Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер           / 18 юли         2011 година                           град С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.                        Търговско отделение

На 27 април                                                                                           Година 2011

В открито заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

         ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                             РУМЯНА ТАНЕВА                                                   

 

Секретар:  Д.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията ТАНЕВА

в. търг.дело № 209 описа за 2011 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Обжалвано е решение № 752/13.07.2010 г. ,постановено по гр. д. № 2540/2009 г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени предявените искове от ЗПСК „Е.” с. К. против “В. К.” ЕООД – гр. С.З. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на 4 473, 79 лв. - главница, лихва и разноски, ведно с обезщетение в размер на законната лихва от 30.04.2009 г. до 04.06.2009 г. възлизащо на 55, 05 лв.; сумата 768, 46 лв. такса по ЗЧСИ, както и обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва от 30.04.2009 г. до 04.06.2009 г. възлизащо на 9, 45 лв., които суми се претендират от ищеца, като заплатени без основание по изп. дело № 20097660400268 по описа на ЧСИ К.А. и е осъден да заплати на “В.К.” ЕООД – гр. С.З. сума в размер на 500 лв. за направените по делото разноски.

Въззивникът ЗПСК „Е.” с. К. излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го отмени. Претендира разноски.

Въззиваемият “В.К.” ЕООД – гр. С.З. счита, въззивната жалба за неоснователна, поради което моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и се запозна с данните по приложеното към настоящото дело първоинстанционно дело, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЗПСК „Е.” с. К. против “В.К.” ЕООД – гр. С.З. за заплащане на 4 473, 79 лв. - главница, лихва и разноски, ведно с обезщетение в размер на законната лихва от 30.04.2009 г. до 04.06.2009 г. възлизащо на 55, 05 лв.; сумата 768, 46 лв. такса по ЗЧСИ, както и обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва от 30.04.2009 г. до 04.06.2009 г. възлизащо на 9, 45 лв., които суми се претендират от ищеца, като заплатени без основание по изп. дело № 20097660400268 по описа на ЧСИ К.А. Ищецът претендира и за направените по делото разноски.

Ответникът „В.К.” ЕООД - гр. С.З. подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който не оспорва фактите изложени от ищеца, но твърди, че поради характера на вземането спрямо него не е приложима кратката погасителна давност, а и предвид прекъсването на давностния срок към датата на извършване на изпълнителните действия от частния съдебен изпълнител, вземането не е било погасено по давност.

            По делото не се спори, че по гр.д. 2218/2004 г. на Районен съд – гр. Казанлък въз основа на несъдебно изпълнително основание е бил издаден изпълнителен лист, с който кооперацията ищец била осъдена да заплати на ответника сумите 2 207, 52 лв. – цена на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 08.11.2002 г. до 08.11.2002 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2004 г. до окончателното плащане; 612, 68 лв. представляващи обезщетение за забавено плащане за времето от 08.11.2002 г. до 05.10.2004 г. и 210 лв. деловодни разноски. По молба на кредитора „В.К.” ЕООД на 04.01.2005 г. било образувано изп. дело № 4/2005 г. на съдия изпълнителя при Районен съд - Казанлък, като до кооперацията ищец била изпратена призовка за доброволно изпълнение. С молба от 31.01.2005 г. взискателят поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на ЗПСК „Е.”, а на 08.02.2005 г. съдия – изпълнителят изпратил до „О.Б.Б.” АД запорно съобщение. Безспорно установено е, че след тази дата по изпълнителното дело не са искани и не са извършвани други действия по принудително изпълнение. На 23.03.2009 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело този път при ЧСИ К.А. регистрирано под № 268/2009 г. По същото била изпратена призовка за доброволно изпълнение и бил наложен запор на банкови сметки на кооперацията ответник. С преводни нареждания от 30.04.2009 г. въз основа на запора, по сметка на съдебния изпълнител били преведени сумите 4 473, 79 лв. за удовлетворяване на вземането на взискателя и 768, 46 лв. за такси по изпълнението. 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно установено е възникването на задължението на кооперацията, произтичащо от доставка на питейна и отведена канална вода в периода относно който е издаден изпълнителния лист по гр. д. 2218/2004 г. на Районен съд – Казанлък. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че задължението на ищеца за исковия период представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Поради това за него намира приложение специалната тригодишна давност за погасяване на периодичните плащания, а не общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Въззивният съд намира възражението на ищеца, че началният момент, от който тече давността е 08.02.2005 г. – датата, на която е извършено последното действие по изпълнението от страна на съдебен изпълнител по изп. д. № 4/2005 г. при Районен съд – Казанлък за неоснователно. На 04.01.2005 г., когато е образувано изп. д. № 4/2005 г. от съдебен изпълнител при Районен съд – Казанлък, погасителната давност е прекъсната съгласно разпоредбата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД. Съобразно чл. 115, ал. 1 б. ”ж” от ЗЗД от тази дата до прекратяване на делото по силата на закона - 31.01.2007 г. давността за вземането е спряла да тече. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика, изразена и в ППлВС № 3/1980 г., която е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116, б. “в” от ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. След прекратяването на изпълнителното дело на 31.01.2007 г. по силата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” от ГПК /отм./ е започнала да тече нова тригодишна давност, но преди изтичането й е образувано изп. д. № 20097660400268 по описа на ЧСИ К.А. Образуването на новото изпълнително дело едновременно е прекъснало и спряло течението на давността. Следователно претенцията на “В.К.” ЕООД – гр. С.З. по изпълнителния лист не е погасена по давност, поради което сумите събрани в хода на изпълнението не се явяват неоснователно получени от ответника.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивникът ЗПСК „Е.” с. К. следва да заплати на въззиваемия “В.К.” ЕООД – гр.  С.З. сума в размер на 500 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. 

 

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 752/13.07.2010 г. постановено по гр. д. № 2540/2009 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА ЗПСК „Е.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление: с. К., обл. С.З. да заплати на  „В. к.” ЕООД гр. С.З. със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул. Х. Б. № *, ЕИК * сума в размер на 500 лв.( петстотин лева) за направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.