Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  22.07.2011 година                           гр. Стара Загора

 

                                      В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На  12.05.                                                                                     2011 година                                                

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР:  С.И.

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

ТЪРГ. ДЕЛО №  629 по описа за 2010 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са три обективно съединени искове по чл. 240 ЗЗД и чл.  79 ЗЗД.

Ищецът  “З.С.М.И.” АД, гр.  Г. твърди в исковата си молба, че  на 07.10.2005 г. между него в качеството му на кредитор и ответното дружество “К.К.” ЕООД – Н. в качеството му на длъжник бил подписан договор за временна финансова помощ. Въз основа на този договор  ищецът се задължил  да предаде  сумата от 15 000 лв. на ответното дружество, която била преведена по банков път. Съгласно чл. 4 от договора за ползваната сума ответникът се  задължил  да заплаща възнаграждение в размер на 500 лв. месечно, като сключеният договор бил за срок  до 30.10.2005 г. – датата, на която е следвало да бъде върната сумата  заедно с договореното възнаграждение от страна на ответника. Ищецът посочва, че   до  подаване на исковата молба  дължимите суми не били върнати.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати  сумата 36 285 лева,  от които 15 000 лв. главница по договор за заем, сумата 18 000 лв. -  възнаграждение уговорено в чл.4 от договора и 3 285 лв. – неустойка уговорена в чл.10 от договора.   Претендира за  направените по делото разноски.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК, не е взел становище във връзка с предявените искове.

От представените доказателства –  договор за временна финансова помощ  от 07.10.2005 г. , платежно нареждане от 12.10.2005 г. и дневно извлечение  от сметката на ищеца към 12.10.2005 г., съдът намира за установено, че между страните са възникнали отношения имащи характера на договор за заем по чл. 240 от ЗЗД,  като по повод на тези търговски отношения са останали неразплатени парични задължения от страна на ответника. С оглед не представянето на отговор на исковата молба, не явяването на ответника в първото по делото заседание, съдът приема, че изложените от ищеца обстоятелства не  се оспорват от ответника.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като  компетентно и  добросъвестно, съдът кредитира. Вещото лице посочва, че дължимото възнаграждение от страна на ответното дружество уговорено в чл. 4 от договора  за временна финансова помощ  за периода от 30.10.2007 г. до  30.10.2010 г. е в размер на 18 000 лв., а дължимата неустойка уговорена в чл.10 от договора за периода от 30.10.2007 г. до 30.10.2010 г.  

 Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.. Видно от  представения  по делото договор за финансова помощ  с дата 07.10.2005 г. страните са се договорили ищецът да предаде на ответника сумата от 15 000 лв., което е било сторено видно от приложеното пл. нареждане  от 12.10.2005 г. и дневно извлечение от  сметката на ищеца, поради което съдът счита, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем.  Съгласно чл. 4 от договора за ползваната сума ответникът се е задължил  да заплаща възнаграждение в размер на 500 лв. месечно, като сключеният договор бил за срок до 30.10.2005 г. – датата, на която е следвало да бъде върната сумата  заедно с договореното възнаграждение от страна на ответника. С чл.10  е уговорено, че ответника дължи  неустойка в размер на 0, 02 % от получената сума за всеки просрочен ден, ако не върне сумата заедно с уговореното възнаграждение  на падежа -  30.10.2005 г. и поради  виновно неизпълнение в срок на задължението си дължи неустойка в размер на 3 285 лв. Съдът намира, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест и с допустими доказателствени средства е установил наличието на облигационни заемни правоотношения между страните по делото, ликвидността на задълженията на ответника и изискуемостта им с настъпване на датата уговорена като падеж на задължението

С оглед на горното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36 285 лева,  от които 15 000 лв. главница по договор за заем, сумата 18 000 лв. -  възнаграждение уговорено в чл.4 от договора и 3 285 лв. – неустойка уговорена в чл.10 от договора.  Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно предявените обективно съединени  иска по чл. 240 ЗЗД  във вр. чл. 79 ЗЗД  и чл.90 ЗЗДса основателни и доказани и следва да бъде уважен за сумата от  36 285 лева.

Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на  1 411, 20 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “К.К.” ЕООД – Н., общ. Н. да заплати на “З.С.М.И.” АД гр.  Г., ж.к. С. бл. *, вх. * ет.*, ап. * сумата от 36 285 лева /тридесет и шест хиляди  двеста осемдесет и пет/, дължима сума по договор за заем от 07.05.2005 г., от които: 15 000 лв. главница, сумата 18 000 лв. -  възнаграждение уговорено в чл.4 от договора и 3 285 лв. – неустойка уговорена в чл.10 от договора за периода от 30.10.2007 г. до 30.10.2010 г., както и сумата  1 411, 20 лева /хиляда четиристотин и единадесет лева и двадесет стотинки/ - направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: