лв. за периода от 15.05.2010 г. до 30.09.2010 , като неоснователн.

- по фактура № 0000000069/04.03.2009 год.  и Договор от 05.01.2009 г. за сумата 3 648 лв., представляваща неплатена част от 40% от от главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на сумата от 10 920 лв. като неоснователен.

- по фактура № 0000000069/04.03.2009 год.  и Договор от 05.01.2009 г. за сумата от 364 лв., представляваща неустойка   за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 1092 лева, като неоснователен.

-по фактура № 0000000073/04.04.2009 год. и Договор от 05.01.2009 г. за сумата от 2 355 лв., представляваща неплатена част от 40% от от главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на сумата от 5 887,50 лева като неоснователен.

-по фактура № 0000000073/04.04.2009 год. и Договор от 05.01.2009 г. за сумата от 235,5 лв., представляваща неустойка   за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска  до размера на 588,75 лв., като неоснователен.

- по фактура № 000000074/04.04.2009 год. Договор от 05.01.2009 г. за сумата от 1 468,80 лв, представляваща неплатена част от 40% от от главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на сумата от 3 672 лева като неоснователен

по фактура № 000000074/04.04.2009 год. Договор от 05.01.2009 г. за сумата от 146,88 лева, представляваща претендирана неустойка, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на сумата от 367,2лв като неоснователен,

ведно със законната лихва върху  главницата  от  45 532,32   лв.,   считано   от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „П.Е.А.” АД, гр.С. З., бул.П. Е. *, ЕИК *,  да заплати на  “Р.С.” ЕООД – гр.К., ул. “В* Л*” бл.*, вх.*, ет.*, ЕИК *, представлявано от Х.С.Р., сумата   620 лева, представляваща  направени по делото разноски.

ОСЪЖДА “Р.С.” ЕООД – гр.К., ул. “В* Л*” бл.*, вх.*, ет.*, ЕИК *, представлявано от Х.С.Р. да заплати на Държавния бюджет допълнителна  ДТ в размер на 64 лева.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: