Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             /13.07.                2011 година                         Град Стара Загора

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 04.май                                                                                     2011  година

В публичното заседание в следния състав: 

                                          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН САРАНЕДЕЛЧЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                              АННА ТРИФОНОВА

 

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА  

като разгледа докладваното от съдията  БОНЧЕВА

в.т.д. № 231 по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.К.С. ***, чрез адв. М. против решение №25/10.01.2011г., постановено по гр. д. № 2179/2010г. по описа на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, изр.3 ЗЗД за сумата 23 790 лв., получена от “С. Т.” ЕООД – гр. С. З. на отпаднало основание – прекратен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, ведно със законната лихва и за сумата 7 258,33 лв. с правно основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава.  

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения относно правните изводи, направени от районния съд, които счита за неправилни, противоречиви и несъобразени със закона. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на  друго от въззивния съд, с което последният да уважи предявените искове. Претендира за направените пред двете инстанции съдебни разноски.

         В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от “С. Т.” ЕООД – гр. С. З., чрез неговия пълномощник адв. К, с който се оспорва въззивната жалба и  се прави искане въззивният съд да отхвърли същата, като потвърди решението на Районен съд – гр. Стара Загора. Счита направените правни изводи от първоинстанционния съд за правилни, като излага подробни съображения в тази насока.  Претендира за направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Окръжен съд - Стара Загора, в настоящия си състав, като въззивна инстанция, след като обсъди доводите на страните по делото и всички данни по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Старозагорският районен съд е приел, че предварителният договор за покупко – продажба на МПС, сключен между страните по делото, не е прекратен автоматично със спиране на плащанията от страна на ищеца, поради което и не е отпаднало основанието за заплащане на дължимите по договора суми, представляващи част от стойността на процесното МПС, предмет на предварителния договор.

Окръжен съд в настоящият си състав, споделя изложените от районен съд фактически обстоятелства и направените от съда правни изводи.

От представения по делото предварителен договор за продажба на МПС от 22.01.2008г. се установява, че на 22.01.2008г. между ответника “С. Т.” ЕООД – гр. С. З.  /в качеството на продавач/ и ищеца С.К.С. /в качеството на купувач/ е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който  продавачът се задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху собствените си ППС, описани подробно в исковата молба, представляващи по своето предназначение обща композиция и за целите на договора наричани за краткост МПС.  Съгласно договора, купувачът се задължил да заплати на продавача продажната цена в размер на 40 000 лв., както следва: първа вноска – 16 000 лв., платена при сключване на договора, а остатъкът от 24 000лв. страните уговорили да бъде заплатен на 12 равни месечни вноски от по 2000лв., платими на 21-во число на месеца, за който е дължима съответната вноска, начиная от 21.02.2008г. Съгласно договора, страните са се задължили да сключат окончателен договор в едноседмичен срок след заплащането на последната дължима вноска по договора. В чл.5, ал.2 на предварителния договор страните са се споразумели продавачът да предаде, а купувачът да получи владението върху описаното МПС в деня на подписване на договора, което не се спори по делото, че е изпълнено.

От представените по делото писмени доказателства – разписка, 10бр. преводни нареждания и от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,изслушана и приета от РС, е видно, че ищецът е заплатил суми в общ размер 27 790лв., от които 18 000лв. в брой -  на 22.01.2008г. при подписване на договора е заплатил сумата 16 000лв., на 21.03.2008г. сумата 2000лв. с разписка и 9 790лв., платени по изп.дело №20085530402109 – на 22.10.2008г. 3700лв., на 21.11.2008г. 1100лв., на 15.12.2008г. 200лв., на 23.12.2008г. 1000лв., на 30.12.2008г. 300лв., на 20.01.2009г. 240лв., на 22.01.2009г. 500лв., на 20.02.2009г. 1000лв., на 30.03.2009г. 500лв. и на 17.04.2009г. 1250лв.

Във въззивната жалба не се правят оплаквания досежно изложената от съда и приета фактическа обстановка по делото, поради което и окръжен съд в тази част препраща към изложените от районен съд мотиви, съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

Окръжен съд споделя и изложените от районен съд правни изводи, предвид на следните съображения: Видно от сключения предварителен договор, в деня на подписване на същия, ответникът е предал на ищеца владението върху описаното МПС. Безспорно е установено в хода на първоинстанционното производство, че ищецът е заплатил по договора само част от покупко-продажната цена – част от нея е заплатена в брой на ответника, друга част е изплатена по изп.д. № 20085530402109 /последното образувано по молба на ответника по изпълнителен лист, издаден на 23.09.2008г. по ч.гр.д. № 1998/2008г. по описа на СтРС/. От горното следва, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, като е предал процесното МПС, а ищецът не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на цената /по делото липсват данни да е налице невиновна невъзможност да изпълни от страна на ищеца/, т.е. същия е неизправна страна по договора.

В чл.5, ал.4  на представения по делото предварителен договор от 22.01.2008г. страните са уговорили, че при виновно неизпълнение на което и да е от задълженията на купувача по договора, същият се прекратява, като купувачът предава обратно на продавача владението върху МПС, а продавачът възстановява на купувача платените до момента суми, като удържа за себе си неустойка в размер на 4000лв.

Окръжен съд, в настоящият си състав, счита, че в случая е налице виновно неизпълнение на задълженията на купувача, поради което същият не може да се позовава на уговорената прекратителна клауза. Това е така, тъй като правото да развали договора принадлежи на изправната страна – в случая ответника, но същият не се е възползвал от това право. Ищецът, като неизправна страна по договора, не би могъл да иска прекратяване, тъй като това би означавало да черпи права от собственото си виновно поведение. Съдът не възприема доводите на въззивника относно автоматичното прекратяване на сключения предварителен договор, поради незаплащане на дължимата продажна цена. Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Константна е практиката, залегнала в решенията на ВКС, относно тълкуването на точния смисъл на договорните клаузи, съгласно посочената разпоредба на ЗЗД. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, доколко буквалния текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка, предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. Безспорно, целта на предварителния договор е да се породи задължение за прехвърляне правото на собственост. Всички допълнителни уговорки по предварителния договор са подчинени на тази основна цел - прехвърляне правото на собственост и следва да се тълкуват с оглед на тази цел. Тълкувайки отделната уговорка в договора, съдът следва да прецени и обстоятелствата, свързани с поведението на страните след сключване на договора. От данните по делото се установява по безспорен начин, че ищецът, в качеството си на купувач по предварителния договор, е продължил да заплаща дължимите по договора суми и след образуване на изпълнителното дело от страна на кредитора /в случая продавача по предварителния договор/ - по изпълнително дело №20085530402109, образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК /предварителния договор, сключен между страните/. Не се спори по делото, че по това ч.гр. дело не е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК за недължимост на вземането по заповедта. От показанията на свидетелката Б. С. /съпруга на ищеца/ се установява, че със съпруга си са прекратили плащанията по предварителния договор, защото нямали възможност, както и че с ищеца смятали, че спирайки да плащат, договорът е прекратен. Свидетелката сочи, че през 2009г. договорът не бил прекратен, тъй като продължавали плащанията. При тези данни, съдът приема за установено, че в случая е налице виновно неизпълнение на задълженията на купувача, поради което същият не може да се позовава на уговорената прекратителна клауза. Според съда, ако общата воля на страните беше при неизпълнение на клаузите на договора, същият да се прекратява автоматично, първо нямаше да се предвиди “виновно неизпълнение”, както е отразено в чл.5 /3/ и /4/ от предварителния договор, нямаше да се предвидят различни хипотези при виновно неизпълнение на всяка една от страните, а с една обща формулировка, с едни и същи последици и за двете страни по договора щеше да се отрази резултатът от прекратяването. Окръжен съд споделя изложените от районен съд доводи относно прекратяването на договора. Последното е по-широко понятие от развалянето, което е само една от възможните причини за прекратяване и настъпва като последица от едностранното изявление на изправната страна по договора. Ответникът, като изправна страна, е направил своя избор, като не е развалил договора, /каквато възможност има само той, като изправна страна, съобразно общия разум на тълкуваната разпоредба/, а съобразно дадената му в чл.79, ал.1 от ЗЗД възможност, е поискал изпълнение за неизпълнената част, заедно с обезщетение за забава, като е сезирал съда със заявления по чл.417 ГПК. /в този смисъл решение № 502/26.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 222/2009г. ІV-то ГО, решение № 92/16.06.2009г. на ВКС по т.д.№467/2008г. ІІ-ро ТО и решение № 504/26.07.2010г. на ВКС по гр.д. №420/2009г. на ІV-то ГО/. По първото заявление, както вече беше посочено, сумите са събрани по образуваното изпълнително дело. По второто заявление, видно от данните по делото, е постъпило възражение от страна на длъжника /ищец в настоящото производство/, поради което и кредиторът е предявил правата си по исков ред – по реда на чл.422 ГПК. Пред настоящата инстанция въззиваемият представи препис от решението по този иск, от който, както и от извършената служебна справка за хода на това производство, се установи, че искът е уважен от РС.

Предвид на събраните по делото доказателства, както и тълкувайки прекратителните клаузи на сключения предварителен договор за покупко – продажба на МПС, съдът счита, че в случая претендираните от ищеца суми на основание чл.55, ал.1 изр.3 от ЗЗД са платени на основание сключения предварителен договор и в изпълнение на задължението на въззивника, в качеството си на купувач, да заплати договорената цена на процесното МПС.

С оглед на всички изложени съображения, съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено, като законосъобразно и правилно.

 Въззиваемото дружество е направило искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, но видно от данните по делото, няма представени доказателства за направени такива пред въззивната инстанция.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр.Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/10.01.2011г., постановено по гр. д. № 2179/2010г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на касационните основания на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страните по делото.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.