Р Е Ш Е Н И Е

 

        / 15 юли                          2011 Година                              гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. Стара Загора            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09 март                                                                                   2011 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН САРАНЕДЕЛЧЕВ                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                                      РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                  

 

СЕКРЕТАР: Х.З.

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

В.търг.д. №  97  по описа за 2011 год.,

за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 319/23.06.2010 год., постановено по гр.д.
№ 253/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е осъден ,,П.’’ ООД гр. К. да заплати на ,,Т.Т.С.З.’’ ЕООД гр. С.З. сумата 12 143,82 лева, представляваща неизплатена главница по фактури
№ 0400001037/2009 год. - 1794,72 лв., по ф. № 0400001043/2009 год. - 4277,52 лв., по ф. № 0400001046/2009 год. -648,84 лв., по ф. № 0400001048/2009 год. -3448,08 лв., по ф. № 0400001052/2009 год. – 696 лв., по ф. № 0400001072/2009 год. - 231,78 лв., по ф. № 0400001075/2009 год. - 960,96 лв.,  по ф. № 0400001079/2009 год. - 85,92 лв.; сумата 999,85 лева лихва за забава от които 162,16 лв. по фактура 1037/2009 г. за периода 17.04.2009 г. - 26.01.2010г., 365,59 лв. по фактура № 1043/2009 г. за периода 30.09.2009 г. - 26.01.2010г., 52,79 лв. по фактура № 1046/2009 г. за периода 12.05.2009 г. - 26.01.2010г., 276,96 лв. по фактура № 1048/2009 г. за периода15.05.2009 г.- 26.01.2010г., 54,47 лв. по фактура № 1052/2009 г. за периода 21.05.2009 г. - 26.01.2010г., 16,23 лв. по фактура № 1072/2009 г. за периода 15.06.2009 г. - 26.01.2010г.,66,03 лв. по фактура № 1075/2009 г. за периода 19.06.2009 г.-26.01.2010г., и сумата от 1304,14 лева разноски по делото.

         В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ,,П.’’ ООД, гр. К., като се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Моли съда, да отмени обжалваното решение и  да отхвърли предявените в обективно съединение искове.

Въззиваемият ,,Т.Т.С.З.’’ ЕООД гр. С.З. не е представил отговор на жалбата. В съдебно заседание, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, възраженията на въззиваемия и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова  молба на ,,Т.Т.С.З.’’ ЕООД гр. С.З. против ,,П.’’ ООД гр. К. за сумата 12 143,82 лева, представляваща неизплатени суми за изработка и доставка на различни стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата 1 069,87 лева- лихва за забава за периода м.април 2009 год. до 27.01.2010 год. и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответника оспорва исковете.

От приложените по делото фактури № 0400001037/2009год., № 0400001043/2009год., № 0400001046/2009год., № 0400001048/2009год., № 0400001052/2009год., № 0400001072/2009год., № 0400001075/2009год., № 0400001079/2009год. издадени от ,,Т.Т.С.З.’’ ЕООД гр. С.З.  със задължено лице ,,П.’’ ООД гр. К. е видно, че   са двустранно подписани, удостоверяват предаването на посочените в тях стоки или извършването на посочените услуги по вид и количество, цената, която страните са договорили както и уговорения начин на плащане на тази цена. Съгласно чл. 293 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Представените по делото фактури доказват извършената доставка, тъй като по правната си същност те представляват свидетелстващи документи, които не са оспорени от ответника. Всъщност той не спори, че е получил тези стоки. Спорът е относно това какви суми се дължат за тях и кога следва да бъдат платени. Следователно, при получаването за купувачът ответник възниква задължението да плати цената им. Предвид на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил стойността на доставените стоки, тъй като благоприятните последици от осъществяването на този факт (плащането) са за него – в такъв случай той не би дължал нищо.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактури № 0400001037/2009год., № 0400001043/2009год., № 0400001046/2009год., № 0400001048/2009год., № 0400001052/2009год., № 0400001072/2009год., № 0400001075/2009год., № 0400001079/2009год. са осчетоводени по надлежния ред в счетоводствата на двете дружества. Ищецът е начислили ДДС по фактурите, а ответникът е ползвал начисления ДДС по същите фактури като данъчен кредит като е включил фактурите в дневниците за извършени покупки за съответните периоди. Няма извършени плащания по фактурите. Размерът на дължимите по фактури № 0400001037/2009год., № 0400001043/2009год., № 0400001046/2009год., № 0400001048/2009год., № 0400001052/2009год., № 0400001072/2009год., № 0400001075/2009год., № 0400001079/2009год. суми възлиза на 12 143,82лв., а размера на лихвата за забава от датата на издаване на фактурата до 26.01.2010г. възлиза общо на 999,85лв. от които 162,16лв. по фактура 1037/2009г. за периода 17.04.2009г. - 26.01.2010г., 365,59лв. по фактура № 1043/2009г. за периода 30.09.2009г. - 26.01.2010г., 52,79лв. по фактура № 1046/2009г. за периода 12.05.2009г. - 26.01.2010г., 276,96лв. по фактура № 1048/2009г. за периода15.05.2009г.- 26.01.2010г., 54,47лв. по фактура № 1052/2009г. за периода 21.05.2009г. - 26.01.2010г., 16,23лв. по фактура № 1072/2009г. за периода 15.06.2009г. - 26.01.2010г., 66,03лв. по фактура № 1075/2009г. за периода 19.06.2009г.-26.01.2010г. Заключението е изготвено на база счетоводните документи и записвания в двете дружества - фактури № 0400001037/2009год., № 0400001043/2009год., № 0400001046/2009год., № 0400001048/2009год., № 0400001052/2009год., № 0400001072/2009год., № 0400001075/2009год., № 0400001079/2009год., хронологични разпечатки на осчетоводяването на фактурите, хронологична разпечатка на сметка 4532 (начислен ДДС на продажбите на ищеца), хронологична разпечатка на сметка 401 (доставчици на ответника), хронологична разпечатка на сметка 411 (клиенти на ищеца(, справките – декларации на ДДС за периодите април, май и юни 2009г. на ищеца, дневника на покупките на ответника за съответните периоди, дневника на продажбите на ищеца за същите периоди, разпечатка на салдото на сметка 411 (клиенти) при ищеца към 30.04.2010г. и разпечатка на салдото на сметка 401 (доставчици) при ответника към 30.05.2010г.

 Правилно първоинстанционния съд е приел, че между страните са съществували търговски взаимоотношения по търговска продажба на стоки и услуги, които са били своевременно писмено регламентирани чрез издаването на фактура, връчването й на представител на получателя на стоката или услугата и подписването на тази фактура без възражения от надлежно упълномощено лице. Фактурите са надлежно заведени и осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, ползвани са съответните данъчни преференции. Предявените искове за заплащане на главниците са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Основателността на иска за заплащане на дължимите за доставката суми по посочените фактури е основание за уважаване на иска за присъждане на мораторно обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно този текст, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая по делото не се установи страните да са уговорили друго по смисъла на чл. 327, ал. 1 ТЗ, при което съдът приема, че плащането е следвало да стане при издаване на фактурата. След като това не е станало, то длъжникът купувач дължи обезщетение.

 

Разпоредбите на  чл. 86, ал. 1 и чл. 84 от ЗЗД определят началния момент на изискуемост на главното вземане за главница и за мораторна лихва. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. В случая срокът на плащане на главницата е уговорен от страните в процесната фактура, поради което длъжникът изпада в забава с изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД).

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за забавеното изплащане на цената на стоките е в размер общо на 999,85 лв., от които 162,16 лв. по фактура 1037/2009 г. за периода 17.04.2009 г. - 26.01.2010 г., 365,59 лв. по фактура
№ 1043/2009 г. за периода 30.09.2009 г. - 26.01.2010 г., 52,79 лв. по фактура
№ 1046/2009 г. за периода 12.05.2009 г. - 26.01.2010 г., 276,96 лв. по фактура
№ 1048/2009 г. за периода15.05.2009 г.- 26.01.2010 г., 54,47 лв. по фактура
№ 1052/2009 г. за периода 21.05.2009 г. - 26.01.2010 г., 16,23 лв. по фактура
№ 1072/2009 г. за периода 15.06.2009 г. - 26.01.2010 г.,66,03 лв. по фактура
№ 1075/2009 г. за периода 19.06.2009 г.-26.01.2010 г.

По отношение на възражението за  прихващане

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивника ,,П.’’ ООД гр. К. следва да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 300 лева.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 319/23.06.2010 год. постановено по гр.д.
№ 253/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА ,,П.’’ ООД,гр.К., със седалище и адрес на управление гр. К. ул. ,,Ц. К.’’ № * с ЕИК * да заплати на ,,Т.Т.С.З.’’, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ,,Г* Б*’’ № * с ЕИК * сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му при наличие на касационните основания на чл. 280 ГПК, пред ВКС.

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: