Р Е Ш Е Н И Е

 

         /22.07.                   2011 Година                  гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА             ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 01.06.                                                                     2011 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                              ДАРИНА СТОЯНОВА

 

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 243  по описа за 2011 г.,

за да се произнесе съобрази:

 

        Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на “А. Ш.” ЕООД – гр.С. З. против решение № 215/01.03.2011г., постановено по гр.д. №4952/2010г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на “А. Ш.” ЕООД, че дължи на “Т. Т. П.” ООД  сумата 75,77 лв. мораторна лихва върху главницата от 3765,08 лв. по фактура №2693700001/09.04.2010г. за периода 09.04.2010г. до 18.06.2010г., както и законната лихва върху главницата от 21.06.2010г. до 30.07.2010г., за изпълнение на което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - №2599/05.07.2010г., постановена по ч.гр.д. № 3459/2010г. на РС – гр.Стара Загора. Със същото решение е отхвърлен предявеният от “Т. Т. П.” ООД против “А. Ш.” ЕООД иск за съществуване на вземането за главница в размер на 3765,08 лв. по същата фактура, като погасен чрез заплащане, за изпълнение на което парично задължение е издадена в полза на “Т. Т. П.” ООД заповед за изпълнение на парично задължение по 410 ГПК, подробно описана по-горе и “А. Ш.” ЕООД е осъден да заплати сумата 169,60 лв., направени по делото разноски.

 

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като твърди в жалбата си, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни съображения. Развива доводи, че предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен, а не като погасен чрез плащане, тъй като към датата на предявяване на иска задължението по главния иск било изплатено. Въззивникът счита, че е незаконосъобразно решението в частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски в полза на ответника.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови такова по същество, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан главния иск, както и акцесорния иск за дължими лихви за забава и да се присъдят разноските по делото. В случай, че съдът приеме, че жалбата е неоснователна по отношение на акцесорния иск, да се намали размерът на присъдените в полза на ищеца разноски, съобразно уважената част на предявения иск.

Въззиваемият - “Т. Т. П.” ООД – гр.С. не е представил писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Окръжен съд - гр.Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

При служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо.

При разглеждане на спора по същество, въззивният съд намира, че въззивната жалба неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, РС е приел, че искът за главница в размер на 3 765.08 лева е погасен чрез заплащане на сумата от ответника, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Окръжен съд споделя изложените от РС фактически и правни съображения относно предявения главен и акцесорните искове за мораторна лихва и законна лихва върху главницата от 21.06.2010г. до 30.07.2010г. 

Въззивникът във въззивната си жалба навежда оплаквания, че главният иск е следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан, с оглед на обстоятелството, че към датата на предявяване на иска, задължението по главния иск е било изплатено. Окръжен съд счита за неоснователни оплакванията в горепосочения смисъл. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение от длъжника, ответник в настоящото производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си от длъжника в 1-месечен срок и представи доказателства за това, като му е указал последиците на чл.415, ал.2 ГПК. С оглед на предвидената в ГПК процедура по установяване на оспореното по реда на чл.414  и чл.415, ал.1 ГПК изпълнение, ищецът“Т. Т. П.” ООД  е предявил иска си на 01.09.2010г. Към тази дата, видно от данните по първоинстанционното дело- приложените документи за привеждане на дължимата сума по главния иск от ответника на ищеца, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, сумата 3 765.08 лева е била заплатена.Това е станало, обаче, след като ищецът е предприел действия за събиране на вземанията си по фактура №2693700001 от 09.04.2010г. и след образуването на заповедното производство по реда на чл.410 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на  чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Именно към този момент се считат настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. С оглед на изложените съображения, Окръжен съд намира, че предявеният главен иск законосъобразно и правилно е бил отхвърлен от РС като погасен чрез плащане, а не като неоснователен. В тази обжалвана част решението е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд намира за неоснователно и оплакването, че мораторната лихва е присъдена неправилно, тъй като липсвали данни, че стоката е предадена на посочената дата и че липсват изложени мотиви в тази връзка. РС по отношение на този иск е бил пестелив в мотивите си, но безспорно в хода на първоинстанционното производство е установено, че доставените стоки по процесната фактура са заведени на склад при ответника въз основа на стокова разписка от 09-04-2010г., т.е. от датата на издаване на фактурата. В хода на съдебното производство останаха недоказани твърденията на ответника, че е договорен различен срок на плащане от посочения във фактурата. С оглед на тези обстоятелства и съгласно разп. на чл.327, ал.1 от ТЗ, настоящият състав на ОС счита, че решението е законосъобразно и правилно и в тази част и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба в частта за разноските, съдът счита, че следва да се приеме за искане на страната по чл.248 ГПК – за изменение или допълване на решението в частта за разноските. Поради горното, делото следва да бъде върнато на РС за произнасяне по искането на въззивника, материализирано във въззивната му жалба по реда на чл.248 ГПК. В тази връзка е и практиката на ВКС – Определение №606/09.11.2009г. то ч.т.д.№465/2009г. на I ГО, Определение №74/28.02.2011г. по ч.гр.д.№61/2011г. на II ГО.

 

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 215/01.03.2011г. постановено по гр.д. №4952/2010г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.

 

ВРЪЩА делото на Старозагорския РС за произнасяне по искането на въззивника, материализирано във въззивната му жалба по реда на чл.248 ГПК. В тази част решението има характер на определение, което не подлежи на обжалване.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                             2.